КОЛЕДА  В  НИСКАТА  ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

Особеното в тази Свята нощ е, че според преданието, в нея се беше родил Този - Разпнатият или Агнето - всеобемащата метафора на себевъзприемащата се душа: прикована, разпната, страдаща и беззащитна.

Нареченият Христос.

Оплют и обруган приживе, умрял в мъченическа смърт, той със страданието си и своята Истина е положил основите на съвременната  цивилизация.

Отбележете: Него, безбрачния, жалят жени. Майката и вероятно - любимата.

Другите са паплач, нарисувана от художника на кошмарите Йероним Бош:

Рождената нощ на Разпнатия е Празник.

Празник е денят на неговата смърт, наречен Разпети петък, защото това е лъжовна смърт, след нея идва Възкресението.

Идва Великден.

Велик ден!

Като пренебрегнем съчувствието към всяко страдание и ненавременна смърт, две хиляди години след като е умрял, има ли значение дали е живял сто или трийсет и три години? Дали е умрял в мъка или здрав, по време на сън?

Значение има, че разказът за неговия живот и смърт са послание към всеки.

 Значение има, че животът Му и трагичният Му край са метафора на индивидуалния живот. Векове наред християните споделят този разказ и съотнасят съдбата си към Неговата.

Христос е щампата, която култивира и социализира всеки кръстен.

Не можем да избегнем мъчението и отхвърлянето, както не го е избегнал Той.

Животът завършва с разочарование, мъка и болка. Надеждата е, че останали верни синове на Отца (или на йерархия от ценности), ще възкръснем - вярващият - по своя начин, атеистът - в думите на живите. Ще кажат: жив е той в нашите спомени. Ще помолят Бог да ни прости или да не ни тежи пръстта.