| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
НЕЗАВИСИМИТЕ СДРУЖЕНИЯ СЛЕД ПАДАНЕТО НА ЖИВКОВ
Декларация за учредяване на СДС, чете Желю Желев
Румяна Узунова: Включвам, Желю.
Желю Желев: „Декларация на Съюза на демократичните сили в България. След промяната на 10 ноември тази година политическият живот на страната навлезе в нов, драматичен период на своето развитие. Рязко нарасна гражданската и политическа активност на населението. В столицата и по-големите градове на страната се провеждат митинги и събрания в подкрепа на промяната и с искания за по-нататъшно развитие на демократичния процес. Към утвърдилите се независими сдружения се прибавят имената на все нови и нови неформални групи, които искат да участват в политическия живот на страната. Възстановяват организационната си структура старите политически партии като Опозиционният земеделски съюз „Никола Петков”, Социал-демократическата партия, Демократичната партия, Радикалнодемократичната партия и пр. Възникват инициативни групи за създаване на съвсем нови политически партии, които в миналото не са съществували. Към утвърдените вече независими дружества, като независимия съюз „Подкрепа”, „Екогласност”, Клуба за гласност и демокрация, Клуба на незаконно репресираните след 1945 година, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвеста и духовните ценности се насочват хиляди граждани, които искат да станат тяхни членове. Престижът на официалните обществени организации пада много бързо и те са принудени да маневрират, като се обявяват за независими от държавата. В същото време необходимите кадрови промени на държавния и партийния апарат не се извършват, няма или почти няма кадрови промени в средствата за масова информация. Провинцията практически с нищо не е засегната от промените. Като се прибави към това настъпващата икономическа криза и опасното бездействие на властите за решаването на етническите проблеми, което би могло да стане причина за надигането на много по-силно недоволство и дори безредици, става очевидно, че политическата обстановка в страната е вече сериозно изострена. Тази нова политическа ситуация повелително изисква да се пристъпи към обединяване на усилията и възможностите на независимите сдружения с оглед на по-натътъшното развитие на демократичния процес. Именно това накара Независимите сдружения: Независимото дружество за защита правата на човека, Клубът за гласност и демокрация, „Екогласност”, Независимия профсъюз „Подкрепа”, Комитета за развитие на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клубът на незаконно репресираните след 1945 г., Независимото студентско дружество, Движението за гражданска инициатива, Гражданския съюз за източни бойни изкуства, Българската работническа социалдемократическа партия – обединена, Българския земеделски народен съюз „Никола Петков” да обединят усилията си в един Съюз на демократичните сили. Като се изгражда изцяло на основите на координацията на действията на независимите сдружения в общата борба за демокрация, Съюзът на демократичните сили запазва напълно тяхната самостоятелност и независимост, тяхния специфичен профил и предмет на дейност, завоювания престиж и място в обществения живот на страната. В такъв смисъл … Съюзът на демократичните сили обединява усилията на съставящите го сдружения, а не самите сдружения. Съюзът на демократичните сили координира усилията на сдруженията в борбата за демокрация на основата на една цялостна демократична платформа, която е съставена от точки, предложени от самите учредители. Платформата, освен общите искания за гражданско общество, политически плурализъм, многопартийна система, правова държава и пазарна икономика, виждат и следните по-конкретни цели: равноправие и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона - частна и кооперативна; ново трудово и социално законодателство, което да гарантира правото на трудещите се на независими профсъюзи и стачка и да защитава социално слабите; проект за нова демократична Конституция на страната; привеждане на социалното законодателство в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и другите документи по Хелзинкския процес; деполитизация на армията и милицията; провеждане на демократични избори за ново Народно събрание; реабилитация на незаконно репресираните през периода на тоталитарната власт; пълна автономия на ВУЗ и реално участие на студентите в тяхното управление; премахване на идеологическия монопол в образователната система; самоуправление за научно-изследователските институти и художествено-творческите обединения, равна и финансова независимост на средствата за масова информация и издателствата; пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията; конституционна гаранция за равноправие между атеисти и вярващи и нов демократичен закон за изповеданията; законово регламентиране на свободната религиозна дейност и осигуряване независимостта на изповеданията от държавата; закриване на Комитета по вероизповеданията към Министерството на Външните работи; развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на околната среда; нов подход към етническите и религиозни малцинства, съобразен с Хартата за правата на човека. Съюзът на демократичните сили е отворен за всички независими сдружения и политически групи, които са готови да присъединят усилията си в борбата за осъществяване на горната платформа, като работят за това само с мирни и законни средства. Приемането на нови участници в Съюза на демократичните сили става само със съгласието на неговите учредители. В Съюза не могат да членуват фашисти, сталинисти, расисти, шовинисти и реваншисти.
Съюзът на демократичните сили се оглавява от Координационен съвет, съставен от трима представители от всяко сдружение, единият от които задължително трябва да бъде председателят или секретарят на сдружението. В Кординационния съвет решенията по важни въпроси се вземат с мнозинство от две трети, а по текущите – с просто мнозинство. Координационният съвет избира председател и секретар, които водят оперативната работа и двама говорители, които изразяват официалното мнение на Съюза. Координационният съвет извършва следните дейности: организира митинги, кръгли маси с правителството, общи листи за избори, поднася петиции, публикува декларации, създава смесени комисии за разработване на алтернативни документи и други, без да ограничава инициативите на другите сдружения в тази област. София, 7.12.1989 година.”
(9.12.1989 г., ролка № 59)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
