В икономиката или във всички сфери?
Бих отговорил общо, във всички сфери. Досега у нас по проблемите на икономиката
не е говорено сериозно.
Намекна се тук, и аз мисля, че напълно основателно и напълно на място,
за необходимостта да избегнем нещастията, които постигнаха нашата северна
съседка. Напълно съм съгласен с това. Аз ще си позволя нескромността, че
от 22 години се чувствам противник на властта на Комунистическата партия.
Това не ми пречи обаче всеки момент, когато видя конструктивен и положителен
подход, да се присъединя към някакво общо разрешение. Бих предложил в тази
насока и като първа крачка към разрушаването на тоталитарната система у
нас да бъдат разпуснати репресивните сили на властта у нас. Те са единствената
реална сила, която И могла да ни завлече в румънския вариант, при положение,
че са под контрола на една партия, която управлява при тоталитарни условия.
Много е добре още сега, незабавно да се дадат някои икономически и
социални придобивки на някои граждани - на социално обидените, на социално
слабо защитените, на нископлатените и т.н. Всъщност това нещо, тъй като
се иска бързо, би трябвало да може да бъде извършено със сегашните законови
средства на правителството. Защо да не погледнем към огромните доходи,
които реализираха за 40 години редица партийни, правителствени, обществени
и пр. функционери. Защо най-после не потърсим сметка откъде са тези средства,
как, по какъв начин, по кой закон се придобиха?
Защо тези капитали да стоят замразени, защо те да не се извлекат оттам
и да се дадат под формата на увеличено заплащане, на увеличен доход или
на социално обидените. Защо да не се погледне към мястото и положението
на огромната бюрокрация у нас, която действително нищо не прави и която
един добър държавник би предпочел да пусне в пенсия, за да не пречи, да
не получава големите доходи и да обърква нещата.
Аз мисля, че това също са въпроси, които може би бихме могли сега да
разискваме. Не задължавам моите колеги от съюза към подобно решение. Изразявам
своето мнение.
Благодаря ми за вниманието.
Между впрочем аз бих искал, проф. Желев, да помоля всякаква информация,
с която Гражданска инициатива разполага по отношение, как да ги нарека,
свръхмерни богатства или незаконно придобити богатства, да споделите с
нас. Извинявайте, за секунда ще ви разкажа следната история по повод на
милионерите у нас, тази много широко дискутирана тема в страната. Още когато
беше създадена така наречената партийно-държавната комисия , аз се обърнах
лично към Йоцо Йоцов – авторът на известната статия в "Общество и право",
с молба да ни съдействува да открием тези 1562 милионера, тъй като предполагах
тогава, че цифра, изчислена с такава точност, неминуемо почива върху някакви
данни. ние го поканихме на среща, той дойде даже в Централния комитет и
ни съобщи, че взел тази цифра от един професор, който дошъл там да чете
лекция по линия на "Георги Кирков" или по някаква друга линия. Ние намерихме
този професор, той е от "Карл Маркс", обърнахме се към него, оказа се,
че я цитира от някакъв друг професор, с който още не можем да влезем във
връзка. В този момент се състоя дебатът между Жельо Желев и Васил Иванов,
в който и Васил Иванов цитира тази цифра. И аз най-после си казах: ето
източника, обърнах се и получих от него фотокопие от статията "Истината
по ленински" от Йоцо Йоцов. С това не подценявам проблема. Безусловно в
България има незаконни богатства, но действително, ако вие имате някаква
информация или съображения, които биха помогнали да анализираме въпроса
в парламентарната комисия, моля да ги кажете. Тук е Белчо Белчев, аз съм
помолил и него в рамките, които законът му позволява, да помогне, тъй като
у нас има закон за тайна на влоговете и за съжаление няма система за следене
на поименните влогове. Човек може да разчлени паричните си средства между
себе си и роднините си по начин, който ефективно да крие под различни имена
размера на истинското състояние.
Второ, добре ни е известно, че висши чиновници, висши офицери от армията
и от милицията, висши партийни функционери, а о се отнася до партийните
функционери, можем да слезем малко по-надолу, получават средно от 6 до
14-15 пъти повече, отколкото получават социално незащитените, социално
слабите и обикновените работници и чиновници като пенсии.
Вие знаете, че тук се взеха мерки, но това е тема, която ако разискваме
социални въпроси, бихме могли да обсъждаме.
Това е аграрният въпрос, селският въпрос. Съгласен съм напълно, че
приоритет трябва да има политическата тема и решения, защото без политическо
разрешение на проблемите в нашето общество не може да се пристъпи ефикасно
и към икономическите решения, та каквито и ще да бъдат те. Обаче сме ли
ние в състояние в един кратък срок, макар и да имаме политическо решение,
приемливо, демократично, да се занимаваме с това да се проведат сериозни
реформи, които да бъдат действително полезни за нашата стопанска структура.
Особено имам предвид селското стопанство и селото. Аз съм свидетел, както
вие всички, ма новото постановления по селския въпрос досега. Не едно,
не две, може би десетки са те. какви резултати дадоха те? Никакви. Защо?
Защото поражението е толкова дълбоко, че аз самият не мога да си представя
как ще бъде полезно разрешението и какви полезни мерки могат да се приемат
сега. Защо? И сега тук малко се повдигна въпросът за аренда и т.н. Но има
още по-голям въпрос. Къде са тези хора, с които можем да се договаряме?
Въпросът за селото и селското стопанство не е само икономически въпрос,
той е и социален, той е и психологически. Защо социален? Защото имаме разместване
на слоеве в обществото. Защо психологически? Защото как ще убедим младото
поколение не да се завърне, то е още по-трудно, а да остане това, което
е в селото, да работи и да произвежда тези блага, които на всички са необходими.
Ето един въпрос много сложен и не така лесен.
Въпросът за собствеността на земята е много е по-лесен, макар и нелесен,
по-лесен, макар е нелесен, по-лесен от този. Защо? Защото винаги може да
се приложи един единствен принцип, по който всички вдигат сега лозунг:
Земята на тези, които я обработват! Но, другари, защо тогава една идея,
едни хора, които с цената на много неща са отстоявали тези неща и които
преди години са казвали: недейте по този път да разсипваме селото и селското
стопанство, защо да не им се даде заслуженото, не друго, а да им се даде
гласност кой е бил на правилния път и кой е бил на погрешния път. Аз съм
от тези, които не са се борили за никаква власт. Аз съм посветил живота
си да не стигнем до това положение, до тази безизходица. И следователно
бих искал само едно нещо от представителите на властта: защо тази политическа
организация, селска организация, безспорно и демократична, и защо всичко
онова, което ние сме искали, защитавали, борили сме се за него, и сега
го искаме, се изземва от нейното минало и се предлага като нещо ново? То
не е ново. Много отдавна съществува. Лошото е само, че това което съществува,
и сега го дават като ново, беше забравено и става старо. Защо не се даде
възможност на тази политическа организация да се изкаже открито по икономическите
въпроси общо и специално по селския въпрос и селското стопанство? А как
ще бъде това - всички знаем. Да й се даде възможност на идеен живот, да
прави своите предложения, да прави своите констатации и да даде усилията
си да излезем от това бедствено положение. Аграрният въпрос не само сега,
но и в цялата човешка история е бил най-трудният. Имаме селски войни, и
в болшевишка Русия се сблъскаха най-напред с него и затова днес плодотворната
украинска земя и т.н. не може да изхрани съветския народ. Защо? Защото
се тръгна по погрешен път. И ние, ако не се върнем към този исторически
верен път, земята да принадлежи на този, който я работи, не само като лозунг,
и ако ние не вземем мерки да задържим поне това население, което е там,
и по никакъв чутовен начин, той за мен е чутовен начин, да се привлекат
и нови хора там, и младо поколение, ние успех не можем да имаме. Това няма
да стане за месеци, това няма да стане за година и две. Но да се сложи
началото и да се тръгне.
И затова апелирам, моля да ме извинят моите колеги тук, защото е частен
въпрос, час по-скоро дайте ни възможност да се включим в тази борба за
икономически реформи и по-специално за възраждане не само на българското
село, но на селското производство и на селското стопанство. Без здрава
икономика в селското стопанство няма държава, която да има здрав икономически
строй.
Тома още повече мажи за нас. Ние не можем да конкурираме с някакво
индустриално производство която и да е друга държава. Все пак основата
си остава нашата плодородна земя, която е занемарена, унищожена екологически
и за която никой досега не мисли какво става с нея и да я спасим от отравяне,
а хората от отчуждение от тази земя. Прословута е привързаността на българина
към земята. Даже и сега съществува тази привързаност – виличката с половин
декар, той отива там и си влага своя труд.
Затова, да не прекалявам с времето си, обръщам се частно: дайте ни
възможност, законна форма открито да можем да работим за разрешаването
на тези тежки наши проблеми.
Благодаря.
Консултации с ръководствата
