КОНСУЛТАЦИИ
3 януари 1990 година, 9:30 часа
3 януари 1990 година,
11:40 часа
4 януари 1990 година, 15:00 часа
ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ
Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности
Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС 16 януари 1990 година,
14:30 часа
ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ
22 януари 1990 година,
18:05 часа
12 март 1990 година, 15:15
часа
19 март 1990 година, 15:10 часа 26 март 1990 година, 09:36 часа 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа 30 март 1990 година, 12:05 часа
|
3 януари '90,
второ заседание
|
СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА КОНСУЛТАТИВНА СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА СДС ПО ПРОВЕЖДАНЕТО НА "КРЪГЛА МАСА" зала "Запад" на Народното събрание. Начало 17:30 часа /продължение/
|
Аз мисля, че това, което предложи академик Сендов, е едно възможно решение, но този въпрос има една друга страна. Другарят Симеонов правилно напомни, че ръководството на нашата партия и след това в срещата с ръководството на другата управляваща партия обявихме на нашата общественост, че управляващите партии в България започват честен и откровен политически диалог с всички обществени сили в страната. Ние не можем да си играем на демагогия, както дълго време това беше правено в нашето общество, както и да го обясняваме. Ние трябва да изпълним това обещание, което сме дали на нашето общество, че ще водим честен диалог с всички съществуващи сега в България обществени и политически сили, независимо кой как се отнася към тях и как те се отнасят помежду си.
Дотолкова, доколкото до преди 10 минути ние не можахме да постигнем консенсус с другата част от обществените сили в България по това да има ли две или една "кръгла маса", дотолкова председателят, ръководителят на нашата делегация моли за отсрочване на окончателното решаване на въпроса, за да можем да потърсим решение на този въпрос. Аз смятам, че това е едно конструктивно предложение и че то би могло да бъде прието без да затрудни вашата позиция. Вие можете да запазите своето отношение, ако решите, че няма никакви основания да го коригирате. Но ние се нуждаем от време, за да намерим едно демократично решение на този въпрос. Това е моето мнение и аз смятам, че бихме могли примерно да насрочим едно допълнително заседание от 1 час или 2 часа утре примерно след обяд, когато бихме могли да ви предложим нашето мнение за изход от създалата се ситуация. Това единият ми въпрос.
Другият въпрос е следният. Има въпроси, които могат да бъдат отлагани, които могат да почакат, да бъдат изяснявани. Но има един въпрос, който не търпи никакво отлагане. И аз искам да ви попитам дали вие сте готови заедно с тази страна на масата и заедно с всички обществени сили в страната да излезем с едно общо становище по етническия проблем? Защото той не търпи отлагане и защото могат да назреят процеси, които ние заедно с вас няма да можем да контролираме след това. Аз смятам, че ако такова нещо се направи, това би била една много голяма крачка напред и това би бил един голям принос към ситуацията, която сега наблюдаваме в нашата страна, за нейното регулиране и мирно уреждане.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Може ли да загледаме двата въпроса поотделно?
Първо, въпросът дали ние сте съгласни да излъчим по няколко души - да кажем, 3, 4, 5, според мен 3-4 са достатъчни, от всяка страна и да проведем утре допълнителни консултации, като направим още една среща, на която да се опитаме да приемем окончателно решение.
И второ, въпросът, който спомена другарят Лилов, за евентуална обща декларация, заявление, позиция по националния въпрос.
Искам да припомня предисторията на въпроса.
Когато преди около месец председателят на международната федерация на правата на човека господин Даниел Жакоби беше в София, ние посетихме говорителя на правителството тогава господин Филип Боков. Той веднага му зададе този въпрос за етническия проблем, изобщо няма чужда делегация или чуждо представителство в България, което да не се интересува от този въпрос на първо място. Тогава господин Боков отговори така: ние знаем сложността на този въпрос, това е наследство от стария режим, който току-що си отиде. Ние се страхуваме и оттогава го предложихме в три митинга, в три и повече дори наши речи - нека създадем една междинна комисия от хора с чисто име и твърда позиция, през целия този период от юни насам, която да поеме като буфер ударите на българската етническа група, поемайки всички рискове за това.
Защото какво показва практиката? Там, където ние направихме митинги – в Родопите, в Мадан, в Гоце Делчев, това са митинги, които вие имате заснети, но нито един кадър от тях не е показан на българския народ. А те са многозначителни. Прегледайте видеозаписите и ще видите, че това бяха митинги действително на национално единение, на които нямаше нито следа от екстремизъм и лозунгите, които бяха издигнати, бяха преди всичко "Единство!" и "Подкрепа!" от страна на българската общност.
Ние искахме да проведем митинги и в Кърджали, и в Разград, където живеят много повече турци. Там щеше да бъде много по-тежко, защото още в Мадан видяхме, че са създадени набързо "родолюбиви" организации като "Патриот" и "Родолюбие", които могат да бъдат прекръстени в "Шовинист", а не "Патриот". Те обаче останаха в изолация на тези митинги. Те дойдоха със своите лозунги, стояха отстрани, по едно време си намотаха лозунгите и си заминаха. Те видяха, че не могат да противодействуват на този огромен ентусиазъм на мюсюлманското население да върне основните си човешки права. Тази възможност беше пропусната.
Сега, в момента какво предлагам? Ние излизаме със собствени декларации по въпроса, но ние сме за една обща декларация час по-скоро, защото въпросът действително набира скорост и може да се пролее кръв.Това, което на първо време може да се направи - още утре или в други ден най-късно, да се излезе в средната страница на "Работническо дело", да се напечати един път завинаги в 800 хиляди екземпляра международният пакт за граждански и политически права, който няма да отнеме много място. Хората на места нямат международния стандарт на човешки права. Местните ръководители не могат да бъдат убедени с друго, освен ако им се покаже член 18 от този международен пакт. Или ако някой го е чувал или чел, то в момент на ярост или спор, той го няма под ръка, за да може да го приложи.
Така че това е едно продължение по въпроса.
И второ, действително още тази вечер да се излезе с една обща декларация, в която да се обясни на тази нация, че друг път назад няма, защото България и сега е на опашката на европейските нации.
Ако ние останем държава, в която тепърва ще се провежда референдум за това дали трябва хората да имат основни човешки права, това означава да не се измъкнем от икономическата криза изобщо в разстояние още една-две години поне.
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА:
Аз подкрепям изцяло предложението, което направи др. Александър Лилов. Много съм доволна от становището, което изрази др. Воденичаров. И правилно, другари, правата и свободите на гражданите ние всички тук трябва да ги видим и да излезем с една обща декларация. Ако ние приключим днешната ни среща на нашата "кръгла маса", това ще е един чувствителен успех. Това ще повиши доверието към това, че ние сме седнали сериозно равноправно да разискваме въпроса. Аз напълно подкрепям една такава декларация и утре да я съобщим на нашия народ. а това - да се отпечатат международните актове, това трябва да излезе в една цяла брошура. Всичките – и виенските, и хелзинкските, и от ООН документите за правата на човека.
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
В "Работническо дело" да излезе.
Бих искал да взема отношение, тъй като тук произтекоха няколко идеи, които пренебрегнахме, както в Евангелието на Йоана пише, че не са забелязали Христос какво е написал на пясъка.
Говорим, а не виждам нещата, които са отстрани. За секунда само се връщам на предложението за участие на другите организации. Академик Сендов съвсем ясно изрази отношението, но те не взеха отношение по този въпрос. Те подкрепиха декларацията на Политбюро или не правят нищо повече, докато правят огромни заседания дали да участвуват. В Независимите студентски дружества - говоря за организация, която познавам – и Независимото дружество за защита на човешките права, също излезе с предложение - пращат свои делегати в Хасково и Кърджали. От утре тръгват нашите коли, за да видим какво можем там ние да направим по въпроса. И ако излезем с една обща делегация, тя трябва да визира не само конкретните положения и състояния в момента, а да обясни малко и предисторията на въпроса и – казано съвсем обикновено – кой забърка тази каша и какъв е пътят за разрешаването.
Само една декларация на Политбюро, подкрепена от Държавния съвет, не е достатъчна.
Едни от основните критики, които аз чувам - да знаете, че тези шовинистични действия са особено опасни за младежите, там бързо намират почва и кълнове, по принцип националистическите идеи допадат на определена част от младежта – че турците имат много права и в известна степен са облагодетелствувани, като прием във вузове и т.н. Това са неща, които се чуват от улицата и които са в основата на тези неща.
Другото искане – за автономия, което се афишира от шовинистите, също трябва да бъде визирано и оборено. И мисля, че в този смисъл думите на Воденичаров за показване на митинги, за лозунга "Единство!", който беше скандиран на турските и помашките митинги, трябва да бъде показан.
Не е балансирана информацията по телевизията. Показаха се едни крайни позиции, без да бъде показано отношението на другата страна.
И ако трябва да излезем с обща декларация, нека да я направим мъдро и да засегнем всичките проблеми. Не е толкова лесно. Не трябва просто да се подкрепи едно безусловно правово решение. Тук всички сме "за". Не може да има референдум по връщането на имената – да гласуваме кой как да се казва. Това е абсурд. Тази идея е смешна. Но трябва да се разясни въпросът дълбоко, тъй като той е много сложен, ако не искаме да провокираме други безредици и сблъсъци.
![]() |
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени