СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ

Изследването установи, че политиките за възрастни не са приоритет на национално ниво и че държавата не прави достатъчно усилия за насърчаване на принципа за учене през целия живот. Изключение правят програми на МТСП, предлагащи квалификационни мероприятия, свързани главно с регионални планове по заетост. Все още е слаба подкрепата от страна на местната власт[1].

В МОН обучението за възрастни е слабо застъпено, а между МТСП, МОН и други заинтересовани институции липсва координация, да не говорим за синергия.

Министерството на икономиката не се включва активно в ученето през целия живот, което пречи на оптимизиране на отношенията с бизнеса като партньор. Липсва и съгласуваност и партньорство във вертикална посока: национално, регионално и местно ниво. В сферата на ПОО партньорството е представено най-успешно в НАПОО, където в управителното тяло стоят представители на различни министерства, на работодатели и синдикати.

Няма ясна концепция за финансирането на обучението за възрастни и за споделянето на отговорностите между потребители, публични власти, работодатели.

Налице е и липса на потребителски нагласи, няма взаимовръзка между различните образователни проекти и структури, няма комуникация, липсва национален информационен масив, организационна култура, липсва управление на знанията. Образователната система е определяна като затворена, недиалогична с обществото и до голяма степен поради това неефективна.

Фирмите са най-големите доставчици на продължаващо професионално обучение за възрастни, но повечето нямат нито капацитет, нито ресурс да го си позволят - около 75 % от работодателите не искат или не могат да инвестират в квалификацията на своя персонал.

Заедно с това изследването установи, че НПО предлагат най-качествените услуги за възрастни и разполагат с по-професионални кадри, отколкото държавните институции. Необходими са обаче подобрения в организацията и мениджмънта на НПО, предлагащи социални услуги за възрастни.

Ето защо, по-долу предлагаме някои препоръки за обучение на НПО, работещи с възрастни.

ДЕСЕТ ПРЕПОРЪКИ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА НПО

Най-важните потребности на хората от третата възраст са свързани със социалното включване, тоест със създаването на условия и възможности в най-голяма степен за участие на подпомаганите лица в обществения живот. Препоръките по-долу визират именно препоръки, свързани с потребностите от обучение/дейности на НПО, работещи с възрастни. Предпоставката е, че потребностите на НПО от обучение са производни от потребностите на възрастните.

1. НПО - мозъчни тръстове могат да се включат в обучението за възрастни чрез:

1.1. Разработване на система за идентифициране, мониторинг, анализ, прогнози на настоящите и бъдещите потребности на пазара на труда от работна сила със специфични знания и умения.

1.2. Създаване и поддържане на информационна база данни за тези потребности, която да се превърне в основа за формулиране на учебните планове, професионалните направления и държавния прием.

1.3. Подготовка на мениджъри, преподаватели, мултипликатори, треньори и социални работници. Например, чрез използване на преподаватели и студенти от специалности като Мениджмънт на образованието за възрастни и/ или Социална работа.

Потребности от обучение: мениджмънт, мониторинг и оценка, социална работа, педагогика, професионални обучения в различни сфери, социална политика.

2. НПО - доставчици на услуги могат да се включат в предоставяне на различни образователни услуги.

Потребности от обучение: образование за възрастни, тренинг на треньори.

Необходим е обаче диференциран подход при дефиниране на мерките.

Досега предлаганите обучения са еднообразни за повечето групи възрастни - заети, безработни, пенсионери – работещи и неработещи и не отчитат нито техните различия – възраст, пол, етнос, продължителност на безработицата, професионална квалификация, образователен статус, наличие на увреждания, нито техните интереси, нито потребностите на пазара. Възможностите са:

2.1. Провеждане курсове, предназначени за вече заети лица, особено за микро- и малките фирми, които са най-затруднени да провеждат такова обучение за своя персонал.

2.2. Провеждане на курсове за безработни при отчитане на възраст, пол, етнос, продължителност на безработицата, професионална квалификация, образователен статус, наличие на увреждания, дали са пенсионери, или не и др.

2.3. Осигуряване на гъвкави възможности за хора от маргинализирани или рискови групи, включително учене на или от работното място.

2.4. Обучение в предприемачество и специални програми за насърчаване на заетостта и активността на безработните; или мотивационни курсове за заетите,

2.5. Обучение по езици и модерни технологии – компютър, интернет и съобразяване на обучението с реалните потребности на пазара на труда.

Във всички видове обучение следва да се има предвид ускоряването процеса на навлизане на информационни и комуникационни технологии, за придобиване на степен на професионална квалификация въз основа на анализ на характера и съдържанието на труда за всяка конкретна професия;

2.6. Провеждане на курсове по позитивно мислене сред възрастните, за да се осъзнаят като двигатели на промяната и за да се възползват от възможностите на натрупания опит, за да бъдат полезни и на обществото, и на себе си.

2.7. Провеждане на курсове за пенсионерите – за свободното им време - шивачество, готвене, занаяти, езици, компютър, но и за посрещане на здравните им и други потребности – за превенция на различни заболявания като инфаркти, хипертония и т.н., а също и за медицинско обслужване, за самообслужване, за специални грижи за болни, самотни, хора с увреждания и др.

2.8. Провеждане на курсове за работа с възрастни, което да научи обучаемите да разбират проблемите на възрастните, вкл. на възрастните с увреждания, болните и т. н., по психосоциална рехабилитация, социално посредничество, да научи обучаемите да се справят със собственото си емоционално натоварване и т.н. (виж “Наръчник на социалния асистент в България” по Проект Сейн и Програмите за обучение по същия проект)

Потребности от обучение: предприемачество, управление на проект, развитие на личността, себеосъзнаване, позитивно мислене, превенция, промоция и рехабилитация на здравето, презентационни умения, умения за работа с хора.

3. НПО - занимаващи се с лобистка и застъпническа дейност могат да предложат от една страна лобиране за законодателни промени, утвърждаващи ученето през целия живот, въвеждането на система за оценка и признаване на самообучението, и от друга - следните видове обучение:

3.1. На работещите в трудово законодателство - запознаване с трудови права, на синдикалните дейци в синдикални права и т.н. на гражданите в екологични права и др.;

3.2. На пенсионерите - в пенсионно законодателство и пенсионни права;

3.3. На етническите малцинства - в грамотност и в конституционни права;

3.4. На хората с увреждания - в техните права;

3.6. На всички изброени – в социални и здравни права, в антидискриминационно законодателство и др.

Потребности от обучение: застъпничество, лобиране, антидискриминационно законодателство, политология, овластяване и местно развитие, организационно развитие, социално включване/изключване, работа в екип.

4. НПО - социални предприятия и обществени фондове също могат да се включат, като предоставят образователни услуги срещу заплащане, повишават общественото съзнание и/или като мобилизират местни ресурси за посрещане на образователните нужди на възрастните

Потребности от обучение: мобилизация на ресурси, развитие на общности, финансов мениджмънт, мениджмънт на човешките ресурси, работа с доброволци.

5. НПО – донори могат да помогнат ученето през целия живот, като финансират предоставянето на образователни услуги или различни видове обучения на преподаватели и треньори, като стимулират изследвания на конкретни потребности в конкретни професионални или местни общности. Донорите могат да изиграят голяма роля в стимулиране на неправителствения сектор да се занимава с ученето през целия живот и с проблемите на възрастните хора чрез различни обучения и мотивационни курсове.

Потребности от обучение: продължаващо обучение, мотивационно обучение, обучение на възрастни, водене на преговори, управление на конфликти, ПР.

6. Създаване на мрежи от НПО, занимаващи се с обучение на възрастни. Тези мрежи могат да обменят опит и добри практики както помежду си, така и с европейски партньори, да работят за повишаването на мотивацията и културата на ученето, за утвърждаване на политиката за активно стареене.

Партньорство с други мрежи в частта обучение за възрастни. Напр. с екологични НПО и мрежи, с бизнес НПО мрежи, със социални НПО мрежи и т.н. за целите на обучението за възрастни

Потребности от обучение: нетуъркинг, компютърна грамотност, ЕС фондове.

7. Оптимизиране на обмена на информация и на комуникациите по въпросите на учене през целия живот и обучението на възрастни чрез:

А. Идентифициране на заинтересованите страни на национално, регионално местно ниво и

Б. Изграждане на партньорства, коалиции, установяване на публично-частни партньорства и т.н.:

7.1. Привличане на бизнеса като партньор. Създаване на центрове за квалификация и преквалификация с участието на НПО и бизнеса;

7.2. Привличане на държавни и общински институции като партньор

- бюра по труда, регионални служби по заетостта, социалните и здравни заведения. Напр. Екологични НПО с бизнес-туристически организации и туристически колежи, социални НПО със социални институции и т.н. за целите на обучението за възрастни.

7.3. Привличане на медиите като партньор. Засега медиите са много въздържани към отразяване дейността изобщо на НПО, но трябва да се използва, че медиите се интересуват от новини и знания, за да се популяризира ученето през целия живот.

7.4. Привличане на професионалните училища, университетите и академичните изследователи като партньори за създаване на интегрирани услуги за възрастни.

В Европа има магистърски програми за НПО, Университети за възрастни и т.н. У нас има магистърски програми по Мениджмънт на образованието за възрастни, по Социална работа и други, които имат отношение към възрастните. Връзката им помежду им е почти никаква както със социалните програми за възрастни, така и с академичните изследвания. НПО могат да съдействат за свързване на университетската и академичната общност за целите на ученето през целия живот. Например има академична мрежа за възрастни – по ERA AGE, има НПО мрежа за възрастни – фондация "Лале", има и унивеситетски програми, но те нямат контакти помежду си. НПО може да изиграе ролята на посредник.

Потребности от обучение: Мениджмънт на образование за възрастни, работа с медии, работа с доброволци, комуникации, правна рамка на НПО, маркетинг.

8. Оптимизиране на различни форми на предоставяне на образователни услуги, напр. вечерни, съботно неделни, дистанционни или е-учене.

9. Създаване на специални сайтове и други интерактивни форми. Интерактивността цели включването на възрастните на всички етапи от дейностите и проектите, предназначени за тях. Има потребност от национални, регионални и локални информационни кампании на НПО, които да популяризират дейността си сред целевите групи.

Потребности от обучение: работа в мрежи, регионално развитие, НПО.

10. Създаване на мостове между поколенията. Изолацията на възрастните се дължи и на проблемите с трансфера на ценности между тях и по-младите. Инициирането на обмяна на знания и опит между поколенията може да осигури добавена стойност на ученето през целия живот за няколко поколения .

Потребности от обучение: социология, етика, психология, андрагогика.

Изводи

Направеният дотук анализ ни позволява да обобщим някои основни параметри на ситуацията в България, имаща отношение към Третата възраст.

На прага на влизането на България в ЕС е налице неблагоприятна комбинация от демографски тенденции, която дава основание на някои изследователи да говорят за “демографски колапс” – намаляване на населението, влошаване на възрастовата структура - застаряване, засилена емиграция, преструктуриране на етническия състав и диспропорции в регионалното разпределение.

Средната възраст на населението общо за страната през 2005 г. е 41.2 години, а за възрастните над 55 г.- 68 г. Средната продължителност на живота на населението е 72.43 години. Естественият прираст е отрицателен във всички шест района за планиране, а възрастовата структура на населението е от регресивен тип.

Страната ни има едно от най-ниските равнища на заетост в сравнение със страните-членки на ЕС. Равнището на активност на възрастните между 55 и 64 г.също е по-ниско в сравнение с това в ЕС. Налице са диспропорции в заетостта по пол и регионални диспропорции - както в заетостта изобщо, така и в заетостта на хората от третата възраст. Трудовите ресурси не се използват достатъчно пълноценно - докато у нас средната възраст за изход от работната сила е 58.7 години, за 25-те страни-членки на ЕС тя е 61 години.

България е страната с най-голяма бедност от страните членки на ЕС, вкл. страните от Централна и Източна Европа. Няма утвърдена по законодателен път официална граница на бедността - системите за социална сигурност и защита на населението не са базирани на обективни принципи, критерии и регулатори. Рискът от бедност е възрастово определен, като той е най-висок за генерациите под и над трудоспособна възраст. За групата над 65 г. – 17.5 %. Равнището на бедност при възрастните мъже над 65 години е 9.1 %, а при жените в същата възрастова група е 23.2 %.

Към 31 декември 2005 г. пенсионерите в България са били 2 301 669. В групата на пенсионерите най-тревожно е положението на самотно живеещите, най-възрастните и жените като цяло, като комбинацията от тези фактори увеличава риска и дълбочината на бедност неимоверно много. Пенсионният модел, по който се осъществява реформата в тази област постепенно се усъвършенства, но са налице и редица проблеми, свързани с почти пълната липса на гъвкави елементи в него.

Участието на населението в ученето през целия живот като цяло е значително по-ниско в сравнение със средното за страните от ЕС, а участието на възрастните над 55 г. е още по-малко.

Има прояви на дискриминация по възраст, увреждане и етническа принадлежност на пазара на труда, в системата на здравеопазването, образованието и в социалните услуги.

Поставено е началото на деинституционализацията на социалните услуги и развиване на услуги в общността, започнал е процес на подобряването на качеството на предоставяните услуги в специализираните институции и социалното включване на хората, които са настанени в тях, но системата е твърде бюрократизирана.

Нормативно процесът на деинституционализация се реализира чрез:

Процесът на деинституционализация се извършва чрез

Като цяло обаче може да се обобщи, че процесът на деинституционализиране и развитие на услугите, предоставяни в общността, не е напреднал значително. Неправителствените организации играят особено важна роля в областта на социалната защита, но тяхното развитие е доста небалансирано и все още неустойчиво.

Съществува голяма необходимост от прилагане на специфични социални, образователни и медицински услуги, респ. на интегрирани услуги, насочени към проблемите на социалното включване на уязвимите групи над 55 г.

Неизползван потенциал има и във включването на хора от третата възраст в пазара на труда чрез допълнителното насърчаване на качествено образование и професионално обучение. Недостатъчна е подкрепата за лицата от специфични целеви групи – малцинства, хора с увреждания, а също и в неравностойно социално положение на пазара на труда, в системата на социалната защита, както и в процеса на учене през целия живот.

Необходима е аналитична работа и разработване на социална статистика относно бедността и социалното изключване в съответствие с показателите за социално изключване на ЕС, както и подобряване на координацията между теоретици и практици, работещи по проблемите на възрастните.

Проведеното изследване сред потребители и доставчици на социални услуги даде възможност за валидизиране на основните концепции за социално подпомагане по привцип, както и по отношение на същността, характера, асортимента, насочеността и качеството на социални услуги за хората от третата възраст.

Хората от третата възраст имат висока потребност от социално подпомагане. Независимо от образователния си статус, възрастните хора очакват да получават висококачествени, разнообразни и достъпни социални услуги. Различията в образователния статус на възрастните хора формират специфични очаквания, нагласи и изисквания спрямо социалните услуги. Общото в изискванията на всички възрастни хора обаче е социалните услуги да бъдат разнообразни и да отговарят на потребностите на конкретната категори явъзрастни хора.

Потенциални потребители на социалните услуги са предимно самотни, неработещи пенсионери, често формиращи самостоятелно домакинство. С увеличаването на възрастта, потребността от социални услуги нараства. Тези нагласи отчасти се свързват с излизането на възрастните хора от категорията на трудоспособните, влошаването на здравния им статус, хроничните физиологически неразположения, невъзможността за създаване и поддържане на нови социални контакти. За част от възрастните хора е проблем общуването със собствените им деца, които или са в чужбина/друг град, или не проявяват особен интерес към възрастните си родители.

Близо половината от възрастните хора се чувстват болезнено самотни и изцяло зависят от социалните услуги. От друга страна, изследването установи, че доходите на 64% от възрастните хора се формират основно от пенсии, а най-сериозните разходи в личния бюджет са разходите за отопление, осветление и здравеопазване. Ниските доходи и произтичащите от тях постоянни финансови проблеми се посочват като един от основните източници за несигурност, тревога и социална изолираност на възрастните хора.

Изследването установи, че за живота на две трети от възрастните хора предоставяните социални услуги са важен елемент, а нерядко и необходимо условие за тяхното оцеляване и нормален живот. Самотните възрастни два пъти по-често изпитват болезнена необходимост от социални услуги в най-широкия им диапазон, включително потребност от общуване и социално включване.

Различните видове социални услуги се посрещат с нееднакъв интерес от страна на възрастните хора. Домовете за възрастни хора се нареждат на първо място сред ползваните социални услуги с тази особеност, че жените два пъти по-често от мъжете могат да бъдат открити като потребители на този тип услуга. Друг тип широко ползвана услуга са Центровете за рехабилитация. Интересът към нея е главно от жените над 70-годишна възраст. Допълнително, към Центровете за рехабилитация се проявява интерес от други 17.6% възрастни хора, които до този момент по различни причини не са ползвали подобен тип услуга, но биха желали. Тази особеност трябва да се отчита пре целенасочването на средства за развитието на мрежата от социални услуги. На висок интерес се радва услугата домашен социален патронаж, социален асистент и личен асистент.

Специализираните заведения са естествен притегателен център за възрастните хора. На тези заведения се разчита основно за осигуряване на храна, медицинско обслужване, специфични здравни процедури и различни културни събития. Към момента едно от обясненията е, че в София почти липсват алтернативни услуги в общността или ако ги има - те са достъпни за ограничен брой ползватели.

Възрастните хора се нуждаят от специфична допълнителна помощ, изразяваща се в извършването на ежедневни дейности по поддържането на тяхното домакинство. Тези потребности са двукратно по-силни в случаите, когато възрастният живее сам, независимо дали има близки и роднини. Необходимо е да се инвестира в разширяване броя на доставчиците на социални услуги, както и в разширяване асортимента и качеството на най-значимите услуги.

Има недостиг в качеството и асортимента на предоставяните социални услуги. Близо половината от възрастните хора са доволни от услугите, което получават. Най-високо оценени са услугите, предоставяни от НПО, от общината и от частните фирми. Най-силно критикуваният доставчик на социални услуги е държавата. Основният източник на недоволство е нарушаването на предписанията и нормите за сътветната услуга.

Сериозен проблем при социалното подпомагане е несъответствието между обхвата на предоставяните услуги и реалното търсене на такъв тип услуги. Предоставяните социални услуги са крайно недостатъчни, а желаещите са много повече. Вероятно поради това налице е поддържането на информационен дефицит, който по естествен път отсява част от нуждаещите се възрастни хора:

Налице са сериозни проблеми при предоставянето на социално подпомагане/услуги.

Приоритетно би следвало да се предприемат мерки за намиране адекватни решения на следните основни проблеми:

а) силно бюрократизираната система за социално подпомагане затруднява достъпа на желаещите възрастни хора до социални услуги;

б) да се намери ресурс и да се подобрят социалните услуги в две основни направления: първо, по-голям брой възрастни хора да имат достъп до системата от социални услуги и второ, предоставяните социални услуги да бъдат качествени, да отговарят на установените норми и да покриват все по-широк кръг от потребности. Да се прекъсне с практиката да се предоставят услуги „колкото за отбиване на номер”. Доставчиците на услугите да бъдат контролирани и на възрастните хора да се гарантира получаването на висококачествени услуги;

в) да се подобрят условията в домовете за възрастни хора - основните критики са към качеството на храната, битовите условия, общата бедност в домовете, оскъдните материални условия, ниското ниво на услугите в домовете, включително медицинските грижи, лошото отношение на обслужващия персонал;

г) системата за социално подпомагане не е пригодена да посрещне нуждите на хората с различни видове инвалидност

Необходима е сериозна намеса с цел подобряване качеството на здравните услуги, които се предоставят на хората от третата възраст. Сред най-належащите мерки са подобряване достъпа на възрастните хора до медицински услуги, увеличаване броя на безплатните лекарства, повишаване нивото на лекарските услуги за възрастните хора, предоставяне на медицински грижи по домовете на хората над 70 години, както и осигураване на месечен безплатен медицински преглед за възрастните хора независимо от здравния им статус. Засилване на грижите за инвалидите и за хората с хронични заболявания: облекчаване на достъпа им до лекари-специалисти и предоставяне на безплатни лекарства.

В контекста на множеството съществуващи проблеми, свързани с получаването на здравни услуги, е обясним високият процент на възрастните хора, желаещи да бъдат включени в здравни програми. Би следвало да се помисли за разработването на подходящи програми, съобразени с потребностите на нуждаещите се възрастни хора.

Изследването верифицира възможността за предоставяне на образователни услуги за хората от третата възраст. Получените данни от интервютата с двата типа респонденти убедително сочат, че потребностите и нагласите за обучение на тази възраст се разглеждат по-скоро като изключение отколкото като реална възможност и необходимост.

Резултатите от изследването показват, че макроикономическата стабилизация не се е отразила съответстващо на микро ниво. Голяма част от хората над 55 г. се чувстват не особено сигурни за своето бъдеще - както според собствените им самопреценки, така и според преценки на експерти, неправителствени организации, медии и държавни служители. Голямата тревожност и песимизмът на възрастните хора в България са породени от болезнения преход към пазарна икономика и ограниченията, които този преход поставя пред социалното им включване. Експертите, участвали в дълбочинните интервюта, обръщат внимание на сигурността като най-важна потребност за хората над 55 г.

Най-важните потребности за хората от третата възраст са свързани със социалното включване, тоест със създаването на условия и възможности в най-голяма степен за участие на подпомаганите лица в обществения живот. Социалното включване се разбира веднъж като възможност за заетост - както използване на остатъчната работоспособност (“вторична заетост” - работа след пенсиониране), така и като възможност за социални контакти, удовлетворяващи емоционални и информационни нужди.

Анализът на интервютата разкрива, че социалното включване има различно значение за различните категории възрастни в зависимост от тяхната работоспособност, от здравния им статус, от населеното място, в което живеят, дори от етническата им принадлежност. Причината е, че въпреки общите потребности от сигурност и социално включване, потребностите на възрастните над 55 г. не са еднакви за цялата възрастова група.

При всички положения обаче е необходимо включването на възрастните не само в изпълнението на различни проекти и програми, но и включването им както в подготовката, така и в последващото оценяване на програмите и проектите.

[1] Мария Тодорова, Проект “ОБРАЗОВАНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ В ЮИЕ” И НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ.

Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociologilal survey, best practices

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ПОТРЕБНОСТИ ОТ ОБУЧЕНИЕ НА НПО (Кой? Защо? Какво? На кого? Как?)

ДЕСЕТ ПРЕПОРЪКИ ЗА ОБУЧЕНИЕ НА НПО

Изводи

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ПОТРЕБНОСТИ ОТ ОБУЧЕНИЕ НА НПО
(Кой? Защо? Какво? На кого? Как?)