| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
НЕЗАВИСИМИТЕ СДРУЖЕНИЯ СЛЕД ПАДАНЕТО НА ЖИВКОВ
Интервю с Емил Кошлуков, председател на Независимото студентско дружество
Румяна Узунова: Ало, Емил Кошлуков? Румяна Узунова се обажда от Радио „Свободна Европа”. Вие, като председател на новообразуваното Студентско дружество, бихте могли да ми отговорите на някои въпроси. И първият от тях е: откога тази идея за създаването на независимо студентско дружество се носеше, тъй да се рече, по въздуха? Какви са първите стъпки, кои са първите инициатори? Ето включвам, говорете.
Емил Кошлуков: Тази идея съществува от много време, може би от 40 години, откакто студентите в България желаят да имат своя собствена организация. На тях им беше наложен Комсомолът като такава, но той не можеше нито да изрази техните интереси, нито да ги защити. Защото тя беше казионна организация, придатък към режима на Живков. Практически идеята, която ние поехме от въздуха, започна да се осъществява лека полека от 2и октомври, от началото на учебната година в Университета. Срещахме се на четири очи, с озъртане насам-натам, споделяхме си мислите, нашите виждания, обсъждахме ги… В най-общи линии се намерихме - тези, които мислехме еднакво, борехме се за едно и също нещо, искахме да бъдем заедно. Така се установиха тези първи 25 човека, които учредиха независимото Дружество. В началото на ноември всъщност ние вече се познавахме кои сме един по един, един с друг, а един познаваше няколко други, друг познаваше няколко ... Тогава беше все още опасно... Бяхме готови с идеята и с нейното осъществяване. Една вечер, мисля, че беше на 12и или на 13и (ноември) вечерта, това беше вторник, нали така? Късно вечерта ние се събрахме в частен апартамент и след пет часови дискусии до ранни зори след много чай и след много изпушени цигари оформи се нашия пръв документ, който вече е известен в цялата страна – това е нашата учредителна Декларация. Аз дойдох в Университета с мисълта, че ще бъде много трудно да се намерят студенти, които да се осмелят, да дръзнат, да пожелаят поне мъничко да участват в преустройството на страната, в демокрацията. Но бях изненадан, когато видях мои колеги, които бяха по-запалени и по-ангажирани с тази мисъл и от мен. Всъщност съмишлениците бяха намерени бързо. /…/ И още на другия ден ние залепихме на стената в двора на Университета нашата учредителна Декларация, започнахме да разговаряме и да популяризираме нашите идеи. Това беше началото.
Р. Узунова: А как практически, Емил Кошлуков, стана учредяването на Независимото студентско дружество?
Е. Кошлуков: Фактически, ние се учредихме официално същата тази вечер, за която споменах. След това започнахме да намираме симпатизанти, приятели, и на ксерокси и на принтери да размножаваме нашата Учредителна декларация. Тя предизвика невероятен интерес. Всички хора я взимаха, от ръка на ръка се разпространяваше, четяха я - някои се плашеха, други бягаха от камерите, тъй като имаше много чужди журналисти, които снимаха, а и български, които снимаха, но не предаваха, нито пък показваха /по телевизия, радио, преса .../ Идеята беше посрещната добре. Ние също не бяхме сигурни в – не толкова в нашия успех…, ние изразихме перспективи и тенденции, които положително ще бъдат приети добре; но не бяхме сигурни как ще реагира и управата на Университета, и общественноста, и изобщо хората в тези смутни времена. За наша изненада всички я приеха добре. Може би малко се страхуваха в началото, но всички я приеха добре. Няколко дена след това беше и нашето първо учредително събрание, представено пред обществеността, където ние отговаряхме на въпроси и разказахме историята на Дружеството Но в тези първи дни, още от първия ден, ние бяхме приети радушно от колегите си. Много хора пожелаха да станат наши членове още от самото начало. Беше много трудно да стигнем до провинцията. Никой не ни публикуваше, никой не отпечатваше нашите документи, никой не ни даде да се изкажем високо и гласно по тези проблеми, които ни интересуваха и които са общи за всички студенти. Но хора дочуха от някъде, може би са излъчили радиостанциите предавания, може би са им казали техни колеги, пристигаха в София, спяха по гарите, по квартири, по апартаменти, по хотели, изобщо задържаха се по всяка възможност само и само да могат се срещнат с нас, да получат Декларацията ни и да им кажем две - три думи, тогава нямахме опит, нали. Тези хора тогава бяха много ентусиазирани, а знае се, че в провинцията … нещата се променят по-трудно и по-бавно, там е много по-сложно, репресиите и натискът срещу тях бяха много по-големи, но хората идваха, зъзнеха в студа, стояха под дъжда и под снега само и само да могат да чуят нашите думи и да получат нашата Декларация. От Смолян, от Габрово, от Свищов, от Пловдив, от Плевен, от всякъде пристигаха момчета и момичета, горещи, запалени, ентусиазирани, просто с една гола идея, с нищо друго, но с желанието да променят нещата в България, да подпомогнат демократичнотото обновление, да подпомогнат тези линии и тенденции в нашата вътрешна политика, които обещаваха да родят свободата.
Р. Узунова: А знаете ли, Емил Кошлуков, какви дружества, какви независими студентски дружества има организирани в провинцията?... Зададох си въпроса, говорете...
Е. Кошлуков: В провинцията може би десетки. Но след като учредихме нашето и приехме молбите на всички хора при нас, ние решихме, че тактически е по-добре да не създаваме филиали на първото независимо студетско дружество, а да подпомогнем – както личи от нашите документи - създаването на такива студентски дружества по факултети, навсякъде; те да бъдат напълно автономни, напълно независими, тъй като ние не искаме да дублираме Комсомола. Втора тоталитарна казионна организация не ни трябва. Затова ние се обърнахме към нашите колеги членове и симпатизанти и им казахме: Направете свое дружество за своите проблеми, вие най-добре знаете вашите болки и вашите желания, един филолог от София не може да знае проблемите на един химик в Бургас или на един медик в Пловдив. Там, в тези факултети, където са най-здравите социални връзки, лични връзки между студентите, само там може наистина да се поставят проблемите и да се намери пътят към тяхното разрешаване. Затова ние разбъркахме своя архив и призовахме новите независими студетски дружества, преди да приемат членове, сами да осигуряват своя членски състав, сами да излязат със свои учредителни декларации и практически програми в рамките на тази обща … Вие разбрахте колко общо е формулирана, просто за да обхване всички интереси на студентите, и те да я сведат вече на свое факултетно ниво, и вече да започнат мерки, вече да започнат борба за осъществяване на своите цели пред Факултетни съвети, пред Академични съвети, ако е необходимо - и пред Министъра на просветата, да се предлагат техните желания и техните резолюции и декларации и да се обръща внимание. Така че аз не мога точно да ви кажа колко такива дружества има в страната - може би няколко десетки… Нашите два телефона и адреса за кореспонденция, т.е.… Нашият Координационен комитет имат по-точна представа в момента… И другата причина да не мога да ви дам информация в момента е, защото те все още се учредяват: за Благоевград заминава в четвъртък наш делегат, който ще помогне за учредяването; за Русе заминава наш делегат; както и за Кърджали вчера замина делегат; за Габрово, където е учредено дружество… изобщо дружества още възникват, така че точният брой не мога да ви предам, аз самия не го знам, но са много, наистина много в цялата провинция.
Р. Узунова: Доколкото разбирам, Емил Кошлуков, няма някаква централна организация, т.е. не е като пирамида, а е някаква разпръсната - като мозаечна структура. И тогава какво е общото между тези студентски дружества? … Ето, включих…
Е. Кошлуков: Вярно е, че нямаме пирамидална структура, нямаме централизирано ръководство, никой не ни управлява и това е гаранцията, нашата гаранция за демокрация. Такава организация, каквато е нашата, с автономни независими дружества, никой не може да я манипулира и никой не може да я командва. Точно това, което искаме да избегнем: ние не желаем да диктуваме от горе, от Координационния комитет решения, наставления, модели, както прави Комсомола; ние прибягнахме към този вид развитие именно за да избегнем извръщаването и изопачаването на нашите идеи, именно за да избегнем опита, ако съществува такъв, за манипулиране и за демагогия. А общото, което ни обединява всичките, това е борбата за демокрация, за гласност, за общите човешки права и свободи и за нашите студентски искания, които са общи за всички студенти. Например деидеологизацията на учебния процес и спирането на факултативното изучаване на идеологическите дисциплини е абсолютно еднакво за всички студенти. Няма студент в България, който да желае да изучава тези предмети и да държи изпити по тях. В момента тече например координирана петиция между всички дружества за факултативното изучаване на История на БКП, Научен комунизъм и за премахване на държавния политически изпит - това са анахронизми от тоталитарното време, от Живковата епоха и те не бива да съществуват повече във Вузовете. Вузовете са академични средища, а не партийна школа, нито пък казионни организации, те трябва да бъдат истински академични средища на мисълта, на обучаването, те нямат друга задача. Та общото между нас са идеите, който ни обединяват, ние сме заедно не защото някои ни принуждава, а защото мислим заедно, борим се за едни и същи неща и използваме едни и същи пътища. Това е, което ни държи компактни.
Р. Узунова: А какво мислите, Емил Кошлуков, за този Народен студентски съюз, който беше учреден. Ето, включих…
Е. Кошлуков: Моето лично мнение, е че това е призив за смяна на табелката на Комсомола. НСД изрично се разграничи от този призив. Този Народен студентски съюз беше обявен, за разлика от нашите документи, които… беше обявен по всички средства за масова информация, по телевизия, по радио, по вестници… Но никой не е обяснил какъв е той, кого ще представлява, за какво ще се бори, какво ще защитава, кой ще го ръководи, кои са хората в този Народен студентски съюз. Беше подписано само едно Обръщение, призив към създаването му, което е много неясно и много хора ни бъркат с него. Отново подчертавам: нямаме нищо общо с тази идея, ние я смятаме за недемократична, отново се прави опит да се нахлузи каската до шията на студентите и да им се наложи модел. Аз вярвам , че българските студенти няма да позволят такова нещо. Никой от Централния комитет на ДКМС не е влязъл в връзка с нас, нито ни е питал, нито поне се е постарал да обсъди - ако това е нашата задача и нашата роля - поне да ни съобщи какво ще представлява този Студентски съюз. Аз много се съмнявам, че ЦК на ДКМС иска да направи промени или просто се бори да запази своите кожени кресла, своите служебни автомобили и високи заплати; ако те желаят промените, трябва да влязат в контакт с Независимите студенски дружества, както беше обявено по стар сценарий в Резолюцията, приета на Пленума, но това остана на думи. Нямаме нищо общо с тази идея, но ако тя е демократична наистина, както се представя, ние ще я подкрепим - нека първо да ни докажат, че е такава.
Р. Узунова: Независимото дружество е твърде младо още, Емил Кошлуков, но има ли някакви дейности, някакви акции проведени?
Е. Кошуков: Вече не е дружество, а дружества; те са десетки в страната. Но е вярно, че те са млади, крехки, още много слаби и в организационно, и в техническо отношение, ако щете, и като политически опит и култура. Никой в България няма опит в тези неща, 40 години нямахме никаква възможност, за да упражним тези свои …, ако щете тези способности дори, но първите инициативи и първите мероприятия на Дружествата са факт. Ние връчихме „Чешка Петиция”, тъй наречената Чешка петиция, на Чешкия посланик в България в подкрепа на нашите чешки колеги, които бяха преследвани и бити на Краковския площад. Тя беше връчена във вторник и преведена на чешки и предадена на посланика. Продължи да тече координирано и с другите дружества и в други Вузове за още подписи. Но за наш късмет или за наше нещастие по-скоро - за щастие, разбира се, шегувам се - чешкият народ успя да постигне своята свобода и нашата Петиция остана само една морална подкрепа. Освен това, аз вече съобщих за координираната петиция - и по двата предмета и държавния политически изпит,… Освен това утре, във вторник, наши активисти ще защитават една Петиция на Факултета „Класически и нови филологии” за премахване на много дисциплини, които, според тях са ненужни, пред Деканския съвет. Вече някои административни управи на ВУЗове са готови за срещи и разговори с наши представители и тука трябва да кажа, че Управата на Софийския университет - ректор и Академичен съвет - се отнесоха много толерантно и коректно с нас. Те са готови за разговори и подкрепят всяка наша инициатива, стига тя да е в рамките на социалистическото обновление на обществото, а ние се борим за гражданско общество и правова държава; ако това е социалистическо общество, то ние сме готови за него и ще го подкрепим. Ние нямаме проблеми в Софийския университет и трябва честно да призная, че дори ни помагат, имам предвид нашите преподаватели и административното управление. Но в други Вузове имаме сериозни проблеми, дори заплахи за изключване на наши активисти и членове, заплахи и опити за давление, на които ние ще се противопоставим. Вече помогнахме все още, така, морално, но ако се наложи ще разговаряме с Ректора на Икономическия университет за един наш член, който е заплашен с прекъсване. Просто в момента съм много развълнуван и не мога да се сетя за други мероприятия. Но дружеството функционира, Дружествата постигат своите цели, скоро ще ни бъде отделено - например това е едно от нашите искания: реална свобода на студентския печат - ще ни бъде отделен специален експресен брой на в. „Софийски университет”, където ние ще изложим нашите документи, нашите искания, част от нашите протоколи от заседанията и обръщенията си към българските младежи. Това е вече постижение, освен това Юридическото дружество, имам предвид Независимото студенско дружество към Юридическия факултет, е разговаряло със свои преподаватели, разбира се, на неофициално ниво, но смятат, че поне за сега ще успеят да отложат държавния политически изпит, докато се разгледа окончателно въпросът за този изпит. Нашите активисти постигат вече своите първи победи.
Р. Узунова: Това ли е по този въпрос? Един момент, да задам следващия въпрос. Какви перспективи виждате, Емил Кошлуков, пред Независимото студентско дружество, по-точно пред Независимите студентски дружества. Готово.
Е. Кошлуков: Независимите студенски дружества вървят към федерация. В събота в двора на Университета от два часа ще се съберат представителите на възникналите вече дружества, за да учредят Федерацията. Разбира се, тя е отворена за всички студентски дружества, не само нашите независими, а и за другите организации на младежта, които възникват, стига те да приемат нашата платформа, нашата програма и нашите цели. Когато се основе федерацията, когато тя бъде учредена, може би ще трябва и да бъде юридически регистрирана по чл. 134 от Закона за лицата и семействата. Но тогава тя ще има реалната възможност да участва в административното управление на ВУЗ, да участва в съставянето на учебните програми, да участва в изготвянето на разпоредбите, касаещи студентите. Ние предвиждаме да излъчим наши представители от ВУЗ като постоянни наблюдатели в Народното събрание, разбира се, отново повтарям, ние не сме политическа партия и не е работа за студенти да участват в управлението на страната. Но ние искаме да имаме достъп, да имаме гласност по всички въпроси, които ни засягат нас. Ще се опитаме да излъчим наши представители в Академичните и Факултативните съвети, ще се опитаме да излъчим наши представители поне с правото на съвещателен глас във висшите органи, които касаят проблемите и въпросите на студентите и при съставянето на всички нормативни документи да се чува и нашето мнение. Разбира се, това всичко ще бъде решено на Учредителното събрание на Федерацията и делегатите на Независимите студетски дружества сами ще определят какво искат. Това е нашият демократичен принцип, ние нищо не налагаме. Когато федерацията бъде учредена, когато нейния постоянен орган Конгреса започне да функционира, той ще реши какво да прави и как да прави. Ние няма да слагаме модели както беше до сега, ще оставим хората сами да изберат своя път на развитие.
Р. Узунова: Ами в такъв случай… Един момент… Но при този федерален принцип, Емил Кошлуков, вие пак ще стигнете до тази парамидална структура на устройство на дружествата? Включих…
Е. Кошлуков: Не, ние няма да стигнем до тази парамидална структура, напротив, ние по-скоро координираме нещата, отколкото извършваме някакво подчинено, в зависимост, обвързване на дружествата. Тези дружества са напълно автономни, тази Федерация на дружествата ще бъде решено от тях каква да бъде, т.е. дали нейните решения ще имат задължителна сила за самите дружества или ще имат препоръчителна сила; дали тя ще може да диктува решения по принцип или ще се обменя информацията там. Самите дружества ще преценят какви компетенции да бъдат възложени на Федерацията и координационните им комитети. Ние никъде не говорим за бюра, за структури, за органи, който диктуват. Координационните комитети са подчинени на самите дружества, те са изпълнителните органи. Ние по-скоро ще изпълняваме волята на нашите членове; освен това, ако някой делегат превиши правата си или ако някой се опита да налага мнение, дружествата винаги ще имат възможност да отзоват и да прекратят неговия мандат и да изпратят друг такъв, който достойно и честно ще защитава тяхните права и интереси. Ние няма да имаме пирамидална структура в класическия смисъл, това ще бъде по-скоро някаква форма на координиране, обменяне на информация, съвещаване, ако искате, просто подпомагане един на друг.
Р. Узунова: Благодаря ви, Емил Кошлуков, и на добър път и на добър час.
Е. Кошлуков: Благодаря ви много и надяваме се, че наистина ще поемем по добър път, с добър топъл вятър, за да се размразят ледовете, които ни бяха обхванали толкова години. Надяваме се, че самите студенти ще успеят да се организират, ще повишат своята активност и най-накрая да престанат да бъдат водени за ръка, а понякога за носа. Надяваме се, че Федерацията ще бъде новият истински орган на младежта и че тази Федерация ще контактува на равноправна основа с всички останали организации, включително и с Комсомола. Стига той да е готов за един цивилизован и честен диалог.
(27.11.1989 г., ролка № 56)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
