Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу

 

Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу

 

 

Р. Узунова: И ви пуснаха навън.

Ш. Шерифов: Да, но не навън, а в коридора. Ние дотогава – ни разходка, абсолютно нищо. В коридора ни пускаха, и тогава ние почнахме да се интересуваме: ти от къде си…, и тъй нататък. И от него ден вече… След няколко дена дойдоха пак, /…/ пликове за писма и ни задължиха да пишем на нашите близки къде се намираме. Дотогава обаче никой не знаеше…

Р. Узунова: Три месеца никой не знаеше къде се намирате?

Ш. Шерифов: До тогава никой не знаеше къде се намираме, никой! Не знаят къде се намираме, никой, нашите близки са идвали дотам …

Р. Узунова: Да, но нищо не са им казали?!

Ш. Шерифов: Казвали: такива хора няма и некой ден какво стана, не знам, още не бе ясно, нали /…/ само се съмнявам какво ги накара /…/ да напишем писма до наште близки и нататък, с по две-три изречения само … и след това ни пуснаха вече, така, преместиха ни на друг обект…

Р. Узунова: Къде ви преместиха, на втори обект?

Ш. Шерифов: Там условията бяха по-добри, но, но в смисъл … само външната врата се заключваше на килиите, а на стаите вратите бяха постоянно отворени.

Р. Узунова: Така, а храната?

Ш. Шерифов: Храната пък въобще да не говорим, то не беше храна, аз никогаш няма да го забравя това…

Р. Узунова: А вярно ли, че свинско са готвили?

Ш. Шерифов: Свинско ли? То не е свинско, ами нещо, как да ви кажа…

Р. Узунова: Сланина?

Ш. Шерифов: И сланина да е, пак ще е добре! Как да ви кажа, ние имахме, нали, наши приятели – българи, те не искаха да го ядат, не можеше просто…,  карантии ли, какво ли, от миризмата просто …. А пък за хляба да не ви кажа: то не е хляб, а като камък, не е хляб, а е черно, нещо като … като че ли не от брашно…

Р. Узунова: А работата?

Ш. Шерифов: А, работата?!. Още нещо да ви кажа също: в нашата килия /…/ имаше един чувал с лук, /…/ Нали за работата ме питахте. Започнахме да работим от 20и април нататък.

Р. Узунова: Колко часа на ден ви караха да работите?

Ш. Шерифов: 8 – 9 часа.

Р. Узунова: Тежка ли беше работата?

Ш. Шерифов: По строежите, те строяха един блок на работещите в МВР-то.

Р. Узунова: Да, да, от Белене

Ш. Шерифов: От Белене…, Някои отиваха на острова /…/, някои отиваха да копаят. Постоянно искат работници /…/ не ми дадоха да излизам навънка…

Р. Узунова: Не ви даваха да работите, така ли? /…/ И след това, как ви освободиха?

Ш. Шерифов: След като се върнахме, да ви кажа …

Р. Узунова: Как ви освободиха? Как ви казаха: освобождаваме ви?

Ш. Шерифов: Просто те имаха една тактика… знаете ли, аз там се срещнах с всички мои бивши приятели, с които сме били в Старозагорския затвор…

Р. Узунова: Аха, отново акция…

Ш. Шерифов: Със всичките, без изключение. Имаше някои, които бяха изселени още `78а година, всичките бяха там…

Р. Узунова: Значи профилактична…?

Ш. Шерифов: Много интелигентни хора бяха. Аз добре ги познавам. Първо тях ги пуснаха.

Р. Узунова: Първо интелигентите!? /…/

Ш. Шерифов: Поне така, по интелигентните, първо тях ги освободиха. Аз бях освободен на 23и септември, доколкото си спомням.

Р. Узунова: Коя година?

Ш. Шерифов: `85а година

Р. Узунова: И след това?

Ш. Шерифов: Обаче моите истински мъки почнаха оттогава. Тогава също беше много лошо …

Р. Узунова: Работа не можехте да намерите?

Ш. Шерифов: 8 месеца стоях без работа, защото не съм бил добре, дори и до ден днешен, въпреки това винаги съм работил добре, не искам да се хваля…

Р. Узунова: 8 месеца без работа. След туй?

Ш. Шерифов: След туй отивам да си търся работа в тези предприятия, където съм работил и където съм бил за примерен…

Р. Узунова: Да, и не ви искат!?

Ш. Шерифов: Но не могат да ме приемат. Един ден единият, от директорите, ми каза: „Няма да ти дам, казва, защото…

Р. Узунова: Един момент, един момент…

(22.08.1989 г., ролка № 370)

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите