| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу
Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
Р. Узунова: Ето, включих.
Шукри Шерифов: Да. Един от директорите ми каза: „Няма да можем да ви приемем на работа за това, че сме предупредени да не те приемем!”. /…/ най-лошото сега, че почти през ден ме викаха в Районното управление на МВР /…/ управление на МВР по-точно, и началникът на МВРто един ден така се изрази пред мене, казва: „Защо не работиш, защо не почваш работа?” Ами, викам, нали не ми дават работа /…/ Ами не ми дават!” „Как така не ти дават?” Викам: „Не ми дават. Ето, вижте, викам, колко молби имам за работа” – аз нарочно ги оставих там. Показах му ги. Плюс това, понеже директорът ми беше казал, нали, че са били предупредени. И аз му казах, че „Вий сте ги предупредили, казах, за това не ме приемат на работа. Защо тогава – му викам – толкова често ме викате и ме безпокоите?” А той така се изрази: „Знаеш ли – каза – лично аз ще те унищожа като личност.”, каза. Николаев се казваше той. „Аз лично ще те унищожа като личност!” Аз му отговорих: „Аз само това мога да очаквам от вас!”. „Направете така, че някой ден да не ви гризе съвестта”, му казах. Той ми отговори: „Ти ли ще ми говориш за съвест?!” и тъй нататък. След което ме задължиха – аз преди пропуснах да ви кажа /…/, след което ме задължиха да работя в ТКЗСто, в кравефермите там, общ работник.
Р. Узунова: Къде в ТКЗСто, кравефермата, във Варна?
Ш. Шерифов: Не, в моето село пак. Да работя като общ работник. Това също беше едно голямо унижение за мене, /…/ Работих една година там. Преди това нямах право да напускам селото, и къщата /…/ беше директно към /…/. След това вече, след като свърши всичко това, аз пак бях принуден да си търся работа.
Р. Узунова: И от там ли ви уволниха?
Ш. Шерифов: Не че ме уволниха, но това не ме устройваше мен въобще – да работя като общ работник, след като имам професия, и при това за 130 лв., въобще…И да ви кажа… Но се върнах във Варна пак. Идвам и се обаждам на директора, на началника на цеха, и ми казват: „Ще направим всичко възможно пак да те приемем на работа, тъй като ти беше най-добрия работник в нашия цех, в нашия завод.” Така им вярвах просто. Но след това ми викаха: „Ела утре, ела вдруги ден!”, и това продължи цял месец. И един ден, последният път вече когато отидох, беше партийният секретар – Пенков се казва – и ми казва: „Много съжалявам, казва, Шукри, няма да можем да те приемем на работа, тъй като МВРто не е съгласно да те приемем!” Това беше голям удар за мене. И аз оттам вече, седях около два месеца без работа, отидох в Девня, най-случайно, където въздуха е замърсен над…, как да ви кажа, над нормативите …изобщо не се спазват. И понеже видях във вестника обява, /…/ не предпочитам такава работа, но тъй като няма от какво да се прехранвам, отидох да заема работата. Те ме приеха на работа и там почнах работа – като стругар пак, аз съм със 7 разряд, и работих ето, до 6 юни тази година. След това настоявах, исках да ми дадат отпуска, защото нали, аз от 24и май до 31и – заради обявена гладна стачка. Така, аз не се чувствах много добре, и с дъщеря ми, така – понеже зет ми работеше в Съюза и така, имах проблеми с тях, впрочем не проблеми, а исках просто да бъдем заедно. Те, отначало не се съгласиха, аз настоявах, после се съгласиха. И на 13и юни, тази година, към 8 часа сутринта, звънят едни хора, излизам аз, а те: „Последвайте ни!”.
Р. Узунова: Къде – във Девня или във Варна?
Ш. Шерифов: Във Варна… Много се извинявам, може ли само за момент да прекъснем?... На 13и юни. В къщата всичко беше обърнато наопаки. Нямах нищо друго, освен Устава … на Дружеството за правата на човека, и Програмата. И те ги вземали. Имах няколко тефтерчета с адреси, с телефонни номера, и тях също ги прибраха. И мен ме вземаха… на същия ден, на 13и юни, да. После разбрах, че единият от тях бил от София. И ме заведоха в Следствения отдел. После ме заключиха в една килия пак. До 12 часа ме държаха там. След 12 часа един дойде, отвори вратата и ме заведе в една стая горе на втория етаж. Той се казваше Стойчев. После разбрах, че е следовател от София…, Стойчев,… И почна разпита вече: във връзка с Обръщението, във връзка с тези демонстрации, във връзка с Дружеството – как сме станали членове?,… за всичко абсолютно. И това продължи – чакайте, имам го записано тука – от 13и юни до 20и включително.
Р. Узунова: Ви държаха вътре?
Ш. Шерифов: Не. Вечерта ме освобождаваха.
Р. Узунова: По цял ден ви разпитват…?
Ш. Шерифов: Да, по цял ден продължаваше разпита – от сутринта до вечерта. Така продължиха от 13и до 20и. След което казаха вече: „Ще трябва да чакате обвинителния акт.” По член 273 ме обвиняваха те и през това време ме накараха да се подпиша под предупредителен акт, че „нямате право да напускате…”
Р. Узунова: …страната?
Ш. Шерифов: не, „пределите на град Варна”. И на 18и юли вече, една заран пак, по телефона се обадиха пак от Следствен отдел: каза човекът, не знам кой беше: „Намери – каза – приятеля си Алито и веднага елате в Следствието!”
Р. Узунова: Ама по турско име го каза, така ли?
Ш. Шерифов: По турско име го каза. И аз го намерих и отидохме в Следствен отдел, във Варна пак. И така, наново пак същите въпроси, същите работи, разпити… Това същото продължи от 18и до 25и юли. И след като вече приключихме, даде ни нашите показания да ги прочетем, ние лично, и каза: „Ще чакате за обвинителен акт.” Така, на 1и август ние наистина получихме обвинителния акт и заедно с него и призовката. На 1и беше, а стана на 17и, четвъртък. Само пропуснах да ви кажа една работа: тогава, когато бях в Белене, баща ми беше тежко болен, той беше дори на смъртно легло,… аз понеже направих няколко опита да се свържа с него по телефона, ако не аз, нали, те да се обаждат, не до нас, до нашето кметство, нали… Един ден, най-после, един, Узунов се казваше, който се представяше, че бил в София от Държавно-следствения отдел, в Белене, и той отговаряше за нас. Той ме прие и каза: „Какво искаш?” – пита ме той – „Тъй-тъй е работата, нали, просто да разбера за баща си, какво е положението с него?” Той ми извади там досието и почна там да разглежда страниците. По едно време ми каза: „Абе ти си бил най-добрия работник на град Варна!”, каза, /…/ „Да, щом е така, викам, щом е така, за награда ли ме докарахте тука?” Той веднага обърна на друга тема… Мисълта ми беше, че баща ми, докато бях в Белене, починал.
Р. Узунова: И не ви казаха?
Ш. Шерифов: Дори не ми казаха. Въпреки, че са пратили телеграмите – от Съвета, и направили постъпки всевъзможни… Но аз чак след два месеца се научих за смъртта на баща ми. За това нещо, как да ви кажа, няма да мога да го забравя.
(20.08.1989 г., ролка № 390)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
