ърви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила
нова,
съдбините
си ти поднови!
Върви към мощната
Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в
Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, Минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в
страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!
|
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе
неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз
Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока
тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху
Славянский мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Стоян
Михайловски
Русе,
1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
|