| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
“Свободата на духа и човешките измерения в Европа”
Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.
Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения и Международен симпозиум ,
организиран от френската Фондация „Futur”
отец Благой Топузлиев пред Кестън колидж
А. Манолова: Говори.
Р. Узунова: 2 юни, Париж, на телефона е специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. Днес, 2 юни, свещеник Благой Топузлиев, представител за чужбина и говорител на независимия КЗРП, свободата на съвестта и духовните ценности имаше среща с представители на Кестън колидж – институция, която се занимава с положението на религиите и религиозните общности в Източна Европа. Помолих отец Топузлиев да ви запознае, драги слушатели, със съдържанието на своето слово пред представители на Кестън колидж. Давам телефона на свещеник Благой Топузлиев… Сега чакай малко, чуваш ли ме?,… изключи, чакай… (Пауза)
А. Манолова: Говори.
Р. Узунова: Пусна ли? Благодаря ви, отец Благой Топузлиев. На телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова.
А. Манолова: Можете да говорите.
Благой Топузлиев: „Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.”
Г-н Президент, братя и сестри, сърдечно ви приветствам от името на независимия Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности в България. Благодаря на Бога, че мога да говоря на тази среща като свободен човек. Но радостта ми не е пълна, защото основни човешки права са нарушавани в нашата страна.
По силата на българската Конституция църквата е отделена от държавата и следователно трябва да бъде свободна от политически вмешателства. Властите обаче грубо са намесват в църковните работи. Уставите на Българската православна църква и на Ислямския духовен съвет са съставени така, че да позволяват на държавата да контролира тяхната дейност. Избираните за висши духовници трябва да се радват на доверието на атеистично правителство. На официалните религиозни общности официално е позволено да откриват училище за подготовка на духовници, но нито една религиозна деноминация, освен БПЦ не се ползва от това право. Приемът на ученици и студенти в Духовната семинария и Духовната академия се контролира от държавните органи, включително и от Държавна сигурност. Вярващите от всички деноминации срещат големи проблеми при търсенето на основна религиозна литература – Библия, Коран и други. Православната църква има изключително монополно право да произвежда предмети за църковна употреба, от чиято продажба тя се издържа. Но властите създават трудности при доставката на суровини за производството на свещи, които са главното приходно перо на църквата. В процеса на масова урбанизация в България след Втората световна война цели нови градове и жилищни комплекси бяха създадени и в нито един от тях не беше съградена нова църква, нито дори такъв строеж бе предвиден в архитектурните планове. Така например край жилищния комплекс „Тракия” в Пловдив, проектиран за 80 000 жители, няма нито една църква. Такова е положението в новите жилищни комплекси в София и на други места. Колкото и да изглежда странно, над 80 % от съществуващите в България църкви са строени по време на турското робство. Положението на мюсюлманите е още по-тежко: на тях им е забранено да обрязват момчетата в съответствие с техните традиции, забранено им е да извършват погребения според турските обичаи, стари гробища и джамии биват разрушавани. Според официални данни от `66а година в България е имало 1400 джамии, днес те едва ли са повече от 700. Може би с реставрирането на една или две джамии, като например историческите джамии в Разград и Шумен, властите искат да заблудят общественото мнение относно положението на исляма в България. Бих могъл да ви дам повече примери за проблемите, с които се сблъскват религиозните общности, като например ограниченията при издаването на религиозна литература, забраната да се върши благотворителна дейност, забраната да се преподава вероучение в училищата, да се възпитават децата в религиозен дух. Всички тези тревожни факти породиха необходимостта да бъде създаден в Търново независимият Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Неговите цели са да се възроди религиозното и нравствено съзнание на нашето общество чрез извоюване на пълна независимост на религиозните общности от държавата, чрез въвеждането на факултативно религиозно обучение в училищата според вероизповеданието на учениците, чрез възможността да се издава религиозна литература в достатъчен тираж, чрез откриването на Домове на милосърдието като болници, сиропиталища и други в съгласие с думите на нашия Спасител: “Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.” Бог да ви благослови!
Р. Узунова: Слушате ни от Париж. На телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. Чу ли ме?
А. Манолова: Чух те. Защо не кажеш кой говори, и после ти се…
Р. Узунова: А, да, да, да…Пускаш ли? Чухте словото на свещеник Благой Топузлиев, произнесено пред представители на Кестън колидж – институция, която се занимава с положението на религиите и религиозните общности в Източна Европа. 2 юли, Париж, на телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова.
(2.06.1989 г., ролка № 359)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
