| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Демонстрации и жертви
Р. Узунова: …чете едно Обръщение към българския народ. Предоставям му микрофона.
Мустафа Юмеров:
Драги съотечественици, сънародници и борци за демокрация и коренно обновление на българското общество.
В България през последните години сме свидетели на събития, които по своята същина дълбоко засягат честта и достойнството на всеки човек и съдбата на целия народ.
Един режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила, в продължение на десетилетия с всички възможни средства се стреми да отклони българското общество от закономерния път на развитие, да изолира страната от силно развитата европейска цивилизация, приобщавайки ни към друга, примитивна култура. Но подобни опити се оказаха крайно неестествени и необективни.
Икономическо-стопанския и диалого-политическия поврат на обществото се съпровождаше от крайно-налудничавите и уродливи събития за промяна на етнико-демографската структура на страната чрез насилие и терор. Трагичните явления - като насилствена смяна на имена, забраняване на говоренето на роден език, изпълнението на традиционните обичаи и религиозни обреди, непрестанните опити да се претопят различните исторически създадени и оформени етнически общности в една народностна маса - са тежки престъпления на Софийската власт, за които тя ще отговаря пред историята, българския народ и световната общественост.
За да постигне своите античовешки цели - асимилирането на всички малцинства в България, режимът в продължение на 4 десетилетия непрекъснато, систематически изопачаваше историята, разделяше и противопоставяше определена общност от хора против други, съзнателно всяваше страх и недоверие между хората. За философско-идеологическо обосноваване на тази антихуманна политика режимът демагогски използваше една крайно консервативна и отречена от времето идеология - Марксизма и под булото на тази идеология обещаваше на народа едно идеализирано общество - комунизма. Така българското общество тотално бе впрегнато в изграждането на миражната „райска градина”.
Изминалите десетилетия, въпреки огромните материални и духовни жертви на народа, по безспорен начин доказаха абсурдността на подобни „заветни” цели, нереалистичността и нежизнеспособността на комунистическата идеологическа доктрина.
Всичко онова, което „постигна” комунистическата власт в България се основава на насилие и само на насилие.
Оказа се, че марксическата идеология е една сладникава приказка за промиване на съзнанието, едно дълбоко замаскирано идеологическо оръжие чрез подкрепата на народа да се завладее властта. Но тази власт веднага се обърна против народа и народът се оказа без елементарни права, свободи и демокрация.
Една шепа представители на партийната олигархия, за да останат на власт, се обграждаха от многобройни паразитни органи, които са високо платени и чрез жестоко насилие защитават интересите на върхушката и държат огромното мнозинство в робско положение.
Какви са резултатите от една подобна политика?
България в момента притежава една крайно примитивна икономика, едно западащо селско стопанство, опустошена природна среда, общество, раздиращо се от вътрешни противоречия, една етнико-демографска структура, която не предвещава нищо хубаво и готова винаги да избухне и причини непредвидими социално-политически катаклизми и застраши бъдещето на страната и мира на региона.
Доказателство за това са последните кървави събития в страната, които дълбоко разтърсиха света.
Целият народ на България трябва да знае истината за същността на тази трагедия.
В началото на месец май 1989 година временното ръководство на най-многобройната неформална организация в България - Демократичната лига за защита на правата на човека - реши чрез масови гладни стачки на нейните членове, симпатизанти, съмишленици да докаже на света, че човешките и етническите права и свободи на едно дву-милионно малцинство в България са забранени, че комунистическият режим от години насам провежда насилническа асимилаторска политика.
Към тази законна и мирна форма на борба се присъединиха и други хуманитарни организации, като Организацията за подкрепа на Виена `89, Независимото дружество за защита на правата на човека и други.
За да смаже и обезглави това движение, властта прибягна към изпитаното оръжие - изгони от страната ръководствата и най-активните дейци на тези и други организации, създадени спонтанно от хода на събитията.
В израз на протест населението премина към масови мирни походи и демонстрации. Властта отговори на тези походи в Шуменско, Силистренско, Разградско, Кърджалийско с оръжие. В резултат на това са дадени многобройни жертви и ранени. Но режимът продължи своята умиротворителна политика чрез поголовни физически насилия и масово пропъждане от страната на представителите на етнически общности.
За смекчаване на външната реакция към края на месец май, „главата” на властта в България Тодор Живков направи демагогско изявление, но въпреки ясно изразената воля на десетките хиляди турци в България, Живков продължи да ги нарича български мюсюлмани и призова Република Турция да отвори врати за тях - но тези граници никога не са били затворени за турското население в България.
Комично е за един държавен глава да определи това малцинство за българско и същевременно да го изгони от страната!
Драги сънародници и борци за човешки права, недалновидната и насилническа асимилаторска политика на режима създаде в България крайно опасна и тежка обстановка.
При тази ситуация трябва здраво да се сплотят всички демократи в редиците на създадените неформални организации, които, координирайки своята дейност, да засилят борбата против античовешката политика на властта. Времето сега изисква борбата за демократизация да се слее с борбата за запазването и съживяването на малцинствата в страната.
Формите на борбата трябва да бъдат само законни и мирни.
Никакъв терор, никакво насилие, никакъв саботаж.
Съществуващата Конституция в България и различните международни документи дават достатъчни права за защита на личността и общностите от хора с различни мирни средства.
Различните законни форми на борба трябва да се съгласуват с изискванията на времето и обстановката.
Днес стотици хиляди хора, без никакви средства и никакъв багаж, се изгонват от страната.
При това положение защо трябва да се работи?
Моментът е много благоприятен за преминаване към масово гражданско неподчинение и безсрочни протестни стачки. Терористичният режим в България веднъж завинаги трябва да разбере, че времето не работи за тях. Варварските и средновековни методи ще дадат само обратен резултат.
Единствен спасителен път за тях е да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза.
Времето на диктатурата отдавна премина.
Нейното място е в бунището на историята.
Нашата борба е справедлива.
Победата е близка.
Р. Узунова: Благодаря ви, Мустафа Юмеров и Сабри Искендероглу.
(4.06.1989 г., ролка № 392)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
