![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
НОВОТО ВСЕКИДНЕВИЕ Интервю с д-р Константин Тренчев за промяната, която очаква поради оттеглянето на Т. Живков от властта Р. Узунова: Ало, Константин Тренчев? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Бих искала да говоря с вас, Константин Тренчев, за промяната, която стана. Една твърде сериозна промяна, твърде дълго чакана промяна. И все пак, тази промяна, според мен, би трябвало да се обмисли - до къде стига, до колко са възможностите й? Та, какво е вашето мнение по този въпрос? К. Тренчев: Промяната се почувства доста осезателно, г-жа Узунова. В България беше буквално празник - хората си честитят като на Коледа. Струва ми се, обаче, от друга страна, че има нещо много тъжно и жалко, че може един лидер да бъде толкова омразен на собствения си народ… Ако погледнем обаче нещата от друга гледна точка, това ме настройва и оптимистично и показва, че въпреки невероятните духовни опустошения, които тоталитарният режим нанесе на българина, все пак българският дух не е бил сломен и въпреки обичайните двойни стандарти в нашето мислене, въпреки параваните, които бяхме изградили в името на оцеляването, все пак в преобладаващото мнозинство са се съхранили присъщите на българина морални добродетели. И сега, при подходящия момент, те успяха да се изявят. Просто е учудващо колко много хора са запазили в себе си този жив български дух, и при първата възможност той се прояви. Разбира се, това не е едно голословно твърдение: обадиха се стотици хора в къщи, честитиха ми хора съвсем непознати, наши съседи и т. н. …, просто беше някакъв изблик на, бих казал, на всенародна радост… Р. Узунова: А какво мислите за приемника на Тодор Живков? К. Тренчев: Ако мога да се изразя в резюме, бих казал, че съм умерен оптимист. За подобно мнение имам, имам известни основания. Бих ги разделил на три групи. Първата е, че при тоталитарния режим човек по презумпция крие мнението си. Не трябва да забравяме какво се случи в Съветския съюз: все пак Горбачов също беше от антуража на Брежнев, а сега виждаме и промените в Източна Европа, и по-специално в ГДР… Да се надяваме, че новият ръководител е човек от същия тип. Втора група фактори, които също вдъхват известен оптимизъм, това е, че бидейки министър на външните работи, и той е пътувал много, имал е възможност да общува с професионални политици, имал е възможност най-вече да сравнява различните обществени системи и особено западните демокрации с тоталитарния модел, нали, който е в Източна Европа - или беше, поне до скоро. Да се надяваме, че той има една ясна представа, че този модел е напълно обречен и че за сега в този свят друга алтернатива освен демокрацията не се предлага. И трета група фактори, с която вероятно той много добре трябва да помисли и да се съобрази, това са събитията в България по време на Екофорума и особено кулминацията на 3-и, при закриването му, с тази огромна за мащабите на България демонстрация пред „Ал. Невски”, с Петицията до Народното събрание… И най-вече със събитията в Германската демократична република, доскоро считала се за бастион на тоталитаризма, който видяхме, че бързо-бързо рухна. Тъй че, в контекста на всички тези неща, има, има признаци за оптимизъм. Мисля, че здравият разум ще надделее и отношението към независимите сдружения ще бъде друго, защото тъй или иначе ние предлагаме някаква алтернатива. Р. Узунова: По времето, когато бях в София, Константин Тренчев, д-р Тренчев, забелязах едно чувство на центростремителни сили на различните независими сдружения. И това, изглежда, продължава, за да се направи една акция, обща, на всичките независими сдружения. Бихте ли казали малко повече по този повод? К. Тренчев: Струва ми се, че всички тези движения имат много допирни точки и че тяхната основна цел е демократизиране на обществото. С оглед на задълбочаващата се криза - духовна, икономическа, и политическа, и всякаква - на обществото има опасност ситуацията да протече общо взето по следния начин: нищо не може да бъде предложено от управляващия елит, но от друга страна, демократичната опозиция е общо неукрепнала и неопитна, за да предложи нещо. Всички ние, представителите на тази демократична опозиция, чувстваме това и да се надявам, че последните промени ще послужат като сигнал за форсиране на разработките на различни доктрини и програмни документи на тези движения. Но особено остро се поставя въпросът за консолидацията на независимите сдружения под една по-обширна и по-обща платформа за демократизация, която да обедини, под формата на федерация, тези сдружения в името на постигане на общи цели. Но това обединение не трябва да се тълкува като загубване на тяхната самостоятелност, а напротив – просто платформата ще ги сближи, те ще намерят една база обща за работа, а всяка от тях ще разработва вече своята специфична област. Тъй като за 45 години тоталитарен режим се натрупа неимоверно количество проблеми и те трябва да бъдат анализирани и, разбира се, предлагани различни доктрини за изход още дълги месеци. В случая решението би било да се излезе с нещо като призив за демократизацията, ние да покажем своята причастност към демократичните промени и да подпомогнем, ако може така да се изразя, и правителството в тази негова стъпка, защото избирането на новия Генерален секретар се тълкува от мнозинството от народа като стъпка в тази посока. (недатирано, ролка № 360)
|
||||||||
|