|
Четирите типа, нарисувани от
Йероним Бош, ги е имало, техните прототипи са видими, разделими от
околните,
отличавани със свой имена.
Техните модели са били реални
хора, а служебните лица,
дали мотив за типизирането, са имали осъдително поведение, което е
било изричано и оценявано в комуникацията на всекидневието
с конкретните му простъпки - тогава и там - в Ниската земя, през 15
век.
Бош ги
осъзнава, подрежда, събира във визуален образ,
и ги противопоставя на
основния принцип на цивилизацията - Христос.

Тези типове на
Него - на Христос, на Христос (!), поставят трънен венец, не на
мен или теб. Но(!) в картината на Бош, рисувана около 1500 година,
те поставят Нему трънен венец, защото се държат по подобен
начин с мен и теб. И Улицата, и Институцията, и Тълпата, и
Общността на представителите на елита, могат да бъдат Зли.
Това казва Бош.
Моралът на нашето
поведение, следва от картината му, не се измерва с
йерархията на Улицата и Институцията. Това казва
той.
И още нещо:
Недопустимото,
осъдително поведение през 1500 година в Нидерландия е недопустимо и осъдително в съпоставка с основния принцип на
цивилизацията - Христос, а не с моето или твоето
възмущение.
Нашето възмущение,
приятелю драги, казва Бош, си е наша частна работа. А осъдителното
поведение е осъдително не защото ние двамата с теб сме
възмутени, а защото е заплашена с разпятие цялата цивилизация.
Какво толкоз, ще
възкликне Патриотът?
Ами много, ще отвърна аз.
|
|