КОЛЕДА В НИСКАТА ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

В Храма е пълно с хора - добре облечени, достолепни, тихи.

Градът е провинциален, на стотина километра от Амстердам, като че ли еснафски. Но това хич не е българската провинция.

Той е един от европейските центрове на търговия, производство, спорт. Пътищата до него са безупречни, в делник заведенията и магазините са полупразни. Да се чудиш откъде им е оборотът. Всичко се движи в очертани коловози. Магазинът е на това място (с разните му трансформации) от сто и повече години. Навсякъде е преметено, подредено и чисто. Навсякъде е пипнала човешка ръка.

Холандците, при които бях отседнал, на един час път от Денбош, наричат себе си "обикновени хора", знаят потеклото си от векове, но жилищата им (у нас бихме ги причислили към богатите, а там са  средна ръка) - са скорошни. Да си сменят къщата, да отидат в съседното селище, дори да се преселят в Китай - за тях е въпрос на пресмятане. Вярват в себе си.

Приличат на нас. Моментално съседите узнават кой е дошъл, какъв е. Любопитстват. И дотук - ти си този, който си. Уважение и респект. Никакви опити за фамилиарност и арабийство.

Невероятно приятно!

Никъде не срещаш "селяни", "цигани" и "турци", а появят ли се, снишават се. Черните се държат като белите, а черните са много. Забрадените се държат като християните и май повечето не се забраждат. А забрадилите се в този световен център на толерантност и европейщина изглеждат странно. Да демонстрираш, че си от вярата на Ал Кайда, на място, където различието е винаги легитимно, е като да отвръщаш на усмивката с ръмжене.

Имат проблеми холандците с това ръмжене.

От 1 януари 2007 година в Холандия има нов Закон за  интеграцията - държавата и общините подпомагат изучаването на езика и обичаите. Учиш ги заради себе си - за да можеш да бъдеш по-пълноценен, по-лесно да си намираш работа, по-добре да устройваш живота си... Никой никому не пречи да учи майчиния си език.

†                  †                  †

Да съзнаваш, че си "селянин", "циганин" или "турчин" (трите малцинства в България), да не се срамуваш от това, но да полагаш усилия да спазваш законите и обичаите в държавата, на която си гражданин - о,о,о - това е моята върховна мечта за българин.

На мен, с фотоапарата, никой не обръщаше внимание. Снимах. Дори не ме поглеждаха. Но сигурен съм - те знаеха, че аз искам да разкажа за тях.

Повечето бяха по-високи от мен, а аз като войник бях 179 сантиметра, сега съм по-малко, но в България не минавам сред ниските, а там бях от тях.

Така че този разказ може да бъде наречен - "Коледа на ниския човек".