Когато неотдавна бившата съпруга на Ахмед Доган го ритна по едно толкова уязвимо за Балканите място, намеквайки за изявите му в леглото, някои наблюдатели побързаха да обявят, че това е едва ли не последният пирон в политическия му ковчег.

Но въпреки поредицата от неуспехи и на г-н Доган, и на неговата партия на турското малцинство, наречена Движение за права и свободи (ДПС), прокобите за предстоящия им залез изглеждат доста прибързани и нереалистични. Доган с пълно право би могъл да телеграфира до редакциите, които лансират подобни тези, с паметната закачка на Марк Твен:

"ВЕСТТА ЗА МОЯТА СМЪРТ Е МАЛКО ПРЕУВЕЛИЧЕНА"

Отписването на лидера на ДПС е преждевременно дори поради народопсихологически причини. Г-н Доган е университетски преподавател, кадър с научна титла, а турците - за разлика от българите - умеят да ценят своите "челебии" (учени хора). Освен това въпреки центробежните тенденции в ДПС за турците не е толкова присъща европейската борба за лидерство - османлиите имат чувство за йерархия и обикновено доброволно следват водача си, след като той е доказал своите качества. Че Доган е точно такъв случай, е извън съмнение. А ДПС, с всичките му проблеми, е единствената партия в България, която не познава масовото напускане на членове и която запазва почти непокътнат "своя" електорат.

... В ранната пролет на 1990 г. все още тоталитарният парламент на България подготви решение за връщане на имената на насилствено прекръстените в предишните години хора, предвиждайки това да стане по административен път за етническите турци и по съдебен за етническите българи, изповядващи исляма, за т.нар. българомохамедани. Тогава начинаещият политик Ахмед Доган предложи нещо благородно и справедливо: възстановяването на имената да е по един и същи начин за всички. Парламентът възприе това гледище и избра по-трудния и по-дълъг вариант - съдебната процедура. Отлагайки по този начин лечението на един болезнен проблем, лидерите на Българската социалистическа партия (БСП, бившите комунисти) създадоха изкуствено напрежение, което консолидира и капсулира пострадалите от смяната на имената в ДПС. Така управляващите удариха с един куршум два заека: възникналите като реакция квазинационалистически организации, както и самото ДПС, лишиха от стотици хиляди гласове опозиционния Съюз на демократичните сили (СДС), който изгуби изборите през юни 1990 т. По този начин БСП успя да се задържи на власт. Вторият ударен "заек" бяха националните интереси, за което тепърва ще трябва да се плаща.

Тъкмо обстоятелства от този вид направиха възможна скорострелната кариера на Ахмед Доган. Нещо повече: в продължение на над пет години именно раздухването на етнико-религиозната жарава, възобновявано периодически от една или друга политическа сила, включително и от ДПС, е условието, без което не може да съществуват нито самата организация, нито нейният лидер. А дори само епизодът с "благородното и справедливо решение за имената", предложено навремето от г-н Доган, идва да подскаже, че имаме насреща си човек с извънредни, при това

САМОРОДНИ КАЧЕСТВА НА ПОЛИТИК И СТРАТЕГ,

който знае какво иска и как да го постигне. През февруари 1993 г. това бе потвърдено и от Тодор Живков, безспорен експерт в тази спорна област.

Междувременно, откакто лидерът на ДПС се е появил на обществената сцена - в печата, в ефира или в кръчмарските дискусии текат безкрайни спорове - доколко той е човек, който следва собствена линия на поведение, и доколко е креатура на тоталитарната Държавна сигурност. Комичното тук е, че г-н Доган е обявяван от едни и същи източници (предимно от медиите, свързани с бившите комунисти), ту за агент на бившите им тайни служби, ту за марионетка на съседна Турция. ИСТИНАТА е, че българското общество никога няма да научи ИСТИНАТА: нито документите на българската Държавна сигурност с типичните за тях фалшификации могат да ни кажат нещо категорично, нито пък Анкара (досущ като Москва), не би си позволила някаква откровеност в името на "вековната дружба" между българския и турския народ. По-нататък избухна скандалът със списъка с характеристики на български дипломати в чужбина, предаден уж със съучастието на Доган на турското посолство в София, където всичко изглежда прекалено ясно, за да не е и прекалено подозрително. Обвиненията впрочем, както почти всичко в България, останаха недоказани. В такава мъглява ситуация могат да се раждат само мъгляви тези, хипотези и спекулации и единственият критерий за истината остават, както се казваше едно време, делата, делата и пак делата.

Казано делово, Ахмед Доган е роден през 1954 г. в едно бедно селско семейство в едно бедно варненско село. В дома му, където освен него растат още три сестри, се говорело на български. Дядо му бил ходжа - и оттам, както смята самият лидер на ДПС, и увлечението му по философията (но не и по религията). Макар и това да не е от най-добрите трамплини при комунизма, Доган завършва философия в Софийския университет и защитава титлата кандидат на философските науки, преподавателства в две столични висши училища, а после работи в размирния Институт по философия, който навремето отвори доста проблеми на разлагащия се тоталитаризъм.
Ахмед Доган, зодия Овен, е насилван шест пъти да смени името си, за да стане едва на седмия път Меди Доганов. През 1985 г. той се включва в организирането на т.нар. съпротивително движение на турците в района на Лудогорието (Североизточна България). След провал - от юни 1986 г. нататък - философът е по затворите, като през 1989 г. получава и 10-годишна присъда като "организатор и ръководител на противодържавна организация". Освобождаването му идва на 22 декември с.г. след натиск на опозицията върху властите.

Седмица-две по-късно Доган се появява в "светлините на рампата" - дребен, слабоват, скромен мъж в домашно плетен пуловер, който по-късно ще се прави не особено убедително на някакъв

БАЛКАНСКИ ГРАФ МОНТЕ КРИСТО

Престоят в затвора обикновено не се отразява благотворно върху половия капацитет на мъжете, невисокият ръст пък от своя страна често поражда комплекси, които се избиват с жажда за успехи в "силовите" области - да обладаеш повече самки, да преуспееш в кариерата, да се издигнеш над другите мъжкари и да ги командваш. Такъв ли е и случаят с Доган? Един Господ знае. Така или иначе обаче взаимните разобличения с бившата съпруга, загрижеността на депутата за проблемите на проституцията или амбициозността, волята и авторитаризмът, с които действа лидерът на ДПС, карат психолози да допускат и тази възможност.

Характерно за представителите на малцинствата вероятно навсякъде по света е, че с течение на времето, прекарано в "чуждо" обкръжение, те си изграждат стереотипи на поведение, на което са присъщи деликатност, умереност, дискретност, дипломатичност и концентрираност при общуването. Като човек от едно малцинство Доган несъмнено притежава тези качества, нещо повече: при неговата интелигентност те са особено изострени и това е голяма част от обяснението за ловкостта, такта и изобретателността му в политиката. Освен това Доган е турчин и издънка на един имперски народ - и като такъв притежава ред типични за подобни случаи черти: стратегическо мислене, високо етническо самочувствие, широко скроен нрав, великодушие, благородство и лоялност - ако не на политическо, то поне на битово, междучовешко равнище.

Същевременно действията му - поне на пръв поглед - са доста противоречиви и непредсказуеми. След спечелените от демократичните сили избори през 1991 г. той ще иска забраната на БСП; няколко месеца по-късно ще й обещае "защита", ако правата й бъдат накърнени; след още няколко месеца ще участва в парламентарното събаряне на СДС от властта и ще изгради управляваща коалиция с бившите комунисти, маскирана като кабинет на "експерти". Той ще пледира за възмездие срещу онези, които смениха имената на турците, но ще запази депутатския имунитет на един от тях; ще се заканва на бившия премиер Луканов, но ще му помогне да излезе от следствения арест. По-нататък идват празните, но гръмко оповестявани обещания, че ще докара огромни турски капиталовложения в смесените райони; че ще накара Либия да върне милиардните си дългове към България; че ще осигури планини от "ислямски" инвестиции за Лудогорието; че ще напише книга за Левски, идеолога и героя на националноосвободителната борба срещу Турция; и какви ли не още

ПРИКАЗКИ ОТ 1001 НОЩ

В личния си си живот пък ще я кара разсипнически, едва ли не като героя на Александър Дюма, затворника от замъка Ив. Г-н Доган прахосва с щедри ръце, носи луксозни костюми, пуши скъпи цигари, плаща внушителни сметки, сипе бакшиши, дига везирска сватба, купува недвижими имоти. Някои смятат, че това разочаровало електората му, но твърдението им не е съвсем сигурно - турците обичат бейските жестове и ги смятат за нещо в реда на нещата. Това не променя факта, че едно от основните противоречия в ДПС днес е огромното финансово неравенство между новобогаташите от върхушката и осиромашалата "база".
За тези повече от пет години на Доган бяха приписвани какви ли не гафове. Но фактите са си факти: той и досега е неоспорим лидер на ДПС, а организацията му влиза в парламента при всички избори, каквито и провали да й предсказват или прикачват. Доган е и добър интригант: той бързо отстранява всеки потенциален вътрешнопартиен съперник, противопоставяйки непрекъснато едни функционери на други и постоянно размествайки кадровото тесте карти (в "почерка" му има нещо от неповторимия Живков!). В по-широк мащаб оцеляването на ДПС и на лидера му са свързани със способностите на Доган да се вмество ловко в социалната конюнктура, да използва противоречията между политическите сили и да нагнетява напрежение, което

НАСАЖДА У МАЛЦИНСТВАТА СИНДРОМА НА ОБСАДЕНАТА КРЕПОСТ,

в която тъкмо той държи ключа към спасението, защото е всепризнатият началник на отбраняващия се гарнизон. При това Доган действа като в каратето - той използва размаха на противника, за да усили своя удар. Създалата се обстановка е такава, че всяка кампания, насочена срещу Доган и ДПС, обикновено постига тъкмо обратния резултат - консолидация около лидера и организацията. Като майстор на политическата игра обаче философът не се задоволява само с това - когато опонентите му не го атакуват, тогава той сам създава изкуствено напрежение (срещата му с царя в изгнание и призива за референдум "Монархия или република?", провокативните, но правно неуязвими заплахи за организирана съпротива, ако турският език не бъде признат за официален в българската армия, направено между другото точно преди посещение на президента Желев в Турция, и т.н.). Така се стигна и до мнимия парадокс, когато турският премиер и неговият външен министър се обявиха за сваляне на въпроса за правата на българските мюсюлмани от дневния ред на поредната ислямска конференция, докато Доган ги разкритикува и поиска точно обратното. И атаките срещу него, и собствените му контраатаки се сгъстяват особено пред избори - и смисълът на това е повече от прозрачен. "Тайната" на Догановия успех се състои именно в постоянното етнико-верско противопоставяне, което той постига в твърде "конструктивно сътрудничество" със своите набедени врагове. "БСП е голямата змия, СДС е малката змия" - ще каже той още преди изборите от 1990 г. на среща с българомохамедани в Чепинско (Югозападна България). Засегнатите, от своя страна, ще му отговарят неведнъж със същата монета, което ще се оказва винаги добре дошло за него. "Образът на врага" от времето на тоталитаризма, както виждаме, върши чудесна работа и при псевдодемокрацията.
Резултатите от експлоатацията на това напрежение обаче са твърде различни, що се отнася до целите на Доган и до тези на съперниците му. Това, което постигат общобългарските партии, са само конюнктурни изборни проценти. Постиженията на лидера на ДПС обаче са дългосрочни, перспективни, стратегически. Противопоставянето, копаенето на нови и нови окопи и

ДЕЗИНТЕГРИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ ПРИДОБИ ВЕЧЕ ХРОНИЧЕСКИ,

ако не и необратим характер. Чрез ДПС и неговите разклонения пък - за пръв път от повече от век насам - тази дезинтеграция намери своите институционални форми и пътят, по който се върви, е те непрекъснато да се разширяват. Доказателство за това е дори "само" контранастъплението на ДПС - афиширано като организация за защита на човешките и малцинствени права, то бързо се превърна в инструмент за етническа асимилация на българомохамеданите и циганите. ДПС вече онагля дотам, че иска за етническите турци привилегии, които потъпкват повече от безцеремонно човешките и гражданските права на българското мнозинство (ултиматумите редица постове в администрацията, съдебната система, полицията, образованието и т.н. да се заемат не по професионален, а по етнически или религиозен принцип). Лозунгите на Доган "България - букет от етноси" или "България - Швейцария на Балканите" постепенно еволюираха до "България с потурчени българомохамедани, цигани, татари, гагаузи и т.н." и "България - страна на анклавите и кантоните". Ахмед Доган, бившият опонент на тоталитарния режим в домашно плетен пуловер, не стана просто един съмнителен граф Монте Кристо, а нещо много повече. И доколкото апетитът идва с яденето, можем вече да се досещаме какви ще бъдат следващите етапи (кервансараи) по стратегическия път на "неговата" България към Европа през... Босфора и Азия.
Рано е да отписвате от политическия живот Ахмед Доган, господа наблюдатели. Но дори и това да стане още утре, вече е доста късно - както казва класиката: мавърът свърши своето дело. Дело, което би било невъзможно, ако не бе срещнало мощна подкрепа в българското късогледство, партизанщина и национална безотговорност.

БЕЛЕЖКА на "Приказката България". Този портрет е подготвен от наши специалисти и публикуван на 23 юни 1995 г. в софийския всекидневник "Континент". Дистанцията на времето позволява на читателя сам да отсъди доколко оценките и прогнозите в материала са се оказали верни или не.
 

---

Обратно към справката