Първият свободен митинг на независимите сдружения в България, проведен на 18 ноември 1989 г.

Листовката, която беше разпространявана от неформалите за разгласяване на митинга.

Това е Гогов, вляво с бомбето е Петър Берон, зад Гогов е Кошлуков, вдясно се вижда носа на Каракачанов. Гогов предлага знак на демократичните сили да бъде този "ок". Показва го с пръсти и в речта си изрича, че не иска да разпъва кожите на комунистите по стените.

На другия ден пропагандата го подхвана, че бил казал точно обратното. И досега има хора, които са убедени, че е така.

Ето как са го видели и описали от Научно-изследователския институт за младежта при ЦК на ДКМС, които са провели специално наблюдение:

НА "НЕЗАВИСИМИТЕ" ГРАЖДАНСКИ ОБЕДИНЕНИЯ 18.11.1989 год., пл."Ал.Невски"

Митингът бе от 11 до 13.30 часа, участваха над 100 хил. души от всички възрастови и социални групи, имаше хора и от провинцията, дошли специално за митинга. Множеството бе неорганизирано и нехомогенно, с изключение на актива наобединенията организатори, който участва като монолитни групи спредварително оформена позиция.

Митингът бе организиран от "опозиционните" граждански образувания. Водещ бе Александър Каракачанов.

За организиране на митинга е формиран Организационен комитет, който е заседавал нeколкократно. В него са влизали представители на следните независими организации и сдружения: Клуб за подкрепа на преустройството и гласността, Независим профсъюз "Подкрепа", Дружество за защита правата на човека, Комитет "273", Комитет за защита на религиозните свободи и духовните ценности, Хелзинкско дружество в София, Комитет на репресираните, Литературно-художествен кръг "39", Независимо студентско дружество и "Екогласност".

Оратори: Петко Симеонов, Радой Ралин, Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Жельо Желев (Клуб за преустройство), Георги Мишев, Петър Берон, Дамян Илиев (Екогласност), Христофор Събев (Комитет за защита на религиозните свободи), Едвин Сугарев (Кръг "39"), Петър Гогов (Клуб на репресираните), Емил Кошлуков (Независимо студентско дружество), Костадин Тренчев (Независим профсъюз "Подкрепа"), Румен Воденичаров (Комитет за правата на човека), Любомир Собаджиев (Клуб "237").

Условно можем да обобщим, че темата бе: "Преустройството на страната".

Прави се характеристика на окаяното положение, в което се намира страната. Обвинява се за това състояние предишното ръководство.

Кризата се характеризира като: икономическа, на управлението, в културата, на националните ценности и добродетели, в доверието на народа към партията и държавата, спадане на международния престиж.

10.11.89 г. и последвалите го пленум на ЦК на БКП и Народно събрание се приветстват масово и спонтанно

като сваляне на дългогодишна диктаторска и престъпна лична власт;

като отваряне на песпектива за излизане на страната от кризата;

като събуждане на обществеността за пълноценен граждански демократичен живот.

Разчупва се скептицизмът и недоверието, че преустройството е възможно. Възниква вярата, че то започва наистина и се формира все по-масова решимост за лично активно участие в него.

Митингът даде своя вот на доверие на Петър Младенов /масово, спонтанно, без алтернатива/ като лидер на започващото действително преустройство.

Но в условно наклонение: "Ние сме с него, докато той е с нас".

Призовава се към гражданска активност, но съчетана с търпение. Говори се за една година срок за осъществяване на необходимите реформи в държавата, икономиката, обществените отношения. Предупреждава се, че при неуспех, след този срок Петър Младенов ще бъде лишен от гражданска подкрепа.

Бяха отправени искания за икономически и социални промени, за демократизиране на политическия живот, за гласност и публичност, за граждански права и свободи, за защита на природната среда и търсене на отговорност от предишното ръководство за разрухата.

Бе проявено съзнание, че последните кадрови и други промени са полумерки. Изрично се иска промените да продължават, без да спират, без да се бавят.

Проявено е внимание и уважение и към Добри Джуров.

Митингът бе проведен под знака на ПАТРИОТИЗМА И РОДОЛЮБИЕТО: няколко национални флага; говори се за необходимостта да се възвърне достойнството на българина и международния ни авторитет; издига се лозунгът да се спаси България, Отечеството, Родината на Левски и Ботев; беше почти освиркана позицията за гражданските права на "турците и помаците" в България[2].

Отрицателските нападки срещу Партията изобщо бяха приети хладно, спонтанно и масово с резервирано мълчание, а на няколко пъти с ръкопляскане на идентифициращата се с Партията позиция. Или ръкопляскане, за да се даде отпор на групите, които подкрепяха тези нападки.

Негативното отношение към партийния апарат като цяло НЕ СЕ ТРАНСФОРМИРА от мнозинството в негативно отношение към Партията като цяло. Виновниците се разпознават не в комунистите, а в комунистчетата.

Оратори и привърженици на Комитета за правата на човека, Клуба на репресираните, Клуб "273", част от студентите привърженици на Независимо студентско дружество, част от пристигналите от Русе, както някои от пристигналите за митинга българи мюсюлмани излезнаха с искания за отстраняване на комунистическата партия от управлението на страната, за възстановяване на Търновската конституция. Имаше отделни случаи на заплахи да бъдат бити хора, в които разпознаваха комунисти. Това бяха относително хомогенни групи близо до трибуната.

Искания за създаване на нови партии: Либерална, Демократична, Земеделски съюз на Никола Петков, иска се възмездие за Горуня.

Обръщението "господин" не бе прието спонтанно от множеството. "Социализмът" не бе откроен предмет на изказванията и спонтанните реакции.

Говори се за свободна, демократична, съвременна, благоденстваща, правова, спокойна, европейска държава.

Искането да се отмени отделянето на Държавата от Религията, като се възстановят часовете по религия, официалните религиозни бракове, съответната промяна на Конституцията и т.н. не бе подкрепено масово, имаше неподкрепящи възгласи.

Бе искан съд за престъпленията на досегашните управляващи.

В същото време бе масово подкрепена позицията справедливото възмездие да не се изражда в екстремистко разчистване на сметките и озлобени изстъпления на отмъстителността. Демокрацията да търси своето утвърждаване чрез демократични средства.

Бяха заклеймени политически фигури като Начо Папазов, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Иван Панев /чрез плакати/, Георги Йорданов /чрез реплики и плакати/[3].

Иска се доочистване на ПБ от политически и нравствено дискредитирали се дейци.

Споменати бяха и следните други дейци - Никола Инджов, Дамян Дамянов, Лиляна Стефанова, Георги Джагаров Николай Петев[4]. Тонът беше еднозначно осъждащ, исканията бяха за оставка. На 17.11.1989 г. група юристи издигаха лозунг за оставка и съд за Ярослав Радев[5].

Организаторите и най-вече Александър Каракачанов като водещ съзнателно и последователно реагираха срещу прекалено емоционалните реакции на множеството, превантивно парираха всякакви крайни прояви и опасност от създаване на безредици. Това бе възприето спонтанно и при закриването на митинга с ръкопляскане. Нямаше никакви безредици.

Организаторите проявиха и налагаха на митинга ЛОЯЛНО отношение към властта, проявиха действителен ПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ.

Митингът не бе обезпокояван от органите на реда. Милиционерите стояха на малки групи настрани от множеството и по никакъв начин не общуваха с него.

На практика митингът даде своята всеобща подкрепа на спонтанно възникналите граждански обединения, на тяхната съвкупна политическа проява и на начина на тази проява.

Митингът бе проведен от консолидиран фронт на гражданските обединения /условно казано Фронт/. Имаше баланс на становищата, на ораторите според възрастта, на представителите от различните обединения и т.н.

На практика нямаше кадри от основните официални обществени институции. Нямаше техни официални представители.

Множеството се държа подчертано коректно, толерантно и вежливо, с готовност за взаимопомощ.

От емоционална гледна точка множеството преживяваше и реагираше на нещата на ръба между толерантност и негативизъм, между повърхностни и силно емоционални реакции и усещането, че нещата трябва да се обсъждат задълбочено, всестранно и сериозно.

-За отстраняване на комунистическата партия от власт

-За връщане съдебната палата за съдопроизводство[6]

-За амнистия на всички политически затворници

В Приложение 2 представяме лозунгите на митинга, които сами по себе си говорят красноречиво за патоса и конкретните искания.

I. ДЕМОКРАТИЧНИ ИСКАНИЯ - ДЕМОКРАЦИЯ, СВОБОДА, ГЛАСНОСТ, ПРАВА НА ЧОВЕКА

[1] Това е "Експрес информация "Независими" граждански обединения", на Научно-изследователски институт за младежта при ЦК на ДКМС, с номер 34'90.

Уводната бележка гласи:

"Верен на своя стил да не изостава от най-актуалните обществени събития и проблеми Научно-изследователският институт за младежта веднага след 10.11.1989 г. формира две групи за наблюдение на изключително динамичните процеси в масовото идейно-политическо съзнание и в обществено-политическите структури.

Втората група до 24.12.1989 г. работи в състав: Михаил Мирчев /научен р-л/, Александър Николов, Антони Здравков, Бончо Русков, Борислав Борисов, Валентин Жечев, Ели Димитрова, Елена Иванова, Емил Коен, Емилия Янакиева, Емил Желев, Иванка Мечкова, Илка Стойкова, Илона Томова, Лидия Йорданова, Малинка Кирилова, Маргарита Милчева, Лина Бояджиева, Мариана Генчева, Миляна Райковска, Румен Чакъров, Румяна Петкова, Светослав Павлов, Силвия Бойчева, Славян Желязков, Соня Лангова, Юлия Георгиева.

Групата наблюдава публичните прояви на "независимите" граждански обединения, в качеството им па формираща се политическа опозиция, на значим елемент в политическата система на нашето общество. Целта ни е безпристрастно да описваме фактите, да анализираме създадената политическа ситуация и перспективите на развитието й.

Тук отпечатваме обобщаващите доклади. Ръководим се от убеждението, че такива научни разработки трябва да стават достояние на обществеността.

Текстът е подготвен за отпечатване от Михаил Мирчев."

Бележките под линия са на Петко Симеонов, който на снимката чете реч.

Митингът на 18.11.1989 г. - Петко Симеонов

[2] "Почти" е неточно казано: митингът освирка Румен Воденичаров, който постави въпроса за правата на мюсюлманите, на няколко пъти го прекъсваше и накрая го принуди да прекрати речта си.

[3] Всички членове на политбюро на ЦК на БКП.

[4] Активни дейци на Съюза на българските писатели. По онова време писателите имат силно влияние в обществото.

[5] Заместник-председател на Държавния съвет. Най-високопоставеният юрист.

[6] По това време там се помещаваше Националният исторически музей. Иначе сградата е строена за Съдебна палата. Един от символите на държавата.

[7] Записани са лозунгите, плакатите, държани от множеството през този часови период.

[8] Алюзия за политическата практика при тоталитаризма, когато всички решения се вземаха "единодушно" - без възражения и несъгласни, защото "така беше решила Партията".

[9] "Трудещи се" - разпространен синоним на народа, така както днес използват "данъкоплатци" и "избиратели". Тоталитарната власт казваше, че се грижи за трудещите се.

[10] Мерцедесите бяха рядкост - привилегия за най-висшите държавници. В страната имаше не повече от 30 - виж решението на Политбюро по въпроса.

[11] В Унгария вече имаше некомунистическо правителство.

[12] В смисъл - ще провеждаме митинг.

[13] По времето на преустройството "командно-административна система" беше евфимизъм за тоталитаризъм.

[14] Обичайната практика на властващите лица беше да обгрижват родните си села, така че подобни прояви в днешно време са в традицията на българската власт. Същото се е правело и преди 9 септември 1944 г. от депутати и министри.

[15] В Полша също вече управлява некомунистическо правителство.

[16] Член първи от тогавашната конституция определяше, че БКП има "ръководна роля" - всъщност конституираше тоталитаризма.

[17] "Независимите" или "неформалните" сдружения не можеха, съда отказваше, да се регистрират.

[18] Традиционно за България (подобно е положението и в Русия) учителите са зле платени.

[19] Всички средства за масова информация са държавни и са под контрола на БКП.

[20] Във всички специалности във висшите учебни заведения задължително се изучаваха идеологически дисциплини - марксистка философия, история на БКП, а преди това и история на КПСС - Комунистическата партия на Съветския съюз.

[21] ВУЗ - Висше учебно заведение, т.е. университет. Влизаше се с конкурс, но първо, имаше привилегии за деца на активни борци против фашизма и капитализма и проявени орденоносци, както и второ, неписаната практика - да се използват "връзки" (добри познанства) за влизане във ВУЗ по нерегламентиран начин.

[22] "Номенклатура" – лицата, влезли в утвърден от съответните партиини комитети списък, с което ставаха годни да заемат управленски и отговорни длъжности.

[23] Има се предвид периода след 1944 г.

[24] Държавният съвет - най-висша управленска структура, начело на която стоеше Тодор Живков. Можеше да издава нормативни документи със сила на закон - укази, които лесно се утвърждаваха от тогавашното Народно събрание.

[25] Категорията "активен борец против фашизма и капитализма". В нея влизаха партизани, политзатворници, концлагеристи, членове на бойни групи отпреди 9 септември 1944 г., т.е. участници в съпротивителното движение срещу участието на България във войната като съюзник на Хитлер. Непосредствено след 9 септември активните борци са основна сила при изграждането на тоталитарния социализъм, но те бяха и значима сила в неговото разрушаване. Получилото се общество не беше онова, което бяха искали да изградят. Тези от тях, които не се бяха окървавили през 1944 г., открито подкрепяха неформалите и независимите сдружения, възникнали в края на 80-те години и стремящи се към демокрация. В случая лозунгът на митинга вероятно е предизвикан от привилегиите, давани на активните борци по времето на тоталитарния комунизъм.

[26] Със "слънчогледа" се визират нагаждачите към всяка власт.

[27] Много медици (не само медици), които работеха чрез държавни фирми в чужбина, получаваха заплати в долари. Но тези заплати преминаваха през държавните фирми и им се изплащаха в силно орязан размер. Остатъкът отиваше в държавата.

[28] Отечественият фронт - преди и след 9 септември политическа антихитлеристка коалиция, постепенно беше превърната във всеобхватна организация, изградена на териториален принцип, в която беше желателно да членува всеки пълнолетен гражданин.

[29] БПС - Български професионални съюзи, тоталитарната синдикална федерация. Претърпя еволюция и днес е КНСБ.

[30] Това е номер на пощенска кутия.

[31] Маруся - снахата на Тодор Живков, която се разведе със сина му. Детето им беше присъдено на бащата. В онези месеци шумно обсъждана (неофициално) семейна драма.

[32] Напомняне за широко известната строфа от поемата “Септември” на Гео Милев - "септември ще бъде май".

[33] Пенчо Кубадински - председател на ОФ, дългогодишен член на Политбюро на ЦК на БКП, известен с ловните си подвизи.

[34] Лозунгът е "на Екогласност".

[35] Хотел "Рила" на ул. “Калоян” беше използван от висшата номенклатура.

[36] Генерал Русков - шеф на Ловно-рибарския съюз.

[37] УБО - Управление за безопасност и охрана, службата от Държавна сигурност, която се занимаваше с охраната и обслужването на висшата номенклатура.

[38] БНЗ - не ми е ясно, възможно е да е грешно разчетено /примерно МНЗ – Министерство на народното здраве/.

[39] МНП - предполагам, че се визира Министерство на народната просвета

[40] КДС - Комитет за държавна сигурност. Имаше период, в който съществуваше така структура. По-късно остана като синоним на ДС - Държавна сигурност. Лозунгът се противопоставя на практиката Народното събрание да бъде зависимо и контролирано от Държавна сигурност.

[41] ДКМС - Димитровски комунистически младежки съюз, комсомолът. Тоталитарната младежка организация.

[42] Посланик в Турция - разбира се, заради Възродителния процес.

[43] Владко - синът на Тодор Живков, Владимир.

[44] Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Иван Панев, Георги Йорданов - членове на Политбюро на ЦК на БКП.

[45] Иван Тодоров - Горуня, партизански командир преди септември 1944 г., а по-късно висш администратор. През шейсетте години сформира група с намерение да направи преврат и да свали Тодор Живков, защото "това общество" не е "онова" - за което той е бил партизанин. Заговорът беше разкрит. Беше обявено, че Горуня се е самоубил при опита за арест. Останалите участници в заговора бяха осъдени.

[46] "Човека от народа" - клише на пропагандата, с която се означаваше Тодор Живков.

[47] Начо Папазов - член на Политбюро на ЦК на БКП.

[48] Любомир Левчев - председател на Съюза на писателите. Неговият син Владимир Левчев беше от известните активисти на Екогласност.

[49] Благовест Сендов - безпартиен, председател на БАН, в следващите месеци подкрепящ демократичните промени. Участник на кръглата маса като независим.

[50] Заместник-главен редактор на “Работническо дело”, политически коментатор в телевизията, работещ в кабинета на Милко Балев. Автор на популярни книги по народопсихология. Изключително енергичен и адаптивен.

[51] Тодор Живков държеше на земляците си и родното си място - село Правец, Ботевградско, което по негово време се разви като град с развита икономика.

[52] Не е ясно защо е 35 години?

[53] Битуваше твърдението, че има 60 резиденции. Вероятно са били толкова. Възмущението срещу резиденциите, т.е. скъпите домове, беше всеобщо.

[54] Трансформиране на абривиатурата НРБ - Народна република България, конституционното наименование на държавата.

[55] Неясно от къде и как е получена цифрата 1562

[56] България е 8 млн.

[57] Гешев - прочутия полицай отпреди 9 септември. Съществуваше мълвата, че Тодор Живков е бил агент на Гешев, така както днес се говори за агентите на Държавна сигурност.

[58] Григор Стоичков - член на Политбюро.

[59] След земетресението, в което най-силно пострада районът на град Стражица, бяха събирани пари за поправяне на нанесените щети. За събраната сума, доколкото ми е известно, не беше даван отчет никъде. И преди и след 10 ноември.

[60] Милко Балев - член на политбюро, дългогодишен шеф на кабинета на Живков, негова дясна ръка. Гриша Филипов - бивш министър-председател, член на политбюро.

[61] "Събеседник по желание" - рубрика в много популярното предаване на телевизията "Всяка неделя" с водещ Кеворк Кеворкян. В случая Тодор Живков се призовава да застане пред народа и да отговаря на въпросите.

[62] Трайчо Костов - секретар на ЦК на БКП, осъден и обесен по скалъпен политически процес по сталинско време. Тодор Живков, тогава секретар на софийската организация на БКП, пламенно се произнася против предателя Трайчо Костов.

[63] Вероятно намек за априлския пленум 1956 г., когато Тодор Живков овладява БКП и започва нов цикъл на тоталитарната власт.

[64] Трансформиране на популярния при тоталитаризма лозунг "Помни 9 юни, пази 9 септември". На 9 юни 1923 година е извършен преврат и министър-председателят Александър Стамболийски, водач на БЗНС, е убит. С лозунга се зовеше към "работническо-селско единство" в защита на Народната власт, както се наричаше тоталитарната власт.

[65] Никола Петков, лидер на БЗНС, осъден и обесен по измислени обвинения през 1947 г.

[66] Април 56 - априлският пленум на ЦК на БКП, с който Тодор Живков идва на власт.

Митинг - мюсюлманите

[67] Тази серия от лозунги оставям без коментар. Те се издигаха от присъстващи на митинга български мюсюлмани. Виждате ги на снимката. Призовавам лозунгите да бъдат прочетени много внимателно. Бих искал възрастният читател да си припомни, а по-младите да усетят социално-политическия контекст, в който започнаха промените в България и защо беше важно да зовем за "мирен преход" и понякога ние - водачите на СДС да се стремим да укротяваме топката. (Говоря за моите разбирания! Не обвързвам с тях другите. Имаше и други причини, също важни.) Не трябваше с действия да преминаваме невидимата граница, зад която се отприщваха разрушителните сили на етно-религиозното противопоставяне. Въглените бяха живи. Имаше достатъчно горивен материал. Беше достатъчно в така наричаните "смесени райони" да се разчуе, че държавата е слаба и не се знае дали в София има централна власт. С Възродителния процес и последвалата Голяма екскурзия държавата се беше насадила върху буре с барут.

Това бяха стотици хиляди мъже и жени, които в този момент усещаха, че е дошъл моментът да поискат своите права. Така, както ги разбираха.