КОЛЕДА В НИСКАТА ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

Това е изповедалня. Тук влиза вярващият и разказва за греховете си.

В Ниската земя хората смятат, че допускат грехове, за което искат прошка. От кого? От Бога и Неговия Син.

Корените на живота в Ниската земя, животът на народа, самият народ, са обвързани с постоянното, всестранно съотнасяне към Христа и Неговата истина. Няма как да не се сетим за цитираната мисъл на Алеко:

"И пак този народ е
клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен
от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на
която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си
и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ,
без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана
останка от стари времена...

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."

Могат ли да се кажат тези думи за народ, коленичил пред своя Бог?

Народ, който постоянно има "една твърда точка, на
която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони", е непобедим.