АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Аз предлагам да останете с тази договореност и давам думата на академик Сендов.  

АКАДЕМИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ:

Другарю Луканов,
Аз искам да споделя тук някои мисли, които с моите колеги така наречените "безпартийни и независими участници". Според нас, и изрично подчертавам моето лично мнение тази национална "кръгла маса", без участието на други обществени политически сили, няма да може да изиграе своята роля. Аз споделих и с Вас това нещо и ние направихме опит да намерим решението на този въпрос, като в националната "кръгла маса" се включат и другите обществени и политически сили.

Сега ние трябва да имаме предвид, че положението, в което се намираме е изключително тежко, бих казал взривоопасно. Като вземем предвид какво става в други страни, ние досега като че ли сме най-мирно и културно развиващата се революция от този тип. И ако можем да запазим този характер, ние ще можем да се похвалим, че сме направили много за българския народ.

Може би ще говоря малко повече, отколкото обикновено, но искам, понеже съм участвувал и от едната, и от другата страна, да кажа какво смятам, какво е моето впечатление сега за разположението на силите.

От една страна, смятам, че националната "кръгла маса" без участието на Отечествения фронт, без участието на Независимите професионални съюзи, без участието на Комсомола и някои други /но тези трите задължително/ представители на обществените сили, няма да може да изиграе ролята си.

Какво е обаче разпределението на силите? Съюзът на демократичните сили смята за основно свое постижение това, че са успели да седнат на една маса като официална опозиция със силите, които досега са водили тази страна. Трябва да се признае, че ако не беше този Съюз на демократичните сили, благодарение на неговата дейност се стигна до една такава "кръгла маса". Те искат и ще бъдат категорични за това да запазят този баланс, т.е. да се смята, че масата не е "кръгла", а масата се състои от две страни.

Това поставя най-напред нас безпартийните участници в едно неудобно положение, тъй като те и нас слагат в тази страна на масата, която е от тоталитарния режим, казионните. Ние се съгласихме да се борим в тази квота, тъй като не можем да откажем, че ние сме били и сме от тази страна, която е движела нещата в България досега. Но ние се разграничихме от това, че ние не сме задължени на тази маса да се съобразяваме с позицията на Българската комунистическа партия, а БЗНС също има своя платформа, която не винаги съвпада с това, което е на Българската комунистическа партия. А последно време и в Българската комунистическа партия има различни идеи за нейното развитие.

Така че аз смятам за един компромис, към който ние сме длъжни да пристъпим ако гледаме по-далеч и искаме нещата да се развият в полза на България, а не да пестим нашият авторитет - кой е повел, кой е причина и какво ще извлече като полза от това, че той е седнал или не е седнал на масата. Нашата цел е много по-голяма и много по-дълбока.

Затова в разговори с представители на Съюза на демократичните сили, които ние проведохме, те няма да възразят ако около масата седнат хора, които са поканени в рамките на две квоти. Едната квота от 37, или 40, е квота, която е дадена на Съюза на демократичните сили и те канят когото си искат, а другата квота е тази, която е дадена на БКП и БЗНС и те канят тези, които желаят. Те няма да възразят на такава позиция.

Какво означава това и в какво положение поставя участниците в тази кръгла маса? Аз разбирам, че и Отечественият фронт, и особено Независимите профсъюзи, не искат да седнат на едната страна на масата срещу другата страна. Тоест да се смята, че едната страна на масата е един блок.

Аз смятам, че терминологията някога пречи, но някога помага. Ние да разглеждаме, че на тази маса се събират хора, които са поканени от две страни, но тези хора, които са поканени и им е дадена квота, за да участвуват, те имат абсолютно право да защитават своите виждания. И това досега на така наречената "национална кръгла маса", не нашата "кръгла маса", вече беше демонстрирано.

И Българската комунистическа партия, и Земеделският съюз, и ние изказахме различни виждания, различни мнения. Така че трябва да се разглежда процедурата поканване, а след това участието е всеки защитава своите виждания.

Аз смятам, че този компромис може да се направи. Разбира се, всеки да прецени за себе си. Аз смятам, че Отечествения фронт може да бъде представен с една квота, която той счете за целесъобразно.

Също така особено Независимите профсъюзи, още повече, че от другата страна стоят други профсъюзи. Категорично трябва да се представи Централният комитет на Комсомола и някои други, като разбира се може да се има предвид и следното, че всяка страна може да държи една свободна квота и да кани различни групи, в зависимост от тематиката, която се разглежда. По този начин ние трябва да формираме тази група от хора, които ще стоят на тази "кръгла маса" да могат действително да отразят мислите и желанията на колкото е възможно по-голямо представителство да има на нашия народ. Защото днес сутринта някои хора казаха тук: "Аз говоря от името на народа", "Аз говоря от името на народа" - нещо, на което беше много остро възразено! - че никой не може да представлява някои групи и т.н.

Смятам, че ако ние сега се помъчим /разбира се, би трябвало да се чуят мненията на всички/ да намерим един такъв компромис, да не залагаме непременно на чистата представителност и какво ще спечелим ние веднага от това, че като независими сме седнали тук, всеки трябва да се чувствува независим. В едно демократично общество, даже двама души от една и съща партия, трябва да има възможности /и това вече се демонстрира/ да имат свои мнения. Но тук се събират хора по една процедура - една квота е дадена на едната страна, друга квота е дадена на другата страна.

Тук, като излязох днес от първата "кръгла маса", дойдоха при мен хора от Християндемократическата партия, която също е искала да влезе на "кръглата маса". Смятам, че редица новоидващи сили трябва да търсят. Дали те ще помолят едната страна да им даде от тяхната квота и да влязат, или другата страна - от тяхната квота, за да влязат.

Все пак ние може да сме много различни, но средно един клони към едната страна, друг клони към другата страна, но запазва своята физиономия и своите разбирания.

Ако се стигне до едно такова разбиране, аз смятам, че ние може да имаме един значителен успех. Не трябва да се атакува според мен.

Единственото сериозно постижение на Съюза на демократичните сили /те го чувствуват това като постижение и то е действително тяхно постижение/ е, че те стигнаха до тази "кръгла маса". Признаваме им това постижение. Не е лошо човек да признава какво другите са направили и да се помъчим в тези рамки да привлечем колкото се може по-голямо представителство на тази маса. И в Съюза на демократичните сили не всичко е хомогенно. Те не говорят с един глас. Това ще бъде и от другата страна, и полека-лека, без да гоним личен предварителен престиж, да направим този компромис, за да може тази маса действително да свърши полезна работа.
 

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието