РИЛСКИЯТ МАНАСТИР


*** Основан през X в. (началото му е положено от свети Иван Рилски), многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван, Рилският манастир е придобил сегашния си облик към средата на миналото столетие. Той е най-голямата и най-почитаната българска обител.

Братството се намира на 120 км южно от София, сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила.

Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост. Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите - 300 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула (1334 г.) и бароковите сребърни куполи на главната църква.


Рилският манастир - общ изглед. 
Снимката е от книгата на Божидар Димитров
България. Илюстрована история. С., Борина, 1994.

През хилядолетното си съществуване манастирът е бил важен култов, културен и просветен център, през който са минали много български духовни и обществени дейци, книжовници и учени. Братството е поддържало активни връзки с целия православен свят, като се започне с балканските страни и се стигне до манастирите в Палестина и Русия.

За авторитета му в миналото говорят документите за привилегиите и подаръците, с които са го удостоявали българските, а и чужди владетели, като например руския цар Иван Грозни или турския султан Мехмед II, завоевателя на Константинопол.

С течението на вековете рилските монаси са събрали и съхранили много ценности, между които 16000 ръкописни и старопечатни книги, историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети.

Въпреки немалката площ, с която разполага, братството всъщност не е в състояние да покаже всичките си съкровища едновременно - затова наред с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, показвани в манастира, в различни български селища или в чужбина.

 

 

Хрелювата кула

 

 

 

 

 

   



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История |
Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

Home