Междувременно дните, процесите и събитията неумолимо текат, българската общественост е сериозно обезпокоена от развиващите се в обществото тревожни процеси, от продължаващата криза в икономиката. За всички е ясно, че очертаващата се тенденция към нестабилност, разрушаване на традиционните връзки в обществото и държавата, конфронтирането между различни социални слоеве, работници и стопански ръководства, както и нарастването на престъпността и зачестяването на нарушенията на обществения ред са дестабилизиращи фактори, пораждащи страх у населението и пречещи на нормалното функциониране на нашата намираща се в тежка криза икономика.

Единственият изход от създалата се ситуация, и това ние сме подчертавали неведнъж, е да работим заедно за изграждане на демократичен и стабилен правов ред, за осъществяване на радикална икономическа реформа и за стабилизиране на народното стопанство. Нашата КМ не може да си позволи нито подценяване на обстановката в страната, нито забавяне, да не говорим за блокиране на процеса за изход от кризата.

Какво предлага нашата делегация, за да се намери този изход?

Преди всичко ние смятаме, че би трябвало да се стремим към постигане на съгласие по целия пакет от трите проектозакона. Те са неделими, според нас, защото са основа за решаване на три стожерни въпроса от реформата на политическата система. Те не могат да се отлагат, защото ако партийните ни интереси може би изискват това, то националните интереси категорично не го позволяват. България не може да тръгне уверено и стабилно към демокрация, нито да намери изход от кризата, ако отложи решаването на въпросите, от които зависи и едното, и другото.

Що се отнася до закона за партиите, ние предлагаме да бъде приет Закон за политическите партии, който да гарантира правото на сдружаване на всички български граждани съгласно Конституцията, да създава равни условия за политическа дейност на всички партии и сдружения, да им дава еднакви възможности при провеждане на предстоящите свободни и демократични избори.

Като изразявам съгласие с предложеното споразумение по този закон, искам да отбележа два принципни момента.

Първият се отнася до финансирането и оказването на помощ от чужбина на политическите партии и други организации, които се занимават с политическа дейност. Ние изразяваме несъгласие с изложените от някои членове на СДС съображения, отхвърлящи каквито и да било ограничения върху чуждата помощ. Смятаме, че никоя уважаваща себе си държава не би приела такъв подход, който би създал благоприятни условия за чужда намеса в своя вътрешнополитически живот. Всички политически формации, които участват в политическия процес у нас, следва да имат чувство за национално достойнство и да поставят интересите на България над партийните си интереси. В това отношение трябва широко да се опираме на практиката в страни с развити демократични традиции като Англия, Франция, ФРГ и др. В съответствие с нея ние смятаме, че българските партии трябва да се субсидират не от чужбина, а именно от българската държава. Нека кажа направо: чуждестранното финансиране на една българска партия не може да е продиктувано от български национални интереси. Постигнатият в съгласуваното споразумение по законопроекта за политическите партии компромис за допускане на дарения от отделни чуждестранни лица в ограничени размери, под строг обществен контрол и разрешаването до края на тази година на материална помощ под формата на размножителна канцеларска и друга техника, бе направен с оглед да се даде възможност нововъзникналите политически формирования у нас да укрепнат и да имат нормални условия за политическа дейност, поради което ние подкрепяме този момент в споразумението.

Вторият принципен въпрос се отнася до политическите структури и дейност по месторабота. Нашата делегация смята, че в сегашните условия в страната те са недопустими. Знае се, че от наша страна предприехме съответни действия за извеждане на основните партийни организации от предприятията и учрежденията. На дневен ред обаче стои един основателен въпрос: ще важи ли тази забрана за всички или под различни форми ще се правят опити тя да бъде заобиколена? Според нас тази забрана трябва да бъде абсолютна, да се отнася включително и до организации, които обявяват себе си за синдикални, професионални, по интереси и т. н., но по същество се занимават с политическа дейност. Тук имам предвид Независимата конфедерация на труда „Подкрепа”, и Независимата федерация на студентските дружества, които организират дейността си по месторабота и местоучене.

Мисля, че при оценката на този въпрос всички трябва стриктно да се придържаме към вече приетото от КМ споразумение по политическата система.

Освен това, ние предлагаме да се приемат допълнения и изменения в Конституцията, които да създадат предпоставки за превръщането на България в демократична държава, където народът изразява волята си, като избира свободно представители в Народното събрание, където властите са разделени, където съществува правов ред и всички са равни пред закона.

Бих искал да посоча, че според нас идеята на СДС да бъдат произведени избори за Учредително или Велико Народно събрание е неприемлива. Неприемлива от гледна точка на тежкото положение, в което се намира страната. България се нуждае от силно правителство, независимо кой ще го образува – нашата или вашата партия, от свободно избран Парламент, от ред и стабилност, от авторитетни международни връзки, за да решава без отлагане своите трудни и остри проблеми.

Големият въпрос сега е от какъв парламент се нуждае страната, какъв парламент може да реши нейните проблеми днес. Ако се възприеме предлаганият подход, това би означавало, че още много месеци, а може би и за по-дълъг период в страната ще продължи да съществува и дори да се разширява несигурност, няма да има дееспособно и силно правителство, което да се заеме с радикална икономическа реформа. Ще се влошава още повече общественият ред и спазването на законността. Тази перспектива е така реална, че едва ли би могла да събуди съмнение у някого тук, още по-малко сред българските граждани.

Възниква въпросът: към какво всъщност се стремят авторите на предложението? Дали в действителност се търси изход за по-скорошно решаване на проблемите на България или партийните интереси се поставят над националните; дали не сме свидетели на нашенски вариант на добре известното в политическата борба правило: колкото по-зле, толкова по-добре?

Позицията на нашата делегация по този въпрос е ясна и недвусмислена. Ние не искаме да спорим за името на бъдещото Народно събрание, не бихме искали също така да цитираме споразумението за политическата система, което подписахме само преди седмица и в което изрично с посочва, че изборите ще бъдат за Народно, а не за Велико Народно събрание. Това, което искаме да уточним в нашата позиция, е, че според нас новоизбраното Народно събрание, Велико или редовно, трябва да има пълновременен мандат, за да приеме законите, необходими за страната в този повратен момент в нейната история. То трябва да избере широкопредставително правителство, което да има нужната подкрепа, за да вземе важните и трудни решения, които могат да гарантират по-бързо излизане от кризата. Нещо повече, съзнавайки, че за решаване на сложните проблеми на страната не са достатъчни силите само на една партия и че за това е нужен обществен консенсус, отново потвърждаваме своята политическа ориентация, че ако спечелим изборите, ние ще предложим на другите политически сили да се сформира коалиционно правителство на широка основа.

Искам да направя пред участниците на КМ и ново предложение, което, по наше мнение, би трябвало да залегне в споразумението по законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Предлагаме, както това току-що оповести др. Мръчков, да бъде създаден институт на президентска власт, който според нас ще изиграе стабилизираща роля при осъществяване на демократично и същевременно стабилно обществено устройство. Бъдещият президент да се избира пряко от народа за период, например, от 5 или 6 години, да има широки пълномощия, да бъде надпартиен и да осигури континуитет на държавната власт. Това предложение напълно съответства на принципа за разделение на властите, залегнал в споразумението за политическата система, и на необходимостта от взаимен контрол между трите вида власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.

И в заключение нашата делегация смята, че е необходимо КМ срочно да разработи свое становище за основните насоки и за принципите на законопроекта за избиране на Народно събрание. Това е нужно, за да може Народното събрание да вземе под внимание съображенията на участниците и да насрочи свободните избори. Всякакво забавяне ще предизвика забавяне и на изборите и, искаме или не, ще се тълкува като опит да се отложи тяхното провеждане. Законопроектът за избиране на Народно събрание е предоставен на всички нас чрез работните групи и делегациите вече би трябвало да имат своите становища по него.

Още веднъж искам да повторя, нашата делегация разглежда трите законопроекта като пакетно цяло, тъй като много норми и положения, залегнали в тях, се намират във взаимна връзка и би трябвало да бъдат приети в пакет.

Ние се надяваме, че на това заседание на КМ, когато се обсъждат изключително важни въпроси на нашата политическа система, всички представени партии и обществени сили ще поставят интересите и съдбата на България над своите и ще дадат своя конструктивен принос демокрацията в нашата страна да направи още една крачка напред.

Благодаря ви.                

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на уважаемия съпредседател за словото.

Бих искал и аз да кажа няколко думи. Аз с удоволствие изслушах тази декларация. Ние приветс­тваме мирния преход към демокрация. Подписахме специално споразумение на тази тема по предло­жение на делегацията на БКП, макар че това е била винаги наша стара идея, че преходът от тоталитаризма към демокрацията трябва да бъде действително мирен, безкръвен. И ако ние успеем да направим това, ще считаме, че сме постигнали максимума в политическото развитие на нашата страна.

Казах „ние подписахме споразумение". Споразумението обаче трябва да се изпълнява. Едно е да се подпише текст, друго е на практика да се изпълняват поетите ангажименти. Ние, например, сме обезпокоени от нарастващия екстремизъм, идващ от страна на членове на БКП в провинцията. В събота на митингите в Търговище, а след това и в Шумен бяхме свидетели на прояви, които трудно могат да се вместят в представата за мирен процес, мирен преход към демокрация. Например в Търговище беше хвърлен камък, с който удариха един от участниците от предните редове на митинга и му разбиха главата. Бяха хвърлени също така металически топчета с шипове, неща, които явно предварително са били подготвени. Също така имаше организирана група от БКП, казаха след това, че е била от ученици от Механотехникума, която непрекъснато викаше „БКП, БКП”, без да слуша какво говорят ораторите. Това беше чиста провокационна проява. Разбира се, митингът мина въпреки тези опити той да бъде провален. Нещо подобно беше направено също и в Шумен, където с яйца бяха замервани ораторите. Аз бях един от тях, който беше улучен също.

Тези неща, според мен, говорят за все по-нарастваща агресивност от страна на членове на БКП. Цели партийни организации идват там, които викат непрекъснато, без да слушат какво се говори. Аз не възразявам срещу това да се освирква ораторът, да не се приемат неговите тези, да се реагира по определен негативен начин срещу това, което се говори, но това трябва да става, когато се слуша ораторът, а не предварително непрекъснато да се вика, с цел да се заглушават уредбите.

Има и по-обезпокояващи случаи. В с. Винарско, Каменово, николапетковист беше намушкан преди няколко дни с нож от партиец. Този материал ще излезе в нашия вестник. Малко преди това в Перник активист на „Никола Петков" беше също пребит на улицата и до ден-днешен не е установено престъплението, виновникът за това престъпление и мотивите.

Неопределената декларация, която беше публикувана, с която са излезли местните отговорни органи е, че това е обикновен случай на грабеж.

Трябва да кажа, че ние никога при нашите немалки митинги, особено в София, не сме ударили нито един човек, макар че многократно бяхме обвинявани в екстремизъм, в нарастващ екстремизъм, в агресивност, нетърпимост и пр.

Много моля да се имат предвид тези неща и митингите на опозицията да не се саботират, защото това лесно би могло да доведе до сблъсквания между привърженици на опозицията и на управляващата комунистическа партия, а с това и целият мирен преход ще стане неизбежно илюзия.

Аз предлагам, за да можем да следим изпълнението на политическото споразумение, да бъдат избрани групи по различните решения, които да фигурират в подписаното от нас споразумение. Една от тях да следи специално за мирния преход, за условията на мирен преход, които се гарантират в страната по време на митингите и другите масови прояви, които неизбежно ще нарастват с наближаването на изборите. Ако не направим това, напрежението ще нарасне и ние скоро ще се изправим пред сблъсъци, пред гражданска война, отколкото пред един мирен, културен диалог, мирен преход към демокрация посредством изборите.

АЛ. ЛИЛОВ: Аз приветствам вашия призив, д-р Желев, за цивилизованост на политическия живот на страната и на предизборната борба. Това е апел, който нашата партия издига вече в продължение на два месеца. И ние всички бяхме свидетели на доста тъжни картини тук, в София, и в провинцията по повод на нарушаването на тази цивилизованост.

Заедно с това изразявам най-дълбоко съжаление за случаите, които тук разказахте. Но държа да се организира разследване на тези случаи, защото не може всичко, което се случва, да бъде приписвано на ответната страна. Това може да нагрее градуса на борбата до една степен, която да ни хвърли в опасни ситуации. Ето защо аз настоявам всички случаи, които вие изброихте и които нарушават не само правилата на една цивилизована политическа предизборна работа и борба, но които нарушават закона в нашата страна, да бъдат незабавно разследвани от органите на реда и сигурността в нашата страна. И съобразно законоустановените резултати от това разследване да се запознае нашата общественост с едни или други информации и обвинения. Защото, ако започнем ние сега пред лицето на цяла България да отправяме непроверени обвинения, то тогава ние можем да дадем парола на безотговорни хора в България, които ще започнат доста опасна дейност, включително и провокации. Ето защо аз ви моля, когато вие имате съмнение, че такива неща са направени от комунистическата партия, би трябвало незабавно да ни информирате. Не се съмнявайте, че ние ще настояваме незабавно да бъде разкрита процедура за разследване на тези действия.

Що се отнася до ръководството на нашата партия и до нашата делегация, ние апелирахме и продължаваме да апелираме за диалог и само за цивилизован диалог между политическите сили, включително и в масовите прояви на политическите сили.

Благодаря.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Аз също благодаря, г-н съпредседател, и също настоявам да стане такова разследване. Смятам, че това е в реда на нещата в една държава, която иска да се движи към правов ред. Благодаря.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Може ли да задам два въпроса на г-н Лилов, понеже той каза, че бърза да си отива?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Е. Константинова има думата.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Извинявайте, г-н Лилов, БКП получавала ли е досега помощ от чужда държава?

И вторият въпрос ми е – имуществото на БКП, става дума за тези огромни партийни домове в цялата страна, за безброй много клубове, за резиденциите, свръхлуксозно обзаведени и т. н., и т. н., дали са купени само с членския внос на членовете на БКП?

И един трети въпрос имам. Когато беше тук министърът на вътрешните работи г-н Семерджиев, кой обеща, че ще се направи всичко възможно да се прибере оръжието, раздавано безотговорно на много хора от номенклатурата. Дали се прави нещо в това отношение, защото искам да допълня към казаното от Ж. Желев: напрежението в страната много страшно расте, побоища и случки като тези, които разказва Ж. Желев, вече има. Аз съм изненадана, че вие не вярвате на него като свидетел на това, което ви казва, и искате още документ. Той самият ви казва, че е потърпевш, а вие искате още доказателства. Но такива доказателства има много.

АЛ. ЛИЛОВ: Аз искам доказателства кой е извършил деянието, г-жа Константинова. Защото са възможно различни версии, ако искате да бъда груб с материята, която обсъждаме.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Той ви каза: групи, които са викали „БКП-БКП", и не са искали да изслушват представител на СДС, едва ли могат да бъдат групи от СДС.

АЛ. ЛИЛОВ: Всеки може да вика „СДС" и „БКП", независимо към коя партия принадлежи. Това е доста добре известно в политиката.

Е. КОНСТАНТИНОВА: И все пак вие продължавате да говорите, че по време на нашите митинги са ставали грозни сцени, а ние действително нямаме нито един такъв случай – на ударен или на набит човек. Много ви моля да не повтаряте тогава, че има такива случаи, защото всъщност няма такива случаи.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Каракачанов.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: Искам да помоля г-н Лилов да провери още един случай, който го имам отдавна записан, но нямам възможност понеже сами разбирате защо нямам такава възможност. В Плевен, НШЗО - мотострелковия батальон, на 16-ти февруари майор Нешев е организирал приемането на 106 школници в партията. Може би това не е вярно. Много желая да чуя все пак някакъв ясен отговор, понеже сведенията, които имам, са доста настойчиви.

АЛ. ЛИЛОВ: Аз не разбирам какво трябва да проверяваме ние? Каква точно информация искате? Че насилствено са приети, че е упражнено някакво насилие над тези школници?

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: Тогава беше влязъл в сила указът, ако не се лъжа, който отменя правото да се организират в армията партийни организации.

АЛ. ЛИЛОВ: В армията няма партийни организации.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: И аз точно затова се учудвам, че са били приети 106 човека.

АЛ. ЛИЛОВ: Добре, ще проверим този случай. Аз ще помоля колегата Пирински да направи проверка. Но Ви уверявам, че от доста време в армията няма партийни организации. И ако са приети извън школата, не виждам нищо удивително. Ако са приети в школата и там има партийна организация, тогава ние ще вземем необходимите мерки.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: Няма значение, ако те са били приети даже извън школата, школници, това вече...

АЛ. ЛИЛОВ: Извинете, тук вече няма да можем да се договорим. Ние не забраняваме на нито един гражданин да кандидатства и, ако има качества, да бъде приет в БКП. Що се отнася до нейното имущество, г-жа Константинова, ние подписахме с вас договор. Както ние, така и вие ще трябва да сложим на масата цялата информация по този въпрос, когато му дойде времето.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Г-н Благоев иска да зададе въпрос.

БЛ. БЛАГОЕВ: Моля г-н Лилов да отговори и на въпроса във връзка с подписаните споразумения. В едно от подписаните споразумения ясно и категорично е записано, че ще се направи всичко необ­ходимо за създаване на равни предизборни условия за всички политически партии и по-специално за СДС. Във връзка с провежданите разговори в контактната група аз запитах г-н Пирински по този въпрос и той каза, че вече са дадени разпореждания в тази насока от страна вероятно на Висшия партиен съвет или на правителството. Във връзка с това, доколкото ние тук от КМ и обществеността не сме запознати с тези въпроси, моля да огласите какво точно е направено в изпълнение на поетите ангажименти с подписаното споразумение за създаване на равни условия. Тъй като общо и грубо казано, може да се каже, че нашите сили по места са буквално на улицата, те нямат абсолютно никакви условия, като изключим дадените минимални възможности и условия на СДС в София.

АЛ. ЛИЛОВ: Аз смятам, че в изложението на др. Мръчков се съдържаше тълкувание на понятието „равни условия за всички партии". И мога да ви уверя, че нашата партия ще се придържа към този закон, ако той евентуално бъде приет на следващата сесия.

Е. МАСЛАРОВА: Г-н Желев, може ли една реплика?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, заповядайте.

Е. МАСЛАРОВА: Много се извинявам, но нашата делегация има чувството, че днес се намираме не на национална КМ, а на маса за пинг-понг. Все пак ние имаме един предварителен сценарий, който сме приели в петък и който днес отново приехме. Днес вие сте режисьорът, който трябва да води този сценарий. Моля ви, тук започваме отново и отново да се отклоняваме, а имаме да решаваме много сериозни въпроси. Така че нека на някои такива въпроси отстрани, които, разбира се, не са маловажни, да не се спираме. Нека да вървим по това, което сме приели, тъй като предполагам, че ще възникнат сериозни дискусии оттук нататък. Може би тези въпроси трябва да се изясняват в допълнителен порядък.

Извинете ме, може би съм остра, но ми се струва, че хората очакват от нас да решаваме конкретни въпроси.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, аз съм съгласен, че трябва да се придържаме към дневния ред и да избягваме излишните отклонения, но просто се налагаше от време на време те да бъдат правени.

Аз предлагам да направим почивка, тъй като минаха 2 часа, след което да започнем отново работа.

Обявявам 30-минутна почивка.

Продължение... 

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележса

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието