| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
“Свободата на духа и човешките измерения в Европа”
Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.
Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения, и Международен симпозиум ,
организиран от френската Фондация „Futur”
Репортаж от работен семинар на “Хелзинкки уоч” („Хелзинкски наблюдател”). Петър Манолов представя текста си от семинара.
Р. Узунова: 2 юни, Париж. На телефона е специалният кореспондент на радио “Свободна Европа” Румяна Узунова. Вчера, 1 юни тази година, в сградата на френския Парламент се състоя семинар, организиран от Международната федерация за правата на човека, известна под името „Хелзинки уоч”. Основната тема бяха правата на човека в Източна Европа. Семинарът бе ръководен от председателят на федерацията Карл Шварценберг. От трибуната на този международен форум прозвуча и български глас - гласът на секретаря на НДЗПЧ в България Петър Манолов. Ето част от записа, направен по време на работната сесия.
(следва част от записа, от който се разбира само, че говори на български)
Р. Узунова: По-голямата част от словото на Петър Манолов бе преведена на френски на аудиторията. За това помолих Петър Манолов да прочете пълния текст на своето изказване. Давам телефона на Петър Манолов.
П. Манолов: Дами и господа. Уважаеми пратеници на народи, защитници на обезправени, преследвани, потискани и прекръствани, радетели на хуманизъм без държавни граници. Благодаря за поканата ви, която ми позволи да се изкажа пред вас и да изразя съжалението, че опасенията на НДЗПЧ в България се сбъднаха. В страната ни се проля кръв на правозащитници. Убити са на 21 май двама, според БТА, според други данни шестима, а има слухове за 30 жертви и огромен брой ранени. Имената на загиналите са: Хасан Селеб Арнаудов, Мехмед Салиев Рашидов, Мехмед Лон, Шакир Мехмедов Шакиров, Наргизе Хасанова Мустафова - 23 годишна майка на 2 деца. Стотици обезправени хора са в щафетна гладна стачка, започнала на 6 май във връзка с конференцията в Париж. От тази трибуна днес трябваше да говори председателя на профсъюз „Подкрепа” д-р Константин Тренчев. Но за съжаление на 25 май на път към френската амбасада, за да получи визата си, е задържан и се намира в Главно следствено управление – София, заедно с активистите на НДЗПЧ в България Антон Запрянов и Николай Колев-Босия. Съжалявам, че времето ми отреди да застана пред вас като носител на лоши вести. Името ми е Петър Манолов, 49 годишен, православен, българин, поет с много написани и само две издадени стихосбирки. Състоянието на правата на човека ме накара да приема длъжността секретар на Независимото дружество. Аз идвам от една страна, в която до края на м. април 1986 г. се ширеше страх, граничещ с ужас. Управляващите тази страна са изолирани, разединени и самотни, и сякаш имаха намерение да направят своя уродлив начин на живот норма за поведение на цял един народ. Посещението на Халеевата комета и последвалата Чернобилска катастрофа сякаш отключиха нашите страхове. Общественото съзнание в България се събуди. На 16 януари 1988 г. се учреди НДЗПЧ в България, което да служи като обществен гарант, че страната ни наистина ще се превърне в действително правова, която ще зачита своето законодателство, както и подписаните международни споразумения по човешките измерения. Наскоро след това се появиха неформалните организации – Екологичния комитет за спасяване на град Русе в София през март `88 г., Клуб 65 – ноември, София, 1988 г., Демократичната лига – Крумовград, януари 1989 г., Партията на зелената маса във Враца – януари 1989 г., профсъюз „Подкрепа” – Пловдив, февруари 1989 г., Независимия комитет за религиозна свобода – Велико Търново, април 1989 г. и „Виена `89” в Хасково през м. април 1989 г. Всичките тези неформални сдружения на хора, имащи за цел да причислят България към демократична и цивилизована Европа с мирни и законни средства, срещнаха неразбиране и репресии, арести и задържания - индивидуални и масови, принудителни заселвания - като на Едуард Генов и Николай Колев, прокуждания от България – сем. Генови, сем. Статеви, сем. Ибрахимови, сем. Бабички, Екатерина Маркова, Стефан Чолаков, Румен Цанков и др. Обиски, изземвания на основните документи на неформалите, лични архиви и документация, подготвена за регистриране, административни наказания, уволнения от работа, прекъсване на телефонните връзки, възпрепятстване на събиранията, провокации, дезинформация, скрито и открито психологическо следене, заплахи по телефона, заплахи в писма, заплахи с познати и непознати, организиране на заплахи с побой и др. На тези репресии Независимото дружество отговори само с мирни и законни средства - писмени и устни протести до българските и българо-езичните масмедии, подкрепени понякога от индивидуални и колективни гладни стачки. На желанието за диалог правителствените органи отговаряха с ескалация на репресиите, които доведоха до проливането на кръв, както вече съобщих в началото. Въпреки че се стигна далече от страна на репресивните органи, Независимото дружество и занапред ще остане вярно на принципите на Всеобщата декларация по правата на човека, като неговите членове ще продължат да се борят за човешките си права само с мирни и законни средства. В Декларацията от 27 май 1989 г., изпратена и до БТА, ръководството на Независимото дружество заявява, че всеки член на Дружеството, който извърши насилие, да се счита за изключен от редовете му, независимо от града и областта, в която членува. С ваше позволение, като секретар на НДЗПЧ в България отправям апел към българското правителство – да прекрати репресиите срещу Независимото дружество и другите неформални сдружения в страната, да премине от умишлена дезинформация към широка гласност, да пристъпи веднага към истински диалог като единствено цивилизовано средство за разрешаване на наболелите социални и национални проблеми. От името на Независимото дружество призовавам „Хелзинки уоч” и широката западна общественост да подпомогнат дейно затруднения процес към гласност и преустройство, като се създаде и изпрати Наблюдателна комисия в България. Моят народ е все още много, много болен, но показва окуражителни признаци на оздравяване, за което безспорна заслуга имате вие, събраните тук. В близките години този народ ще се съвземе окончателно. Оздравителния процес ще бъде съпроводен от много високи температури, бълнувания, неадекватни постъпки, критични ситуации, а може би и делириуми. За това няма да е зле да имаме около болничното си легло грижата на цивилизовани хора. Благодаря за вниманието.
Р. Узунова: Благодаря на Петър Манолов от името на слушателите на радио “Свободна Европа”. Слушате ме от Париж, на телефона беше специалният кореспондент на радио “Свободна Европа” Румяна Узунова.
(„Клуб 65” – има предвид Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, учреден в 65а аудитория на Софийския университет. 2.06.1989 г., ролка № 166. )
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
