4. Широка гласност и създаване на комисии с участието на всички опозиционни партии и организации за разследване дейността на замесените в престъпления дейци на всички ниво на комунистическата партия, Комсомола, правителството, казионните организации, Държавна сигурност и Народната милиция.
5. Всеобхватна и точна информация за икономическото състояние и дълговете на страната като една от необходимите предпоставки за изработване на икономическа програма за изход от кризата.
6. Незабавно отмяна на всички нормативни актове, които са в противоречие с общоприетите принципи и норми на международното право и международните задължения на България. Достатъчно е само да се спомене Наредбата за жителството, откритите листове, чл. 39 и чл. 40 а от Закона за Народната милиция, позорящи страната ни пред цивилизования свят.
7. Незабавна отмяна на всички закони, ограничаващи правото на собственост и приемане на принципа, че правото на частна собственост е свещено и неприкосновено. Земята да бъде върната на собствениците и техните наследници. Само и единствено частната собственост е в състояние да мотивира и направи високоефективен човешкият труд, което доказва по несъмнен начин практиката в развитите демократични общества. Тезата, че без 45 години социализъм България би останала при дървеното рало и газената лампа, е нелепа и е безсмислено да бъде опровергана.
8. Да се поставят на равноправна основа отношенията между България и съветския съюз и да се спрат опитите за русификация в образованието и културата. В икономически план да се започне преоценка на дейността на България в Съвета за икономическа взаимопомощ с цел дистанцирането й от тази доказала неефективността си организация и ориентирането й към Европейската икономическа общност и други индустриални демокрации.
9. Даване на гаранции за свободно завръщане и закрила на напусналите по политически причини страната ни български граждани през периода на тоталитарния режим и привличане на световноизвестни експерти в областта на политиката, правото, икономиката, екологията и други сфери на обществения живот като консултанти при решаването на проблемите в тези области и изграждане на бъдещото след тоталитарно общество.
Ние изискваме неотложното решаване на тези проблеми с национална "кръгла маса" като доказателство за нейната ефикасност или неефективност.
Отказът от споразумение по всеки от изборните проблеми може с основание да се разглежда като несъмнено доказателство за нежелание за действително демократизиране на политическата и икономическата система у нас.
Подобно развитие ще постави под съмнение полезността от преговорите около "кръглата маса" и не ще оправдае очакванията на милиони български граждани, жадуващи най-после да се поставят основите на едно истински хуманно, цивилизовано и демократично общество.
Благодаря за вниманието.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Моля Ви, д-р Желев, за една дума.
 
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Благодаря на д-р Тренчев. Да?
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Аз наистина съм много загрижен как ще продължим. Струва ми се, че току-що направеното изявление е един пример как не можем да направим нито крачка напред по този начин.
Не знам как д-р Тренчев си представя третирането и разглеждането на всеки един от тези десетки въпроси, които той постави. По какъв начин да продължи оттук-нататък нашето заседание, днес, сега?
Ние не можахме да уточним дори 1 или 2 въпроса, с които да се захванем. Той постави въпросите от преориентирането от СИВ към Общия пазар, до други въпроси, които вчера бях предмет на дискусия и по които се уточнихме как да действуваме по-нататък. И откровено казано, д-р Желев, ми се струва, че ако ние с Вас не съумеем да фокусираме дискусията по въпроси, които в момента разглеждаме, авторитетът на нашата "кръгла маса" много силно ще пострада.
Само си позволявам още едно изречение. В Американския конгрес има една тактика на Филип Бъстър - когато някой конгресмен не желае да се разглеждат по същество въпросите и тъй като има право на дума, излиза и почва да чете телефонния указател.
Струва ми се, че подобни подходи не би трябвало да имат място на нашата маса. Всяка сила има право да направи декларацията си. Може да се свика пресконференция, може да се направи тази декларация, може да се вземе отношение по поведението на една или друга сила или партия на "кръглата маса", ако друга сила има впечатление, че има отклоняване от дискусия по същество. Това е право на всеки, но и от вчера ми се струва /ние споделихме с Вас/, че освен всичко друго, което сега почти не съществува, да речем. Аз все пак смятам, че някакъв минимум на доверие между нас вече се формира.
И основната ни грижа трябва да бъде наред с всичко друго, да подхранваме тези кълнове.
Благодаря ви.
 
Д-Р ТРЕНЧЕВ:
Аз да отговоря - че в хронологичен порядък въпросът за СИВ е осми номер /само това желая да припомня/, а не първи, и ние предлагаме да се разглеждат нещата...
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
На другарката Даскалова Ви моля да й дадете думата, тъй като тя доста отдавна настоява, д-р Желев.
 
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Момент. Аз мисля, че нещата, които каза д-р Тренчев сами по себе си, разбира се, са правилни. Може би малко децентрираха темата, която ние искаме да обсъждаме и за която ние тук настояваме - всички да се връщаме към нея конкретно.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Поне има изказване другарката Даскалова.
 
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Понеже много по-отдавна академик Сендов е дал заявка, с удоволствие ще предоставя думата след това и на нея.
Давам думата на академик Сендов.
 
АКАД. СЕНДОВ:
Най-напред искам да тръгна от това твърдение, с което всички са съгласни около тази маса, защото "кръглата маса" трябва да изхожда от тези неща, с които всички са съгласни.
Смятам, че всички са съгласни, че ние трябва да осъществим мирен преход от тоталитарния режим към демокрацията. Този мирен преход е страшно труден, много по-труден от другия - "кървав" преход, защото изисква не кървави жертви, но доста морални жертви.
Затова предлагам да минем към конкретни въпроси, един по един, тъй като те са краен брой, а една аксиома от Архимед казва, че колкото и да е дълъг един път, може да се измине с краен брой крачки.
Смятам, че има един въпрос, който е изключително съществен, който беше поставен на масата - въпросът за закриване на партийните организации по месторабота. Смятам, че този въпрос не подлежи на дискусия, ако сме казали, че ще се отдели партията от държавата. Смятам, че това е коренният въпрос и ако се смята от някоя страна, че този въпрос може да се дискутира, това означава, че ние въобще не смятаме да отделяме партията от държавата.
Как ще стане това? - Това е друг въпрос. Може да се дискутират периода, начините, за да могат да се запазят нещата, да стане мирно, да не се получат конфликти и т.н. Но да се дискусията въпросът - ще има ли партийни организации по месторабота или няма да има - смятам, че този въпрос не може да бъде дискутиран, ако ние казваме, че ще отделим партията от държавата, тъй като това са фибрите, които свързват партията с държавата.
Работил съм в тази държава дълго време, работил съм с партийни организации като безпартиен и знам какво означава това.
Затова предлагам по този въпрос да се декларира - дали ще става това нещо или няма да става. Иначе дискусии тук - дали да става или няма да става - смятам, че са лишени от логика.
Вторият въпроса, по който смятам, че трябва да се заемем в най-скоро време, е за датата на изборите. По него трябва да се дискутира, тъй като времето върви и съм съгласен с тук изразените мнения, които се чувствуват у нас, че "кръглата маса" не решава конкретни въпроси. Датата за изборите е изключително важна. Тя има и вътрешнополитически, и външнополитически, и много важен характер. Не може ние да минаваме от ден на ден и да не знаем какво ще правим по-нататък. Изборите са един момент, с който трябва да се съгласим. Тук трябва да се знае какво е мнението на едната страна, какво е мнението на другата страна, може ли да се направи компромис и да тръгнем към компромис.
Всички други неща, които тук се поставят, са важни, трябва да се дискутират. Аз съм за това, те да се поставят в такава форма, че излишно да не дразнят с начина на поставянето. Всеки въпрос може да се постави легално. Всички женени хора знаят как се постъпва, когато нещо трябва да се реши в спокойна атмосфера в къщи... Затова ние трябва да се стремим да направим нещата така, че да имаме мирен преход. Мирният преход е много по-труден. Аз снощи четох с удоволствие в "Отечество" това, което господин Желев е написал. Възхищавах се от "оборотите", но ние трябва да мислим за нещо, което да бъде мирен преход. Всички тук повтарят това нещо.
Още веднъж ще кажа, че мирният преход е свързан с много морални жертви. Човек трябва да жертва нещо, не кръв.
Благодаря.

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието