| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Разкази на Пламен Даракчиев
Р. Узунова: Включих. По-високо, моля ти се…
Пл. Даракчиев: Първото нещо: в кафенето на писателите бяхме с Георги Спасов.
Р. Узунова: Кога?
Пл. Даракчиев: Ами, ...
Р. Узунова: Миналата седмица?
Пл. Даракчиев: Миналата седмица, да. Всъщност тази седмица, сега в сряда или четвъртък бяхме там и се видяхме с Енчо Мутафов. Енчо Мутафов ни каза следното нещо, че той е разбрал, че Блага Димитрова, която в момента е в Хисаря, заедно с още един - двама от Клуба са тръгнали в посока Стара Загора, за да видят стария Тренчев и да научат малко повече, да вземат някаква информация. Но Държавна сигурност са ги спрели и са ги върнали в Хисаря. Енчо Мутафов предполага, че това вече е нещо като домашен арест. Това е нещо за твоя информация.
Р. Узунова: На кого домашен арест, на Блага?
Пл. Даракчиев: Да, на Блага и на другите двама. Не знам, просто може би трябваше да попитам, но не разбрах кои са другите двама.
Р. Узунова: А Енчо телефона даде ли си?
Пл. Даракчиев: Ами не, аз просто не съм го искал. Това всичко стана случайно. Аз просто ти го казвам като информация.
Р. Узунова: Той ми е приятел, Енчо.
Пл. Даракчиев: Друго: около... Майката на Николай Колев е получила два отговора от Бахнев. Ако искаш да ти ги прочета, или да кажа за какво става дума.
Р. Узунова: Да, да, чети ги.
Пл. Даракчиев: Не, аз ги нямам точно записани, но мога да ти кажа за какво става въпрос. Първият отговор, момент само да погледна, е от 27 юни, писмо № 744, от 27 юни 89 г. До Николина Кръстева Маркова. Комитетът за защита правата на човека й отговаря, че по нейно писмо… „я уведомяват, че на 19 юни `89 г. по запитване до Главна прокуратура на НРБ за информация относно здравословното състояние на сина й /на леля Николина/… всички аспекти, засягащи гарантиране правата му /на Николай Колев/ съгласно НПК,… че са направили това запитване. При получаване на информация ще ви уведомим своевременно.” Това е на 27 юни. На следващият ден, на 28 юни, отново писмо № 744 - не знам защо писмото има същия номер - пише следното, долу-горе, перифразирам: “В Комитета е постъпил отговор на наше запитване относно вашия син. Уведомени сме, че е взета „мярка за неотклонение”. Здравословното му състояние е нормално. Протичането на предварителното производство е под надзора на прокурор. Съществуват нормативно установени ограничения за получаване на друга информация според Наказателно-процесуалният кодекс на този етап от следствието с оглед опазване на следствената тайна. Допълнително ви уведомяваме, че съгласно НПК обвиняемият може да постигне защита на правата си според условията на чл. 51 от НПК съобразно стадия, в който се намира наказателното производство”. Долу-горе това са двата отговора.
Р. Узунова: Да. То горе-долу това е и на отец Иван.
Пл. Даракчиев: Да, в най-общи линии е това… На отец Иван е дълъг, защото на леля Николина са по пет изречения. На отец Иван е доста така дълъг.
Р.Узунова: А Кояна получила ли е?
Пл. Даракчиев: Кояна лично - не.
Р. Узунова: А семейството на Тренчев?
Пл. Даракчиев: Не, иначе щях да знам, но за такъв не знам. Пак трябва да я попиташ, но мисля, че не, тъй като не е ставало дума за такъв отговор. Ние бяхме няколко дни заедно с нея.
Р. Узунова: Пламен Даракчиев? Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”. Днес е 11 юли, вече, доколкото пресметнах, са 47 дена от задържането на д-р Константин Тренчев, Антон Запрянов и Николай Колев – Босия. Днес, 11 юли са 27 дена от задържането на йеромонах Христофор Събев. Повече от 20 дни минаха, откакто Тодор Гагалов отиде с призовка за свидетел в Главно следствено управление и не излезе от там. Какви сведения имате за тези ръководители и активисти на независими сдружения в България? Сведения за здравословното им състояние, за възможността им да използват правна защита и за обвиненията срещу тях?
Пл. Даракчиев: Интересувате се не само вие, интересуват се доста хора, включително техни познати, съмишленици, хора от самодейните сдружения. Неведнъж ми се налага да давам информация. Но определено мога да кажа, че сведенията са оскъдни. Защото колкото и крещящо от човешка и от гражданска гледна точка да е това нелепо положение, имам предвид това, че 47 дни например с Константин, Антон Запрянов и Николай Колев, ни свиждане, не вест, ни кост, изобщо и пълна изолация…, та колкото и крещящо да е от човешка и гражданска гледна точка това положение, от гледна точка на закона, тоест от Национално-процесуалния кодекс тази ситуация е нормална. Но мисля, че с този момент се сблъскаха и активистите на официалния Комитет за защита правата на човека, които на два пъти официално поискаха информация от Прокуратурата. Аз определено смятам, че е време и този Комитет, и Дружеството, пък и изобщо гражданите да си каже думата по тези наболели правни въпроси. Необходими са не една и не две промени, защото, съдете сами какво е положението, по следния пример: от една страна изрично е казано, че органите не могат да предприемат задържане под стража например за повече от 3 часа без преди това да се е произнесъл прокурор. Добре, демократично наистина. От друга страна, оказва се, че у нас съществува правна възможност един човек да бъде държан в ареста 6 месеца, цифром и словом, като обвиняемият бъде поставен в същото положение, в каквото са сега петимата. Т.е. и в същата неизвестност по отношение на близки и познати, и в същата неизвестност по отношение на обществеността, на средствата за масова информация, изобщо, помъчете се да си представите ситуацията.
Р. Узунова: Времето все пак върви напред и да се надяваме към добро. Върви ли и ще върви ли напред към добро и правното състояние на страната? Как мислите Вие?
Пл. Даракчиев: Ние също се надяваме, че върви към добро положението. Още повече, че сме дълбоко убедени, че и петимата са невинни. Но мисля, че на 25 този месец ще изтече правото на следствените органи да задържат повече първите трима - д-р Тренчев, Антон Запрянов и Николай Колев. Но следствените органи имат правната възможност да поискат от Главната прокуратура продължение на срока за още 2 месеца, а след това, ако не се лъжа, с разрешение на Главния прокурор на Републиката могат да вземат и още 2 месеца, т.е. да направят тези 6 месеца, за които стана дума одеве. Ние, членовете на Синдиката, обаче се надяваме, че следствените органи за изминалото време, вече 47 дена, а имат още време до 2та месеца, са успели да си свършат работата, т.е. че са набрали необходимите доказателства за формулиране на обвинение, или пък обратното - притежават вече достатъчно доказателства за невинността им. Законът вменява и двете неща в тяхно задължение, на следствените органи – да търсят доказателства за вината, от една страна, от друга страна – за невинността им. Ние чакаме да се случи в момента едно от двете. Макар, че пак ви казвам, нашето мнение е, че и петимата са невинни и ние очакваме тяхното освобождаване.
Р. Узунова: Мислите, че има необходимост от някакви промени в съдебно, в НПК?
Пл. Даракчиев: Естествено, всички ние мислим, още повече говорим за това, че трябва да станем правова държава. Ние не сме станали и никой няма смелостта да каже това. Разбира се, че трябва да станат сериозни промени, за каквито се говори и се пише, а и стават в Съветския съюз. Реално погледнато, необходими са тези промени, а друг е въпросът, че аз не съм юрист, аз съм просто един гражданин, но като гражданин съзнавам, че аз мога да бъда също потърпевш в някои аспекти от някои несъвършенства на нашето законодателство. Имам предвид конкретно Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Между впрочем, тъкмо тук му е мястото да ви задам и аз един въпрос. Например, възможно ли е в САЩ, чиято гражданка доколкото знам сте, или пък във ФРГ където понастоящем живеете, един човек да бъде държан в пълна изолация без адвокат в продължение на 47 дни? И ако е възможно, бих искал да ми кажете при какви обстоятелства се допуска подобно положение?
Р. Узунова: Първо, трябва да кажа, че нямам юридическо образование. Второ, че не ми се е случвало да имам нужда от адвокатска защита. Но е всеизвестно, че Наказателно-процесуалният кодекс в редица западни страни, в Съединените щати, е такъв, че задържаният има законното право да откаже да дава показания. Всъщност, предупреждават го още в първия момент, че неговите показания…, би могъл да не дава показания, тъй като те биха могли да се използват срещу него. А също така първите думи на задържания са: “Искам да говоря само в присъствието на адвоката си”. Това са всеизвестни неща. Не е задължително човек да има правно образование, за да ги знае и хората ги ползват. Пламен Даракчиев, към задържаните в ГСУ бяха отправени обидни квалификации като „родоотстъпници, демагози” и т.н., на тези уж спонтанни, а инак организирани митинги. И тези квалификации бяха дадени далеч преди Следствието да е оповестило каквото и да е заключение. Как си обяснявате това?
Пл. Даракчиев: Аз си обяснявам с това, че тази информация изтича контролирано. И не случайно изтича към една послушна част от обществеността. Но бих искал само да добавя, че тези квалификации се дават изобщо на самодейните сдружения - имам предвид и Клуба за подкрепа на гласност и преустройство, и Синдиката, не само в частност на някои техни членове, така че в частност и аз...
Р. Узунова: Попадате в тази категория?
Пл. Даракчиев: Да, разбира се, че попадам в тази категория. И освен това - най-много ми е неприятно, че съм и един вид заклеймен и от колеги. Макар, че има една поговорка “Гарван гарвану око не вади”, обаче се оказа… и аз го чувствам и като лична обида, разбирате ли. И всеки от нас го чувства, тъй като бяха квалифицирани самите сдружения по този начин.
Р. Узунова: Но как си обяснявате това?
Пл. Даракчиев: Първо искам да подчертая факта, че с тези квалификации са ангажирани не официални държавни органи - Правителство, Народно събрание или каквото и да е, а някакви обществени организации като Отечествения фронт. Дори не е като цяло Отечествения фронт, а конкретни организации по места. А тези организации отдавна са доказали, че са послушни и че се поддават на манипулация. Те просто умеят да свършат такава „черна работа”, ако мога така да се изразя. Но искам и да кажа, че доколкото знам, у нас няма такова престъпление като родоотстъпничество, например, ако търсим точно термина. Мисля, че това е един удобен и сравнително безопасен за широки спекулации термин. Бих искал и да допълня: тук-таме се подмята, във връзка с тези квалификации, че се имат предвид наши евентуални връзки с правозащитни мюсюлмански организации или пък просто с мюсюлмани, които си търсят правата, етническите права. Искам да кажа, че ние уважаваме тези хора, уважаваме и техните стремежи, всеки от нас като гражданин си има мнение по тези наболели въпроси. Лично аз подкрепям в това отношение Декларацията на Дискусионния клуб, прочетена в Париж неотдавна от Копринка Червенкова, и по-точно в този пункт, че въпросните български граждани трябва да имат три възможности, цитирам - мисля, че така беше: 1. да се асимилират, т.е. да се самоасимилират, ако желаят; 2. да напуснат страната; и 3. да останат в нея, запазвайки своята самобитност. Но така се върна на въпроса: на някои хора им е удобно да не правят разлика между дейността на Дружеството и на синдиката “Подкрепа”. На същите хора също така им е удобно да говорят, че зад нашите синдикални цели стои политическа програма. Но те имат пълната възможност да докажат твърденията си, ако могат, разбира се, тъй като голяма част от документацията на Профсъюза е в техни ръце. И тук искам да напомня, че изглежда сме забравили и гласността с обратен знак, защото ако си спомняте, след обиска у Петър Манолов, скоро след това Следствието услужливо и подборно предаде някои документи за публикуване, … имам предвид на “Работническо дело”. Нека да направят сега същото и с документите на Профсъюза.
Р. Узунова: Не съм видяла публикации.
Пл. Даракчиев: Ама няма и да видите. Досега би трябвало да стане нещо подобно, но засега още няма. Макар, че толкова документи на Синдиката, и наша лична кореспонденция, и какво ли не, маса страници са притежание на следствените органи в момента. Така че искам да ви кажа, че отчитайки нашите специфики като синдикат, ние не сме предприемали граждански действия в защита правата на българите-мюсюлмани. Искам да ви кажа и това, че изглежда, така поне ние мислим, че на тях съвсем не им е до синдикални права, а просто друга треска ги тресе. С това си обясняваме, че на практика нямаме членове, поне в настоящия момент ...
Р. Узунова: Етнически турци?
Пл. Даракчиев: ... да, между нас, в което следствените органи сигурно са се убедили, тъй като притежават молбите за встъпване в Синдиката. Но искам веднага да кажа и…
Р. Узунова: Но, според мене, не е грешно някой българин от турски произход да членува в профсъюза “Подкрепа”.
Пл. Даракчиев: Разбира се, точно това исках да ви кажа, че Синдикатът е отворен за всички български граждани, но - искам да добавя и това – стига да не се страхуват, тъй като - в разговори с хора установявам - че някои от тях се притесняват. Те виждат ред неща, които се случват около Профсъюза и, ако щете, физически се страхуват, което е адски неприятно.
Р. Узунова: А като независим профсъюз какво е отношението на „Подкрепа” към етническите турци, към правата на етническите турци, дори към в момента масовото им преселение в Турция?
Пл. Даракчиев: Трагедията на всички тези хора, естествено, не може да не ни вълнува. Не може да не ни изпълва с въпроси, чиито отговори, да ви кажа, са болезнени за самочувствието ни като нация. Това са хора, които принадлежат на тази нация, това от една страна. От друга страна, масовото преселване ни интересува доколкото се борим за синдикални права, сме синдикат и ни интересува социалната и икономическата сфера у нас, а ние сме изправени там пред огромни трудности. Защото си отива работна ръка, изключително ценна работна ръка, в доста разнебитеното и изпосталяло откъм трудови хора селско стопанство, земята. Отива си работна ръка от някои важни отрасли като строителството, тъкачната индустрия, цигарената и тютюневата промишленост, които, както е известно, са златоносещи за страната, от някои непривлекателни производства и пр. Нашето мнение е, че си отиват доста работливи хора. Дотолкова, доколкото има официални данни, а и по някои косвени признаци, можем да кажем, че съществува реална опасност 7 - 8 до 10 на сто да намалеят заетите в народното стопанство. Що се отнася до селското стопанство, специално, този процент може да бъде и много по-висок. Съществуват обаче два много важни момента при оценката на ситуацията: Първият - поради сложили се традиции въпросният трудов ресурс, за който говорим, е главно производствен, т.е. в него участието на непроизводителното чиновничество и интелигенцията е с нищожен дял. Да не говорим за това, че двата жизнено важни отрасъла, които цитирах – селското стопанство и строителството, ще бъдат направо поразени, ако така продължава потока. Вторият фактор е географски. Отиват си хора от периферни райони на страната, за които държавата в последните години положи доста усилия, специални усилия. Имам предвид някои постановления като например прословутото 22ро постановление, 20то, сега 31во, което заменя 22ро. Тези географски райони са с така крехка, тепърва изграждаща се промишлена и социална инфраструктура, и оголването им трудно вече може да бъде компенсирано. Аз не знам какви постановления трябва да излязат оттук нататък, за да могат тези райони наистина да се съживят, каквато беше досегашната цел. Нашето мнение е, че икономиката ни в края на миналата година, началото на тая година беше в твърде сериозно положение, може би, хайде нека да го кажа, в предкризисна ситуация. Тази ситуация се задълбочи от икономическата реформа, имам предвид Указ 56, както и Указа за селското стопанство. Това е нормално, тъй като в първоначалния етап на всяка една реформа има проблеми, но това масово напускане на страната вече задълбочава нещата вече на Nта степен. И нашето мнение е, че до сериозния кризис, да не кажа по-силна дума – стопанска катастрофа, е, както се казва, един хвърлей време.
(11.07.1989 г., ролка № 212)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
