В българската народна култура няма празник, за който да не се приготвя обреден хляб. Обредният хляб се отличава от обикновения хляб или пита по форма, по начин на приготвяне и по украса. За приготвянето му се избира най-едрата и чиста пшеница. Брашното се пресява три пъти и от него се замесва тесто с "мълчана" вода - донесена от мома при пълно мълчание. Във водата се слагат билки и цветя. Обредните хлябове се месят от мома или млада булка. Формата на обредните хлябове е кръгла, но за някои празници може да бъде елипсовидна или продълговата. Върху хляба се изобразяват различни предмети и символи - от слънце до кошара или градина. Обредните хлябове се освещават с прекадяване и се разчупват на кръст. Няколко къса се оставят като дар за бога. Хората са заравяли и парчета от обредните хлябове край кошарите или край нивите, за да е плодородна и благодатна годината. В ежедневието си българите вече не приготвят обредни хлябове, но питите все още имат основно място в националната кухня. Предлагаме ви няколко рецепти за пити, които можете да приготвите за религиозни или официални празници.
 |
