|
||||||||||||
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу
Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
Р. Узунова: Така… Ало, Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа” Шукри Шерифов: Да, слушам ви. Р. Узунова: На 31.05. тази година в българска редакция на радио „ Свободна Европа” получихме и излъчихме „Обръщение към българския народ” на група етнически турци от Варна. Ние не съобщихме нито едно от имената на авторите или поне подписалите това писмо. Сега обаче научаваме, че срещу трима души от Варна: Шукри Шерифов, Али Топалов и Марлена Октавиан Ливиу е заведено следствено дело №1244 с обвинение по чл. 273 от Наказателния кодекс на НРБ…. Защо именно срещу вас, Шукри Шерифов и вашите другари, се води това дело? Шукри Шерифов: Вие чувате ли ме добре? Р. Узунова: Да, да, чувам. Шукри Шерифов: Ние се обвиняваме в това, че на 31.05 и на 29.05. преди това разпространихме едно „Обръщение към българския народ”, по телефона разбира се, по БиБиСи, по радио БиБиСи, след това по радио „Свободна Европа”. Именно в това ние…, аз и моя приятел Али Топалов и другарката Марлена… Р. Узунова: Един момент, извинете, почнете изречението отначало. Шукри Шерифов: Ние сме обвинени в това, че ние тримата: аз и моя приятел Али Топалов и Марлена, за това, че сме изготвили едно Обръщение, което сме предали по телефона първо до радио БиБиСи, след това на 31.05. до радио „Свободна Европа” Р. Узунова: От къде знаят имената ви? Ш. Шерифов: Имената ни знаят… от първия път, когато го предадохме по телефона по радио БиБиСи; аз и моя приятел Али Топалов, ние си писахме имената отдолу. Държахме това да се прочете. Р. Узунова: Така, но във вашето Обръщение, аз имам текста в ръцете си, във вашето Обръщение към българския народ вие казвате, между другото, че основното ви желание е да живеете с българския народ, цитирам: „в мир, разбирателство и единство”. Какво лошо намират съдебните власти в това? Ш. Шерифов: Ние точно това не можем да разберем. Аз искам да ви кажа малко по-конкретно… така. Вижте какво, сега в тия дни, в които нали имахме демонстрации, на нашите сънародници, тука почнаха да се разпространяват едни слухове в лошия смисъл на думата, че ние, турците, щели сме да убиваме българи, българските деца, въобще едни слухове, за които изобщо не ми ги побира главата … и когато видяхме вече, че хората от рано се прибираха в къщи вечерта, ние с приятеля ми, нали, просто се чудихме какво да направим, че да не се получава това нещо, което, нали, беше много чуждо за мен. Много чуждо, защото ние десетилетия сме живели рамо до рамо, дето се казва, постоянно сме споделяли мъките, изобщо сме си помагали. Напоследък, искахме просто, нали, тая дружба… Да не се получава просто тая омраза между двата народа. Това беше нашата единствена цел, основната ни цел. Р. Узунова: Точно това беше писано и във вашето писмо, във вашето Обръщение към българския народ, което ние излъчихме. И в какво…, как е формулирано обвинението срещу вас? Ш. Шерифов: Точките, по които са ни обвинили, искам да ги прочета: „Представяли пред бъдещите читатели или слушатели несъществували „исторически” факти, целящи изграждане на омраза между хората… Твърдението, че българите-мюсюлмани не представлявали личности в нашето общество… Третото твърдение е, че българите-мюсюлмани били преследвани и затваряни без съд и присъда.”… Аз тука искам да добавя нещо: нали, в това число ние двамата сме…, и много други също…, за това сега няма смисъл сега да говорим. И другото, „твърдението, че българите мюсюлмани били подлъгани, подведени към /…/ при осъществяването на своите човешки права. Следващото твърдение, че човешките права на българския народ били отнети. Твърдението, че политиката, която се провежда в България, е неразумна и безчовечна и заличила всякакви следи от демокрация.” В това се състои нашето обвинение. Р. Узунова: Така, а вие какво мислите по този въпрос? Накърнени ли са човешките и религиозните права на българските граждани с турско самосъзнание? Ш. Шерифов: Аз казвам: основно! Р. Узунова: Примери? Ш. Шерифов: Примери във всяко отношение мога да ви дам. На нас ни е забранено преди всичко да говорим на турски език. За това нещо и вие също много сте говорили, а имате изобщо… информация. Това са най-, най- дребните работи. Р. Узунова: А за изповядването на религията, за практикуването й? Ш. Шерифов: Също обрязвания, абсолютно всичко… Защо е така?! Р. Узунова: А във вашия личен случай, Шукри Шерифов, как чувствате спрямо себе си, накърнени ли са вашите права? Вашите граждански, вашите човешки, вашите религиозни права? Ш. Шерифов: Вижте какво, лично аз, лично аз смятам, че съм накърнен до последно. Р. Узунова: В какъв смисъл? Ш. Шерифов: Повторете пак… Нещо става… Р. Узунова: Как вашите собствени права, Шукри Шерифов, са нарушени? Ш. Шерифов: Моите права … Вижте какво сега, другарко Узунова, искам да ви кажа някои примери само. Аз като бях в Белене, дори до ден днешен аз не зная за какво бях закаран там дори с белезници… Р. Узунова: Присъда имахте ли? Ш. Шерифов: Присъда нямах никаква. Там като бях, баща ми почина и не ми дадоха да дойда да се сбогувам с него. След като се върнах вече от там, почна вече мъка. От там до ден днешен въобще – осем месеца – бях без работа… въпреки че всичко … ходих, търсих, тичах, бягах, дето се казва, но нямах никакъв резултат. В края на краищата аз се принудих да се върна пак в завода, където съм бил преди това. Оттам лично партийният секретар… лично каза: „Твоята работа няма да стане заради това, че… нали, МВРто не е съгласно ти да почнеш работа!”, така каза….... Р. Узунова: Колко време бяхте в Белене? Ш. Шерифов: В Белене бях 8 месеца. След което, най-важното да ви кажа, след което имах режим в продължение на точно една година и ме задължиха да работя като общ работник в една кравеферма, като общ работник в село Тодорово, Разградски окръг. Р. Узунова: И как така без присъда могат да ви пратят в Белене? Ш. Шерифов: Аз дори всеки път, когато се срещаме с тях, им задавам този въпрос, но до ден днешен не съм получавал отговор, за съжаление. След което вече се принудих нали, аз вече не можех, не съм свикнал да стоя без работа и чак в гр. Девня си намерих работа, където нали … климатичните условия изобщо… тъй като има много заводи там, атмосферата е…, и плюс това съм пъден поради задържането…, въпреки че, нали, започнах работа там и откъдето сега за съда имам характеристика … и дори тази вечер… Но това са подробности… Р. Узунова: Да. За кога е насрочено делото? Ш. Шерифов: Делото е насрочено за 11.08.`89а година, 10 часа и 30 минути. Р. Узунова: Можахте ли да намерите адвокати? Лесно ли ги намерихте? Ш. Шерифов: Четири дена ходихме с …, четири дена: понеделник, вторник, сряда, четвъртък. В петък чак един се съгласи… Р. Узунова: А другите отказваха ли ? Ш. Шерифов: Да. Въобще, като им казвахме, че по два члена сме…, те се отказваха от нас директно. Р. Узунова: А как стои положението с вашия другар Али Топалов? Би ли разказал и той своята история? Ш. Шерифов: Али Топалов направо бих ви го дал, искам, нали от него да слушате… Заповядайте. (9.08.1989 г., ролка № 74)
|
|||||||||||
|