КОНСУЛТАЦИИ
3 януари 1990 година, 9:30 часа
3 януари 1990 година,
11:40 часа
4 януари 1990 година, 15:00 часа
ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ
Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности
Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС 16 януари 1990 година,
14:30 часа
ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ
22 януари 1990 година,
18:05 часа
12 март 1990 година, 15:15
часа
19 март 1990 година, 15:10 часа 26 март 1990 година, 09:36 часа 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа 30 март 1990 година, 12:05 часа
|
18 януари '90,
второ заседание
|
Подготвителни преговори между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности НДК, зала № 6 18 януари 1990 година, начало 14:30 часа, край 17:00 часа /продължение/ ГОШКИН: Драги приятели,
Аз искам само да изявя удовлетворението на Националното движение за мир и на неговия инициативен комитет, че другарят Луканов още по-убедително и убедено подчерта необходимостта да се намери решение за една "кръгла маса", която именно да бъде национална. Ясно е, че трябва по този въпрос да се върви по пътя на компромисите.
Няма да седнем да се сбием по него, защото само като погледнем този проект
на проблемите, отново ни се напомня каква огромна роля ни възлага България,
или по-точно очаква България и трябва да изиграем. А ние още се занимаваме
с този проблем.
Първо, за да има компромисни решения и съгласие, трябва да има чувство за взаимно равенство. Такова чувство за взаимно равенство аз не усещам от страна на Съюза на демократичните сили. Даже в това, което другарят Сендов тук докладва от разговорите с тях, се чувствува, че те един вид са ни направили някакво благодеяние и се чувствуват даже обидени, че ние не сме им благодарили за това /аз се изразявам малко грубо, но това е чувството ми за тази работа/, и че те един вид имат цялата заслуга за този диалог и че ние, така или иначе, сме представители на тази все още тоталитарно-бюрократична система, която тук трябва да се демонстрира, разбира се, докрай. Смятам, че от ноемврийските пленуми, след толкова решения на Народното събрание, след това, което се прави в цялата страна, с този подход вътре в себе си, много бих молил демократичните сили да скъсат. Тази комунистическа партия е преживяла много трудни моменти и досега ги преживява, но не е от хора, които са вървели слепешката. Много въпроси са били разисквани. В тези кулоари на ЦК е имало много лобита и хобита. Не е била така проста картината и ние наистина в огромното си мнозинство си сме приели с огромно удовлетворение промяната на режима, на начина на ръководство на партията и на държавата, и сме възприели този курс на демокрация като действително не просто спасителен, а единственият логичен път за по-нататъшно развитие на основата на онова добро и лошо, което сме направили досега.
Това трябва добре да го помислят, защото и "другата" страна /защото все
пак сме още две страни при тази постановка/ не само мисли по тези въпроси,
но и се дразни от тази работа.
Нямам нищо против в края на краищата, трябва да се търси компромис, но нека и другарят Сендов да разбере някак си / може би е негово мислене/ малко и от това да се откажем, че ние тук не се стремим да участвуваме поради някакви лични амбиции и за представителство. Ние се стремим да участвуваме, другари, защото всички сме заинтересовани от решенията на тези съдбоносни въпроси, защото представляваме организации, зад които стоят стотици и хиляди много опитни хора в тази страна, които са заинтересовани правилно да се решат въпросите и от които всеки би желал да чуе поне свой представител, да изрази неговите позиции. Така че не е въпрос до такива амбиции, а въпросът е да се сумира в този национален форум националния мозък, националния капацитет. И действително затова аз съм съгласен да дадем, така да се каже, нашето поръчение на ръководството да приеме този вариант и да го обмисли, като допълнително представи как ще изглежда и допълнително го обсъдим, за да не тъпчем повече по този въпрос, и за да не мисли някой си, че ние тук си умираме от амбицията да сме представители. |
Второ нещо, другари. Понякога се пускат такива неща, които звучат като заплаха - натиск. От натиска нека да се откажем. И той не е от наша страна. И не е от страната, която представлява управляващата партия и държавата. Даже понякога с голямо удивление чувам, че някой подхвърля: "Примерът на Румъния". Какво общо имаме ние с Румъния? Какво значи "примерът на Румъния"? Нито сме били, още по-малко ще бъдем в това положение!
И последно, тук наистина не мога да разбера, няколко пъти слушам и другарят Желев, и другари, и отговорите на другаря Луканов, по тези практически въпроси, които отчасти ги засегна Янков. Но: Вестник - веднага. Един вестник веднага и господ не може да направи! Не само поради обстановката, в която живеем, но и на Запад не можеш да направиш при всичките им условия вестник за 24 часа, или даже за една седмица.Второ: сграда. Вие знаете какво е положението със сградите - трудно. Даже, че има решение изрично да не се дават никакви сгради за административни нужди, а само за жилищни. Такава позиция има. Аз не знам, че не трябва да се даде. Само не мога да разбера, разбирате ли, упорството на тези другари. Но, слушайте, става дума да започне работа този форум, става дума за програма да се решава, да се разисква, а тя ще иска време. А ние сега сме се захванали за това - "дайте това или няма да започнем". Не зная дали ще ги обидя много или не, но това, колкото и да съм живял и както се казва да се старая да мисля широко, не го разбирам. Не мога да се поставя в положението, че трябва да участвувам в един диалог, в който ще се решават такива въпроси, и да кажа: "Не, дайте ми друга квартира, по-широка, или това или онова".
И накрая другари, не могат да се оплачат нито от телевизията, нито от печата. Печатът и телевизията в голямата си част е на страната на демократичните сили. Просто по природата на нещата. Те са интересните, те са новите, там има сензация, там всеки журналист може да се прояви и т.н. Това го разбирам. Но си има законни положения, в които трябва да се вслушаме.
Повтарям: не може да се отрече, че и телевизията, и печатът са много широко на разположение на демократичните сили и аз не виждам какво по същество, /без да отричам правото на исканията им да имат място, но ще го реши Парламентът/ какво повече те ще получат. Може би искат телевизията и печатът да не пише изобщо за дейността на партията и правителството, какво ли? Доста широко са представени.
Апелирам към демократичните сили: нека погледнат и те реално нещата, да повярват в изключителната добросъвестност на нашата партия и на нашата държава и да придвижим диалогът напред.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Другари,
Аз бих искал да помоля, тъй като сме обявили в 16,30 часа на средствата за масова информация, че ще бъдат информирани за хода на нашата днешна среща, да се постараем в този срок да завършим, така че моля за кратки изказвания.По реда на записалите се, давам думата на другаря Лъчезар Аврамов.
ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ:
Другарю председател,
Аз считам, че въпросът, който обсъждаме не е организационен, а е принципиален въпрос и по него не само трябва да разискваме, а трябва да стигнем до някакво заключение, до някакво решение. Ние като "кръгла маса" тук да имаме някакво становище, което да го оформим.И миналият път се изказаха много другари, и сега се изказваме също. Явно е, че сегашното състояние на две "кръгли маси", от които едната се смята за главна, а ние се смятаме като второстепенна, не се възприема от никой от нас, които участвуваме в тази "кръгла маса". Имаме пълно основание за това.
Не мога да разбера каква е позицията на Съюза на демократичните сили. Щом като те казват, че не искат с нас да разговарят, защото сме казионна организация, още по-малко трябва да искат тогава да разговарят с делегацията на БКП и на БЗНС, която те смятат и е носител на всички деформации и пр., и пр., срещу които искаме сега да се борим всички заедно. Какъв е модусът? Каква е причината?
Погледнато трезво, би трябвало те да кажат: "Да, с всички национални сили, които искат да разговарят, сме готови", още повече, че всички ние сме може би повече, повече отколкото те са, за коренно преустройство на нашия обществен живот. И ние сме за свободни избори, и ние сме за нова Конституция, и ние сме за многопартийност, и ние сме за правата на човека и т.н., и т.н.!Защо само те си присвояват правото? Защо "те така мисля". И от тази гледна точка аз мисля, че предложението на другаря Сендов не е много възприемчиво, защото той иска да се разделим: от едната страна са те - демократичните сили, които са за обновление, а от другата страна сме ние - култовските, или както щете там ги наричайте, разни други разни организации.Съвършено справедливи са исканията на профсъюзите, на Комсомола, на жените, на Отечествения фронт и т.н. - да бъдат на равна основа заедно с другите да разискват.
Явно, че на този етап Съюзът на демократичните сили, от позицията на силата не желае. Да намерим някакви други форми: да кажем, че ние пък сме смятали за национална "кръгла маса" и ние почваме да разискваме по проблемите и да информираме най-подробно нашето общество - какво решаваме и какво предлагаме - избори, втори, трети въпрос и т.н. Нашето мнение и всъщност тогава те ще останат изолирани, защото ще се окаже, че ние сме за това, което те в ума си нещо пледират да постигнат. И тогава, искат или не, ще трябва да седнат на една обща маса.
Аз мисля, че трябва някакво решение да има. Ако трябва, другарю Луканов, да изберем някаква комисия тук от представители, да направят едно предложение и да почнем да работим.
Иначе другият вариант е това: ето Комсомолът - правилно, те ще си направят отделна "кръгла маса"; сигурно профсъюзите ще направят, Отечественият фронт ще направи и други ще направят, ще станат 20 "кръгли маси", което няма да доведе до желания резултат.
Аз мисля, че просто ние тук трябва да изработим една обща позиция, да я доведем до знанието на обществото в нашата страна и нека гражданите да преценяват кой има право. И да продължаваме да се занимаваме с практическите въпроси, които са поставени на дневния ред.
Това е предложението ми.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Да, благодаря. Има думата другарят Теллалов.
![]() |
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени