Облеклото на конника, формата
на седлото и стремето подсказват, че релефът трябва да се свърже не с тракийската,
византийската или славянската традиция, а с изкуството на прабългарите,
към които и принадлежат тогавашните монарси на България. Реалистичността
и триизмерността на фигурите са твърде неприсъщи за изкуството на Европа
от това време. Според някои специалисти далечните предшественици на паметници
от този тип трябва да се търсят в изкуството на древна Персия. През ранното
средновековие изображенията на конници или само на коне са много обикнати
в България: те се срещат скулптирани на камък, гравирани по метални съдове,
отливани като амулети, рисувани на керамични плочки и т.н.
Общ изглед от скалния венец, върху който е изсечен Мадарският
конник.
През 2005 г. в рамките на международен проект започват изследвания за откриване на ефективен начин за съхраняване на ерозиращия паметник.
Ето какво съобщава бТВ на 5 септември 2007 г.:
Учени от България, Франция и Германия започнаха работа по последния етап от международен
проект за биозащита на Мадарския конник, съобщи проф. Валентин Тодоров от Националната художествена академия.
Той участва в екипа заедно с д-р Женевиев Ориал и
д-р Жан-Дидие Мерц от Франция, д-р Томас Уоршайд и д-р Естер Лайзен от Германия и арх. Галина Пировска от Националния институт за паметниците на културата.
По проекта се работи от
2005 г., когато върху опитен участък от скалите до Мадарския конник започнаха експерименти за премахване на лишеите, които, според учените, са един от основните фактори за разрушаване на
скалния масив. За защита на скалите се прилага авангарден метод за биоминерализация чрез бактерии.
Вече имаме първите резултати, които със сигурност са много добри,
защото три четвърти от лишеите на опитния участък са умъртвени, каза проф. Тодоров. Според него, учените са на прав път и чрез биоминерализацията има възможност да се укрепи скалната
повърхност на Мадарския конник.
Комбинацията на биоксидни продукти за почистване на скалата и използването на бактерии за биоминерализация даде много добри резултати и ефектът се
проявява веднага след обработката на участъка, заяви д-р Томас Уоршайд.
След завършването на последния етап в края на седмицата, екипът ще предложи метода за международна оценка и
при одобрение следващата година евентуално може да се започне работа върху самия Мадарски конник, заяви проф. Тодоров.
А в електронното издание на в. "Дневник" на 10 септември 2007 е поместено следното съобщение:
В рамките на
Международния проект за биозащита на Мадарския конник на НИПК и Министерството на културата се предвижда сканиране на Мадарския конник и въвеждането му в глобална Географска информационна
система, както и поставянето на специални сензори за следене на промените в микроклимата на района и състоянието на релефа.
