![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу
Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
Р. Узунова: И ви пуснаха навън. Ш. Шерифов: Да, но не навън, а в коридора. Ние дотогава – ни разходка, абсолютно нищо. В коридора ни пускаха, и тогава ние почнахме да се интересуваме: ти от къде си…, и тъй нататък. И от него ден вече… След няколко дена дойдоха пак, /…/ пликове за писма и ни задължиха да пишем на нашите близки къде се намираме. Дотогава обаче никой не знаеше… Р. Узунова: Три месеца никой не знаеше къде се намирате? Ш. Шерифов: До тогава никой не знаеше къде се намираме, никой! Не знаят къде се намираме, никой, нашите близки са идвали дотам … Р. Узунова: Да, но нищо не са им казали?! Ш. Шерифов: Казвали: такива хора няма и некой ден какво стана, не знам, още не бе ясно, нали /…/ само се съмнявам какво ги накара /…/ да напишем писма до наште близки и нататък, с по две-три изречения само … и след това ни пуснаха вече, така, преместиха ни на друг обект… Р. Узунова: Къде ви преместиха, на втори обект? Ш. Шерифов: Там условията бяха по-добри, но, но в смисъл … само външната врата се заключваше на килиите, а на стаите вратите бяха постоянно отворени. Р. Узунова: Така, а храната? Ш. Шерифов: Храната пък въобще да не говорим, то не беше храна, аз никогаш няма да го забравя това… Р. Узунова: А вярно ли, че свинско са готвили? Ш. Шерифов: Свинско ли? То не е свинско, ами нещо, как да ви кажа… Р. Узунова: Сланина? Ш. Шерифов: И сланина да е, пак ще е добре! Как да ви кажа, ние имахме, нали, наши приятели – българи, те не искаха да го ядат, не можеше просто…, карантии ли, какво ли, от миризмата просто …. А пък за хляба да не ви кажа: то не е хляб, а като камък, не е хляб, а е черно, нещо като … като че ли не от брашно… Р. Узунова: А работата? Ш. Шерифов: А, работата?!. Още нещо да ви кажа също: в нашата килия /…/ имаше един чувал с лук, /…/ Нали за работата ме питахте. Започнахме да работим от 20и април нататък. Р. Узунова: Колко часа на ден ви караха да работите? Ш. Шерифов: 8 – 9 часа. Р. Узунова: Тежка ли беше работата? Ш. Шерифов: По строежите, те строяха един блок на работещите в МВР-то. Р. Узунова: Да, да, от Белене Ш. Шерифов: От Белене…, Някои отиваха на острова /…/, някои отиваха да копаят. Постоянно искат работници /…/ не ми дадоха да излизам навънка… Р. Узунова: Не ви даваха да работите, така ли? /…/ И след това, как ви освободиха? Ш. Шерифов: След като се върнахме, да ви кажа … Р. Узунова: Как ви освободиха? Как ви казаха: освобождаваме ви? Ш. Шерифов: Просто те имаха една тактика… знаете ли, аз там се срещнах с всички мои бивши приятели, с които сме били в Старозагорския затвор… Р. Узунова: Аха, отново акция… Ш. Шерифов: Със всичките, без изключение. Имаше някои, които бяха изселени още `78а година, всичките бяха там… Р. Узунова: Значи профилактична…? Ш. Шерифов: Много интелигентни хора бяха. Аз добре ги познавам. Първо тях ги пуснаха. Р. Узунова: Първо интелигентите!? /…/ Ш. Шерифов: Поне така, по интелигентните, първо тях ги освободиха. Аз бях освободен на 23и септември, доколкото си спомням. Р. Узунова: Коя година? Ш. Шерифов: `85а година Р. Узунова: И след това? Ш. Шерифов: Обаче моите истински мъки почнаха оттогава. Тогава също беше много лошо … Р. Узунова: Работа не можехте да намерите? Ш. Шерифов: 8 месеца стоях без работа, защото не съм бил добре, дори и до ден днешен, въпреки това винаги съм работил добре, не искам да се хваля… Р. Узунова: 8 месеца без работа. След туй? Ш. Шерифов: След туй отивам да си търся работа в тези предприятия, където съм работил и където съм бил за примерен… Р. Узунова: Да, и не ви искат!? Ш. Шерифов: Но не могат да ме приемат. Един ден единият, от директорите, ми каза: „Няма да ти дам, казва, защото… Р. Узунова: Един момент, един момент… (22.08.1989 г., ролка № 370)
|
||||||||
|