| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу
Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
А. Ибриямова – Хамдиева: … от стая на стая, накрая ме принудиха, нали, приеха ме и ми дадоха № 650 – номера на жалбата ми. И до днешен ден нямам никакъв отговор. Същото, така, и мъжът ми направи – до Министерството на външните работи, до Централния комитет, до Прокуратурата в София,… че това е противозаконно: децата ми да останат, да се прекъсне мойто лечение, че нямат право да го интернират! Това е, нали, изнасилване и не отговаря… До днешен ден нямаме и… Нали, на 31и март, пак късно, получихме обратните разписки, но никакъв отговор, даже … Искам… Не са ми отговорили какво са търсили в дома ми, защо са безпокоили тези невинните деца, когато те са сами, не могат спокойно да отиват на училище. Съвсем са сами – нямам баба, нямам свекърва, нито пък аз имам майка! Аз също съм от Разградско. Това много ме натъжава. При такива условия не мога да оставя децата си сами, да тръгна пак на лечение. (Плаче) А пък имам нужда от това лечение, съм чакала два месеца легло в Академията…
А. Манолова: А той къде е?
А. Ибрямова – Хамдиева: Мъжът ми се намира в Ценово(?), Разградско. Таз заран пак е отишъл… Не иска той – без паспорт е до днешен ден! – да приеме той…, каза: „със старото си име, с това име приемам, но с новото име – не!… Такива мъчения ми направихте, аз съм се… Не искам да приемам паспорт, искам един ден по-рано да изляза извън границите!” Както казал, „Съм писал до Министерството на Външните работи. И до ден днешен няма никакъв отговор.” И казали: „Ще платиш 60 лева глоба!” Той казал: „Квартира ли да плаща жена ми, моите глоби ли? Това ми е четвъртата глоба!” Във Видинско когато беше интерниран – ни кормува, ни шофирва. Те нямат право извън селото да излизат. Сутрин – подпис, обед, вечер – пак. А пак получавам глоби от страна на КАТ! Е, от къде вече?! Те разни глупости почнаха да измислят, само и само това да е тормоз. И той тази заран…, вече ръката не чувства: „Не мога да свивам юмрук. Може би инфаркт ще получа в най-скоро време!” Защото /…/ инфаркт се поддържа!... Непрекъснато – тормоз! Това не е една година – четири години! Освен, че аз вече останах без дясна ръка, тези деца и те започнаха да получават тормоз. Няма спокойствие! Как може един човек да живее!... Макар че имахме такива неприятности, нали, той пак успя да стане член (на НДЗПЧ)! Също е и одобрен (?)… Предполагам, че вече няма как да го заплашват – в такъв смисъл, че „Няма да ходите…!” Понеже на тях са им казали, че: „Подписвате, че няма да влизате вече в Пловдив, или от селото вече нямаш право да излизаш!” Даже да имаме смъртен случай, те не могат да се приберат в дома ни.
А. Манолова: Боже мой, боже мой мили!
А. Ибриямова – Хамдиева: Имаме и такива случаи: и това е, ето, на другаря му, който е интерниран, въобще не е идвал и в отпуска в продължение на толкоз години, и баща му почина, чакаха, трупът стои, чакаха го, бягат, тичат с колите хората…! За един час не го пуснаха! Това не отговаря…
А. Манолова: …на никакви закони!
(12. 04.1989 г., ролка № 368)
Анна Манолова: Добър ден.
Марлена Ливиу: Добър ден, да ви представя съпругата…
А. Манолова: А, пак сте вие! Аз помислих, че… Добре.
Марлена Ливиу: … на Джамил Мехмедов Салимов. Записахте ли?
Каймет Салимова: Аз съм съпругата на Джамил Мехмедов Салимов. Казвам се Каймет Юзеирова Салимова… Къде живея да кажа ли? Живея в село Езерово, Варненска област (адрес).
На 21и февруари 1985а година бяхме лишени от баща и от съпруг внезапно. Прибраха го от работа и го закараха в Белене. След година и четири месеца без съд, без присъда, без нищо, на 10и април 1986а година го преместиха в лагера в Бобов дол, Кюстендилски. След четири месеца, на 25и август `86а година беше принудително заселен в с. Карвинци, Видинско. На 10и декември `87а година го преместиха в с. Орешец, Михайловградска област, където и в момента се намира. И така ни разкарват, че въобще… Закъсах!...
А. Манолова: Няма нищо! Не се безпокойте, това е просто един разговор, не се безпокойте, то няма да влезе пряко…
Каймет Салимова: Даже на погребението на баща му не го пуснаха. Имам … да, нали, преди малко ви каза жената, която говори … Чакаха го…
А. Манолова: Тогава ставаше дума за него, така ли?
К. Салимова: Да, точно така. Обърнахме се към това… МВР, това, онова – обаче нищо, въобще не ни обърнаха никакво внимание…
А. Манолова: И той продължава да бъде интерниран?
К. Салимова: Да, интерниран е и в момента още, вече 5 година. Без да знаем защо.
А. Манолова: 5а година?! И в кое село? Къде е интерниран точно?
К. Салимова: Сега точно е в Орешец, Михайловградска област, Видински окръг.
А. Манолова: Да, Орешец. Аз пуснах в една програма за него. Вие чухте ли? Миналата седмица в една моя програма мина? Да, вашето изказване…
К. Салимова: Не съм чула, Мойто изказване, така ли?
А. Манолова: Да, да. И писах за него също. Ще го споменем пак…
К. Салимова: Добре, искам да се спомене пак…
А. Манолова: Да, от Видински окръг…
К. Салимова: И сме членове на това, Независимото дружество, и това искам да ви кажа!
А. Манолова: Колко годишен е той?
К. Салимова: Кой, той ли? 41а.
А. Манолова: 41а годишен. От къде е родом?
К. Салимова: Родом ли? Село Дебелец, Варненско. Живее на Езерово.
А. Манолова: Живее в Езерово. Добре, благодаря ви.
К. Салимова: Моля. Ето, давам на другия човек.
(Плачеща жена, чийто съпруг е изселен в Кърджалийско и е с мярка „подписка”: не се разбира нищо повече от думите й, освен че нямат право да се върнат да видят семействата си на другия край на страната. Накрая Марлена Ливиу, която вероятно е организирала тази връзка, се извинява на А. Манолова за объркването й с Р. Узунова)
(април 1989 г., ролка № 368)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
