150 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕТО НА УНГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ (1848-1849)

През 1999 година Унгария и целият цивилизован свят отбелязаха 150-годишнината на национално-демократическата революция от 1848-1849 г., ръководена от Лайош Кошут и Шандор Петьофи. В тази унгарска борба за свобода участват и много българи, например д-р Стефан Дуньов, герой на маджарската, а също така и на италианската революция на Джузепе Гарибалди.  

Във военните действия унгарците явно превъзхождат австрийския си противник. Ето защо император Франц Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай. В крайна сметка през лятото и есента на 1849 г. Унгария е разгромена от австрийско-руската коалиция.  По-късно цар Николай горчиво съжалява за тази своя грешка с огромни исторически последствия. Пред полския генерал Жевуски самодържецът споделя: "Най-глупавият от руските царе съм аз, защото помогнах на Австрия да смаже унгарския бунт, а най-глупавият от полските крале е Ян Собески, защото спаси Австрия от турците при Виена". Император Николай има пълно право. Само 18 години след "руската победа" е образувана дуалистичната Австро-Унгарска монархия, чиято външна политика отваря безброй проблеми пред Русия.  Сред разгрома на революцията около 6000 унгарски офицери и войници, включително самия Лайош Кошут, намират убежище в България, която тогава е съставна част на Османската империя. Преди да пресекат границата, Кошут изпраща официално писмо до Зия паша, началник на пограничните турски крепости. В него той съобщава, че е тръгнал по следите на шведския крал Карл XII и на унгарския княз Ференц Ракоци, които навремето получили убежище в Турция. Писмото било написано на френски. Но като не разбирал никакви чужди езици, Зия се обърнал за помощ към австрийския консул, т.е. към представителя на страната, срещу която емигрантите на Кошут воювали. На всичко отгоре пашата наругал здравата подчинените си, че не му докладвали за "посещението" на Карл Шведски и Ракоци Унгарски, които си били позволили да минат границата, без да го питат.

Михай Шафрани

На 22 август 1849 г. Лайош Кошут и придружаващите го унгарци пристигнали в българския град Видин (на река Дунав). Тук най-големият унгарски артист от средата на миналия век Габор Егреши, сподвижник на Кошут, организирал литературен рецитал с благотворителна цел. Това е първият рецитал в България под турска власт. Представлението предизвикало небивал интерес както сред местните жители, така и сред пребиваващите в града чужденци. Габор Егреши, приятел на загиналия при революцията велик поет Петьофи, изпълнил неговото стихотворение "Лудият". Ефектът бил необикновен. Представителят на пашата, който присъствал на представлението, захласнато слушал и преживявал всичко. В един момент той не издържал, изхвръкнал от залата с изкривено от ужас лице и побързал да съобщи на пашата, че артистът бил полудял.

Габор Егреши впрочем издал през 1851 г. своя дневник за преживяванията си във Видин и България. В дневника, който е изключително интересно свидетелство за епохата, между другото можем да прочетем: "Неотдавна турски хулиган застреля посред бял ден един български поп. За наказание трябваше да живее две години в друг град. Нищо повече. Често може да се види как турско дете бие с тояга български селянин, без той да смее да се защити. Един българин, жител на град Видин, беше арестуван и осъден на смърт, защото бе започнал да си строи дом с каменна зидария. Обвиниха го, че си строял крепост... Сякаш някакъв зъл магьосник ни е пренесъл от бляскавите зали на Париж в центъра на Африка и то с цяло хилядолетие назад, в първобитното общество... И днес османлиите живеят така, както по времето на Мохамед".

За да прехвърли емигрантите от Видин в Шумен (Североизточна България), османското правителство мобилизирало десетки и стотици българи. Но какво било изумлението на емигрантите, когато видели, че каруците на селяните били не с кръгли, а с четвъртити колела. Колите така подскачали по неравните пътища, че никой не можел да издържи върху тях повече от неколкостотин метра. А пътят от Видин до Шумен е над 400 км! "Защо са ви такива каруците?" - питали слисани унгарците. "Защото ако са хубави, турците ще ги вземат за себе си" - бил отговорът на българските селяни.  В Шумен унгарците развили активна културна и обществена дейност. За пръв път в България били поставени пиеси, опера, уреждали се рецитали и др. Били отпразнувани различни юбилеи, като годишнината от революцията, детронацията на Хабсбургите и т.н. Стигнало се дори дотам, че някои предприемчиви българи започнали да произвеждат колбаси, бира и др. по маджарски рецепти.

Оркестърът на Шафрани

Унгарецът Михай Шафрани организирал оркестър и хор (първите в страната), в които участвали и български младежи и девойки. И тъй като Шафрани изкарал на сцената и представителки на нежния пол, по неговото име те започнали да се наричат "шафрантии" (дума със значение "жени с леко поведение", използвана и до днес в българския език).

Така унгарската емиграция се оказала онзи камък в блатото на ориенталския Шумен, разбунил духовете в града с примери, които се оказали заразителни и за други български селища.

проф. д-р Стоян РАДЕВ
 

Повече за Унгария и нейната история на интернет адрес:
 http://hipcat.hungary.org