|
||||
|
...Чумата е жена с дълга коса, с големи нокти и със страшно лице. Тя ражда деца - чумячиня. Когато господ създал чумата, хората били лоши, затова я направил господ чумата. Най-напред чумата била много силна: като се опулела, тревата изгаряла. Самият господ бог се уплашил тогава от нейната сила и се скрил, когато тя минала край него.
|
Илюстрация от художника Виктор Паунов в книгата: Красимир Мирчев. Вампири, гундураци, змей. София, Панорама, 1998.
ЗА КНИГАТА НА ЧУМАТА Около 1900 г. в с. Габрене една стара жена видяла книгата на чумата. Това станало така: легнала си вечерта жената с двете си деца, но по едно време се събудила от шум в къщи. Озърнала се и видяла край огнището стара чорлава жена с книга в едната и въгленче в другата ръка. Това било чумата. От страх жената извикала, а от нейния вик чумата се изплашила и изпуснала въгленчето, но като не го намерила, излязла навън за друго, като си оставила тефтера. Стопанката бързо го хвърлила в огъня и той изгорял. Като се върнала чумата и видяла, че й няма тефтера, обесила се от мъка на дългите си коси на гредата над вратата на одаята. Като станало светло, видели, че на вратата виси не жена, а умрял зелен гущер.
Източник: Българска народна поезия и проза.
Т. 7. Предания, легенди, пословици, гатанки. С., Български писател, 1983. |
За да й смали силата, господ пратил силни гърмове и я треснал. Оттогава вратът на чумата се вдървил и главата й не се върти. Сега чумата не може да се пули назад и настрана, удря само това, което среща пред себе си. Затова казват: "Има спасение, човек може да се скрие, да избяга от чумата".
|
||
