Хроника на събития в света

 

юни - декември 1990 г.

/из архив ОМДА /

 


 

 

 

Хроника на събитията – юли 1990 г.

------------------------------------------------------------------

 

1 юли 1990 г. – Италия поема председателството на ЕО.

 

Влиза в сила първият етап на Икономическия и валутен съюз.

 

Ден на германското финансово и икономическо обединение. Западногерманската марка става официална парична единица и в ГДР.

 

2 юли 1990 г. – Съветът на Европа предоставя на България статут на специален гост. Тя ще може да изпраща 6-има депутати на сесиите на Европейския парламент в Страсбург. България е 7-ата източноевропейска страна, получила такъв статут /след Полша, Унгария, Югославия, СССР, Чехословакия и ГДР/.

Букурещ – Тук пристигнаха представители от ЕО за среща с правителствени и опозиционни ръководители, с които да разискват споразумението за бъдещото сътрудничество на ЕО с Румъния. То бе прекратено, след като румънските власти подкрепиха насилствените действия на миньорите срещу демонстрантите.

 

Варшава – Световната банка откри във Варшава първото си постоянно бюро в Източна Европа.

 

Москва – бившият генерал от КГБ Калугин каза, че съветската държавна сигурност все още е всесилна. По молба на КГБ Горбачов издаде указ за отнемане на званията и наградите на Калугин, след като той обвини организацията в използване на сталински методи.

 

3 юли 1990 г. – Югославската република Словения приема Декларация за цялостен суверенитет на държавата Словения, с което регламентира пълната си независимост от федерацията.

 

Албанските депутати приемат Декларация за независимост на Косово. Това решение предизвиква най-острото разделение досега в Косово – албанците я посрещат с възторг, сърбите и черногорците искат скупщината да бъде разпусната. В следващите дни албанците започват масово да “атакуват” чуждите посолства в Тирана за политическо убежище. 

 

4 юли 1990 г., Брюксел – Конференция на Групата на 24-те. Поставя се началото на програмата ФАР.

Взема се решение програмата да обхване освен Полша и Унгария, също и България, ГДР, Чехословакия, Югославия. Румъния отпада от обсъждането заради насилията от последния месец срещу опозицията. ЕО залага в бюджета си разходи за 1990 г. от 200 млн. екю за помощ по програмата ФАР, България ще получи около 30 млн.

 

Москва – около 100 учени от Международната агенция за атомна енергия пристигнаха в Белорусия, за да проучат последиците от аварията в Чернобил.

 

5 юли 1990 г. – Вацлав Хавел е избран за президент на Чехословакия до 1992 г.

 

5–8 юли 1990 г., Лондон – сесия на НАТО. Генералният секретар Манфред Вьорнер обявява края на Студената война. Представителите на 16-те страни-членки обсъждат бъдещето на НАТО и предложението на Буш за създаване на нова линия на НАТО. Важен въпрос е и за военните усложнения от обединението на Германия. САЩ предвиждат значително съкращаване на войските и въоръженията от страна на НАТО особено близо до границата между двата блока, както и акредитиране на дипломати от източноевропейските страни към НАТО – с това Москва трябва да се убеди, че Германия ще е по-безопасна в НАТО, отколкото извън него. За същността на НАТО Кол настоява за нова система на сигурност в Европа, включваща всички европейски страни. На срещата се очертават силни различия по бъдещата стратегия на съюза. В пресата се коментира, че НАТО не е отстъпил от ядрената си доктрина, а само е перефразирал досегашния принцип на “гъвкаво реагиране”. /"Труд”, 9.07.1990 г./

 

6 юли 1990 г. – Парламентът на СР Сърбия гласува специален закон за разпускане на скупщината на САО Косово и на Областния изпълнителен съвет /правителството/.

 

Сп. “Новое время”, бр. 28, публикува следната статистика: “В Полша броят на членовете на левите партии се съкрати от 2 млн. /ПОРП/ на 53 000 /в двете социалдемократически партии/, в ГДР – от 2,3 млн. /ГЕСП/ на 450 000 /ПДС/, в Унгария – от 850 000 /в предишната УСРП/ на 50 000 в УСП и 82 000 в новата УСРП /”Демокрация”, 23.07.1990 г./

 

8 юли 1990 г., Тирана – Албания обявява амнистия за хилядите албански граждани, потърсили политическо убежище в чуждите посолства в Тирана и разрешава с указ на НС на всички желаещи да получат редовни паспорти за излизане от страната. На следващия ден желаещите да емигрират надхвърлят вече 6 000 души. В столицата са изпратени военни поделения и войската контролира пътищата в района, за да възпрепятства прилива на бежанци към посолствата; вълнения в провинцията; жестоко потушени бунтове в Шкодра, Саранда и Кавая.

 

Рим – Павароти, Карерас и Пласидо Доминго пеят за първи път заедно на концерт по случай приключването на световното първенство по футбол.

 

9 юли, Страсбург – преди откриването на сесията на Европейския парламент отделните парламентарни групи са обсъдили въпроса за сключването на търговско споразумение с България и дали той да фигурира в дневния ред. При откриването на сесията депутатите приемат това да не се разисква сега и да се отложи до септември, понеже не е сигурно, че управляващата партия води страната към демократични промени и има съмнения дали изборите са били изцяло честни и свободни.

 

Външно министерство на СССР обявява, че Съюзът започва да намалява икономическата помощ за Куба и Виетнам. Москва ще спре субсидиите си за комунистическите си съюзници и ще наложи пазарни цени на вноса.

 

Хюстън – традиционна годишна среща на ръководителите на 7-те най-развити държави. Обсъжда се въпросът за икономическата помощ за СССР. Според в. “Демокрация” става дума за отпускане на 15 млрд. долара. ФРГ и Франция са за големи финансови заеми, Тачър е против западните страни да помагат на “полупроменили се режими”; САЩ са за изпращане на специалисти, за да не се засили военната мощ на Съветския съюз. САЩ се съгласяват всяка от 7-те да действа индивидуално. ФРГ ще отпусне 6 млрд. марки като се разчита на съветското съгласие за членство на обединена Германия в НАТО.

 

10 юли 1990 г., Москва – XXVIII  конгрес на КПСС. Михаил Горбачов е избран за втори път за генерален секретар на ЦК на КПСС и за първи път в историята на КПСС – от целия конгрес, а не само от ЦК. Кандидатът на твърдата марксистко-ленинска линия Егор Лигачов получава едва 20% от гласовете. Приети са промени в устава на партията и проект на програмна декларация “Към хуманен, демократичен социализъм”. Избрано е изцяло ново Политбюро, от предишното са само Горбачов и заместникът му Вл. Шевченко.

 

11 юли 1990 г., Тирана – По молба на ООН и Международния червен кръст италианските власти проявяват инициатива за разрешаване на кризата с албанските бежанци. МВнР на Италия съобщава, че ще организира превозването до италиански адриатически пристанища на хилядите албанци, намиращи се на територията на посолствата на Италия, ФРГ, Франция в Тирана.

 

12 юли 1990 г., Москва - “Известният реформатор Борис Елцин обяви, че напуска КПСС.” /в.”Демокрация”, 12.07.1990/, тъй като не можел да се води в действията си от решенията на партията и щял да се ангажира само с работата си като президент на Руската федерация. КПСС напуска и радикалното движение “Демократична платформа”, като ще образува нова политическа партия и призовава и другите реформаторски групи да се присъединят за формиране на коалиция.

 

15 юли 1990 г., Москва – Канцлерът на ФРГ Хелмут Кол е в Москва за двудневни разговори с Горбачов. Целта на посещението е руският президент да бъде убеден в необходимостта обединена Германия да членува в НАТО. След разговорите двамата заявяват, че позициите им за членството и числеността на германската армия са започнали да се сближават. Още на следващия ден, 16 юли, Горбачов обявява, че вече не се противопоставя на членството на Германия в НАТО.

 

Бон – 3 000 албански бежанци “топло посрещнати във ФРГ” /в. “Демокрация”, 16.07.1990 г./ при пристигането си с влак от Италия. Част от бежанците остават в Италия, някои заминават за Франция и Гърция. Във Франция пристигат 575 души, също и в Турция – 76.

 

16 юли 1990 г. – Украйна декларира, че поставя собствените си закони над Конституцията на СССР, въвежда украинско поданство.

  

Брюксел – среща на външните министри на страните от ЕО. Главната тема е отношенията на ЕО с Източна Европа.

 

Москва – Горбачов отменя с декрет държавния монопол върху радио- и телевизионното излъчване – т.е. всяка партия или организация ще може занапред да създава своя радио- или телевизионна станция.

 

Хелзинки – над 6 000 съветски граждани са подали писмени молби в посолството на ЮАР във Финландия с искане да емигрират в ЮАР. Молбите започнали да постъпват след февруари, като дотогава не е имало нито едно искане. /“Демокрация”, 17.07.1990 г./

 

17 юли 1990 г., Москва – След посещението на Хелмут Кол в Москва Дойче банк съобщава данни, според които СССР има дългове към западни банки и фирми от 1 млрд. и 500 млн. марки. Освен това СССР закъснява с изплащането на дълговете си от 3 млрд. и 800 млн. марки. Самият Горбачов съобщил пред германската делегация, че досега катастрофата в Чернобил е предизвикала разходи от 40 млрд. марки /в. “Демокрация", 18.07.1990 г./.

 

18 юли 1990 г., Москва – официално посещение на председателя на ЕО Жак Делор – той е за първи път в Съветския съюз. Делор е пълномощен представител на 12-те западноевропейски държави, които изразиха готовност да окажат на СССР съдействие за икономическите реформи. Целта на визитата е да бъде постигнатата договореност за сътрудничество между СССР и 12-те.

 

Париж – завършва срещата на външните министри на двете Германии и на страните–победителки във Втората световна война. Министрите са единодушни, че не съществуват пречки за обединението на Германия до края на годината. Решен е проблемът с полско-германската граница – последната пречка, след като Горбачов приема обединена Германия да принадлежи към НАТО. На конференцията полският външен министър Кшищоф Скубишевски не отправя искане за репарации в разговора си с Геншер.

 

Москва – 7 депутати на СССР напускат КПСС, сред които са Рижков /председател на парламентарния комитет на науката/, Алексей Яблоков /зам.-председател на парламентарния комитет по екология/, председателят на съюза на кооператорите Вл. Тихонов, директорът на строителния концерн Михаил Бочаров, зам.-кметът на Москва Сергей Станкевич и др.

 

19 юли 1990 г., Берлин – източноберлинското правителство информира съветския генерал Вл. Шуральов от Главното командване на войските на Варшавския договор, че Народната армия на ГДР няма да участва повече във военните учения на Варшавския договор.

 

Прага – цяла Източна Европа е в страх от петролен шок след оповестеното от Москва намаляване със 7 млн. тона петрол годишно на доставките за бившите социалистически страни, както и предстоящото им заплащане в долари. В Чехословакия и в България – огромни опашки пред бензиностанциите. Допълнителна паника в Прага, която удвоява цените. Бензинът започва да липсва и в останалите източноевропейски страни. Плащането в твърда валута от 1 януари 1991 г. ще увеличи 3 пъти цената на суровината, а най-засегнати от кризата са България и Румъния, които практически не разполагат с валута. /”Демокрация”, 20.07.1990 г./

 

20 юли 1990 г., Букурещ - студентите поставиха под съмнение официалното твърдение, че техният лидер Мариан Мунтяну може да бъде освободен. Маргарет Тачър, присъединявайки се към френския президент Митеран, отправи запитване до румънските власти за съдбата на опозицията и на студентските ръководители, все още под арест след демонстрациите миналия месец.

 

Москва – президентът на Руската федерация Елцин декларира прекратяване на всички официални привилегии в републиката.

 

Виена – Литва, Латвия и Естония подават официално молба за статут на наблюдатели на Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа.

 

Вашингтон – външнополитическата комисия в американския Сенат гласува проектозакон за оказване на помощ от 535 млн. дорала за държавите от Източна и Югоизточна Европа /първоналачно Буш е поискал помощ от 300 млн. долара/. Тя упълномощава Буш да изпрати в СССР специалисти. Правителството преди това е уверило, че ще изпрати на Съюза само ограничена икономическа помощ. От американската помощ “лъвският пай” се пада на Полша и Унгария – предвидено е на полските и унгарските предприятия да бъдат отпуснати 225 млн. долара. Останалите средства се разпределят така: 100 млн. долара за жилищно строителство в Източна и Югоизточна Европа; 100 млн. долара за стипендии в областта на икономиката; 40 млн. долара за подкрепа на демократични организации и 70 млн. долара за новата Европейска банка за икономическо възстановяване и развитие /ЕБВР/.

 

21 юли 1990 г., Виена – в посолството на ЮАР във Виена са подали молби за емиграция 120 000 унгарци.

 

Берлин – пред очите на повече от 250 000 зрители от цял свят “на живо” и повече от 1 млрд. по телевизията Берлинската стена се срути по време на грандиозен спектакъл. В послание до зрителите, прочетено на немски, председателят на Комисията на ЕО Жак Делор пожела всички бариери в Европа да изчезнат.

 

 22 юли 1990 г., Букурещ – В Румъния се провежда многохилядно шествие по повод 7 месеца от революцията през декември, което когато стига до пл. “Университатя” в Букурещ, се превръща в антикомунистическа демонстрация.

 

Белград – 180 журналисти от албански произход са уволнени главно от телевизията в Косово.

 

 23 юли 1990 г., Букурещ – процесът срещу 24 бивши функционери на румънската комунистическа партия, вкл. и бившия министър-председател Дъскалеску, се отлага за втори път.

Москва – хората, живеещи в заразените зони от аварията в Чернобил, ще получат допълнителна компенсация. Парламентът в Белорусия е решил да им се отпуснат по 15 рубли месечно – 1/7 от месечното възнаграждение. Около 1 млн. и 800 хил. души ще получат тази компенсация. /”Демокрация”, 24.07.1990 г./

 

24 юли 1990, Брюксел – Жак Делор е призовал страните-членки на ЕО да приемат тази година програма за оказване на помощ на СССР. На срещата на европейските финансови министри той е заявил, че подкрепата от страна на ЕО е особено важна поради резервите, които МВФ има спрямо процеса на реформите в Съюза. Тези дни съветският външнен министър Николай Рижков заяви, че неговата страна е изправена пред продоволствена криза, която ще повиши социалното напрежение.

 

25 юли 1990, Варшава – Зам.-председателят на Националната комисия по отбраната в полския Сейм заяви, че полската армия, която е една от най-големите в Европа, има безнадеждно остаряла структура, неотговаряща на новите системи за сигурност.

 

Москва – Съветският съюз ще промени своята вътрешна валутна политика. В бъдеще съветските граждани ще могат да купуват с валута в специални магазини висококачествени вносни и съветски стоки.

 

Букурещ – възобновен бе процесът срещу Елена Върбулеску, сестра на Николае Чаушеску. Тя е на 61 г. и е обвинена в корупция, злоупотреба със служебно положение и незаконно притежание на оръжие. След заседанието процесът бе отложен за 8 август.

 

Ню Йорк – американската телевизия Ей Би Си съобщава, че САЩ и СССР ще постигнат до една седмица споразумение за примирие в Афганистан, като това ще стане на среща между Шеварнадзе и Бейкър в Сибир. Дни по-късно американските власти опровергават новината.

 

26 юли 1990 г., Москва – среща на италианския премиер и председател на ЕО в момента Андреоти с Горбачов в Москва. На срещата не са постигнати споразумения за отпускане на италианска или въобще на европейска помощ за реформите в Съюза. СССР е използвал отпуснатия от ФРГ заем за погасяване на задълженията си към чеждестранни кредитори. Представителят на съветската външноикономическа банка Алибегов заяви, че повече от половината от възлизащия на 5 млрд. марки кредит е отишла за изплащане на дългове към западногермански фирми.

 

Бон – започна изтеглянето на складираните във ФРГ американски химически оръжия.

 

Берлин – Министър-председателят на Източна Германия Лотар де Мезиер е отстъпил от искането си за отделни избори в двете Германии за общ парламент в началото на декември.

 

Киев – 28 депутати от Върховния съвет на Украйна обявиха, че напускат комунистическата партия.

 

Москва – Прокуратурата на СССР е възбудила дело за издаване на държавна тайна срещу бившия генерал-майор от КГБ Олег Калугин, който с указ на президента Горбачов от началото на юли /3 юли/ бе лишен от звания и награди, след неговите сензационни разобличения в съветската и чуждестранната преса. В поредица от интервюта Калугин съобщи, че в Съветския съюз се интернират хора по политически причини, телефонните разговори се подслушват, извършват се убийства на политически противници, широко се използва дезинформация и други противозаконни действия. /”Демокрация”, 27.07.1990 г./

 

Вашингтон – членът на президентския съвет и външен министър на СССР Е. Шеварнадзе бе удостоен с американската антивоенна награда на името на Ралс Бънгс. Тя се отсъжда всяка година от 2 почетни асоциации на юристите във Вашингтон.

 

Варшава – Полският Сейм одобри закон, който разрешава на частни инвеститори да поемат в свои ръце хиляди държавни предприятия.

 

27 юли 1990 г., Кишинев – Парламентът на съветската република Молдавия получи пълномощия чрез поправка в конституцията да налага вето на всички закони, прокарани в Москва.

 

Минск – Парламентът на Белорусия прие декларация за суверенитет на републиката. Молдавия и Белорусия са последните републики, които си създават силна позиция преди изборите с новия договор за съюза, за който настоява Горбачов. Горбачов обещава, че този нов договор ще даде повече свобода на републиките.

 

Варшава – за първи път Полша призна официално, че в страната действат тайни съветски агенти на КГБ, но техните действия сега са значително ограничени. Новият вътрешен министър Кристоф Кресловски заяви, че КГБ вече не се меси в работата на неговото министерство, както е било в продължение на десeтилетия.

 

Москва - от началото на този месец 10 хиляди съветски граждани са напуснали комунистическата партия. Партийният секретар на Москва Юрий Прокофиев съобщи, че от началото на годината досега 20 хиляди души са върнали партийните си книжки.

 

Прага – Чехословашкият генерал Ладовиц съобщи, че изтеглянето на съветските войници ще приключи до 30 юни 1991 г. От февруари насам повече от 31 000 съветски войници са напуснали Чехословакия.

 

Виена – Юрий Дерябин, ръководител на съветската делегация на подготвителната конференция във Виена за срещата на високо равнище в Париж, заяви, че Москва няма да се съгласи с подновеното настояване на балтийските републики да получат статут на наблюдатели в срещата през ноември на 35-странната конференция за сигурност и сътрудничество в Европа.

 

Бон – опит за бомбен атентат срещу западногерманския висш правителствен служител, отговарящ по въпросите на държавната сигурност във вътрешно министерство. Отговорността за атентата поема терористичната групировка “Червена армия”.

 

Берлин – от днес източногерманският “Трабант” излиза в пенсия. Отсега нататък тази кола ще се произвежда с 4-тактов двигател на “Фолксваген”.

 

Москва – въпреки рекордната реколта Руската федерация е изправена пред сериозен недостиг на зърнени храни. Президентът на Руската федерация Борис Елцин подчерта, че ако не се предприемат бързи мерки, бедствието е неминуемо.

 

Варшава – Полският Сейм реши да бъде потърсена отговорност от членовете на последното комунистическо правителство за взетите от тях икономически решения, които се оказали вредни.

 

 30 юли 1990 г., Будапеща – Референдумът за пряк или парламентарен избор на президент на Унгария се провали поради ниския процент на гласувалите – 14%. Това е вторият референдум по този въпрос. За провеждането му настояваше социалистическата /бившата комунстическа/ партия.

 

Будапеща – от външното министерство на Унгария съобщават, че на 39-те албанци, потърсили убежище в унгарското посолство в Тирана, няма да бъде даден статут на бежанци, тъй като не са напуснали родината си по политически причини.

 

Бон – ФРГ подписа споразумение с Полша за отсрочка при изплащане на полския дълг, който е 3 млрд. западногермански марки. Това е петото споразумение от този вид от 81 г. насам. В момента външният дълг на Полша се изчислява на 41 млрд. щатски долара.

 

Москва – през последната година инфлацията в СССР е достигнала 5%, 8 млн. души са останали без работа, външният дълг възлиза на 350 млрд. франка /”Демокрация”, 31.07.1990 г./

 

                                                                                                                                                                                                           

 

назад към "Документи"


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.