| КОНСУЛТАЦИИ
3 януари 1990 година, 9:30 часа
3 януари 1990 година,
11:40 часа
4 януари 1990 година, 15:00 часа
ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ
Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности
Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС 16 януари 1990 година,
14:30 часа
ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ
22 януари 1990 година,
18:05 часа
12 март 1990 година, 15:15
часа
19 март 1990 година, 15:10 часа 26 март 1990 година, 09:36 часа 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа 30 март 1990 година, 12:05 часа
|
3 януари '90,
второ заседание
|
|
КОНСУЛТАЦИЯ С РЪКОВОДСТВАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ТВОРЧЕСКИТЕ И ДРУГИ СЪЮЗИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА КРЪГЛАТА МАСА Зала "Запад" на Народното събрание, начало 15:00 часа /продължение/ СТЕФАН ИЛИЕВ /временен председател на Съюза на артистите/: Аз се солидаризирам с мнението на проф. Петков. Мисля, че прогнозата, което даде акад. Сендов, изведнъж се оказа днес реалност, когато вие се върнахте оттам, от срещата. На мен много привлекателни ми се виждат доводите на др. Теллалов. Аз се съгласявам с това, което каза Георги Стоянов. Казвам това, за да не повтарям. Искам да вложа само един нюанс. Мисля, че първият проблем, който трябва да бъде разрешен, това е етническият въпрос. И моят нюанс се състои в това: политически той беше решен веднъж, след това втори път. Оказа се, че това е една дълговременна история, в разстояние на 110 г. неколкократно това нещо е извършвано на етапи, на части и т.н., на няколко пъти. И мисля, че към политиците, които трябва да разрешават тези неща, трябва вече да се включат психолозите, историците, социолозите, политолозите, както искате. смятам, че е необходима една програма. Първото нещо, което ние трябва да постигнем с демократичните сили, е да се постигне едно съгласие по този въпрос. Защото това е една кървяща рана, която няма да зарасне скоро. Струва ми се, че трябва да се изработи една постепенност в умиротворяването на този проблем. Аз представлявам една организация, което до преди една седмица имаше всички вероятности да съществува или да не съществува. И така ни пари под краката, както на всички пари под краката въпросът за единството. И засега ние успяхме да удържим, още два месеца да бъдем заедно. Сред нас има членове на Клуба, има представители на "Подкрепа", макар и не много голяма част. Но работниците, които работят в театрите, клонят към тях. И в този смисъл нека си дадем отчет зад какви или пред какви организации стоим. Благодаря.
Аз съм също за една "кръгла маса", тъй като това ще даде яснота във всичко. Към "кръглата маса" може да се обсъжда въпросът да има един малък пресцентър. Въпросът е кой да г ръководи и кой да дава информация за "кръглата маса". Вероятно "кръглата маса" ще се излъча от един говорител или от двама говорители. Това е въпрос на обсъждане. Не мога да кажа как точно да стане. Освен това, ако се определи времетраене на всяко заседания на "кръглата маса", няма да бъде лошо това заседания да се излъчва след това по телевизията, например по втора програма.
Защото сега особено към радиото и телевизията апетитите са огромни. На тях се гледа като на една баница и мнозина викат: "Едно парче на мен, едно парче на другия". И затова въпросът "радио-телевизия" към Народното събрание, отчитайки настроенията на колегите, е неотложен. Може би на предстоящата сесия на Народното събрание трябва да се обсъди този въпрос. Иначе няма спасение. Няма спасение и от апетитите към другите средства за масова информация, особено за вестниците. Въпреки че апетитите са неоснователни. Никъде по света издателят не дава място на когото и да било и никой не може да му оспори демократичността на изданието, щом не нарушава законите. При нас нещата са по-сложни, формирани са в течение на много години. И тук също възниква к голяма сила въпросът за Закона за печата. Трудно е да се направи такъв закон. Затова още в близките дни, може би и под някаква форма трябва да се даде ясната, да се огласи становището на парламента или на парламентарната комисия за Закона за печата. Да се съобщи какво е положението, какво трябва да се направи, какво се предлага да се направи. Да се вземе мнението на различни компетентни хора. Защото цялата журналистическа колегия е напънала - Закон за печата държавата нарочно не прави нищо, защото иска да продължава да узурпира средствата за масова информация. Въпреки че Законът за печата, или как ще се нарича вече е друг въпросът, няма да реши проблемите. Проблемите ще се решат от Конституцията и вероятно от Закона за собствеността. Защото всяко издание ще си има издател. Щом ще има издател, той ще бъде собственикът. А щом е собственик, той ще води определена политика. |
Консултации с ръководствата
