ПО ПЪТЯ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ — НАПРЕД КЪМ НОВИ УСПЕХИ И ПОБЕДИ

ПРИВЕТСТВИЯ

Слово на

ФРАНЧЕСКО ЛЕОНЕ,

член на ЦК на Италианската
комунистическа партия

Радостта, възторгът, ентусиазмът, с които българският народ единодушно чествува в този ден празника на своето освобождение от ярема на потисниците, ми спомнят на мен, италианеца, друга една дата — 25 април 1945 год.

Ние вярвахме, че тази дата ще отбележи, както вашият 9 септември, началото на нов живот за нашия народ, за нашата нация.

И ние като вас не чакахме свободата да ни бъде поднесена като дар от войските на обединените народи; и ние организирахме партизанска съпротива и през април 1945 год. една истинска войска от партизани се присъедини към войските на Обединените народи, за да поздрави с оръжие в ръка придобитата свобода.

В големите градове — Торино, Милано, Генуа —
посочвам само главните центрове — нашите партизански отреди влязоха преди съюзническите войски, след като сломиха съпротивата на нацистко-фашистките орди и ги принудиха да се предадат или да избягат. Сам Мусолини падна в нашите ръце и не избягна своята съдба. Няма улица в Италия, която да не е белязана, както каза вождът на ИКП, Палмиро Толиати, с кръвта на някой паднал партизанин, почти винаги комунист.

И въпреки всичко това, нашият 25 април няма
значението и съдържанието на вашия 9 септември.

А това стана така, защото когато създавахме този 25 април, с нас не бяха войниците на славната Червена армия.

Затова ние, италианските комунисти, и заедно с нас всичките искрени демократи, следейки с радост големите успехи на народнодемократичните републики — каквато е вашата, храним като вас същата голяма любов към Съветския съюз, към нейния велик вожд Сталин.

Вие, българските другари, и заедно с вас целият български народ, бяхте щастливи да имате един велик и неоценим вожд, др. Димитров, който ще остане навеки в сърцето на всеки комунист, на всеки работник, на всеки искрен демократ. Под негово ръководство се калиха неговите съратници, които днес имат задачата да доведат докрай неговото дело, да изградят социализма в тази страна.

Сигурни сме, че ще изпълните клетвата, която вие, учениците на Димитров, дадохте пред светлата памет на вашия, на нашия велик вожд.

Тази вяра ни вдъхват постиженията, които направихте във всички области на живота, ентусиазмът, който успяхте да запалите сред работническите маси от града и селото, и тази прекрасна ваша младеж — гаранция за бъдещето на свободния български народ.

И успехите ви, и вашият устрем към социализма ще ни служат за пример в нашата все още тежка борба за освобождението на страната ни от днешните управници, които не са нищо друго освен оръдие на вътрешните и външни реакционни сили и на чуждия мпериализъм.

И тука, в родината на този, който беше образец в брбата против фашизма и против империалистическата война, ние тържествено заявяваме пред лицето на нашите и чужди подпалвачи на война, че италианският народ не ще вдигне никога оръжие срещу Съветския съюз, срещу страните с народна демокрация, срещу вашия народ.

Ние извикваме:

Да живее Димитров, защото неговият завет живее във вашите и в нашите сърца!

Да живее приятелството между българския и
италианския народ!

Да живее братството между всички народи!

Да живее мирът!

Да живее Съветският съюз и неговият велик вожд, Сталин!

Да живее социализмът!