ЛИТУРГИЯТА НА  СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ

Защо и кому е нужно да се появява в интернет тази литургия?

Второ. Литургията на Свети Йоан Златоуст е основното драматично произведение, изпълнявано в различни варианти в православния свят векове наред. Тя е главната, бихме могли да я определим - легитимна драматургия.

Сюжетът на върха на пирамидата на сюжетите. Образецът. Парадигмата. Вековечният сериал с повтаряща се интрига. В църква, с участници - поп и миряни.

Литургията (драмата, пиесата, представлението) показва  кой къде е, какво говори, как е структурирано поведението на  водещите действието (лидерите) и публиката (народа, плебса). Сцената е предолтарното пространство. Публиката (народът) е в средната част, между предверието и олтара.

Всеки ден, векове наред, повече от хилядолетие, народът е там. В храма! В храма, където пред сетивата му се се случва и той участва в един и същи сюжет - литургията. Литургията на Йоан Златоуст.

Литургията е единствената (!) осветена от Бога (върховната и последна инстанция!) интеракция, в която народът участва като народ и лидерите като лидери. Други позволени интеракции няма. Няма! А литургията на Йоан Златоуст е доминиращата.

(Припомням: драмата е стилизирана и естетизирана социална интеракция. А литургията е осветена  драма. Зад нея няма нищо земно. Нищо! Зад нея е Бог! Той, макар и невидим,  е пряк, непосредствен участник в сюжета като негов център.)

Забравете ритуалите на сватбите, съборите, жътвите... Забравете целия фолклор с около стоте хиляди песни и не по-малко поговорки и характерни изрази... Забравете!

Прочетете литургията на Йоан Златоуст.

Тя е идеалният тип на социална интеракция в българската народна среда повече от хилядолетие.

Тя е предлагала на народа образеца на основните роли в идеално-типовата интеракция и го е интериоризирала в около 50-60 генерации българи чрез системно, всекидневно повторение. Ролята на лидера в българското социално пространство (свещеника, дякона). Ролята на публиката (народа!) в интеракцията  -  да подвиква дружно "Господи помилуй!". От средата на публиката (народа) се структурира  църковният хор (праобразецът на елита), чиято задача е да преутвърждава думите на лидера...

(Не интерпретирам тук. Ще го направя другаде. Предлагам ви тема за размисъл.)

Де факто литургията определя  структурата на сцената - олтара, амвона (катедрата, трибуната), иконостаса (завесата пред олтара, появила се след хилядната година).

Супер сериозни неща за социологията и генезиса на българските маниери.

Погледнете тази официална снимка.

А сега погледнете тази:

В структурно отношение двете снимки са идентични.

В горната снимка лицата имат иконостасна подредба. Подредени са по старшинство - водачът, първи ред, втори ред. Светците. Недосегаемите. Некритуваните. Към тях могат да се отправят само молитви. Това е формата на контакта с тях.

Зад тях (иконостаса и Политбюро) е "олтарът" - тайното място (пленуми, заседания, кабинети и пр.), където влизат и излизат само "мъже". В социалната игра обаче не се знае кой е мъж. Там около "олтара" става тайнството. Публиката не вижда какво става там - открива се завесата, колкото да зърне, каквото е преценено, че е за нейните очи.

На публиката, на народа, не остава друго освен да вика "Господи помилуй!" и да се кръсти.

Всъщност какво?

Приятно, структурно четене на основното представление в българската история - литургията на Светия наш отец Йоан Златоуст.

Всяка снимка на страница е около 700K.