| Цървулите, традиционните обувки на българския селянин,
днес могат да се видят по-скоро в града, отколкото на село. Освен етнографските
музеи те, купувани от претенциозни магазини за сувенири, украсяват холовете
на интелигенти и новобогаташи. Изработват ги малцина майстори за танцьори във фолклорни състави. Ако в миналото цървулът е бил синоним на бедността,
невежеството и изостаналостта, сега с него се демонстрира пиетет към родното
и старината. Поговорките и обидните изрази, съдържащи думата "цървул" и нейните
производни, една след друга отиват в "килера" на съвременния български език. Цървулите са се носели и от мъжете, и от жените. Приготвяли ги у дома от сурова говежда, биволска или свинска кожа. Обували ги над вълнени чорапи или навуща, пристягайки ги с нанизани по цялата им външна дължина върви. Колкото и гражданите да подигравали селяните, леките и удобни цървули били най-подходящи за селския начин на живот и за климатичните особености на страната.Ето защо тези заслужили ветерани изчезнаха напълно едва през четиридесетте години на 20 век, когато ги заместиха гумените им "потомци" и различните видове фабрични обувки.   |
Обратно