Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

7 февруари'90 
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 
 

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

Първо пленарно заседание

НДК, зала № 6

7 февруари 1990, начало 9:00 часа, край 11:13 часа

      /продължение/

      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

    Благодаря. 
    Има думата народният представител Любен Кулишев. 
     
      МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ:
    На два пъти се съобщава на българското общество... 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Моля Ви се, не съм Ви дал думата. Много се извинявам. 
     
      МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ:
    Но съобщихте на България, че ще се готви - и вчера, и днес. 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Не е съобщавано това. Ние просто разисквахме дали трябва да се правят изказвания или не. 
     
      ЛЮБЕН КУЛИШЕВ:
    Проблемът - къде партиите, подчертавам - партиите, могат да се създават свои организации, е съществен въпрос на нашия политически живот. Този въпрос, при сегашната многопартийна система, в която вече сме навлезли, следва да намери своята правна уредба в закона за политическите партии, като не изключван и това, което току-що предложи господин Павлов, това да намеси отражение и в измененията или в новата Конституция. 
    Тук бих искал да изтъкна, че не във всички демократични страни този въпрос е уреден по еднакъв начин. Има страни, в които се допуска съществуването на партии в държавния апарат, в държавите и стопанските учреждения. Това не значи, че аз споделям това разбиране. 
    Струва ми се, че при нас уредбата на този въпрос трябва да бъде съобразена със специфичните условия, които съществуват у нас. А на мен ми се струва, че всички говорим в полза на такова решене, при което няма да се създават партии в държавните органи и стопанските организации. 
    Две са основните съображения в полза на тази теза. Повече или по-малко те бяха изтъкнати. Аз бих искал да ги подкрепя. 
    Едното от тях, и то е особено важно, това е, че особено при положение, че една партия държи властта, има превъзходство в парламента и в системата от държавните органи, ще се открие сериозна опасност за срастване на партийния и на държавния апарат. И най-сигурното средство за избягване на тази опасност е да не се позволява на партиите да създават свои организации в държавния апарат. 
    Но има и едно съображение, което е особено, струва ми се, валидно за нас. Това е опасността от партизанщина, от партизански борби. Едва ли е необходимо да напомняме тук Алеко Константинов и т.н. Но тази опасност е реална, и тя не само ще се създаде междуособици и противоречия в държавния апарат, но ще блокира работата, ще пречи на много неща в нашата държава. 

    Именно затова аз споделям това разбиране, че всички партии не трябва да им се дава право да имат свои партийни организации в държавния апарат.
    Не съм обаче съгласен с току-що направеното предложение, че трябва да се започне с разформиране на организациите на БКП в държавния апарат. Според мен този въпрос следва да се уреди със закона за политическите партии, който може да бъде приет в най-скоро време и който ще забрани на всички партии да имат свои организации в държавните учреждения.

Тук бих искал да прибавя още едно съображение. Ние говорим, че в редица държавни органи, тези па Министерството на отбраната, на МВР, следствието, съдебните учреждения и т.н. не трябва да има партийни организации, тъй като те са надпартийни. Този аргумент за надпартийност според мен е валиден за целия държавен апарат, а не само за част от държавния апарат.
Бих искал да прибавя тук обаче един въпрос - има изказани опасения вече оттук-нататък, че при положение, че партиите се оттеглят от държавния апарат /няма там организации/, и от стопанския, там обаче при наличието на синдикален плурализъм у нас може отделни профсъюзни организации, отделни профсъюзи да бъдат силно политизирани и да развиват политическа дейност. Как при това положение трябва да се отнасяме към този въпрос? Това създава редица неудобства. В някои страни даже този въпрос струва ми се е уреден по следния начин: прокурорът има правото в този случай да обърне внимание на съответния профсъюз, че или трябва да се регистрира като политическа партия, или трябва да прекрати тази своя политическа дейност в предприятието, като се ограничи само до защитата на профсъюзните интереси на работниците в него. Този въпрос, струва ми се, също би трябвало да намери разрешение в закона за политическите партии. Това е тезата ми.
Искам да прибавя само две думи за въпроса, който се повдигна - за датата на изборите. Това е ключов въпрос не само за нашето предстоящо развитие и за работата на нашата "кръгла маса". От решението на този въпрос зависи целият календар на нашата работа - с какво разполагаме ние, с какво време разполагат и държавните органи за подготовката на изборите.
Струва ми се, че това е един въпрос, който би трябвало да намери своето решение тук, защото най-правилно е с консенсус той да бъде решен именно тук.
Ще прибавя само две дума, тъй като през последната седмица имах случай да направя една обиколка в международните парламентарни учреждения на Западна Европа, в парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и в европейския парламент. Този въпрос ни беше задаван многократно там - какви са вашите съображения, вашите намерения относно датата на изборите. Там добросъвестно изложих какво е отношението на различните организации у нас - и правителствени, и опозиционни. Но, общо взето, преобладаваше мнението, че не трябва да се бавим.
 
  Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка  
 

 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието