| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
“Свободата на духа и човешките измерения в Европа”
Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.
Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения, и Международен симпозиум ,
организиран от френската Фондация „Futur”
Коментар на Владимир Костов
Владимир Костов: При много международни конференции, успоредно с тях независими групи и частни лица организират манифестации - от симпозиуми и колоквиуми до седящи гладни стачки, обикновено срещу залата, където се провежда самата дипломатична конференция, за да изразят своите становища, за да кажат своята дума. Това е в пълно съответствие за съвременното разбиране за правата на човека. Всеки има право на гледище, всеки има право да го изрази и защити и не може да се смята, че официалните правителствени делегации имат монопол върху представянето на мненията и становищата на гражданите от съответните страни. В близкото минало подобни независими граждански манифестации, които допълваха или оспорваха становищата на официалните делегации от Съветския съюз и социалистическите страни бяха съставени изключително от хора, прокудени от съответните страни заради политическите им убеждения, заради религиозните им вярвания или просто заради това, че бяха упорствали да защитават правата си. Групи българи, прогонени от режима в чужбина, организираха подобни независими трибуни, по-специално по време на Мадридската и Виенската конференции, както и на тази в Отава - за проследяване на споразумението от Хелзинки. В духа на промените, които се извършват в Съветския съюз и в някои други социалистически страни, и в тази област сме свидетели на нещо ново. Под натиска на международното и собственото обществено мнение социалистическите режими започнаха да допускат техни граждани да излизат от страната с предварително обявеното намерение да правят изявления. Повтарям, с предварително обявеното мнение да направят изявления, да участват в една или друга форма на тези независими обмени на мнения, гледища и след това отново да се върнат в родината си. Нещо, което ще напомня, е основно човешко право на всеки. Едни от най-ярките примери в последната година в тази област бяха пътуванията в чужбина на Андрей Сахаров и лидера на Пражката пролет от `68а година Александър Дубчек. Няма съмнение, че това е явление, което ще се развива и ще бъде един от критериите, по които международната общественост ще съди за степента на положителните промени в социалистическите страни и специално що се отнася за зачитането на човешките права. В последните два - три дни в Париж, където, както знаете, тази седмица започна Конференция за преценяване изпълнението на Хелзинкските споразумения в областта на човешките права, беше място на една българска премиера в тази област. Френската част на фондация "Futur", председателствана от бившия министър Жак Бумел, организира в една от залите на Националното събрание двудневна среща - вчера и днес, - на която се разискват проблемите на свободата на духа и личността в съвременна Европа. В срещата участват интелектуалци от различни европейски страни и от Съединените щати. И ето така, както за други социалистически страни това беше станало, сред участниците са и трима български интелектуалци, членове на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България: Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов. Те са излезли от България с редовни паспорти и визи, издадени именно въз основа на искане да участват в тази среща, да изкажат на нея свои мнения. Нещо, което е човешко право на всеки българин и би трябвало да бъде зачитано от режима спрямо всеки. Присъствието и участието в срещата на тези трима български интелектуалци бе посрещнато и поздравено с най-искрена симпатия от фондацията "Futur" и от участниците в срещата като белег на една положителна еволюция и на българския режим в тази област. Ако нещата свършваха до тук, наистина щеше да има основание само да се поздравим. За съжаление, това не е така. Малката положителна стъпка на режима, изразила се в разрешаването на пътуването до Париж на Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов е придружена с други действия, съобщенията за които бяха приети с най-голяма тревога както от участниците в срещата, така и от френската общественост, и от участници в официалната конференция за човешките права, за което свидетелстват информации и коментари на френския печат. Така с тревога и протест бе отбелязано, че българският режим не само не разреши пътуване на други поканени от фондацията "Futur" – доц. Жельо Желев и йеромонах Христофор Събев, председател на Комитета за защита на религиозните вярвания, свободата на съвестта и духовните ценности, но постави под арест д-р Константин Тренчев, председател на независимия профсъюз "Подкрепа" и екстрено прибра запас говорителя на Независимото дружество за защита на човешките права Димитър Томов. Ще отбележа впрочем, че френският синдикат …Ouvrier изпрати до Тодор Живков протестна телеграма в защита на д-р Константин Тренчев. В Париж, на срещата организирана от фондацията "Futur", дойдоха и други български граждани, под една или друга форма принудени от режима да напуснат страната в последните седмици - като поетът Петър Манолов, секретар на НДЗПЧ, отец Благой Топузлиев, член на същото дружество и като Стефан Чолаков от Враца, опитал да създаде една независима организация в България под наименованието "Партия на зелената маса". Тяхното положение само по себе си свидетелства пред международната общественост за крайно ограничения характер на тактическата маневра на българския режим, изразила се в разрешаването да дойдат в Париж, дадено на споменатите трима интелектуалци от дискусионния Клуб. Но френската и международна общественост, които следят работата на конференцията в Париж, имаха тези дни допълнителни поводи за дълбока тревога по отношение еволюцията на положението в България. Съобщенията за репресиите срещу мирните демонстрации на българските граждани от турското етническо малцинство, за убитите и ранените, чиито брой остава за сега неизяснен, както за подетата от режима провокаторска кампания за раздухване на напрежение между отделни групи от населението предизвикват тук най-дълбока загриженост и в известен смисъл недоумение. Наблюдателите се питат до къде е стигнало ръководството на българския режим в своята вътрешна криза и неспособност да отговори на желанията на обществеността за истинско преустройство и реформи, питат се възможно ли е това ръководство да е избрало линията „колкото по-зле за страната и нацията, толкова по-добре за самото ръководство”. Кампанията, водена от режима в България и специално сталинистките нападки срещу дейци на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството и други независими организации в страната предизвика разбираема тревога и един изпълнен с човешко и гражданско достойнство отговор от трибуната на срещата на фондация "Futur", който изрази Копринка Червенкова в изказване на заседанието в петък вечерта. За положението на Българската църква и всички вярващи говори пред срещата отец Благой Топузлиев, за борбата в защита на човешките права - секретарят на Дружеството Петър Манолов. Интересът на френската общественост към това, което става в България, се проявява не само в залата, където се провежда срещата на фондацията "Futur". Онзи ден поетът Петър Манолов говори на среща, организирана от американска, френска и други обществени организации за следене изпълнението на Хелзинкските споразумения. Вчера Петър Манолов и отец Благой Топузлиев бяха приети на продължителен разговор от ръководителя на френската делегация на Парижката конференция за изпълнение на Хелзинкските споразумения, посланикът Ксавие дьо Прен-дьо Шeвалери и неколцина негови сътрудници. Петър Манолов посети и разговаря също с председателя на френския ПЕН клуб господин Рене Таверние. Освен това, не само на заседанията на Международната конференция за изпълнение на споразуменията от Хелзинки, но и практически всички френски вестници отбелязват тревожните факти за репресиите срещу турското етническо малцинство и за подетата от режима провокаторска кампания за изостряне общественото напрежение в страната. Двудневната среща, организирана от фондацията "Futur", продължава до късно тази вечер, така че допълнително ще имам случай да се спра на нейния завършек и на някои заключения, които тя налага.
(3.06.1989 г., ролка № 97)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
