СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ
Вяра Ганчева Емилия Ченгелова
ЧАСТ III. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЪЛБОЧИННИТЕ ИНТЕРВЮТА
1. Резултати от интервюта с представители на третата възраст
1.1. Профил на потребителите на социалните услуги
В съответствие с възприетите цели и задачи на изследването, набирането на емпиричната информация е осъществено по метода на дълбочинното интервю на територията на Столична община (Приложение - Справка за услугите в гр. София от АСП, Справка за капацитета на ЗСУ в за възрастни в София, справка за частните домове за стари хора в София).
Проведени са 105 интервюта с възрастни хора от 55 до 80 години, половината от които са потребители на социални услуги (предлагани в общински заведения за социални услуги, от частни и неправителствени институции) формирана е т.нар. засилена извадка. Обхванати са възрастни хора с разнороден трудов статус - работещи пенсионери, неработещи пенсионери и работещи.
За провеждането на интервюто е разработен въпросник, състоящ се основно от отворени въпроси (предоставящи възможност лицето да формулира своя отговор в свободна форма). За улеснение на събирането и на обработката на информацията, една част от въпросите са стандартизирани под формата на помощни таблици, съдържащи набор от възможните опции за отговор.
При избора на лица за изследване е приложена схема за подбор, осигуряваща равни шансове за представителство на потребителите на социални услуги по основните демографски признаци. Една трета от респондентите са от заведения за социални услуги (ЗСУ) на територията на Столична община виж Приложение-Справка за ЗСУ в София. Изследването е сондажно и не претендира за представителност спрямо съвкупността на лицата от 55 г. до 80 г., но идентифицира повечето от особено важните характеристики на целевата група.
Мъжете и жените са равно представени в настоящето изследване. По-конкретно, в изследването са обхванати 105 лица, като относителният дял на мъжете е 46.6%. Това съотношение е близко до реалната структура на населението по пол (48.6% мъже) и в същото време отчита факта, че жените по-често от мъжете са ползватели на социални услуги.
Във възрастово отношение, профилът на изследваните лица е следният. В три възрастови групи жените формират видимо по-висок относителен дял, като най-сериозно се отличават жените от групата от 76 до 80 г., чийто относителен дял е 59.1%. Сред лицата от 55 до 60 г. съотношението е 45% мъже към 55% жени.
Таблица 11. Възрастова структура на потребителите на социални услуги
Възрастова група
Дял в %
55-60 г.
8.6
61-65 г.
8.6
66-70 г.
12.4
71-75 г.
28.6
76-80 г.
41.9
Общо:
100%
Относителният дял на самоопределилите се като българи е 90.4%, съответно останалите 9.6% са представители на друг етнос (предимно роми).
Според образователния статус - преобладават лицата с висше образование. Сечението на образователния статус по възрасти и пол сочи, че преобладаващата част от лицата с основно образование са жени от най-високата възрастова група (от 76 до 80 г.), сред висшистите преобладават мъже на възраст от 66 до 75 г., а при лицата с полувисше образование най-висок относителен дял формират жените между 66 до 75 г.
Тези образователни характеристики сами по себе си са силно индикативни. Те подсказват, че от една страна сред потребителите на социални услуги има значими относителни дялове от възрастни хора с високо-статусни характеристики. Респективно, може да се очаква, че техните потребности са разнообразни, а очакванията им към естеството, асортимента и качеството на предоставяните услуги ще са високи:
От друга страна, най-нискостатусните групи също формират съществен дял ползватели на социални услуги. Тази категория потребители имат специфични потребности и вероятно по-различни очаквания спрямо кръга от предоставяните им социални услуги.
Таблица 12.Образователен статус на потребителите на социални услуги
Образование
Дял в %
Основно
11.4
Средно общо
21.0
Средно специално
21.0
Полувисше
3.8
Висше
42.9
Общо:
100%
Сред ползвателите на социални услуги се оформят три най-значими съвкупности по видове професии. Преобладават лицата с професии, които най-общо могат да бъдат категоризирани като квалифицирани работнически професии (15.4%), следвани от групата на хората с икономически професии (13.5%) и групата на лицата с инженерни професии (11.5%). Макар и по-слабо застъпени, следва да се отбележат и групите на хората с професии, свързани с обучението (7.7%) и професии, свързани с изкуството (8.7%).
Таблица 13. Професионален профил на изследваните лица
Професия
Дял в %
Професии, свързани с обучение
7.7
Икономически професии
13.5
Инженерни професии
11.5
Медицински професии
6.7
Юридически професии
1.9
Професии, свързани с изкуството
8.7
Военни
3.8
Филолози
3.8
Техници
4.8
Шивачки
4.8
Служители
6.7
Квалифицирани работнически професии
15.4
Домакиня
6.7
Друго
3.7
Общо:
100%
Изследваните потребители на социални услуги са предимно неработещи пенсионери (89.4%). Дяловете на работещите пенсионери са съответно 6.7%, а на работещите 3.8%.
Възрастта е статистически значима величина за трудовия статус. Както би могло да се очаква, най-младата възрастова група има най-високи шансове (пък и физически възможности) за извършване на подходяща трудова дейност. С увеличаването на възрастта делът на работещите постепенно намалява, като при 76-80 годишните изобщо не може да се говори за каквато и да е трудова заетост:
Таблица 14. Трудова заетост по възраст/ Относителни дялове в %
55-60г.
61-65г.
66-70г.
71-75г.
76-80г.
Работещ пенсионер
11.1
22.2
15.4
6.7
-
Неработещ пенсионер
44.4
77.8
84.6
93.3
100.0
Работещ
44.4
-
-
-
-
Общо:
100
100
100
100
100
Cramer V =0.504, Chi-square =0.000
Полът не е статистически значим по отношение на установения трудов статус. Съществуват известни разлики в икономическото поведение на мъжете и жените, но тези различия не формират достатъчно големи дялове, така че да се говори за факторна зависимост между пола и трудовата заетост при потребителите на социални услуги:
Таблица 15.Трудова заетост по пол / Относителни дялове в %
Мъже
Жени
Работещ пенсионер
8.5
5.5
Неработещ пенсионер
87.2
90.9
Работещ
4.3
3.6
Общо:
100
100
Cramer V =0.063, Chi-square =0.815
Два други индикатора, обхванати в изследването, заслужават специално внимание: семейният статус и съставът на домакинствата.
Анализът на резултатите показва, че малко повече от една трета от потребителите на социални услуги (38.1%) са женени/омъжени. Това предполага наличие на семеен партньор и съвместен живот. Приемаме, че тези двойки имат относително по-добре организиран живот, позволяващ удовлетворяването на основните им потребности. В тези конкретни случаи, въпросът за социалните услуги, които хората от третата възраст евентуално биха ползвали, се свързва главно със здравния статус на двамата партньори и потребностите им от медицински грижи:
Таблица 16. Семеен статус на потребителите на социални услуги
Семейно положение
Дял в %
Женен/омъжена
38.1
Неженен/неомъжвана
5.7
Разведен/а
14.3
Вдовец/вдовица
41.9
Общо:
100%
Анализът показва, че близо две трети от потребителите на социални услуги живеят сами или са овдовели (41.9%), или са разведени (14.3%). Може да се очаква, че сред тези категории лица ще има засилено търсене на разнородни социални услуги, част от които играят ролята на компенсаторни механизми и задоволяват предимно потребността от общуване, внимание и човешки грижи.
Делът на тези, които никога не са имали официален брак, е сравнително нисък 5.7%. За тези хора се предполага, че са свикнали да се грижат за себе си, но дори и при тях с напредването на възрастта следва да се очаква влошаване на здравния им статус и възникването на потребност от социални услуги, свързани както с извършването на ежедневни дейности по дома, така и полагането на специфични медицински грижи.
Представените данни кореспондират с процентните разпределения по признака състав на докакинството. Половината от потребителите (52.0%) на социални услуги живеят сами, т.е. тяхното домакинство се изчерпва с тях самите; близо една трета (34.3%) живеят в двучленно домакинство; други 7.8% - в тричленно домакинство, а като крайни случаи са живеещите в четиричленно домакинство (2.9%) и в петчленно домакинство (2.9%). При живеещите сами зависимостта от социални услуги е величина, варираща значително от здравния статус и индивидуалните особености на отделните хора.
Но не бива да се подценяват и случаите, когато възрастните хора споделят живот в по-многобройни семейства. С голяма доза на вероятност може да се допусне, че тези хора ще имат потребност от специфични социални услуги, които биха облекчили общото икономическо състояние на домакинството чрез полагането на строго специфични грижи за възрастния човек. Например, тук едва ли ще е необходимо чистене, готвене, пазаруване в дома на възрастния, затова пък медицинските грижи биха били посрещнати като облекчение за семейния бюджет.
Интересен и статистически значим е разрезът по пол. Възрастните жени се очертават като най-силно изложената на социална изолация група практически два пъти по-често от мъжете, жените живеят по-дълго от своя партньор. Това обаче ги прави специфичен контингент на системата за социално подпомагане, респективно към тях би следвало да се насочат релевантни социални услуги:
Таблица 17. Численост на домакинството/Относителни дялове в %
Численост на домакинството
Мъже
Жени
Един човек
36.2
67.9
Двама души
44.7
26.4
Трима души
12.8
-
Четирима души
2.1
3.8
Петима души
4.3
1.9
Общо:
100%
100%
Cramer V =0.382, Chi-square =0.006
1.2. Чувство за изолираност
Изследването установи наличието на статистически значима връзка между състава на домакинството, в което живеят изследваните лица, и тяхното субективно усещане за изолираност и самота. Не случайно разглеждаме усещането на възрастните хора за самота и изолираност. Макар и да не е първостепенен фактор, то влияе съществено при формирането на решение за ползване на различни видове социални услуги.
Възрастните хора много силно зависят от това дали живеят с брачния си партньор, или разчитат на помощ от външни източници близки, приятели, съседи, НПО:
ท Най-сигурният източник на помощ, внимание и грижи е собственото семейство, следвано от най-близките роднини (братя, сестри, деца). Живеещите в 3-членни и по-многобройни домакинства се радват на относително най-висок комфорт от гледна точка на получаваното внимание и грижи. Споделят, че във всеки момент могат да разчитат на помощ от страна на членовете на домакинството. При живеещите в 2-членни домакинства относителният дял на можещите да получат помощ вътре в домакинството е 74%. Любопитен е фактът, че една сравнително голяма част от самотно живеещите възрастни хора също получават помощ - било то от близки, роднини или приятели;
ท Сравнително по-редки са случаите, когато възрастните хора получават помощ и внимание от съседите. Тук отново откриваме същата закономерност самотно живеещите в сравнение с живеещите в дву- или многочленни домакинства са по-рядко обект на внимание от страна на своите съседи: едва 20% от самотните възрастни хора съобщават за такава помощ срещу 37% от живеещите в 3-членни домакинства;
ท Неправителствените организации са източник на помощ и грижи за една сравнително малка част от възрастните хора. Едва 15% от изследваните лица получават такава помощ. Прави впечатление обаче, че тази помощ е насочена предимно към самотно живеещите хора.
Близо половината от изследваните възрастни хора се чувстват болезнено самотни. Усещането на самота и изолираност на възрастните хора се обяснява основно със следните обективни причини:
ท Влошен здравен статус и хронични физически неразположения: наличие на болести, които не им позволяват да се движат и да поддържат по-активни контакти;
ท Влошено психологическо здраве: депресии, затвореност, особености на характера, загуба на желани еза общуване с други хора;
ท Неумение да си създават интересни занятия: целодневно са сами в къщи, но не знаят какво да направят, за да разнообразят времето си;
ท Загубили са брачния си партньор, а вече нямат възможност за нови приятели и социални контакти;
ท Децата им живеят в друг град или държава. Това се преживява много болезнено и предизвиква постоянно чувство на самота
ท Децата са прекалено ангажирани и това силно ограничава общуването им с техните самотни родители
ท Липсват алтернативи за работа, подходяща за хора в напреднала възраст: това се разглежда като голям минус от по-активните възрастни хора;
ท Ограничени възможности за контакти: старите приятели постепенно си отиват, а животът на възрастните хора не предоставя възможности за нови контакти и приятелства;
ท Ниските доходи и финансовите проблеми: незавидното финансово състояние е един от основните ограничаващи механизми за справяне със самотата и изолираността. Възрастните хора не могат да си позволят разходи, даващи възможности за контакти, почивка и разнообразяване на живота (екскурзии, почивки, летуване, санаториуми);
ท Неблагоприятна психологическа атмосфера в домовете за възрастни хора: това е една специфична разновидност на самотата при възрастните хора, настанени в специални домове. Те споделят, че макар да са заобиколени от хора, се чувстват изключително самотни и неразбрани, защото живеят във враждебна обстановка, която не им позволява да се почувстват хора.
Анализът на споделените мнения от възрастните хора, които не се чувстват самотни, дава поводи за интересни размисли в позитивен план. Отново на първи план тук излизат няколко водещи обективни и субективни фактори:
ท Богатите личности, с многостранни интереси, имат свои интересни занимания, които осмислят живота им: Чета, гледам телевизия, по малко излизам, имам с какво да си уплътня времето; занимавам се с музика, композирам, изнасям концерти и това осмисля живота ми; имам своите занимания и интереси; в къщи имам много касети с хубава музика и като пусна касета всичко ми минава;
ท Имат семейство, постоянни ангажименти около близките и децата: около мен е моето семейство и децата, разчитам на семейството си;
ท Богати контакти, множество приятели: имам много приятели, децата ми също са близо до мен, обградена съм с добри приятели, контактувам с близките ми и съседите;
ท Съвместно съжителство с друг възрастен човек: това е специфична форма на бягство от самотата чрез споделяне на идентични жизнени потребности и интереси;
ท Много добри условия за възрастните хора се осигуряват от Еврейския дом: грижат се за нас с голяма всеотдайност, по цял ден сме в Еврейския дом и сме заедно с наши връстници и приятели, с които общувам, ние сме поети от организацията Шалом. Даже имаме прекалено много връзки, контакти и приятели;
ท Сравнително добър живот в дом за възрастни хора: получават внимание, грижи, персоналът е приятен и грижовен, заобиколени са от хора в същото положение и със сходни интереси;
Представените тук мнения и самооценки са индикативни. Те потвърждават хипотезата, че потребността от социални услуги варира чувствително в зависимост от това какви са основните параметри на живота на възрастния човек - семеен, здравен и финансов статус; наличие на контакти, приятели, интереси, занимания, желание за живот.
Очевидно е, че самотните възрастни хора в много по-голяма степен са изложени на риск от социална изолация, а когато това се съчетае с наличие на хронични заболявания, се появява риска от невъзможност да покриват елементарно необходимите човешки потребности, включително невъзможност да се грижат за себе си. С напредването на възрастта личната им ситуация се влошава, което от своя страна засилва потребността им от социални услуги в широк диапазон.
1.3. Икономически профил на интервюираните
Икономическият профил на потребителите на социални услуги се илюстрира с помощта на посочените по-долу индикатори:
1.Размер на брутния месечен доход на домакинствата.
Преобладаващата част от възрастните хора (35.2%) живеят в домакинства, чийто брутен месечен доход се движи в границата от 100 до 199 лева. Други 23.8% разполагат месечно с малко по-големи суми (между 200 и 299 лева). Третата по тежест група се състои от 17.1% възрастни хора, живеещи в домакинства с месечен доход от 300 до 399 лева.
Таблица 18. Доходи в домакинствата /относителен дял в %
Дял от общия брой
изследвани лица
До 99 лв.
10.5
100-199 лв.
35.2
200-299 лв.
23.8
300-399 лв.
17.1
400-499 лв.
2.9
500-599 лв.
2.9
600-699 лв.
1.0
700-799 лв.
1.9
800-899 лв.
1.0
900-999 лв.
-
Над 1000 лв.
2.9
Не знае/отговорил
1.0
Общо:
100%
Данните сочат, че 10.5% от изследваните домакинства имат доход до 100 лева. Статистически незначими и в рамките на добрите изключения са случаите на доходи от 400 лева и 500 лева (2.9%), 600 лева (1.0%) и нагоре.
Но по-високият брутен месечен доход на домакинството корелира с броя на членовете на домакинството. Така например, в 90% от случаите с доход до 100 лева и от 100 до 200 лева става дума за едно лице; при двучленните домакинства преобладават тези с доходи от 200 до 300 лева (64.5%), следвани от други с доходи от 300 до 400 лева (28.6%). Колкото по-висок е месечният доход, толкова по-голям е броят на членовете на домакинството. Това следва да се отчита при анализа и при формирането на представи за това какви суми едно домакинство би било готово да отдели за получаването на социални услуги.
2. Формиране доходите на домакинствата: Доходите на домакинствата на потребителите на социални услуги се формират основно от пенсии (64.0%). Един немалък дял от 14.2% дължат своите доходи предимно от получаваните социални помощи. Други 11.2% получават постоянно трудово възнаграждение, 5.6% разчитат предимно на хонорари от временна трудова заетост, а 1.2% получават наеми.
В една трета от случаите (35.3%), когато доходите на домакинството се формира основно от пенсии, размерът на брутния месечен доход е в границата от 100 до 200 лева; в други 24.5% домакинството разполага с месечен доход от 200 до 300 лева. Най-добра изглежда ситуацията в семействата на работещите при половината от тях брутния месечен доход е между 300 и 400 лева. Тези, които получават наеми, са посочили брутен месечен доход в границата от 200 до 300 лева.
3. Формиране на личния доход: Този индикатор конкретизира имотното състояние на изследваните лица. Данните сочат, че при 69.7% от потребителите на социални услуги източникът за формиране на личния доход е пенсията; за 15.5% - това са социалните помощи; на хонорари разчитат 4.9%; по 2.8% от лицата получават постоянно трудово възнаграждение, допълнителни доходи или наеми съответно.
Индикаторите за установяване на обективните икономически параметри допълваме със самооценките на потребителите на социални услуги за относителната тежест на извършваните разходи, разглеждани в контекста на семейния бюджет:
ท За 42.6% от домакинствата най-значимото перо са разходите за отопление и осветление, а за други 22.3% това са разходите за здравеопазване.
ท Според 16% от случаите, най-сериозните разходи се отделят за храна, а при 6.4% - за поддържане на жилището.
Тези оценки обаче са валидни за потребителите на социални услуги в столицата. Други национални представителни изследвания на домакинските бюджети показват, че живеещите в различните региони на страната имат специфично икономическо поведение, респективно разнообразни стратегии за справяне с икономическите проблеми. Така например, пенсионерите от по-малките градове и от селските региони поддържат малки помощни стопанства, които им осигуряват допълнително храна и провизии.
1.4. Възрастните и социалните услуги
Една от задачите на изследването бе да установи предпочитанията на възрастните хора към социални услуги в частност, кои са основните услуги, които се ползват, и кои категории възрастни хора са основните потребители на тези услуги.
Различните видове социални услуги се посрещат с нееднакъв интерес от страна на възрастните хора. Данните от следващата таблица илюстрират предпочитанията на възрастните хора към различните видове социални услуги:
Таблица 19. Потребители на социални услуги/ Относителни дялове в %
Ползвам в момента
Ползвах преди, но сега не
Никога не съм ползвал, но имам нужда
Не съм ползвал и нямам нужда
Общо:
А. Домашен социален патронаж
8.9
2.0
11.9
77.2
100
B. Личен асистент
5.0
1.0
16.8
77.2
100
С. Социален асистент
4.0
-
13.9
80.2
100
D. Обществена трапезария
15.8
3.0
8.9
72.3
100
E. Дневен център
15.8
-
5.0
70.3
100
F. Център за рехабилитация
16.7
12.7
17.6
52.9
100
G. Дом за възрастни
31.3
-
1.0
66.7
100
H. Друго (какво):......................
1.1
1.1
58.2
39.6
100
От представените данни могат да се направят следните изводи:
ท Сред диапазона от предоставяни социални услуги, домовете за възрастни хора са услугата, към която е регистриран най-висок интерес. Тук обаче трябва да се отчете фактът, че част от интервютата бяха проведени в такива домове, поради т. нар засилена извадка по отношение на потребителите на социални услуги. В дадения момент от тази услуга се възползват 31.4%. Заслужава внимание фактът, че 68.8% от ползващите в момента дом за възрастни хора са жени и то преобладаващо на възраст от 70 до 80 г. Мъжете проявяват по-слаб интерес към тези домове: 75% от всички интервюирани мъже са посочили, че никога не са ползвали тази услуга и нямат такава нужда. Съответно, с нарастването на възрастта се увеличава относителният дял на хората, проявяващи интерес към настаняването в дом за възрастни хора.
ท Центровете за рехабилитация се нареждат на второ място по брой потребители (16.7%). От тази услуга основно се ползват хората от 70 години нагоре, но интерес към нея се проявява и от по-ниските възрастови групи. Жените-потребители на тази услуга са два пъти повече от мъжете, макар че 21.3% от всички мъже заявяват, че имат нужда от такъв тип обгрижване, макар да не са го ползвали до този момент. Допълнително, към Центровете за рехабилитация се проявява интерес от други 17.6% възрастни хора, които до този момент по различни причини не са ползвали подобен тип услуга, но биха желали. Тази особеност трябва да се отчита пре целенасочването на средства за развитието на мрежата от социални услуги.
ท Дневните центрове са притегателно място за немалка част от възрастните хора. В момента 15.8% от възрастните хора посещават, а други 5.0% биха желали да посещават Дневни центрове. Жените отново са по-активните и при тази услуга (21.2% от жените срещу 10.6% от мъжете). Интересът към Дневните центрове (малко изненадващо!) е най-силен от хората от 70 години нагоре. В същото време, по-младите възрастови групи (55-65 г. например) в приобладаващата си част декларират, че нямат потребност от такава услуга;
ท Обществените трапезарии се радват на интерес от страна на 15.8% от възрастните хора. Това са предимно неработещи пенсионери-жени от 76 г. нагоре; 66.7% от онези, които не са ползвали тази услуга, но биха искали за в бъдеще, са мъже.
ท На следващо място по популярност сред възрастните хора е услугата домашен социален патронаж. Към момента от нея се ползват 8.9%, а други 11.9% никога не са ползвали, но имат такава нужда. И жените, и мъжете проявяват еднакво силен интерес към този род услуга. По-горните възрастови групи в по-голяма степен се нуждаят от услугата, макар че всеки пети на възраст от 55 до 60 г. също е заявил нужда от социален патронаж;
ท Постепенно набират популярност услугите социален асистент и личен асистент. Тези услуги се предлагат сравнително от кратко време и това обяснява по-ниската им популярност сред възрастните хора, съответно 5% за личен асистент и 4% за социален асистент. Потенциалът за развитието на двете услуги обаче е изключително висок 16.8% от възрастните хора биха ползвали услугата личен асистент, а други 13.9% - социален асистент.
1.5. Зависимост на възрастните от социалните услуги
За живота на две трети от възрастните хора предоставяните социални услуги са важен елемент, а нерядко и необходимо условие за тяхното оцеляване и нормален живот.
Значим брой от възрастните хора (40.4%) посочват, че са изцяло зависими от социалните услуги: това са 46.3% от жените и 35.4% от мъжете. Близо една трета от възрастните хора от 61 до 75 г. и 56.8% от най-възрастните (от 76г. нагоре) разчитат основно на предоставяните социални услуги. Самотните хора два пъти по-често имат нужда от социални услуги. Регистрираният относителен дял на изцяло зависимите от социалните услуги възрастни хора е подчертано висок и подсказва, че трябва да се инвестира разумно и постъпателно в развитието на мрежа от доставчици на разнородни и качествени социални услуги, като успоредно с това се работи за увеличаване асортимента от социални услуги и тяхното специализиране според потребностите на различните категории възрастни хора.
Анализът на интервютата показва, че специализираните заведения са естествен притегателен център за възрастните хора. На тези заведения се разчита основно за осигуряване на храна, медицинско обслужване, специфични здравни процедури и различни културни събития. Към момента едно от обясненията е, че в София почти липсват алтернативни услуги в общността или ако ги има - те са достъпни за ограничен брой ползватели. Малко повече от една трета от възрастните хора (36.2%) никога и по никакъв повод не са ползвали услугите на тези заведения. Една трета от тази категория обаче биха желали да ползват част от значимите социални услуги, но наличието на някои ограничения при предлагането на част от услугите е направило невъзможен достъпа им до тези услуги.
Изследването показва, че от услугите на специализираните заведения се ползват най-вече неработещите пенсионери, а най-често потребяваните услуги са:
1. Получаването на храна е най-масовата услуга, посочена е от 23.2% от изследваните лица;
2. Цялостно обслужване получават 18.2% от изследваните лица;
3. Други 21.2% се възползват от здравните процедури на заведенията;
4. Всеки десети (11.1%) получава постоянно медицинско обслужване;
5. Немалък (9.1%) е делът на възрастните хора, които се обръщат към специализираните заведения с молба за поддържане на хигиената в дома им;
6. Културно-масови мероприятия се посещават от 7.1% от възрастните хора;
Има известни различия в предпочитанията на двата пола. Мъжете има подчертан афинитет към получаването на храна (40.0%), определени здравни процедури (30.0%) и участие в културните мероприятия (13.2%). Жените от своя страна се възползват на първо място от здравните услуги - 34.3% получават специфични здравни услуги, а други 22.9% разчитат на постоянно медицинско обслужване. Всяка четвърта жена от тази категория ползва услугата предоставяне на храна.
Наблюдава се корелация между предпочитаните услуги и състава на домакинството, в което живеят възрастните хора. Самотните хора са най-честите потребители на услугата постоянно медицинско обслужване (72.7% от всички, ползващи тази услуга) и на услугата получаване на готова храна. Живеещите с брачен партньор в най-масовия случай ползват услугата специфични здравни процедури (47.5%), а всеки четвърти ползва услугата получаване на храна (26.1%). Пак тази категория хора проявяват най-силен интерес към културно-масовите мероприятия (57.1%).
1.6. Удовлетвореност/професионализъм според доставчика
Близо половината от възрастните хора (48.5%) са изцяло удовлетворени от социалните услуги, които получават. За известно подобрение на услугите настояват други 42.6% от възрастните хора, а 8.8% изобщо не са доволни от качеството на услугите. Да видим какво по-конкретно се крие зад тези най-общи оценки.
Основните доставчици на социални услуги за изследваната съвкупност от възрастни хора са както следва:
ท Общината в 40% от случаите;
ท Държавата в 24% от случаите;
ท Частни фирми в 15% от случаите;
ท Различни НПО в 21% от случаите.
Налице е статистически значима зависимост между доставчика на социалните услуги и степента на удовлетвореност от качеството на тези услуги:
ท Най-високите нива на удовлетвореност се регистрират при възрастните хора, ползващи услугите на НПО (91%), Шалом (91.7%) и Каритас (50.0%);
ท Предоставяните от общината социални услуги се оценяват като много добри: 43.8% от хората са изцяло удовлетворени от нивото на получаваните социални услуги, а други 53.1% - са частично удовлетворени.
ท По-критично са оценени услугите, доставяни от частни фирми: 33.3% от хората са напълно доволни, а преобладаващата част (66.7%) са доволни, но само донякъде.
ท Най-много критики са отправени към услугите, предоставяни от държавата. Всеки пети е напълно недоволен от тези услуги, а 60% оценяват нивото на услугите като само до известна степен удовлетворително.
1.7. Оценки за предоставяните социални услуги
Преобладават положителните оценки за предоставяните социални услуги: две трети от лицата са одобрили нивото на социалните услуги. От гледна точка на бъдещото подобряване качеството на социалните услуги, от особено значение е да се изясни какво всъщност очакват хората от социалните услуги и кое стои в основата на тяхното добрение или неодобрение.
Анализът на получените мнения показва, че одобрението от предоставяните услуги дължи както на качеството и съдържанието на услугите, така и на отношението, с което се предлагат услугите:
ท Предлаганите по домовете на възрастните хора услуги за социален патронаж се оценяват много високо. Грижите, които се полагат, отговарят на очакванията на възрастните хора за този тип услуга. Така например, храната е сравнително богата и се носи редовно, медицинските услуги са по домовете и дават нужното спокойствие на възрастните; другите услуги по ежедневното поддържане на домовете също се посрещат с огромно облекчение:
Всичко правят за нас.
Получавам необходимите грижи.
Кухнята е добра, разнообразна храна.
Не мога да се справям сам.
Не мога да се справям сам.
Оказаната помощ ми е необходима.
ท Специално за настанените в домове за възрастни хора е валидно общо позитивно отношение към ръководството и персонала на дома: възрастните хора са абсолютно зависими от тези домове, гледат на тях като на свой втори дом. Това ги прави по-малко критични към диапазона на предоставяните услуги. За тях по-важното е да получават човешко внимание, топлина и проява на загриженост. Когато това върви съвместно с добро ниво на условията на живот и редовни медицински грижи, възрастните хора са напълно доволни. Много се грижат за нас. Тук празнуваме всички хубави и лоши неща, тук е вторият ни дом.
Предоставят ни голям лукс, идват лекари специалисти и се извършват безплатни прегледи. Парите се поемат от дома.
Добре се отнасят с нас.
Полагат много грижи за нас.
Много хубаво ни гледат.
Защото се отнасят добре с нас, не ни хокат, помагат ни, имаме топла вода, зимата има парно.
Директорът е много добър.
Много са любезни и внимателни и медицинската сестра и момичето, изцяло мога да разчитам на тях. И храната е хубава.
Доволна съм от социалната работничка, директорката.
Не съм гладна, не съм на студено, чистят ми, помагат ми санитарки за хигиената (лична).
Тук се чувстваме добре. Миналата година ни направиха прегледи на очите и ни подариха очила от Лондон.
Всичко одобрявам, много съм благодарна и много съм доволна.
Персоналът се държи добре, помогнаха ми за нов паспорт и интеграционни добавки.
ท Много позитивно се оценяват грижите и услугите, които се полагат от Еврейския културен дом и от организация Шалом. Тук могат да се чуят предимно суперлативи:
Отлична организация на служителите в Еврейския дом. Задоволяват се всестранно интересите на възрастните.
Много добре са организирани в еврейския дом.
Задоволяват основните ни нужди.
Задоволяват ни във всичко много съм доволна.
Ползваме безплатен стоматологичен кабинет.
Необходими са ми тези услуги. Предоставят ги по много мил начин съпричастен, благороден.
Програмите са пълни, персоналът е квалифициран, постигнал съм добри здравословни резултати, играем хора.
Да погледнем и мненията на другата една трета от възрастни хора, които не са доволни от получаваните социални услуги. Анализът на мненията потвърждава горната констатация:
ท Основният източник на недоволство е нарушаването на предписанията и нормите за сътветната услуга. Най-честите нарушения са намаленият грамаж на храната, нейното лошо качество, липсата на разнообразно меню, неспазването на предписаните диети, лоша хигиена на съдовете, неспазване навремето за донасяне на храната. Така наречената социална услуга се превръща в мизерно подаяние, или подигравка с възрастните хора.
Живеем в бедност и глад.
Условията в дома са лоши, храната е оскъдна."
Всичко е много мизерно вечерята е кофичка кисело мляко, порционът е като от Гулаг, бутчето е делено на две, ผ хляб за цял ден. Не пожелавам на най-големия си неприятел.
Чистотата в дома не е на нужното ниво.
Лошото е само храната, който има близки могат да му донесат нещо за ядене, но моите живеят далеко и понякога гладувам.
Храната е много лоша, не е вкусна, носят я по различно време.
От известно време храна се носи от вън и не в точен час, лоша хигиена на съдовете и намалено количество и качество.
Няма контрол при приемане на храната и не се спазват диетите (еднообразни) и малко като количество.
ท При предоставянето на социалната услуга е особено важно по какъв начин се подхожда към възрастните хора, какво е отношението на персонала. Става ясно, че възрастните хора биха оценили много високо старанието на персонала на един дом за възрастни и дори биха пренебрегнали липсата на материални условия, стига да е налице добро отношение и елементарно уважение към тяхната личност:
Никой не се интересува истински за възрастните хора.
Не се отнасят с нужното внимание в социални грижи към проблемите ми.
Не се грижат за мен както трябва.
ท Друг проблем при социалните услуги е несъответствието между обхвата на предоставяните услуги и реалното търсене на такъв тип услуги. Казано с думите на потребителите на такива услуги, услугите са крайно недостатъчни, а желаещите са много повече. Вероятно поради това е налице е поддържането на информационен дефицит, който по естествен път отсява част от нуждаещите се възрастни хора:
Няма информация за услугите, откъде да знам кой може да ми помогне.
Не са достатъчно в помощ на нуждаещите се.
Би могло и други форми за обслужване да се прилагат.
Може и повече грижи да се полагат за пенсионерите.
Няма къде да се оплачем от храната.
Да се подобри материалната база на центъра, месечните суми за лекарства са недостатъчни.
Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики
Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices
