К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  ІI

ОКТОМВРИ. 1881 - ОКТОМВРИ 1884 Г.*

1881

27 октомврий, четвъртькъ въ Виена. Пакъ въ Европа. Пѫтувахъ 5 дни отъ София до Виена. Миналата сѫбота сутриньта на 7¹/₂ ч. тръгнахъ отъ София съ еврейчето, което ме закара първия пѫть при дохаждането ми въ България отъ Ломъ въ София. Сарафовъ пѫтуваше съ мене. По пѫтя за
Петроханъ страшна каль, мостоветѣ и части отъ шосето се работѣха, всичко размекнало, колитѣ потъваха до главинитѣ въ кальта, около 10 пѫти едва ли не се преобърнахме. При първитѣ ханища застигнахме два файтона, М-r и М-mе Гариболди (миланчани, инженеръ и предприемачъ на постройки въ София) и Адженовия инженеръ Löwi съ единъ докторъ евреинъ. Отъ тукъ тръгнахме заедно — керванъ. Зигзагитѣ при Гинци и новитѣ постройки тамъ, язове. При пороенъ дъждъ срещнахме екзарха съ Моллова, пѫтуваше съ купе (Виенски файтонъ), което се люлѣеше като ладия въ буря; друга отворена кола съ багажа и върху него дяконътъ подъ чадъръ. Само се поздравихме. Горе имаше снѣгъ, червеникавъ — топи се. Ние се бѣхме въорѫжили съ голѣми запаси: 3 пилета, 4 хлѣба, нѣколко кутии консерви, шартрьозъ и вино. Ядохме по пѫтя навсѣкѫде много. Въ Петроханъ задъ караула (на изтокъ) имало следи отъ римски калдъръмъ, който изкача пакъ при Клисура; въ Кутловица е намѣренъ новъ надписъ. Спустнахме се надолу изъ прохода, въ гѫсто блато, по-нататъкъ полека въ тъмнината, лъщението на блатистия пѫть въ червената вѣковна букова гора (есенна одежда) — изясня се, астрономически наблюдения. Останалитѣ закъснѣха. Въ Клисура спрѣхме у цинцарина отъ Гобешъ (Битолско) Гьорги въ познатата стара стая. Тукъ при насъ дойде младежътъ (свищовецъ) Макавеевъ отъ хората на Бѣлова, училъ въ Русия, иска да постѫпи въ статистиката. Вечеря: яхния, Кутловско вино (като Щаерското), сирене и консерви: „pâté de foie avec de truffes de Périgord" — въ Клисурската пустиня. Спахме съ обущата и палтата си, следъ много précautions [предпазителни мѣрки] противъ инсекти - ала нѣма нищо. Сутриньта станахме рано. Италиянцитѣ варѣха шоколадъ и изобщо пѣеха изъ пѫтечката. Каль изъ пѫтя. Чакане предъ хана; ето че минава файтонъ отъ долу и въ него — Помяновъ и младиятъ Филаретовъ. Помянова не бѣхъ виждалъ две години; чуди се, че азъ съмъ тукъ. Тръгваме надолу; намѣрихме на пѫтя единъ „пайтонъ" съвършено разрушенъ, не зная кому се е случило това нещастие. Заобиколихме Берковица презъ ливадитѣ.

Недѣля — много хора по пѫтя, селски моми. Exercice de la garde nationale [упражнение на народната гвардия] предъ Берковица, цигани безъ пушки, махатъ си рѫцетѣ. Paysage, couleurs, есенни гори, изясни се, слънцето грѣе, пѫтьтъ отъ тукъ е сухъ. Азъ привечерь вече имахъ стария Galgenhumor и днесъ съмъ съвършенно веселъ. По пѫтя много ядохме и
пихме. Спирка въ Берковица, гдето сварихме войницитѣ отъ Варна и Ески Джумая, които отиваха въ София да образуватъ 6 дружина. Майоръ Аурелиусъ (Берковски дружиненъ командиръ) ни отмина съ своя файтонъ съ четири коня. Презъ Кутловица минахме набързо, безъ да се спираме, и тукъ exercices [упражнения] „на ополчението", въ последната редица цигани безъ пушки, много смѣшно махайки съ рѫце. Археологическата позиция на Кутловския връхъ. Мостоветѣ на Бѣлова (Огостъ, Цибрица, Ломъ) — каменни стълпове, едва сега бѣха почнали да имъ турятъ основитѣ. По-нататъшната станция е Цѣровене; яйца, тонъ, хлѣбъ, тамошно вино, кафе; файтонджиитѣ евреи се напиха. Отъ тамъ потеглихме въ галопъ. Предъ Ломъ, макаръ и да пѫтувахъ инкогнито, префектътъ Аневъ бѣше излѣзълъ да ни срещне. Съ него влѣзохме въ града. Неговиятъ споръ съ Горанова, нѣкакви си две маджарки искали да дадатъ въ училището магическо-физически продукции, като отстѫпятъ 25% отъ прихода за бѣднитѣ, вчера се получила телеграма отъ Желѣзковича, че разрешава, днесъ поради рекламациитѣ на Горанова пакъ било запретено, Аневъ ги покровителствува, Горановъ за да позволи би желалъ да... една отъ тѣхъ, отъ тамъ и спорътъ. Аневъ искаше днесъ да заповѣда да арестуватъ Горанова. Едва що бѣхъ пристигналъ и слѣзълъ въ Bellevue маджаркитѣ се явиха при мене за позволение, ала азъ имъ отказахъ — понеже съмъ въ отпускъ. Отидохъ на постройката — до партера е готово, липсватъ тухли, сега се прекарватъ отъ Калафатъ и Панчево. Вечеряхме съ Анева и Аурелиуса — той отива да посрещне госпожата си отъ Русия. Следъ това и Горановъ дойде при насъ — ganz unterwürfig und folgsam [съвършено покоренъ и послушенъ], Георгиевъ, Ирасекъ и Марекъ.

Въ понедѣлникъ сутриньта параходътъ закъснѣ. Потеглихме вмѣсто на 6 ч. на 9 ч. — дунавска мъгла. Излѣзе подполковникъ Поповъ. На парахода намѣрихме Д-ръ Миркова съ госпожата, съ насъ бѣше и Флореско, Трифонъ Пановъ и Райковъ търговецъ, освенъ това споменатиятъ инженеръ и
М-mе Гариболди (отива за Милано). Седѣхме съ Миркова. Математическиятъ турниръ на търговцитѣ и геометрическото решение отъ Сарафова; влашкиятъ погонъ има 7¹/₂ дюлюма; рум. стънженъ има 3 аршина. Въ Видинъ всички тѣзи българи ни оставиха. Ние отидохме да ядемъ и ядохме пакъ alla franca много срѫчно. Излѣзохме на палубата — огньове, забелязани още лани при Флорастинъ — печене на тухли. Първиятъ день следъ тръгването видѣхъ въ Софийско играта на овчаритѣ гýсe—гýсe (ср. p. младо прасе, и въ Търновско); тояга въ срѣдната дупка, около нея толкова дупки, колкото има играчи безъ една (n—1), играта се състои да се изтласка гусето отъ тази дупка въ една отъ околнитѣ, чийто стопанинъ трѣбва пакъ да гони гусето. — Устието на Тимокъ, обърнато е между ливади къмъ СИ., мѫчно е да се забележи между зеленината. Мъглявъ день, нѣма слънце. Оживени разговори съ Сарафова за наука, за историята на тѣзи мѣста, за физическитѣ явления, за политика, de mulieribus et amoribus. Разговаряхъ съ г-жа Гариболди, бъбрива италиянка, много говори, ревнува мѫжа си, родомъ отъ Варулло при Милано, непрактична, преоблича се всѣка минута, София за нея била затворъ, отива презъ зимата у майка си. Пристигнахме тепърва къмъ 9 ч. въ Турно-Северинъ — бързиятъ параходъ заминалъ още на 5 ч. Туркини отъ Адакалè на палубата. Сръбски офицеръ въ цивилни дрехи правѣше изследвания въ България. Румънски капитанъ отъ Калафатъ. Спомени за младата сръбска институтка, моя съпѫтница тукъ лани. Имаше много пѫтници презъ нощьта на парахода, между които компания отъ стари сръбски студенти отъ Радуевецъ, които отиваха за Парижъ (bemooste Häupter [стари студенти]), единъ гулѣ тамъ до сутриньта и се върна съ огроменъ бѣлъ калпакъ, съ който танцувалъ на палубата.

Сутриньта въ вторникъ се прехвърлихме на другъ параходъ и пѫтувахме по тъмно на горе. Сутриненъ дъждъ и изгрѣвътъ на слънцето. Италиянката излѣзе съ насъ горе — che buon compagnia mi fanno questi signori zentili [каква добра компания ми правятъ тѣзи любезни господа]. Адакале — Оршова, австрийска територия. Митнишката ревизия скоро бѣше свършена; отидохме въ хотела „König von Ungarn" (много добре нареденъ) — ние двамата, италиянката и инженерътъ. Закусихме съ италиянката и следъ това сами се разходихме презъ цѣлия градъ: смѣнихъ пари, купихъ саламъ за изъ пѫтя, телеграфирахъ, — приказвахъ съ българскитѣ „бахчовани" отъ Търновско и Битолско на пазаря; le beau monde de Orsova, la petite Roumaine noire [отбраното Оршовско общество, малката мургава румънка], сръбска сватба и т. н. Обѣдъ en compagnie, инженерътъ говори много за Искърската долина, Вакарелъ и т. н. Следъ това ние двамата съ италиянката тръгнахме изъ града, накупихме дреболии, а по-късно съ нея двамата излѣзохме на балкона на хотела съ изгледъ на Дунава, на Текия, на сръбскитѣ гори. Случката съ една французка дама (Jeansen), пристигнала въ Оршова, пѫтувайки отъ Парижъ, презъ София за Цариградъ, и незнаеща другъ езикъ освенъ французки, възрастна дама отъ най-
елегантния свѣтъ. Въ гостилницата я отправили къмъ насъ; нейната радость за освобождението й отъ огромни мѫчнотии.

Ние я съветвахме да замине утре за Турно-Северинъ, тамъ хората знаятъ французки, тамъ да чака до петъкъ парахода.
Седѣ съ насъ на балкона, разпитваше за източната политика, за народитѣ, тѣхнитѣ литератури и пр. Познаваше Вълковича. За насъ бѣше мистерия какво представлява. Държането и говорътъ на дама отъ най-висшитѣ крѫгове ни засрами и двамата — чувствувахме по-живо отъ всѣкога, че сме подивѣли. Италиянката откри, че говоря италиянски; воденичката бѣше въ пъленъ ходъ. Днесъ прекарахме много добре. Оршова ни направи много добро впечатление — европейска цивилизация въ тѣзи хомеопатични размѣри, какъ би прилѣгала за насъ въ София; хубави малки кѫщички съ по 4 прозорци, сухи и при дъждъ улици, вѫтре въ кѫщитѣ конфортъ, мебели, огледала, картини, niaiseries [дреболии] отъ всѣкакъвъ видъ, прозорци пълни съ цвѣтя и въ града всички видове търговия и занаяти. Жителитѣ му сѫ румъни, занаятчиитѣ нѣмци, търговцитѣ отъ часть сърби, войницитѣ маджари, чиновницитѣ tutti quanti. Привечерь къмъ 5 часа излѣзохме къмъ гарата, по пѫтя неочакванъ порой. Обща вечеря и ние 4 софиянци се качихме заедно въ последния вагонъ. Не спахме много. На 3 ч. Сарафовъ излѣзе въ Сегединъ, отивайки за Земунъ презъ Гомбошъ. Сутриньта закуска въ Пеща. Отъ тукъ инженерътъ съ италиянката мина въ другъ вагонъ (Nordbahn via Marchegg), а азъ останахъ самъ съ други. На 2^.10 ч. бѣхъ въ Виена.

Съ файтонъ въ града. Белведерската врата, реформираната Heugasse; старата Wohllebengasse, вѫтрешниятъ градъ — стариятъ Matschaker. Настанихъ се въ стаичката 55 на IV катъ. Направихъ си тоалета и излѣзохъ, купихъ си цивилизована шапка, отидохъ въ Römersbad [римската баня] въ Леополдовия кварталъ (разкошъ) и съ файтонъ назадъ. Вечеряхъ два пѫти. Сухо зимно време. Отмалѣлъ съмъ.

Въ четвъртъкъ сутриньта закусихъ въ кафене Европа. Следъ това отидохъ у Геролда — стояхъ около 2 часа. Блунчли се поминалъ; вечерьта пристига въ Виена краль Хумбертъ съ кралица Маргарита. После отидохъ у Хермина, съ него обѣдвахъ и поседѣхъ въ кафенето. Тоула не го намѣрихъ. Отидохъ y Zhishmann — черковнитѣ отношения, ктитори и т.н. Вечерьта бѣхъ въ операта — на Аида. Къмъ края въ дворцовата ложа дойде престолонаследникътъ съ Стефани и Луитполдъ съ Гизела.

Въ петъкъ посетихъ изложбата на Верещагиновитѣ картини и подиръ пладне съ бързия влакъ отъ Nordbahnhof заминахъ за Прага.

Въ Виена, 11 ноемврий вечерьта. Бѣхъ 11 деня въ Прага. По пѫтя се простудихъ и трѣбваше първитѣ три дни да стоя въ кѫщи. Огроменъ преходъ отъ балканския климатъ до тукъ; две европейски зими съмъ пропустналъ. Нашитѣ всички сѫ здрави, баща ми малко е побѣлѣлъ по брадата и мустацитѣ, майка ми изглежда много добре, на Еленка не се и познава да е била болна, а Свата изглежда просто да ти е драго. Презъ цѣлото това време не видѣхъ слънце: тъмно, мъгляво и влажно, дори единъ день валѣ и снѣгъ. Прага външно малко се е промѣнила: нивелация и нова каменна настилка къмъ Смиховския мостъ, нова каменна настилка по Пршикопи. Въ кѫщи много приказки, весело и шеги. Твърдятъ, че ми порастнала Московска дълга брада, че по-добре съмъ изглеждалъ отъ лани и че съмъ билъ прѣкомѣрно веселъ. По цѣла Прага се разчуло, че съмъ изглеждалъ чудесно — démenti [опровержение] на грознитѣ разкази за държавния превратъ. Въ „Бохемия" има телеграма отъ Виена, че съмъ дошълъ да вербувамъ учители; азъ веднага опровергахъ съобщението и разпространихъ вестьта, че тукъ ще остана само нѣколко деня, тъй че малко ме обезпокояваха. Първиятъ день направихъ малка разходка съ баща си, срещнахме Хьофлера, Шимачекъ, Хонза Палацки (издалъ книжка за Палестиня, гдето селището Ерихонъ „се препитавало отъ поклонниците"; тѣзи дни изгубилъ дъщеря си, казватъ че се е самоубила въ Лобковице) и Коржистка. На Вси светии отидохъ у Вълчекъ въ собствената му кѫща на Виногради: говорихме за много кроежи, планове за статии. Веднажъ видѣхъ колективно Пражкитѣ литератори въ Měšťánská beseda (гдето говорихъ много съ И. Крейчи, Голлъ, Резекъ, Гебауеръ), веднажъ бѣхъ въ историческото дружество (Габлеръ чете за евреитѣ въ французката революция — якобинската шапка на праздненството била поставена на Щрасбургския Münster—Eulogius Schneider билъ Щрасбургски главатарь) и веднажъ на досадна вечеринка. Два пѫти ходихъ у Темпски: неговиятъ планъ за една научна евтина библиотека на свезки отъ по 16 коли, въ нея да излѣзѣло нѣщо отъ мене и за Балканския полуостровъ. Бѣхъ у Гиндели (да съмъ останѣлъ, каже, въ България, щѣлъ съмъ да бѫда тамъ вторъ Кирилъ и Методий!), у Льозе, у Хьофлера, у Емлера, у Томекъ, у Габлера, у Коржистка (видѣхъ и семейството му); съ Вейдовски и Резекъ се срещнахъ на разходка, А. Фричъ ми показа своята нова лаборатория. Университетскиятъ въпросъ се е спрѣлъ тамъ, гдето бѣше лани, станали сѫ само нѣкои нови назначения. У Напръстекъ бѣхъ само веднажъ — тамъ видѣхъ Дурдикъ (опозорилъ се съ несполучливата трагедия), Тиршъ и др. Голѣмо удивление възбудиха българскитѣ килими и образцитѣ отъ шопската индустрия (рѫкави, кърпи), които донесохъ на нашитѣ. Много посещения имахъ и азъ. Видѣхъ и Щулцъ и Водка, който има значителенъ наблюдателенъ талантъ и живъ интересъ. Стариятъ Brosch преди моето пристигане се поминалъ; видѣхъ младия. По дюкянитѣ хората навсѣкѫде ме познаваха, и тамъ, гдето не предполагахъ, че и по-рано сѫ знаели кой съмъ. Направихъ много покупки: обуща, дрехи, дреболии отъ всѣкакъвъ видъ. Гледахъ да агитирамъ да потеглятъ къмъ насъ занаятчии, шивачи, обущари, пивовари, книжари, хлѣбари и т.н., а не философи. Двама по-заможни предприемачи, отъ които единиятъ богатъ гостилничарь, бѣха у мене; азъ ги съветвахъ да дойдатъ напролѣть да видятъ, като имъ казахъ за кибрита на чеха въ Самоковъ, за фабриката въ Балиефенди, за спиртната фабрика на Bergier и за воденицата на французина Вайсъ.

Чешкия музей не видѣхъ, нито ученото дружество; бѣхъ само за малко въ императорската библиотека. Нито много разходки правихъ, не бѣхъ дори на новия кей, нито въ манастира Емаусъ или на Вишеградъ — бѣше мъгляво и влажно, а азъ добре съмъ се простудилъ. Въ литературата сѫ излѣзли нѣкои хубави работи; много ми се хареса математическата география отъ Студничка; Връхлицки, Сладекъ, Чехъ много поезии сѫ написали. Отъ белетриститѣ за жалость не видѣхъ никого, за което ми е много мѫчно.

Отдалеченъ отъ обикновената атмосфера и съ спокойно размишление върху всичко преживѣно много отъ нашитѣ български работи ми се явяватъ въ нова перспектива. Кроехъ въ весело настроение да напиша сатирична новела „Докторъ Человѣковъ", въ която бихъ изрисувалъ като герой Помянова като типъ на българинъ, покаялъ се следъ скитане и лутане изъ Европа, — въ новия български свѣтъ: парламентъ, общество, Го(рил)овъ и цѣлата банда. Ала где време. Материалъ за писане дори въ излишъкъ.

Тѣзи 11 деня изтекоха много бърже, защото дори до срѣдъ нощь не оставахъ нито минута самъ, та нѣмаше време за никакви рефлексии, всичко бърже и приятно измина.

Народниятъ театъръ отъ вънъ дори и не изглежда тъй зле: нѣма нищо обгорѣло и изглежда така, както преди две години, когато заминавахъ. Пожарьтъ унищожилъ стрѣхата и вѫтрешностьта. Нови сборове и доста много грижи за възобновяването му. На другия день следъ моето пристигане имаше събрание за изборъ на новъ съветъ — биде избрана смѣсена листа въпрѣки всички старания на Йос. Фричъ, Л. Шмитъ и под., които имали горещото желание да стопанисватъ този милионъ.

Отидохъ у доктора Вайсъ. Туй, което Шишмановъ обяви като periostitis chronica, не било освенъ въ кожата, не стигало до костьта, не могло да се отстрани бърже, най-добре било да се постави на това мѣсто особно мѣхурче, за да не ставало тамъ механически натискъ.

Единъ день преди тръгването ми, въ вторникъ на 8. пристигна на пладне Д-ръ Ригеръ съ семейството си отъ Малче. Подиръ пладне ги посетихъ. Семейството не бѣхъ виждалъ, струва ми се, почти 3 години. Посрещнаха ме съ голѣма и искрена радость, и останахъ повече отъ часъ у тѣхъ.

Les demoiselles de Prague [Пражкитѣ госпожици]. Не сѫ за нашия пионерски суровъ животъ.

Отъ София само една телеграма ми изпратиха съ запитвания досежно бѫдещия бюджетъ. Следъ това за кандидатната листа за дърѫавния съветъ. Кевенхюлеръ билъ назначенъ въ Бѣлградъ, а на негово мѣсто дохаждалъ непознатиятъ мене attaché отъ Лондонъ баронъ Biegeleben.

Европейската цивилизация изглежда да е нѣщо прекалено. Хората тукъ ядатъ и пиятъ каквото имъ душа иска, живѣятъ приятно, забавляватъ се, не сѫ изложени на никакви внезапни и неочаквани преврати и нито дори разбиратъ своето благоденствие, не могатъ дори да оценятъ това добро, въ което така спокойно прекарватъ своитѣ дни.

Нѣколко пѫти докарвахъ разговора върху своето положение и бѫдеще. Повечето ме съветватъ да изтрая тамъ. Тукашниятъ микрокозъмъ едва ли пакъ ще ми се харесалъ. Да си кажа истината азъ по-скоро бихъ привикналъ въ Виена, отколкото въ Прага — голѣмъ градъ, гдето отдѣлниятъ човѣкъ
се губи.

Графъ Schönborn е назначенъ тѣзи дни за губернаторъ на Моравия.

Γoллъ ми говори за събранието на преподавателитѣ, че разчитали на моето връщане, особно като размишлявали, кой би челъ стара история въ чешкия университетъ. Гиндели по въпроса за чешкия университетъ се е държалъ донѣкѫде чудато. — Отъ списъка на доцентитѣ съмъ вече заличенъ (4 семестра не съмъ челъ) и не фигурирамъ вече въ catalogus lectionum. — Отъ приказкитѣ на баща ми, а особно отъ единъ неговъ разговоръ съ Хаймерле виждамъ, че наистина Олива е писалъ нѣщо за мене, че съмъ отишълъ въ България само да работя тамъ противъ Австрия и за Русия; това било, казватъ, стигнало чакъ до двореца. Баща ми говорилъ върху това и съ Браунъ, управитель на императорската канцелария, който съ голѣмъ интересъ разпитвалъ за мене, soll ein sehr begabter und thatkräftiger junger Mann sein [трѣбвало да съмъ билъ много
даровитъ и енергиченъ младъ момъкъ]. Очевидно такива клюки се разпространяватъ подъ влиянието на чешко-нѣмския споръ въ райхстага.

На 9 ноемврий въ срѣда отпѫтувахъ съ подиробѣдния бръзъ влакъ на Францъ Йосифовата желѣзница за Виена и се настанихъ тозъ пѫть въ хотелъ Метрополъ; ще остана до понедѣлникъ — този день захваща заседанията си райхстагътъ.

На 10 (четвъртъкъ) чудесно топло време, пакъ слънчице. Преди пладне ходихъ у младия Паница, уменъ човѣкъ, особно по финанситѣ. Следъ това у Тоула въ кабинета му въ техниката — изненада; тъкмо що бѣше свършилъ лекцията си. Излѣзохъ на разходка въ Белведера — спомени за детскитѣ години, дистанциитѣ сѫ се промѣнили, човѣкъ е порастналъ и нѣщата, които му сѫ се виждали голѣми, сега сѫ миниатурни; съ какви невинни очи нѣкогашъ съмъ гледалъ на всички тѣзи нѣща, преди 11 и повече години, съ каква чиста душа, съ копнежъ по наука и знания — въ едно се е промѣнилъ човѣкъ: баластъ отъ знания, тяжесть отъ горчиви опити и непознатиятъ презъ крехката младость копнежъ — къмъ хубавия полъ. Ходѣлъ съмъ тѫдѣва, ала тогава не ми минаваше презъ умъ да се заглеждамъ въ лицата на девойкитѣ, тогава мислѣхъ само за Ливий и Еутропий. Минахъ презъ Wohllebengasse — нашата стара кѫща не се е промѣнила. Отидохъ у Xеρмина, видѣхъ и семейството му. У Хабетинекъ, гдето бѣше сѫдебниятъ съветникъ Матиашъ; разговаряхме за Ориента. Хабетинекъ има добро мнение за Таксисъ, почтенъ човѣкъ; говедото Петържилка е изгоненъ вече отъ румелийска служба.

Петъкъ. Сутриньта въ леглото ме изненада инженеръ Пелцъ. Преди пладне ходихъ у Геролда. Извънредно много съмъ изтощенъ. Получихъ писмо отъ баща си досежно аудиенцията у императора, който е тукъ; вече си мислѣхъ, че отъ нея нѣма да излѣзе нищо. Подиръ пладне отидохъ у Миκлοшича, гдето бѣше романскиятъ филологъ Gartner. Разговаряхме за Цанковци, за Теребелски (помагалъ имъ за граматиката), за македоно-румънския езикъ, за диалектитѣ, за българскитѣ граматики и речници, нашето литературно списание; тъкмо у него дойде единъ данчанецъ съ жена си, която иска да учи чешки; данскиятъ славистъ Томсонъ (Smith вече умрѣлъ); дърѫавнитѣ елементи въ България (почти никой отъ тѣзи, съ които говорихъ, не е противъ това, което стана тази година), за училищата; много е живъ и веселъ. Даде ми две нови студии върху румънския езикъ.  Следъ това отидохъ у Ρибичκа, не бѣхъ ги виждалъ около 2 години; старата госпожа — познава ме като малко момче. Вечерьта бѣхъ пакъ съ Тоула и жена му въ операта — „Донъ Жуанъ", Lucca пѣ, ала много бледо. Бѣхме въ ложа. Въ Виена е на дневенъ редъ парижката актриса Сара Бернардъ, еврейка (играе въ Ringtheater) и картинитѣ на Верещагинъ — видѣхъ ги на пѫть за горе къмъ Прага: вѣрни образи отъ войната, ужасни за виенчани следъ хубавъ Schnitzel и Kaiserschmarn, ала намъ познати; хубави пейзажи — джамията въ Делхи, Кашмирското езеро, Шейново, Хималайскитѣ проходи, зимно шосе въ България, срѣдноазийски типове (киргизинътъ като Горбановъ).

Въ Виена, 13 ноемврий недѣля вечерь. Вчера сутриньта дойде у мене професорътъ на Бърненската техника Прокопъ, поканенъ за architecte général въ княжеството, разпита за тамошнитѣ условия, и книжарьтъ Паули. Купихъ си у Meuhöfer на Kohlmarkt пѫтенъ термометъръ. Следъ това въ фракъ отидохъ въ канцеларията на императорския кабинетъ; Негово Превъзходителство тайния съветникъ Браунъ не намѣрихъ, ами сърбина Тодоръ Демеличъ de Panyova, писарь въ кабинета, който е превелъ на френски Droit coutumier отъ Богишича, малъкъ, приветливъ човѣкъ, съ когото имахъ кѫсъ разговоръ. Знаеше за моитѣ приготовления и материали за сръбската история, говорихме върху архивитѣ, паметницитѣ въ България, за Източна Румелия, за положението на княза и т. н. Записахъ се за аудиенция у императора (вследствие на бащиното ми писмо) въ понедѣлникъ, за да благодаря за приемането на моитѣ Bergwerke von Bosnien
въ императорската частна библиотека. Отъ тукъ отидохъ въ министерството на външнитѣ работи, ала не намѣрихъ Каллай. Подире у министра Пражакъ, съ него (много приветливъ) говорихме за България, изглежда ориентиранъ, челъ е моитѣ статии въ Augsburger Allg. Zeitung, радва се, че нашенецъ въ такава млада възрасть е стигналъ до такава служба, съветва ме да остана тукъ нѣколко дни и да се видя съ нашитѣ господа; много и съ радость одобри моята молба за аудиенция у императора — Негово Величество често разговарялъ съ него(Пражака) върху България; моята аудиенция щѣла да бѫде acte d'hommage — азъ като австрийски гражданинъ съмъ приелъ служба въ чужда държава. После отидохъ въ кѫщи, въ Dianabad и на обѣдъ y Elis. Brücke (quondam Likay), гдето сварихъ колегата Винтеръ отъ гимназията и размѣнихъ съ него нѣколко думи; неговиятъ баща, нашиятъ проф. Винтеръ (предаваше ни за Демостена въ VII кл. и т. н.) се поминалъ неотколе на 6 октомврий. Подиръ пладне си купихъ галоши, парфюми, консерви, ходихъ по  антиквариатитѣ, поседѣхъ малко у Геролда. — La sera una passegiata [вечерьта разходка] и вечеря all'Ancona.

Днесъ, въ недѣля сутриньта, у мене дойде книжарьтъ Шворела. Преди пладне отидохъ y Zhishmann, разговаряхме по църковното право (иска да го обработи накѫсо въ 2 дѣла) и за други интересни нѣща. Отъ тамъ въ кѫщи и съ фракъ въ императорската канцелария, гдето ми казаха, че ще бѫда приетъ утре на 10 ч. После ходихъ въ параходната компания, у Хелферта (не го намѣрихъ), на обѣдъ — изнуренъ отъ ходене и хрема. Подиръ пладне у Хермина. Отъ тамъ по Ringstrasse — тълпа хора, слънцето свѣти, весело и живо, дамитѣ съ Макартовски шапки. Вечерьта изъ града, купихъ си сухари и други дреболии. Болятъ ме краката. Вечеря у Кулъ. Депутатитѣ се събиратъ.

Чувствувамъ се собствено изморенъ отъ много ходене, говорене и отъ влажния климатъ. Втори пѫть трѣбва да дойда лѣтно време. Като помисля, че трѣбва да се връщамъ въ София, обзема ме горчиво чувство; другояче би било на пролѣть или презъ лѣтото, ала сега отивамъ насреща на нови теглила.  Несигурностьта на цѣлото ми лично положение — кѫде е бѫдещето — въ България или въ Австрия? При това този steeple chase [надпрепускане], тази вечерь пристига баща ми, утре на 10 ч. аудиенция у императора, на 3^.30 ч. пакъ по желѣзницата далечъ отъ тукъ.

Баща ми пристигна следъ 9 ч. Вечерьта бѣхъ съ него въ гостилницата при „Австрийския императоръ", гдето е head quarter [главната квартира] на чешкитѣ депутати. Тамъ видѣхъ депутата Янза. После съ баща ми имахме вечеренъ разговоръ. 

На другия день, въ понедѣлникъ на 14 ноемврий сутриньта, en grande tenue [въ парадно облѣкло] съ файтонъ отидохъ въ Schweitzerhof на аудиенция. Въ голѣмия чакаленъ салонъ, украсенъ съ картини изобразяващи боеве по сухо и по море, пъленъ съ униформи, около 60—70 души, генералъ Йовановичъ като новъ губернаторъ на Далмация, маджари въ народни носии, епископъ Angjelić, малкиятъ Демеличъ като дежуренъ, нови полковници отъ ноемврийското повишение, нови окрѫжни управители, дами въ черни дрехи.
Между другитѣ забелязахъ Кевенхюлера въ уланска униформа, заминава като резидентъ въ Бѣлградъ. Той скоро ме представи на присѫтствуващия сѫщо баронъ Biegeleben — новия дипломатически агентъ въ София — отъ католическо Хесенско семейство, набързо премѣстенъ тамъ отъ Лондонъ, за България нищо не знае, макаръ че е билъ и въ Цариградъ. Дадохъ му кѫса информация за цѣлия начинъ на живѣне. Високъ младъ човѣкъ, добрякъ и, може би, не голѣмо свѣтило. Съ Кевенхюлера говорихъ по много работи, за Стойчова каза, че добре прилѣга за това мѣсто, разбиралъ работата си, добри Berechnungen [смѣтки], само in der vermeintlichen Vertretung der Interessen seines Vaterlandes obstinat, verstand sonst die Sache, ein ehrlicher Kerl, besser mit ihm als mit anderen, welche alles von neuem werden studieren müssen, ohne Fachmänner zu sein [въ привидната защита на интереситѣ на своето отечество е упоритъ, инакъ разбиралъ своята работа, почтенъ мѫжъ, по-добре съ него, отколкото съ други, които, безъ да сѫ специалисти, ще трѣбва всичко наново да изучватъ], нека повторно изпратятъ пакъ него. Инакъ говори πрοтивъ проекта за желѣзница презъ Искърския проломъ, ужъ не била възможна. Каллай днесъ е въ заседание на делегацията, нѣма да го видя, понеже заминавамъ следъ пладне на 3^.30 ч.

Предъ вратата на императорската зала завеска на подставка, задъ нея при вратата лакей и единъ маджарски и единъ австрийски гвардеецъ. Дежурниятъ адютантъ (като всички) съ елегантна приветливость се запозна съ мене. На 10¹/₄ ч. влѣзохъ. Императорътъ бѣше въ генералска синкава
униформа (campagne [походна]), права фигура съ приятенъ и приветливъ изразъ на лицето, нѣщо рицарско, за което често бѣхъ слушалъ. Свѣтлината на салона идѣше отъ лѣво отъ два прозореца, императорътъ между прозорцитѣ на масичка имаше списъка на днешнитѣ лица и се взираше въ него. При моето влизане пристѫпи по-близо до мене. Сѫщината на нашия разговоръ бѣше горе-долу тази: ^*)[1])

Азъ: помолихъ за аудиенция за да поднеса, като вѣренъ на Ваше Величество подданикъ, който сега се намира на служба въ странство, предъ стѫпитѣ на Ваше Величество израза на моята искренна почить и преданость, и при този случай да изкажа своята дълбока благодарность, че Ваше Величество е благоволилъ да приеме въ частната си библиотека моя литературенъ опитъ върху историята на рудницитѣ въ Босна.

Императорътъ: много интересно съчинение. Много се радвамъ, че Вие сте се нагърбили съ такава една задача и азъ съмъ увѣренъ, че вие постоянно се грижите да пазите австрийскитѣ интереси. На всѣки случай това е едно много трудно начинание, което вие тамъ сте поели върху си.

Азъ накѫсо разправихъ, че княжеството и българската дърѫава възникна анорганически, нѣма традиции, стабилитетъ и твърда основа, всичко трѣбва отъ дъно да се твори. Селското население е много добро и много лоялно, създава мѫчнотии тъй наречената интелигенция, градоветѣ.

Императорътъ: да,  полуинтелигенцията. Какъ вървятъ училищата?

Азъ: ние имаме, Ваше Величество, 12 срѣдни училища и 1000 първоначални училища. До нѣкѫде тѣзи училища, особно първоначалните училища, сѫ много примитивни, хората се научватъ при всичко това да четатъ и пишатъ. Отъ училищата най-много трѣбва да се очаква за бѫдещето на страната.

Императорътъ: имате вече ученици за срѣднитѣ училища!

Азъ: да, Ваше Величество, още въ турско време сѫ сѫществували нѣкои по-висши заведения, особно въ търговскитѣ градове, отъ тамъ донѣкѫде подготовката имъ. Въ София тази година въ гимназията се отваря V класъ.

Императорътъ: трѣбва да имате много мѫчнотии съ учителитѣ, тамъ ще да има малко персоналъ.

Азъ: около четвъртина отъ учителитѣ въ срѣднитѣ училища сѫ отъ Австрия.

Императорътъ: тази година бѣха, нали, трудни времена, които прекарахте.

Азъ: бѣше много рисковано.

Императорътъ: азъ се радвамъ, че Вие цѣлото време тъй вѣрно издържахте при княза. Сега вече всичко е съвършено спокойно.

Азъ: да, Ваше Величество, сега всичко е влѣзло въ нормалното си положение.

Императорътъ: ще отпѫтувате ли вече скоро назадъ.

Азъ: още днесъ следъ обѣдъ, Ваше Величество.

Императорътъ: тогава предайте на княза моятъ поздравъ.

Аудиенцията бѣше кѫса, ала пълна съ интересъ за мене. Вижда се, че императорътъ е напълно au fait [осведоменъ], че знае за мене и за всички останали работи, а особно че смѣлата издръжливость при княза тази година презъ лѣтото, гдето всичко поставихме на една карта, е направила голѣмо впечатление.

Отъ тукъ потърсихъ Браунъ, но не го намѣрихъ. Въ хотела набърже опаковахъ. Баща ми дойде къмъ 1 ч., като излѣзълъ отъ заседанието на парламента — днесъ се отвори; много, каже, били умърлушени. Финансовиятъ министъръ Дунаевски челъ своето експозе, особно за 25 милионния дефицитъ. Разказахъ му за цѣлата аудиенция, която излѣзе така хубаво. Като ме запита кога заминавамъ, императорътъ може би е мислилъ да ме покани zur Hoftafel [на дворцова трапеза] и тамъ да поговори съ мене по-обширно (заминалъ сѫщата вечерь за Gödöllö). Съ баща ми отидохме въ вчерашната гостилница, вече съ български калпакъ и високи ботуши; тамъ бѣха Хевера, Матушъ, Габлеръ, Квичала. Отъ тамъ въ хотела и бърже съ баща ми на гарата Staatsbahn. Пакъ за изтокъ. Не ми бѣше дори и мѫчно, свикнахъ, вече трети пѫть Пѫтувамъ за тамъ, всѣкога по късна есень. Изглежда, че съмъ вече доста аклиматизиранъ.

На 3^.30 ч. тръгнахме. Мислѣхъ, че утре вечерь ще бѫда въ Ломъ и въ четвъртъкъ вечерь въ София. Въ сѫщото купе седѣше Дим. Матичъ, нѣкогашенъ  сръбски министъръ  на правосѫдието; изпрати поздрави на Стоилова и Груича; училъ се на 1848 г. въ Хайделбергъ, гдето билъ републиканецъ; съ Новаковича не билъ добре, много говори за Янко Шафарикъ; не ме запита за името ми. Съ насъ въ купето пѫтуваше млада хайделберчанка, която отиваше за възпитателка въ Оршова. Матичъ ѝ „правѣше кура". Отъ Пеща нататькъ останахъ самъ съ нея. Спахъ; сутрененъ Карпатски пейзажъ. 

Оршова (Ръшава, коренъ като Ars-, Rasa и пр.). Стигнахме на 9^.37 сутриньта. Surprise — параходъ заминава едва въ петъкъ сутриньта, днешниятъ заминалъ преди 3 часа, на 6^.30 ч. Какво да се прави! Въ пленъ. Отидохъ въ хотела „König von Ungarn", ама съмъ самъ, безъ Сарафова и италиянката. Какъ приятно бихъ прекаралъ тѣзи 48 ч. въ Виена! Какво да правя сега? Много планове. Да отида презъ Крайова въ Бистрица срещу Ломпаланка — кой знае какви сѫ шосетата тамъ въ Румъния. Да отида презъ Калафатъ (Крайова) въ Видинъ — какво ще правя тамъ. Да прекарамъ цѣлото това време въ Турно-Северинъ — плаши ме мисъльта за румънския прегледъ на багажа. Да тръгна нагоре да пресрещна парахода — не може, днесъ замина последниятъ. Да отида на среща въ Текия и отъ тамъ съ кола до Нѣготинъ и Радуевацъ — прѣчи багажътъ отъ 60 килограма. Попитахъ не заминава ли на долу нѣкой Frachtendampfer [товаренъ параходъ], ала и това не е сигурно. А какво да правя тукъ! Екскурзия — Адакалè, Мехадия, Желѣзнитѣ Врата. Хубаво, слънчево време, както и вчера. Телеграфирахъ на Анева въ Ломъ и писахъ въ Виена. Подиръ пладне направихъ пеши разходки. Пушихъ 2 крайцерови цигарети — пръвъ пѫть въ своя животъ си купихъ цигарети; досега пушехъ (въ България не за пръвъ пѫть) само като гостенинъ. Отъ друга страна ще си отпочина следъ ходенето и скитането и приказването изъ Прага и Виена и предъ водовъртежа въ София, farniente, тукъ никой ме не познава, въ хотела едва ли знаятъ, че съмъ отъ България. Предверието на ада въ Желѣзнитѣ Врата, може би нѣкога ще си спомнямъ за него и самъ да си завиждамъ. Виновенъ съмъ си самичъкъ, не вѣрвахъ на пѫтнишкото разписание, облѣгахъ се на „on dit", на раннитѣ мъгли и на редовното закъснение на параходитѣ. Това е пѫтуването зимно време! Ала първиятъ день мина доста добре. Много ме накара да се смѣя кореспонденцията на Анева съ Горанова, преписъ отъ която ми се изпрати въ Виена — тъкмо за „Kikeriki": Горановъ казалъ устно на Анева, че искалъ да направи физически опитъ съ онази фокусничка Mlle Hungar sur leur [sic] viriginité. — Тѫга за София, hiemare sub pellibus [да ce зимува подъ палатки]. Инакъ размишления и колебания. Добритѣ Виенски намѣрения, ала тукъ наново самота и разкаяние — пакъ се приближава този лошъ Ориентъ съ своитѣ клюки. Въ Виена и Прага виждахъ самия себе отъ далеко — идеаленъ блѣсъкъ, хоризонтъ, ала отъ близо е лошо. 

Въ срѣда, 4/16 ноемврий, направихъ излетъ до Мехадия съ кола (5 фиоринта). Тръгнахъ на 9¹/₄ ч., ¹/₂ часъ отъ тукъ се кръстосва желѣзницата, 1 ч. селото Топлецъ, 1¹/₂ ч. станцията Херкулесбадъ, 2 ч. самитѣ бани. Шосето е хубаво, добре строено, последното споредъ мене за дълги времена; алеи отъ странитѣ, вече голи. Времето е топло, ала при всичко това азъ бѣхъ съ пѫтнишко манто и съ одеяло на краката. Тѣсна криволиста долина, нагоре гори и надъ тѣхъ скали. Остатъци отъ старо шосе съ тухлени мостове, не можахъ да разпитамъ отъ кое сѫ време. Отъ страна водитѣ на Черна. Кантонери и работници чукаха камъни — кога ще видимъ подобно нѣщо въ България? По пѫтя румънски села съ славянски имена: Жупанегъ, Римникъ, Топлецъ. румънски носии, калпаци, римски лица, слаби тѣла, coquetterie на черноокитѣ румънки. По желѣзния  пѫть, който оставаше всѣкога отъ страната ни, е тихо; единствениятъ влакъ е миналъ. Замисленъ съмъ — случайно, противъ волята си съмъ тукъ. Мнозина по пѫтя ме поздравляваха — цивилизация. При станцията Топлецъ воденица и нѣщо като рудници. Волове съ дълги рога (унгарски).

Станцията Херкулесбадъ; зидано зелено кубе и паркъ. По желѣзенъ мостъ на дѣсно и по-нататъкъ отъ желѣзния пѫть тръгнахъ по долината нагоре. Високи скали надъ горитѣ, тѣсно, ала безъ снѣгъ. Maierhof, вилата на Д-ръ Поповичъ и най-после собствениятъ курортъ. Планински амфитеатъръ, презъ който минаватъ зеленитѣ води на Черна въ дълбоко скалисто корито; нови хотели, галерии οтвънъ наоколо, всѣка стая има една часть за себе си. Спретнати паркове съ тераси и фонтани. Нагоре въ горитѣ беседки. Мостъ съ два свода отъ 1869 г., на дѣсно нѣщо като портикъ съ 5 римски надписи, зазидани въ стенитѣ на портика.
Преписахъ два: „Dis et numinibus aquarum ülp. Secundinus, Marius Valens, Pomponius Haemus, Ulcarus, Val. Valens legati Romam ad consulatum Severiani C. V. missi incolumes reversi ex voto" (много хубаво писмо, ясно). Вториятъ: „Aesculap(io) et Hygiae pro salute Juniae Curiliae, quod a longa infirmitate virtute aquarum numinis sui revocaverunt T.B.A. EIUS V.S.L.M. Мостътъ има стълпове отъ тухли и камъне редично. — Задъ моста малко пазарище както въ малкигѣ чешки градчета, надѣсно старитѣ бански постройки, на лѣво гостилници. По срѣдата на площада Херкулесъ черенъ, не зная отъ коя епоха. Обѣдвахъ въ една гостилничка самъ самичъкъ, скѫпо (2^.34). Следъ това се яви тукъ нѣкакъвъ си заекващъ младъ холандски графъ, единствениятъ Kurgast [бански гостъ], ходи на ловъ съ единъ ротмистъръ за вълци, мечки и сърни по скалитѣ. Лъготихъ го за Левантъ и Цариградъ като Münchausen. — Излѣзохъ вънъ, топло и слънчево. Черкви, Alea suspirelor [алеята на въздишкитѣ]. Černapromenade [разходка край Черна] надъ банитѣ, на лѣво въ подпорната стена две много груби римски надгробни скулптури. Въ горитѣ нагоре се сливатъ иглолистнитѣ съ широколистнитѣ дървета; край пѫтя още салкъмъ съ листа. На устнитѣ ми идѣше една дума — Рила; съвършено сѫщиятъ paysage. На горния край се намиратъ сѫщинскитѣ извори, Herkulesquelle и пр., кѫщички, скалисти подземия, пещери; изтичатъ се къмъ рѣката съ пара, въ басейнитѣ зелена малахитова утайка. Тихо — самичъкъ. Припѣвахъ си. Като хорски гласове се носѣха отъ водоскоцитѣ на Черна. Само патици и кокошки въ рѣката. Върнахъ се назадъ и тръгнахъ изъ селището — срещнахъ нѣколко хубави жени, видѣхъ пощенскитѣ чиновници и 1—2 старци, това е всичко тукъ. На 3 ч. тръгнахъ и на 5 ч. бѣхъ пакъ въ Оршова. Жалко, че не знаехъ по-рано за тази Карпатска Палмира на половинъ пѫть между Прага и София, щѣхъ цѣлитѣ тѣзи три дни да остана тукъ, познавахъ мѣстото само по име. Гоститѣ презъ лѣтото били повечето отъ Румъния и Унгария, ала и изъ цѣлъ свѣтъ; тази година и лани тукъ е билъ и младиятъ Бисмаркъ. Сезонътъ траелъ отъ 15 юний до 15 септемврий. Вечерна прохлада. Пазаръ въ Топлецъ, и тукъ евреи. — Вечерьта писахъ писмо на баща си. Въ хотела у насъ единъ младъ гръкъ отъ Велвендосъ, заминава за Виена, учи тукъ нѣмски. 

Въ четвъртъкъ, 4/17 ноемврий, сутриньта си купихъ пѫтнишко одеяло и други дреболии. Ето че келнерътъ ми съобщава (знаеха че съмъ отъ България), че пристигналъ нѣкакъвъ български министъръ. Помислихъ си, че може да е Д-ръ Гриммъ — ала ето ти го Μοту отъ Парижъ, колосъ
съ 20 сандъка. Споредъ Neue Freie Presse изборитѣ за сената въ България излѣзли съвършено консервативни, освенъ въ Кюстендилъ и Варна. Обѣдвахъ съ него и посетихъ съ него подиръ пладне Streckenchef'а [началника на линията] Ковачевичъ, който преди години е билъ въ Полица, познаваше Томекъ; показа ни релси по системата de Serres, императорския параклисъ. Отидохме у неговото семейство. Оплаква се отъ изкуственото въвеждане на маджарски езикъ; по-рано въ Банатъ се разпространявалъ нѣмски езикъ, поне хората имали нѣкаква полза отъ това, ами маджарски — като Weltsprache [свѣтовенъ езикъ]! Въ града. Параходътъ отъ горе не дойде (трѣбваше да бѫде тукъ на 4¹/₂), поради мъглата останалъ въ „Казанъ." Въпрѣки всички усилия на хората отъ хотела да ни задържатъ, вечерьта се качихме на парахода „София", който сутриньта трѣбваше да ни кара нататъкъ, тамъ вечеряхме и спахме. Азъ изобщо тѣзи дни спахъ въ Оршова чудесно, като си лѣгахъ рано — отъ много години не ми си е случвало подобно нѣщо, отъ Дубровникъ. 

На другия день въ петъкъ, 6/18 ноемврий, тръгнахме на 9¹/₄, като дочакахме онзи параходъ. Запознахъ се съ единъ французинъ, който презъ есеньта стои въ Нѣготинъ, като научилъ сърбитѣ да правятъ Бургундско вино, което следъ това се превозва отъ Радуевацъ въ Браила и отъ тамъ по море въ Бордо; разпитваше и за България, крайдунавскитѣ вина — отъ тѣхъ може да има огроменъ доходъ за страната; въ Франция сега върлувала филоксера. — Въ Желѣзнитѣ Врата много вода. Дарътъ на Броделъ, шуми и кипи. Τурну Северинъ, остатъци отъ римски мостъ — инженеръ Loewe въ Оршова ми разправи, какъ билъ строенъ този мостъ, защото при постройката на желѣзницата се разкрили на румънска страна нѣколко стълпа сега засипани въ пѣсъка: потапяли единъ следъ другъ салове натоварени съ тухли и камъни, сглобени и споени — така се натрупвали пластове отъ дърво и строителенъ материалъ; а надъ повръхностьта се иззидалъ по-порядъченъ тухленъ градежъ. Въ парахода имаше едно румънско семейство, между което и една краснолика девойка; профилътъ не е гръцки, челото не се слива съ линията на носа, ами на цѣлото лице, съ кестеняви коси. Славянски остатъци — на децата се казваше: не прави това „cume а
običeju." Въ румънски езикъ има и думата pastrare (бълг. пъстра); въ маджарскитѣ надписи въ Оршова — cseléd = Dienstboten, belyeg = Stempel. — Стояхъ повече въ салона, вънъ духаше силна ледовита вихрушка, повдигаше морски вълни. На северъ надъ Турну Северинъ въ далечината се издигатъ снѣжнитѣ Карпати, зимна или алпийска картина. Евреи комивояжьори Пѫтуватъ за Калафатъ и Видинъ.

Видинъ. Ето пакъ България. Префектътъ Михаиловъ съ нѣколцина други влѣзна въ салона да пийнатъ следъ пладне нѣкоя и друга бира, и веднага захванаха приказкитѣ: Коцевъ е „curirt", въ влашкитѣ села училищата не вървѣли напредъ; показа ми резултата отъ изборитѣ за държавния
съветъ; Дриновъ навсѣкѫде не е получилъ много гласове, Илия Цановъ като мѣстенъ деецъ доста, и Атанасовичъ(!!) много; Wahlmodus [начинътъ на избиране] е, каже, чудесенъ. Представи се и шефътъ на параходната станция Вацлавъ Канка, дългобрадъ чехъ, тукъ е 2¹/₂ години; и прокурорътъ Хохоровъ. — Вечеряхме на парахода, последната бира.

На 7 ч. Ломпаланка. Аневъ е на пристанището, куфаритѣ бѣха пренесени безъ прегледъ. Слѣзохъ въ хотелъ Belle-vue съ него, Моту, Трубчевъ, пощенскиятъ чиновникъ Минковъ, финансовиятъ секретарь Бѣловъ и пр. Пакъ „раtria" [отечеството] или нѣщо като patria, at home [у дома си], тукъ съмъ аклиматизиранъ, позната атмосфера. Горановъ при избора за държавния съветъ (въ училището) е вършилъ всевъзможни лукавщини, като се скрилъ съ учителитѣ въ съседната стая; сега живѣе въ училището и спи въ него. Теохаровъ билъ пакъ въ София, Желѣзковичъ — въ Русчукъ, екзархътъ билъ още въ София. Стурдзовски анекдоти. Григорий Русчушкиятъ трѣбвало да пристигне презъ нощьта. Самиятъ параходъ (трѣбваше да бѫде въ четвъртъкъ вечерьта въ Оршова) пристигна на 3 ч. презъ нощьта, закъснѣ поради маловодие и мъгла въ Зимничъ — 2 дни.

Въ сѫбота, 7/19 ноемврий, сутриньта се срещнахъ съ владицитѣ — тукъ е Григорий съ Симеона. Азъ мислѣхъ да пѫтувамъ съ Григория, сега тръгнахъ съ пощата съ Моту, а владицитѣ съ частенъ файтонъ съ четири коня. Излѣзохме на 7 ч., азъ съ мантото и оршовския шалъ на краката, нѣмайки кожухъ. Тежъкъ товаръ, Моту е безъ багажъ, азъ съ куфаритѣ. Слънцето проблѣсваше, хладно, мълчахме. Отзадъ заснѣженитѣ балкани. Замръзнели бодили. Познатъ старъ пейзажъ. На 10¹/₄ ч. бѣхме въ Цѣровене, смѣнихме конетѣ, стигнахме владицитѣ и ги заминахме. На пладне бѣхме въ Кутловица, запознахъ Моту съ българската кухня, хареса му. Цѣлъ разговоръ по пѫтя върху гастрономията, знае да цени продуктитѣ на страната. Яде яхния (азъ за пръвъ пѫть отъ толкова месеци) и похвали тазгодишното вино. Отъ тукъ поехме къмъ планинитѣ, слънце, зимни гледки, алпийски снѣжни върхове, подъ тѣхъ гори, положението на Берковица. Слѣзохме въ Берковския ханъ — тъмна, нечиста стара сграда безъ симетрия и въздухъ, ханджията е плѣвненецъ съ жена румънка. Въ една стая на хана „французинъ" отъ Пеща, 64 годишенъ мѫжъ, говори чисто французки, билъ 1¹/₂ година въ Парижъ въ времето на Луи Филипъ, очевидно съ бурно минало, тукъ прави търговия съ вино и прасета. Изпратихъ за префекта Драсοвъ. Моту унищожи 2 пилета и 1 блюдо печенъ кашкавалъ. Драсовъ ме заведе да пренощувамъ у финансовия чиновникъ Атан. Бисеринъ отъ Дупница, старъ учитель, който се приженилъ тукъ, училъ се въ Бѣлградъ, билъ учитель и въ Рила. Много приказвахме, хубава българска патриотична забава. Чипоровци, следи отъ рудница и отъ старо шосе; килимарската индустрия тамъ и въ околията (Влашко село); въ града има нѣщо пренесено отъ Пиротъ, съ който сега има малко връзки. Надписи отъ Кутловица, нѣкакъвъ си конникъ и надписъ „Германъ", сега е въ Берковското училище. Коцовъ билъ неотколе тукъ на инспекция, командированъ отъ министерството (Стояновъ). Учебни пособия дошли отъ Паница изъ Виена, тепърва отъ мене сега узнаха, че тѣ сѫ даръ на министерството. Берковчани съ помощь отъ министерството (4,000) съградили вече ханъ, чиито доходи ще бѫдатъ опредѣлени за училището, видѣхъ го въ здрачъ. За отглеждането на лозата. Търговетѣ за десетъка не успѣватъ. Разговоръ съ Драсова: спомени отъ Чехия (билъ тамъ 6 години), Помяновъ, Панайотъ Хитовъ, Илиевъ и т.н. Развоятъ на България отъ освобождението до днесъ. Драсовъ като помощникъ при „Възраждането" въ Браила. Бълг. гласъ много, каже, пише противъ министерството на просвѣтата. Тукъ нѣмало никакво общество. Новото административно дѣление на страната прави много лошо впечатление. Съ новитѣ програми хората сѫ доволни. Българската история — тукъ имало нѣколко манастирчета — бихъ желалъ презъ пролѣтьта да пропѫтувамъ цѣлия този край. Съ Враца нѣмало сега отъ тукъ коларски съобщения. Много дъждове и мъгли падали тукъ, нездраво мѣстоположение, събиратъ се подъ планинйтѣ.

Спахъ много добре въ стая съ прозорци отвсѣкѫде, сутриньта сватбена музика (днесъ е Св. Архангелъ). Станахъ на 5 ч. Залѣзващата луна, утринното зимно разсъмване, горитѣ и планинитѣ въ дрезгавината предъ изгрѣвъ, студено и ясно. Retard de poste [закъснѣване на пощата], виковетѣ на Драсова къмъ говедото пощенския писарь. Излѣзохме на 7 ч. Замръзнала каль à la glacier. Яребици прехвъркатъ презъ пѫтя: „диви кокошки." Пощенскитѣ „ямщици" сѫ отъ всички народности — шопи, българи, турци, руси, бивши войници и т. н.

Презъ клисурата, недѣлно утро, 8/20 ноемврий. Кираджии, волски кола. По стръмнинитѣ поточета, които се разливатъ презъ пѫтя, замръзнали, ледово поле — Glеtscherbesteigun. Пеша съ мѫка минахъ презъ него. Конетѣ съ голѣми усилия, всѣки единъ бѣ воденъ за юздата отъ единъ шопъ. Направата на шосето — ще стане много хубаво. Недѣлно утро, тъмнина въ пролуката и сѣнка, по склоноветѣ изъ урвитѣ ледени рисунки, замръзнали ридове, дворци отъ сулинари** подъ коренитѣ на снѣжни прѣспи —
palais de nains, дворци на джуджета; полузамръзнали води. Най-после стигнахме на Петроханъ (10—11 ч.). Dejeuner съ владицитѣ, които нощували въ Клисура и отъ 4 ч. вървѣли съ воловетѣ: сирене, пуйка, русчушко вино, моя мараскинъ и сухари. После пихъ и чай у пощенския писарь, приказливъ търновчанинъ. Потеглихме надолу. Безъ мѫка, голѣми части отъ пѫтя сѫ готови. Γинци, гдето отъ 8 дни има телеграфъ. Пълни кръчми съ шопи, чести сватби и невѣсти съ покрити лица. Изгледъ на Витоша и Рила, веднага въ равнината задъ Гинци (на върха). Въ Бучинο застигнахме владицитѣ, разговоръ съ тѣхъ, дали шопитѣ нѣкога ще излѣзатъ отъ това низко положение, Григорий се съмнява, Симеонъ мисли, че да. Наново ни застигнаха на Беледиханъ, гдето по варовика е направена хубава нова серпентина. Отъ тукъ потеглихме бърже за София, владицитѣ сѫ съ насъ. Шосето е готово, само единъ мостъ се заобикаля. Залѣзъ слънце. София се вижда далече въ равнината, трептението и рефлексътъ на захождащото слънце задъ Люлинъ — онази чудесна трептеща ивица по остро изпъкналитѣ очертания на планинитѣ въ областьта на залѣзващето слънце, надъ нея жълто, което произлиза отъ отражението на свѣтещето още слънце задъ планинитѣ въ еластичния чистъ въздухъ безъ мъгли (cf. може би северно сияние). У насъ, въ Чешко, никога нищо подобно не съмъ наблюдавалъ, тукъ всѣкога; у насъ прѣчатъ мъглитѣ. Въ първитѣ ханища предъ София ето ти ги Стояновъ и Вацовъ. Моту се премѣсти въ своята кола, азъ съ двамината другари съ пощата въ града. Весело. Горановиадата, Търново и Климентъ, държавниятъ съветъ и спорътъ съ касацията за провѣрката и т.н. Моето ново жилище въ кѫщата на Бойко Нешовъ на Орханийското шосе съ изгледъ (намира се на склонъ) на цѣлото Софийско поле, ала покѫщнината ми е въ безредие, бѣхъ премѣстенъ презъ моето отсѫтствие, и Спасови не сѫ наредени. Неговата мъничка майка и миниатурна госпожица. И Спасъ бѣше въ кѫщи. Вечеря и сънливость. Теохаровъ падналъ опасно боленъ по пѫтя за Яшъ.

Понедѣлникъ, 9/21 ноемврий. Сутриньта бѣхъ у княза. Каза ми, че презъ тѣзи 4 седмици били станали важни работи, изборитѣ за държавния съветъ (въ недѣля седмица) се извършили съвършено неочаквано, съвсемъ консервативно. Князътъ би предпочелъ да има смѣсенъ държавенъ съветъ. Бои се, че сега Дриновъ нѣмало да приеме, намиралъ се въ Петроградъ, тамъ билъ и Хитрово, князътъ телеграфиралъ на Хитрово да придума още Дринова: за княза сега повече отъ всѣки други пѫть бѣше много важно да има Дринова тукъ. Консерваторитѣ веднага следъ изборитѣ дигнали носъ, Бурмовъ се представлявалъ предъ дипломатическитѣ агенти като бѫдещъ несъмненъ председатель. Вълковичъ отначало се представилъ на княза като консерваторъ (nous conservateurs), до сега мълчалъ, scène I: твърдѣлъ, че сега folgerichtig [основателно] министерството трѣбва да подаде оставка, консерваторитѣ победили, министерството трѣбвало да бѫде отъ тѣхъ, цѣлата страна се произнесла за тѣхъ, князътъ на това му отговорилъ, че не е на това мнѣние, че знае, какъ се правятъ избори: побеждава този, qui tripote le plus [който най-много интригантствува]. Scène II: нѣколко часа следъ това, когато станало известно, че касацията иска да унищожи изборитѣ, Вълковичъ дотърчалъ „händeringend und mit vollen Hosen" [кършейки рѫце и съ пълни гащи], плачейки и ридайки надъ тази désastre [злополука]. Казахъ на княза, че съ тѣзи избори собствено изборниятъ принципъ е доведенъ тукъ съвършено ad absurdum, въ такова кѫсо време резултатитѣ сѫ съвършено противоположни. Цанковъ и Шишмановъ издали изборна прокламация, Nichts anstössiges [нищо непристойно], само на едно мѣсто се споменувало за конституцията. Даскалчета раздавали печатна листа съ прокламацията при всички входове въ града, князътъ самъ ги видѣлъ, отивайки на разходка, grüssten ganz verlegen [поздравиха съвършено смутени]. Гласнитѣ дошли въ княжеската канцелария, взели Спаса, der wieder einmal gross war [който стана веднага пакъ голѣмъ човѣкъ] и потеглили съ него да избиратъ. Князътъ този день билъ на ловъ, вечерьта узналъ за резултатитѣ, съобщилъ на Lascelles, той помислилъ, че князътъ се шегува. Въ София бюрото е било отъ либерали, Сукнаровъ и т. н. Че тукъ сѫ станали много машинации се вижда отъ това, че е избранъ die Jammergestalt [жалката фигура] Атанасовичъ и непознатиятъ въ страната Теохаровъ. Консерваторитѣ по-рано се оплакваха über das Wahlprincip [отъ изборния принципъ], Начовичъ сега у княза билъ много веселъ, хвалилъ го, помолилъ княза да не назначава много радикални лица, за да не се развиели прекалени дисхармонии. Работата е сериозна; да се върви и по-нататъкъ слѣпешката по консервативното течение, изборитѣ за камарата могатъ да излѣзатъ съвършено либерални (мисли князътъ), консервативното министерство ще смѣни всички чиновници, то ще бѫде повалено отъ камарата, ще дойде пакъ либерално министерство, пакъ промѣна на чиновниците — und wozu habe ich dann die Geschichie von 1. Juli gemacht [тогава защо извършихъ дѣлото отъ 1 юлий]. Тѣзи хора нѣматъ понятие и желание за стабилно правителство. Самитѣ либерали не очаквали много, мислѣли, че ще победятъ другаде, Людскановъ неотколе билъ у княза да моли за прошка (още преди изборитѣ молилъ да бѫде освободенъ следъ изборитѣ) и за помощь за следване. Ремлингенъ пѫтувалъ изъ страната, агитиралъ противъ Грекова и Начовича, да не избирали тѣхъ и либералнитѣ водачи, а само хора по срѣдата. Пѫтувалъ съ жена си, чакъ до Търново, bien reçu [билъ приетъ добре]. Какъ въ Търновско сѫ могли да победятъ консерваторитѣ — наистина окрѫгътъ е голѣмъ, градътъ е само една 21 часть. — Разправихъ за своята аудиенция у императора, за Кевенхюлера, Biegeleben, Каллай. Възложи ми да разпитамъ, какъ сѫ правени изборитѣ. — Следъ това бѣхъ въ министерството съ Стоянова и Вацова. Само приказки. Едно шопче отъ Ябланица при Кремиковци, много интелигентно, сираче, въ IV отдѣление, ще го вземемъ въ пансиона. Единъ Дебърски попъ моли за помощь за училището въ Лазарополъ (за сграда), ще дадемъ чакъ на пролѣть. Екзархътъ лежи. — Подиръ пладне министерски съветъ, не се състоя, бѣха само Вълковичъ и Ремлингенъ. Въ Пловдивъ излиза пакъ Независимoсть, въ нея пишатъ стариятъ Славейковъ, Неболсинъ и др. Пари за нея дава нѣкой си българинъ отъ Гюргево, ала главниятъ редакторъ тамъ билъ, казватъ, Алеко! Въ областното събрание ставали голѣми крамоли, Караджовъ, Вазовъ и т. н. като enfant terrible. Гешовъ не е председатель, излѣзълъ и отъ „Марица", която сега е и безъ французка часть и безъ субвенция. Ремлингенъ ми говори за сърбина Тишманъ (билъ магазинеръ въ Ломъ), когото той назначилъ за околийски началникъ въ Габрово, гражданитѣ (много естествено) не го искатъ, понеже е сърбинъ. Аневъ, казва, не могълъ да напише рапортъ безъ грубости. Тодоровъ префектъ въ Севлиево е родомъ търновецъ (sobriquet Кюсèто), промѣнялъ си името, кралъ въ Русия и се криелъ тамъ. Разликата въ заплатитѣ, околийски началникъ тукъ получава 3—3,600, въ Румелия 6000 фр. — Като излѣзохъ отъ тукъ, намѣрихъ Златарски, съ него направихме разходка задъ града. Всички ми казватъ, че съмъ станалъ много живъ и бодъръ. — Презъ време на моето отсѫтствие се пръснали много положителни слухове, че нѣмало да се върна, и Стояновъ почналъ да вѣрва, до като билъ виканъ отъ княза по причина на Габровскитѣ ексцеси и тамъ се разубедилъ Сарафовъ и Помяновъ опровергавали. — Книгата на Миларовъ (повесть) е разпродадена. 

10/22 ноемврий, вторникъ. Преди пладне бѣхъ въ канцеларията. За малко прескочихъ у Сарафова, неговитѣ aventures de Orsova (Mlle . . . ., румънката и др.), слуховетѣ за моето заминаване, Цанковъ питалъ Сарафова за това следъ неговото завръщане, догадки поради статиитѣ въ Гласъ, слухове, че съмъ приелъ катедра. Подиръ пладне имаше министерски съветъ, гдето пакъ видѣхъ Теохарова; освенъ Желѣзковича бѣхме всички. Цѣла вавилония, дюкянджийско непарламентарно бърборене, неясность на въпроситѣ. За трети пѫть разисквахме по провѣрката на изборитѣ за държавния съветъ, при първия пѫть бѣше решено у княза: министерството на вѫтрешнитѣ работи ще състави листата и ще направи само провѣрката на първитѣ 20, както съ народнитѣ представители. Ремлингенъ е противъ това последното, и Теохаровъ и азъ, ала вече е решено. Не сѫ представители на парламента, ами нѣщо оригинално, не се знае кои сѫ тѣзи първи 20. Касацията унищожила изборитѣ въ София, защото гласували неграмотни, ала има единъ параграфъ, споредъ който изборитѣ ставатъ както въ окрѫжния съветъ, а другъ параграфъ, че избирателитѣ трѣбза да бѫдатъ грамотни (и турцитѣ?). Бурмовъ и Моравеновъ излѣзли като избрани, други се сърдятъ, че не сѫ избрани, най-после касацията се отказа отъ правото за тази провѣрка. Вълковичъ е цѣлъ наеженъ, изборитѣ трѣбвало да се касиратъ, защото били консервативни, когато бѫдатъ либерални, тогава ще бѫдатъ добри; касацията и цѣлата администрация сѫ само либерали — нови избори. Това всичко поради накърнената консерваторска амбиция. Азъ възразихъ, че тукъ не е работата за физически експерименти, които могатъ да се повторятъ in infinitum, ами за политическа операция съ 2 милиона население. Инакъ азъ не се бъркахъ много въ това, понеже антецедентитѣ не сѫ ми известни. Цѣлото това заседание се свърши безъ резултатъ. Губи време. 

11/23 ноемврий, срѣда. Преди пладне бѣхъ у княза съ доклади (назначени сѫ двама учители въ Габрово и Шуменъ, 1 пенсиониранъ); той бѣше замисленъ, какво ще стане съ държавния съветъ; Адженовъ казалъ нѣщо си, че ужъ консерваторитѣ щѣли да направятъ стачка и не щѣли да влѣзнатъ въ дърѫавния съветъ, ако Дриновъ бѫдѣлъ назначенъ за председатель. Тежко положение, две партии, хората не разбиратъ, че князътъ трѣбва да стои надъ партиитѣ, und am Ende kann man zwischen beiden Stühlen sitzen bleiben [и на края човѣкъ може да остане да седи между два стола]. У насъ въ канцеларията дойде Преславски, за училищата въ Варна. Дебърскиятъ попъ. Кирковъ (сладичъкъ, ganz traitabel nach der Hungerkur [напълно сговорливъ следъ гладната кура]). — Подиръ пладне тръгнахъ по посещения. Отидохъ у Начовича. Говорихме за Виена, за напредъка на София; за българскитѣ студенти въ чужбина; какъ югославянскитѣ студенти често следъ щастливо съревнуване ударятъ на гуляй, нѣмайки морална основа, работятъ, когато виждатъ, че другитѣ работятъ и лумпуватъ, когато видятъ, че другитѣ гуляятъ и опитали, че това е приятно; за лозарската култура въ Нѣготинъ споредъ французки образецъ и ползата отъ тази работа и за България; за нуждата отъ индустриални книги въ България, обеща популярни статии за Периодическо списание; за изборитѣ, той очаквалъ такъвъ резултатъ сѫдейки по изборитѣ за 1 юлий и като видѣлъ състоянието на умоветѣ сега, като пѫтувалъ; азъ му изказахъ своитѣ съмнения за бързата стабилизация на работитѣ, той обаче мисли, че съ сената, съ трудъ за 7 години ще може да се направи нѣщо; той говори за липса на закони, правилници, инструкции, префектитѣ и околийскитѣ началници сами не знаятъ, какво да правятъ; азъ споменахъ за липсата на законъ за общинитѣ, на основнитѣ училища липсва основа — читанки — 7 годишни програми — следъ 3 години ще бѫде нужденъ юридически и философски факултетъ. Не засегнахъ „punctum saliens" [главната точка] — изъ София се носятъ слухове за министерска криза, за стремежитѣ на Бурмовъ да стане министъръ на народната просвѣта, за систематичнитѣ нападки срещу просвѣтата въ Бълг. гласъ.

Следъ това отидохъ у Шефера, гдето разговорътъ ни бѣше най-вече историческо-филологически. Изпратихъ писмо въ кѫщи за пристигането си. 

12/24 ноемврий, четвъртъкъ. Инспекторътъ Цаньо Гинчевъ, по мое напѫтствие, пише за помацитѣ въ Раховско, тѣ били доста фанатици; въ Бѣла Слатина имало сега учителка, надѣвалъ се, че ще изпратятъ децата си при нея да се учатъ, ала не би; въ Орѣхово имало бедни помашки семейства, да се вземѣли отъ тамъ деца; въ Кнежа едно 12—13 годишно момче четѣло български и турски — за него телеграфирахме, ще го подготвимъ въ Рахово и Враца за учитель между помацитѣ. Ц. Гинчевъ — Въ Кюстендилъ за  пръвъ пѫть единъ евреинъ се явилъ като извънреденъ учитель. — Инакъ въ мое отсѫтствие не е станало много нѣщо; около 250 „изходящи". Моята инструкция Вацовъ дори и не я показалъ на Стоянова! — На телеграфа е турната рѫка на телеграмата на Драндара, че Бурмовъ щѣлъ да бѫде министъръ на просвѣтата, азъ директоръ на музея (где?), че Вълковичъ щѣлъ да излѣзе — агентитѣ ужъ се отказвали да иматъ съ него сношения. — Тѣзи мълви страшно деморализиратъ чиновницитѣ, нищо се не работи, разсѫждава се какво ще стане, измисля се нѣщо ново, Вацовъ се вече приготовлява за Бурмова, Сарафовъ и Златарски сѫ съвършено нещастни. Тѣзи безконечни terremotti [безпокойства] не водятъ къмъ нищо добро. — Подиръ пладне имаше министерски съветъ. Много мѫченъ въпросъ, иматъ ли стражаритѣ право да арестуватъ нѣкого in flagranti! Конституцията говори за арестъ (Kerker), полицейскитѣ правила за арестуването на пияници, крадци, подпалвачи. Вълковичъ изложи своитѣ еснафски доводи, че правилата отъ времето на Дондукова били съвършено незаконни, сѫщо и временнитѣ правила, не били съ княжески указъ промулгиранъ законъ! Въпросътъ за карантината и спорътъ за нея съ Портата. „Сводъ" отъ закони е неизбѣжно нужденъ. Излѣзохме отъ тукъ съ Крилова и Ремлингена. Кѫсъ день, прозраченъ въздухъ, вижда се черната половина на новия месецъ. Ремлингенъ говори за Вълковича, невъзможни софизми, бои се за държавния съветъ да не бѫдѣлъ твърде едностранчивъ, да не би въ края на краищата самъ Дриновъ да се види принуденъ да съветва неговото разпущане; Стойчовъ, Йос. Ковачовъ може би ще бѫдатъ между 20-тѣ, па и Дриновъ и Икономовъ, dadurch schon ein gegengewicht [по този начинъ единъ противовесъ], между назначенитѣ 1 турчинъ, Щърбановъ, Н. Цановъ. — Вечерьта разпаковахъ и си редихъ книгитѣ. — Строежътъ въ Ломъ и София е вече спрѣлъ и Йовановичъ си заминалъ. — Вечерьта владицитѣ бѣха у княза, тукъ е и Панаретъ Пловдивски и Серафимъ Сливенски. 

13/25 ноемврий, петъкъ. Преди пладне отидохъ у княза за подписване на два указа (пари за постройкитѣ въ Ломъ и Габрово), уведомихъ го за отпечатването на предварителния рапортъ върху преброяването на населението, статистика на ценитѣ и че се е захванало подробното преброяване (и по народности), като се е почнало съ смѣсенитѣ окрѫзи (Ески Джумая). Всичко е съставилъ Сарафовъ, и митническата статистика. — Nota bene. Матковичъ ми пише, че моята поправка въ Бълг. гласъ Рачки я превелъ въ „Pozor", редакцията добавила бележка, въ която сравнявала правителствата въ България и Хърватско, и вестникътъ билъ
конфискуванъ. — Получихъ единъ антикваренъ екземпляръ отъ Kuripešić за 3^.60 фиоринта. Нуждна е комисия за изработване на програма за първоначалнитѣ училища (Вас. Поповичъ, Цаньо Гинчевъ, Стояновъ, Вацовъ, Коевъ, П. Генчевъ), на сборникъ отъ нашитѣ по-важни работи. Стояновъ изглежда, че бълнува само за дърѫавния съветъ. — Ремлингенъ днесъ преди пладне билъ у княза 1¹/₂ ч. — Подиръ пладне азъ отидохъ у екзарха въ митрополията, лежеше на легло, простудилъ се въ Виена, като излѣзълъ отъ парната баня. Желалъ би да види и Прага, ала и австрийцитѣ би се уплашили отъ това и турцитѣ (Прага като центъръ на панславизъма), би могло само incognito. Ала въ Виена, каже, е пълно съ чехи, чулъ жени по улицитѣ да говорятъ славянски, както нашитѣ македонци въ Цариградъ, и се кръстилъ. Умни хора били тѣзи австрийци, работѣли цѣлъ день, мѣрѣли времето, тамъ нѣмало никакви fainéants [бездѣлници], не говорѣли много, а работѣли. Не се срещалъ съ никого, понеже се лѣкувалъ, само Каллай видѣлъ, съ неговото изкусно хладнокръвие. Какъ хубаво били разработени тамъ земитѣ, Маджарско, околностьта на Виена, дали и България ще бѫдѣла такава следъ 50 години! Помни, какъ се разширява обработваната и въ България земя. За Дебъръ, имало било тамъ  сръбско влияние. Изборитѣ за дърѫавния съветъ се свършили благополучно, виждало се, че е имало организация. Князътъ да се държалъ здраво, „българитѣ почитатъ силата, обичатъ спокойствието и печалбата". Хвали народитѣ, които иматъ аристокрация — традиция, история, състояние, въ решителни времена могли много да помогнатъ. — После отидохъ у Григория и Симеона, не ги намѣрихъ. — Вечерьта седимъ съ Спаса и пиемъ чай — ето ти ги Адженовъ съ Горбанова, а после и Вълковичъ. Говорихме за града и т. н. и нищо по политика. 

14/16*** ноемврий, сѫбота. Преди пладне на 10 ч. имаше тържествена църковна служба — рождениятъ день на руската императрица. После отидохъ въ руското консулство, гдето Неклюдовъ и Клоппенбургъ приемаха гости. Тамъ бѣха Мелетий, Панаретъ, Груичъ, Боди, двамата Теохаровци, Храновъ, полковникъ Лонгвиновъ — запознахъ се съ Сπрοстранова. — Въ днешния Бълг. гласъ имаше съвършено явни attaques противъ мене, дописка отъ Габрово, гдето се говори и за министерството на просвѣтата съ бележка отъ редакцията, че министрътъ много иска да знае, днесъ е тукъ, утре го нѣма; после се говори за събранието на нѣкакви си Московски студенти, съ бележка отъ редакцията, че министерството на просвѣтата нищо не върши, пращало хора да учатъ административни науки на западъ, което било естествено, щомъ министрътъ е чужденецъ! Че студентитѣ по административни науки сѫ стипендияти на министерството на правосѫдието и вѫтрешнитѣ работи, редакцията не знае. Писалъ ги е тѣзи работи безъ съмнение Бурмовъ. Това сѫ грозни подлости. Начовичъ преди нѣкой день срещналъ Стоянова, казалъ му, че съмъ билъ у него; да не съмъ се съмнѣвалъ, че той мисли нѣкакъ зле за мене, той се билъ старалъ най-вече за да дойда азъ тукъ, онова „диване" (Горбановъ) вършелъ тамъ тѣзи работи. Ако това продължава така по-нататъкъ, скоро пакъ ще замина вънъ, защото нѣмамъ желание да си губя времето съ такава паплачь. — Подиръ пладне посетихъ Грекова, оставихъ картичка, Адженовата кѫща не намѣрихъ, отидохъ и у Теохарова, гдето останахъ по-дълго време. Той ми говори за изкуственостьта на изборитѣ — избрали него, безъ да го познава нѣкой. Вижда голѣма опасность отъ партиитѣ, и консервативна и либерална. Отъ по-добритѣ либерали могли да се сформиратъ добри чиновници. Да не съмъ се обезсърдчавалъ отъ глупоститѣ на вестницитѣ, да съмъ се държалъ всѣкога съ руситѣ. Говори за Вълковича, какъ критикувалъ рускитѣ наредби — безъ да е билъ самъ при освобождението и организацията, неразумно. Аксаковъ се боялъ да не би Австрия да работи въ България съ помощьта на чехитѣ. — Вечерьта разпаковахъ и нареждахъ всѣкакви работи. Не ми се ще да се заловя за работа. — Вацовъ, Сарафовъ и Стояновъ до 15 декемврий искатъ да приготвятъ I и II читанки за трикласнитѣ училища. Днесъ въ министерството дойде единъ архимандритъ отъ Петроградската духовна академия, ще го изпратимъ въ Кюстендилъ (той е отъ Кръкклисе) и единъ дяконъ (Бейдовъ) отъ Костуръ, училъ се само въ Самоковъ. — Въ девическото училище Казанлъшева е болна на смърть (охтика), Цонкова не струва нищо и цѣлото училище куца. 

15/27 ноемврий, недѣля. Преди пладне отидохъ у Ремлингена. Въпросътъ бѣ, дали тази година учителитѣ подлежатъ на наборъ; азъ поддърѫахъ да не се прави изключение, нека служатъ на отечеството си (нѣма много 20 годишни), следъ една година ще бѫдатъ по-добри учители, така ще се затвори пѫтя на онѣзи хитреци въ селскитѣ общини, които назначаватъ своитѣ синчета, за да избѣгнатъ набора съ помощьта на учителския имунитетъ. Либералитѣ (Вълчовъ) ще захванатъ да издаватъ вестникъ. Ремлингенъ иска мене и Теохарова in Einverständniss ziehen [да сме се съглясали], за да сме упражнявали влияние върху този вестникъ. Вчера въ Бълг. гласъ е нападнато цѣлото министерство, и Ремлингенъ и Желѣзковичъ. У Ремлингена бѣше жена му, неговиятъ шурей баронъ X., а после дойде и Агура. Бараганската степь, положението на Румъния. Хвалѣше Драсова като добъръ префектъ. Следъ това отидохъ у Бурианъ, гдето намѣрихъ Biegeleben, пристигналъ вчера съ Riedesel, тъкмо се отправяше у Вълковича. Бурианъ се очудва der Geltung, welche sich die Conservativen zu verschaffen wussten [че консерваторитѣ сѫ съумѣли да си създадатъ влияние]; осмива тайната полиция на Coligny, която има всичко, освенъ тайна, излиза mit klingenden Sporen [съ звънтещи шпори], както нѣкѫде си въ една комедия, говорилъ за това на Вълковича, който отвърналъ, че нищо не знаелъ за това, не знаелъ дори откѫде идатъ паритѣ за нея; тази тайна полиция направила, казва, и Bestechungsversuche [опити за подкупъ] на чиновници отъ консулството, ориенталска Schufterei [подлость]; питахъ го какви му сѫ отношенията съ Вълковича, има слухове, че съ всички агенти билъ зле, той ми отговори, че нѣмало нищо подобно; Вълковичъ билъ вежливъ, на всѣкиго ще каже най-хубавото. Следъ това направихъ предобѣдна разходка по Цариградското шосе съ Златарски. Гледка на Витоша, снѣжни петна въ мъглата, като че птици плуваха въ въздуха, въ мъгляво време Витоша има голѣми размѣри, изобщо най-разнообразни изгледи. — Подиръ обѣдъ бѣхъ у Адженова. Уменъ човѣкъ, както всѣкога. Изборитѣ били играчка, консерваторитѣ агитирали по-малко, отколкото за 1 юлий; който умѣе, той ги има. Изборниятъ принципъ споредъ него било грѣшка, князътъ не трѣбвало така да прави, вижда се, че не познава страната; всички тѣзи изборни сенати и камари сѫ нищо, не сѫ изразъ на народната воля, какво представлява тукъ народътъ! Народътъ едно цени и знае, добри и лоши чиновници, това знае и нищо повече. И Хитрово не познавалъ страната, не трѣбвало да поддържа изборниятъ принципъ. Съмнѣва се, че сенатътъ ще може да работи нѣщо; пакъ щѣло да има партии, виканици и караници. Начовичъ отъ 1¹/₂ месеци нищо не пишелъ въ Бълг. гласъ, освенъ нѣкои французки статийки, инакъ всичко тамъ билъ Горбановъ. Противъ мене говорѣли консерваторитѣ само поради Сарафова и Кутинчева; азъ възразихъ, че следъ 1848 г. най-добритѣ чиновници сѫ били опростенитѣ революционери. Безобразията били съвсемъ естествени, не могло да бѫде другояче, робство, следъ 2 генерации щѣло да се поправи, нѣмало характери, последователность. Най-добриятъ човѣкъ тукъ е, каже, Еренротъ, строгъ и справедливъ, слушали го като псета, принуждавалъ ги да работятъ; Грековъ за него по заповѣдь би станалъ дори и на 6 ч. съ докладъ, това сега не би направилъ и за княза, защото знаелъ, че князътъ е добъръ човѣкъ и нищо нѣмало да му направи. После говорихме за желѣзницитѣ, най-добре било да се строятъ отъ държавата, съ заемъ, ала той щѣлъ да стигне едва за Вакарелъ—Царибродъ и София—Дунава, вѣроятно Рахово или Никополъ, нѣмало пари, търговията щѣла да бѫде слаба, кой какво ще превозва! Вижте сега превоза по линията Русчукъ—Варна. Показа ми плановетѣ на своитѣ инженери за Искърската долина, 65 километра, много подробни; книгата на Тоула го подтикнала да работи тамъ. Keine Steigung [никакво възкачване]. Красиви paysages, panoramas, особно Черепишъ (манастирътъ). И малко вѫглища сѫ тамъ намѣрени. Руситѣ правѣли своитѣ планове по картитѣ на руския генераленъ щабъ, повечето кабинетна работа, не било измѣрвано отъ натура. — Въ това време дохождатъ у него въ малката стаичка въ кѫщичката задъ голѣмитѣ недоизградени дворци владицитѣ Григорий и Симеонъ. Григорий на шега захвана за министерството на просвѣтата, четѣ владицитѣ, бидейки, каже, „лишени гражд. правъ", и имайки за задача да просвѣщаватъ народа, трѣбвало да минатъ подъ насъ. Азъ му казахъ, че би било добре, ако поповетѣ бѫдатъ сѫщевременно и учители, особно въ малкитѣ села, гдето сега има и попъ, и учитель, и писарь, трима души; Симеонъ е напълно съгласенъ, Григорий ми спомена за единъ попъ въ Бистрица и Монастирци. После Адженовъ докара дума за настоятелствата, не ги бивало за нищо; азъ изтъкнахъ нуждата отъ законъ за общинитѣ, да се унищожатъ настоятелствата и всичко да се остави на отговорнитѣ общински „заступителства", които сѫ административни инстанции. Григорий разправи за нѣкои старини въ Берковско, селото Вършецъ на СИ. отъ Клисура, по рано градъ, градскиятъ типъ на населението, Чипоровци, разрушеното кале, градски типъ, тамъ билъ изкопанъ кръсть съ надпись на Асѣня, на всѣкѫде по тѣзи мѣста било пълно съ български монети, въ Вършецъ изкопали, когато той билъ тамъ (1869 г.), гърне съ златни български монети, една притежавалъ и той. Трѣбва тамъ да се отиде. — Отъ тукъ минахъ у генералъ Криловъ, не бѣше у дома си. — Излѣзохъ вънъ въ полето. Fahle Farbe der Umgebung [жълтеникавиятъ цвѣтъ на околностьта], зимна безцвѣтна и безвкусна кафявость, отърканитѣ контури на табиитѣ, на лѣво плуватъ въ мъгла заснѣженитѣ (снѣгътъ се топи) върхове на Балкана, тъмнитѣ контури на планинитѣ по Самоковския пѫть, колоритътъ около гребенитѣ (тъмно-синъ) и ясно небе надъ него. — Въ парка свири музика. Срещнахъ Бурмова, заговори съ мене, нѣколко взаимни любезни думи. По-късно хората видѣли него и Минчовича, после него и Начовича да тичатъ, първитѣ двама като бѣсни, каже, въ менажерия rhinoceros-и [носорози], подушили министерска криза, за която говори цѣлиятъ градъ. — Вечерьта бѣше у мене Стояновъ. Билъ при владицитѣ, Симеонъ много тежко понасялъ нападкитѣ срещу мене въ Бълг. гласъ, защо ставало това, най-после кой го повика тукъ — консерваторитѣ. Василиевъ (много глупавъ човѣкъ) разправялъ на Стоянова старата мълва, че азъ не съмъ билъ авторъ на българската история, ами нѣкой си въ Прага, нѣщо измислено още първата зима, може би отъ Горанова. Дадохъ на Стоянова Гебауеровото звукословие, животътъ на Станко Вразъ и новитѣ Берлински протоколи, които го много зарадваха. Показахъ му и Κурипешичъ. — Спасъ твърди, че клюкитѣ и приказкитѣ нѣмало да иматъ край до конституирането на държавния съветъ. Отъ самото начало трѣбвало да се обясни на хората, че държавниятъ съветъ не е синекура, нито политическа камара, ами комисия за изработване на закони, съвещателно тѣло, че инакъ ще бѫдатъ разгонени.

*На корицата на втория том е отбелязан периодът на целия дневник 1879-1884, докато съдържателно вторият том обхваща периода от 27 октомври 1881 до октомври 1884 г. (Бел. Омда)

**Сулинар - Според речника на Найден Геров - замръзнала вода, лед на пръчици на стряха; крондил, масур, мисур, мразорци, мразулци, мранзоли, мранзули, пранзули, сапол, сопови, свещ, суджук, сулиндар, цивка, цуцунар, чючюрки, чюрило, шишярки, шюшюлки; висулька, висюлка, ледяная сосулька. (Бел. Омда)

*** Датата е сбъркана, би трябвало да е 14/26 ноември. (Бел. Омда)