Д. ЛУДЖЕВ: Тогава могат да ни се изнесат колкото искате конкретни факти и конкретни обяснения. Ако решим да правим обсъждане на Меморандума, да го направим открит. Ние се разбрахме при обсъждането в групата на експертите, че действително има много какво да се доработва и какво да се прави и че тепърва ще бъде изготвен един документ, който ще има реална стойност именно за представителите на Общия пазар, които проявяват интерес по отношение на България. Между впрочем точно такива бяха и разговорите с представителите на Общия пазар в момента в страната. Те също заявиха, че тепърва ще се правят консултации, тепърва ще се уточняват становища, мнения, тепърва ще се отива към един далеч по-задълбочен и далеч по-представителен документ в това отношение. Но предлагам в момента да не коментираме повече този въпрос или да обявим, че ще има дискусия по Меморандума.

АЛ. ЯНКОВ: Моля да ми разрешите да отговоря на въпроса, който беше отправен.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Добре, имате думата.

АЛ. ЯНКОВ: Г-н председател, от вашето предложение да обсъждаме Меморандума аз останах с впечатление, че това е било направено от работна група и че тъкмо тя е предложила да се излезе с една обща декларация по този Меморандум. Но ако е нужно да се обсъжда Меморандумът, аз лично не виждам никаква пречка, ако това е в интерес на общото разбирателство и достигане до консенсус, ако няма друг път. Аз не отговарям от името на нашия съпредседател, изразявам своето лично мнение. Но не виждам нищо лошо в това, да се разглежда Меморандумът. Благодаря ви.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Точно това е и моето предложение, уважаеми дами и господа. Миналия път аз разбрах, г-н Луджев, че искате време, за да уточните някои положения, да обсъдите някои допълнителни ваши съображения по този проект, който контактната група, аз държа да подчертая това, внесе в КМ.

Ако отсрещната страна желае да продължи дискусията, за да направи това нещо, да подобри проекта, ние нямаме основание да възразим. Напротив, ние адмирираме това. Но ако ще обсъждаме проекта, за да чуем след час и половина-два същата декларация, то вие трябва да решите въпроса.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Г-н Желев, може ли една реплика.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Аз имам въпрос. Ако този Меморандум наистина сте искали да направите достояние на целия наш народ, защо не сте го публикували?

АЛ. ЛИЛОВ: Защото не бяхме го обсъдили на КМ. Разбира се, че може да бъде публикуван още утре, ако държите на това като условие за обсъждането му и приемането. От нашата страна няма никакви пречки той да бъде незабавно публикуван по всички възможни канапи.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Извинявайте, г-н Лилов, но преди да го връчите и преди да го изпратите в ЕИО, той е трябвало да бъде публикуван. Освен това нашата реакция е може би по-остра, отколкото трябваше да бъде, се дължи именно на този факт, че ние получаваме този Меморандум, след като той вече е изпратен в ЕИО. А според мен изобщо е безсмислено да говорим сега по него.

АЛ. ЛИЛОВ: Нашето мнение за работата на КМ се различава от Вашето, г-жа Константинова, защото ние разглеждаме този форум преди всичко като място за работа. И затова ние избягваме да правим публично достояние нашите проекти. Ние ги внасяме на вашето внимание, в това число и на вашето критично внимание. Когато те стигнат една степен на готовност и още повече, когато ги при­емаме, ние им даваме широка публичност, тъй като така се работи по цял свят. И ние си представяме така работата на нашата КМ. Благодаря.

А. ПАРАРИЗОВ: Ако може, г-н председател, да добавя нещо.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, имате думата.

А. ПАПАРИЗОВ: Такива меморандуми са изпратили седем държави – Полша, ГДР и т. н. – и нито един от тези меморандуми не е публикуван. Това е нормален междуправителствен документ, който се дава от едно правителство на друг, междуправителствен орган. Даже в нормалната практика, ако сега нямаше тази КМ, би носил гриф „конфиденциално, само за официално ползване”. Ние ви го представихме не за друго, а за да може да се възползваме и от вашия опит, и от вашите виждания, за да конкретизираме направленията на бъдещото сътрудничество с комисията, особено втората част.

И трябва да ви кажа, че оценката на всичките 24 страни за този меморандум е положителна. Те са получили такива от още 5 държави, виждат намеренията на българското правителство да осъществява прехода към демокрация, към плурализъм, към пазарно стопанство. Това на този етап е достатъчно, за да започне конкретното сътрудничество с България. И затова имаше тук представители на комисията. Те са в известна степен разочаровани, че не можаха да чуят достатъчно конкретни идеи в тези осем области. Но ние можем да продължим да работим заедно с вас по приемането на правителствената програма, след обсъждането на КМ на 28-ми, и да дадем още по-конкретни насоки за сътрудничество на комисията и допълнителна текуща информация. С удоволствие ще работим с всички желаещи. И на 3-ти или 5-ти април, когато смятаме да парафираме споразумението с Общия пазар, по което също достигнахме до съгласие, сме готови да представим един такъв съвместен, доработен документ. Процесът на сътрудничеството ще бъде непрекъснат и всеки ден може да даваме допълнения, стига да имаме конкретни интересни идеи. И ние като Министерство на външноикономическите връзки сме готови да действаме като Секретариат на тази дейност.

Благодаря.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Аз мисля, че ние дадохме пример на конструктивност миналия път, когато разкритикувахме антикризисната програма, когато показахме много нейни недостатъци, неща, които могат и трябва да се допълнят, да се включат в нея. Все пак най-добрата помощ, която може да се даде при обсъждането на един документ на едно правителство, е именно конструктивната критика. И аз мисля, че в това отношение ние не подлежим на никакви упреци.

Същото се отнася и до нашата декларация. Повтарям, ние не пречим с нищо на правителството то да предприема мерките, които счита за необходими. Ние изразяваме своето отношение, своето виждане, своята оценка за този документ и като опозиция ние имаме пълното право на това. Няма защо отсрещната страна да се сърди и да ни обвинява в едно или друго.

АЛ. ЛИЛОВ: Д-р Желев, за да приключим този спор, аз предлагам следното. Нашата делегация изразява съжаление, че вместо споразумение ние получаваме тази декларация. Но ние я приемаме за сведение и предлагаме с това да приключим този въпрос.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря. Аз съм съгласен с това. Ние също така изразяваме съжаление по повод на вашето съжаление.

Минаваме към втора точка от дневния ред – законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията, обсъждане на проекта за споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии.

Съгласно предварителната уговорка, предоставям думата на зам.-председателя на Държавния съвет и председател на Законодателната комисия г-н В. Мръчков.

В. МРЪЧКОВ: Благодаря ви, г-н председател. Уважаеми участници в КМ, Държавният съвет на НРБ внесе в Народното събрание през м. януари и февруари т. г. три важни законопроекта: за изме­нение и допълнение на Конституцията, за избиране на Народно събрание и за политическите партии. Тези три законопроекта бяха изпратени и до съпредседателите на КМ през февруари, съответно на 16, 26 и 27 февруари, с молба от двете страни на КМ да бъдат излъчени представители, които да участват при обсъждането им съгласно нормалната конституционна процедура в Законодателната коми­сия.

По два от тези три законопроекта Законодателната комисия проведе обсъждане и направи съответни предложения за подобряване на законопроектите.

Ползвам се от случая да изразя още един път съжалението, че на тези наши обсъждания в Законодателната комисия не можахме да чуем наред с мнението на специалистите, които бяхме поканили, и предложения и бележки на представители на КМ.

Основното предназначение на тези три законопроекта е да създадат конституционна и законова основа за провеждането на свободни и демократични избори, което е в съответствие с политическото споразумение, подписано на 12 март т. г. на КМ; избори, които трябва да се проведат все съгласно това споразумение до края на юни. .

В заключение на тези предварителни бележки, уважаеми г-н председател, бих искал да подчертая тясната връзка и взаимообвързаност между тези три законопроекта. Нито един от тях не би могъл ефективно да действа без другите два. И обратно, само трите законопроекта, когато те станат закони и започнат да действат, ще създадат така необходимата ни политическа основа за провеждане на свободни и демократични избори като важна стъпка към политическа стабилизация в страната и мирен преход към демокрация.

Сега позволете ми накратко да изложа основните идеи на така внесените за обсъждане в Народ­ното събрание законопроекти. Казвам „основни идеи", защото вярвам в това, всички сте имали въз­можност да се запознаете с тях и да навлезете в предлаганите с тях разрешения.

Първо, по законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Този законопроект е изработен от Конституционната комисия, избрана от Народното събрание, и на 20-ти януари беше внесен в Народното събрание и обнародван за народно обсъждане. Основните изменения, които се предлагат в Конституцията, обхващат 47 от нейните всичко 143 разпоредби и се отнасят само до най-неотложни и нетърпящи отлагане промени в Основния закон. Към тези изменения Законодателната комисия прибави и други изменения и предложения за изменения, някои от които се отнасят до важни въпроси на законопроекта.

Тези промени, които се предлагат, могат да бъдат обединени условно в три основни групи.

Първата от тях се отнася до промени в политическата система на обществото. Тази група от промени предвижда преди всичко промени в основните принципи, върху които се изгражда и действа политическата система, при което се изоставят някои принципи като например принципа за единството на властта, за демократическия централизъм, на социалистическия интернационализъм, и се въвеждат нови основни принципи, които отговарят на поетия курс на обновление на обществото. Такива принципи като демократизма, хуманизма, единството на нацията, разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Важни промени се предлагат и в системата на висшите органи на държавната власт – Народното събрание, и в сегашната глава Пета от действащата Конституция, която е посветена на правното поло­жение на Държавния съвет. ..

Основните промени в Народното събрание са: изменение в неговия състав от 400 на 300 души по проекта, а при обсъжданията в Законодателната комисия е направено и едно друго предложение, което също може да бъде обсъдено – за 250 народни представители при четиригодишен мандат, за разлика от сега действащия петгодишен мандат на Народното събрание. Идеята на тези промени е да се създаде оперативен и професионално работещ парламент.

Другата съществена промяна в тази насока е Народното събрание да се превърне в постоянно действащ върховен орган на държавната власт, който ще работи по 6-7 месеца в годината както в пленарния си състав, така и чрез постоянните си комисии. И което е особено важно, по този начин ще решава основните въпроси на управлението на държавата и обществото и ще осигурява мирния пре­ход към демократично развитие на страната.

Особено съществени са промените, които се внасят в глава Пета на Конституцията и които се отнасят до Държавния съвет. Всъщност предвижда се отмяна на глава Пета и замяна с един нов, съвършено нов за нашето политическо устройство и конституционно управление орган на държавата – Председател или Президент на републиката като държавен глава, който олицетворява единството на народа, гаранция на суверенитета и териториалната цялост на страната, осигурява нормалното функциониране на държавните органи и представлява държавата в страната и в международните отношения с петгодишен мандат.

Първоначалната идея на законопроекта изхождаше от разбирането за избиране на президент от Народното събрание. След публикуването на законопроекта за народно обсъждане се получиха многобройни, изключително многобройни предложения от граждани, специалисти, от обществени организации, които настояват за пряко избиране на президента от всички избиратели, при всеобщо и равно избирателно право с тайно гласуване. В този смисъл бяха и резултатите от социологическото проучване на общественото мнение. При това положение смятам, че законопроектът би следвало да бъде отново преобсъден, като се държи сметка за изразеното широко обществено мнение по този въпрос при по-нататъшната работа върху него. Не се съмнявам, че и КМ ще вземе отношение по този въпрос. Но тук произтича една друга важна последица. Щом като Президентът на републиката ще бъде избиран и при тази хипотеза ще бъде избиран пряко от народа, а не от Народното събрание, и от народа ще получава своята власт, своята инвеститура, логично е да се предвидят и някои допълнителни правомощия като държавен глава. В тази насока следователно има какво още да се обсъжда и подобрява в законопроекта. Вярвам, че КМ ще помогне и тук на Законодателната комисия и на Народното събрание при по-нататъшното обсъждане на законопроекта.

Втората група от съществени изменения все от категорията на нетърпящи отлагане промени в основния закон се отнася до обществено-икономическото устройство на обществото. Това е глава Втора от Конституцията. Промените тук са съществени в редица насоки, но позволете ми да привлека вашето внимание върху три от тях.

Първата е допускане на многообразие от видове собственост. Наред с държавната, обществената и кооперативната, и частната, и лична собственост на гражданите.

На второ място, еднаква закрила на всички видове собственост от държавата и закона при реализиране и производителното използване на тези собствености.

И на трето място, ориентиране на цялото народно стопанство към пазарна икономика и регулирането на народното стопанство с икономически средства. Конституцията предвижда необходимите гаранции за това, за свободно осъществяване на стопанската дейност въз основа на всички видове собственост при равнопоставеност на всички стопанстващи обекти, развитието на конкуренцията.

И една последна по ред, но не и по важност, група от промени, които се налагат за внасяне в Конституцията, се отнася до голямата област на правата на човека. Тук се имат предвид разширяване на религиозните права и религиозната свобода на гражданите с промяната, която се предлага в чл. 53 на Конституцията, конституционни гаранции за политически и партиен плурализъм, освобождаване на някои текстове от разпоредби, които идеологизират държавното и общественото развитие, като разпоредби, които определят, че науката се развива в дух на марксизма-ленинизма, че родителите са длъжни да възпитават децата си в комунистически дух и други подобни разпоредби, както и отмяната, която се предлага на преамбюла на Конституцията.

Това са основните промени, които се предлагат в Конституцията за обсъждане и в първоначалния вариант, и в предложенията на Законодателната комисия.

Вторият основен законопроект е законопроектът за избиране на Народното събрание. Този законопроект е пряка последица от измененията, които се предвиждат в Основния закон. Този законопроект беше изпратен на 27-ми февруари и затова ще си позволя да спра вашето внимание само върху някои основни въпроси. Между тях на първо място по значение се откроява въпросът за типа избирателна система, която законопроектът предлага. Тази избирателна система изхожда от хипоте­зата на 250 народни представители. Следователно тук са възможни промени. Тази избирателна система е една смесена система между мажоритарната система, по която нашето досегашно конституционно развитие има определени традиции. По нея се предлага да бъдат избрани 175 народни представители, сиреч в 175 избирателни района, разпределени по равен брой жители, което прави при 9 милиона население около 51 хиляди жители, и при 6 милиона избиратели, тъй като на миналите избори броят на избирателите е бил 6 250 000 но, за закръгляване на цифрите, при 6 милиона избиратели около 34 хиляди граж­дани, които имат избирателни права. И останалите 75 мандата се разпределят по пропорционалната система въз основа на една централна избирателна листа. Кандидатите и за избиране по избирателни райони, и за избираните по централната избирателна листа се представят от политическите партии, които участват и които могат да издигат кандидатури за народни представители. В какво ние виждаме предимствата на подобна система? Преди всичко във възможността за свободно и демократично политическо съревнование между различните политически партии, които ще издигат кандидатури за народни представители в тяхната демократична и свободна надпревара за тези 175 избирателни района и места в Народното събрание.

На второ място, осигуряване на условия за избор на тези 175, тяхното число, разбира се, би могло да варира, народни представители от гласоподавателите на онази политическа партия, която спечели доверието на най-голяма част от населението.

На трето място, в оползотворяването на остатъчните гласове, подадени за кандидатите на съответните политически партии чрез съставянето на централната избирателна листа, чийто състав е определен примерно на 75 народни представители, и разпределението на местата по тази централна избирателна листа ще стане съобразно правилата на пропорционалната система. По този начин се позволяват всички гласове, подадени за съответната политическа партия, да бъдат политически рентабилизирани при определение на броя на нейните представители в Народното събрание.

Издигането на кандидати се предвижда да става от отделна политическа партия или с обща листа. И в това отношение в чл. 40, не сте пропуснали да забележите, са предложени два варианта за разглеждане.

Що се отнася до разходите, свързани с провеждането на изборите, законопроектът изхожда от идеята, че разходите по провеждането на изборите, сиреч разходите, свързани с избирателните бюлетини, пликове, места, където се провеждат изборите, са за сметка на държавата, съгласно демократичните традиции, възприети в цял свят. А що се отнася до предизборната агитация, която всяка партия води за своите кандидати, това се приема от съответната партия при равни условия за участие в това отношение.

Други въпроси, които са свързани с подбора на избирателните комисии, като се започне с централната комисия и се стигне до избирателните секции, подготвянето на избирателните списъци и други подобни въпроси на избирателната правна техника, са подробно уредени в законопроекта.

Това бяха основните положения на тези два законопроекта, върху които исках да привлека ва­шето внимание.

И по законопроекта за политическите партии, понеже разбирам, г-н председател, че сте на път да приемете споразумение, ако ми разрешите няколко думи или мога да ги спестя?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Може сега да не ги обсъждаме, за да имаме време да се съсредоточим върху този законопроект.

Продължение... 

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието