![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
по повод митингите на властта На 31 май властта организира в София голям националистичен митинг в своя подкрепа. На него се изричат тежки думи по адрес на неформалите и българските турци. За реакцията на този митинг виж писмата на Николай Василев и Борис Спасов. По-долу е изявлението на Тодор Гагалов по същия повод.
Протестно писмо на „Подкрепа”. Чете Тодор Гагалов Тодор Гагалов: „Независим професионален съюз “Подкрепа”. До Народното събрание. Копие до редакцията на в. „Труд”, до редакцията на в. „Шипка”, до редакцията на в. „Септември”, до редакцията на в. „Московские новости”, до редакцията на в. „София прес”. Човек е устроен така, че живеейки в настоящето, мисли непрекъснато за бъдещето и по този начин разбира миналото - като част от действителната история на общественото развитие. Но понякога и ние хората постъпваме съвсем оправдано. Използваме познатото минало, за да се самооправдаем пред неизвестното бъдеще и тук предизвикваме с личния си конформизъм това, което поне нашето време има необходимостта да отхвърли като реалност – предварителното заклеймяване на личностната стойност. С чувство на дълбоко оскърбление и с непоколебима вяра в правотата на гражданските си позиции ние, членовете на Независимия профсъюз “Подкрепа”, граждани на НРБ и българи по произход, излизаме с това Протестно писмо. Във връзка с изявлението на председателя на Държавния съвет Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио от 29 май тази година Столичният народен съвет по искане на Градския комитет на ОФ е издал разрешение за митинг и шествие-демонстрация в негова подкрепа, който се състоя на 31 май 1989 г. в София. Един от ораторите на този митинг - Лазар Стамболиев, председател на ГК на ОФ, използва обществената трибуна не само за апел и обръщение, но и за демагогска пропаганда. С това си слово Председателят на обществената организация и инициатор на мероприятието хвърли конкретни обвинения срещу членовете на Независимия профсъюз „Подкрепа” за подстрекателство към социална несигурност и размирици, провъзгласи ги за родоотстъпници в контекста на изказването, за свързани със служби на външни и враждебни сили. Подобни митинги бяха проведени и в други градове на страната. В Стара Загора митингът бе организиран от Общинският комитет на ОФ, Общинския съвет на Българските професионални съюзи и Общинския комитет на Комсомола. В словото си Иван Тошев, председател на Общинския комитет на ОФ изтъкна, че в „проявите на някои групи имат принос хора, лишени от чувство за гражданска отговорност, мними привърженици на преустройството, преследващи цели”. Тази общност бе отъждествена с името на Профсъюз “Подкрепа”, като отделни членове на сдружението бяха обявени за родоотстъпници, нямащи право да се наричат българи. Тези груби инсинуации тенденциозно бяха резюмирани на страниците на вестниците “Септември”, “Труд” и др., за да станат обществено достояние. Изхождайки от демократичните убеждения и от презумпцията за призната правосубектност, основавайки се на Конституцията и законите на НРБ, Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., както и на моралния императив, че човек има правото да бъде чут, ние изказваме своето становище по отправените публични атаки, нападки и обвинения: Протестираме срещу явната идеологическа интервенция, проявена в горепосочените случаи, целяща манипулирането на общественото мнение по повод на неформалните организации и в частност на Независимия профсъюз “Подкрепа”. Не беше тайна подчертаното негативно отношение на казионните институции към Независимото сдружение на хуманитарната, научно-техническата и художествено-творческа интелигенция, което се появяваше и проявява под различни форми и поставя дейността на организацията в трудни условия. Сега обаче, обществено-политическата обстановка на напрегнатост, която беше посрещната от всички нас, граждани на НРБ, с тревога и загриженост, послужи най-вече за обслужване на догматизма и войнстващата ретроградност, често проявяваната закостенялост на мисленето, уплашено или смутено от иноватора, обявен за еретик. Защото нека да не забравяме, че демагогията, разбрана като отрицателно морално характеризиране на начина на действие, представляваща разновидност на общественото лицемерие във всяка историческа реалност, има две съдържания. От една страна, тя може да се проявява в безотговорна и лишена от позитивно съдържание критика, и от друга, към нея следва да се отнасят опитите да се скрие неблагополучното състояние на нещата, да се избегне решаването на остри проблеми, да се подмени принципният спор с лепене върху опонентите на опозоряващи ги етикети и т.н. - непочтени, но изпитани и твърде ефикасни методи на действие в едно общество, което не беше чувало за термините преустройство, гласност, плурализъм. В настоящият момент обаче - абсолютен анахронизъм! Подобни методи не са от полза на искрения стремеж на целия български народ за реални демократични преобразования и прогрес. На всеки от нас трябва да е ясно, че преустройствената идея иманентно е заложила в себе си динамиката и напрегнатостта на обществения живот и това е нейният вътрешен смисъл, логика и консиквенция, ако иска да изпълни историческата си мисия; да преоцени ценностите в духа на новото политическо мислене; да изчисти язвите, превръщайки социума в единен и сплотен организъм. За независимия профкомитет „Солидарност”… Момент, момент! … Сега тъкмо четяхме с д-р Тренчев (баща) за победата в Полша и… А. Манолова: Ама това много хубаво, много символично. Т. Гагалов: Радваме се. Момент. (Женски глас му подсказва) Национален съвет на Независимия профсъюз „Подкрепа”, 6 юни 1989 г., Стара Загора”... Сега. Ало!?... (6.06.1989 г., ролка № 221)
|
|||||||||||
|