| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу
Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
Анна Манолова: Можем да започваме.
Женски глас: Да, заповядайте…
Марлена Ливиу: Добър вечер, Узунова.
А. Манолова: Добър вечер. Не е Узунова. Анна Манолова е на телефона.
Марлена Ливиу: Анна Манолова ли? Добре.
А. Манолова: Няма значение.
Женски глас: Жена му на Хасан Федаилов Алиев се обажда. Гюлсюн Мехмедова Неджебова съм. Миналата година направиха на мъжа ми капан. И щяха, нали, на 8и март да го пуснат в Запада, в западните страни. Дори, нали, като ме извика един от Държавна сигурност – заедно бяхме с мъжа ми – каза: „Ще ви пуснем във Франция ли…, в Запада, във Франция ли, в Западна Германия ли ще живеете!”. Обаче, накратко, му направиха капан и го осъдиха две години, като престъпник го изкараха. Два пъти осъден политически, трети път – излежал в Белене, и тоз път нарочно, от Държавна сигурност, органите на ДС му направиха капан. Безвинен е, няма вина, не е виновен, обаче…
А. Манолова: Обаче е в затвора…
Г. Неджибова: В затвора е. Не яде! Дори, нали, един негов приятел скоро излезе от затвора – от тука, от Варна – казал: Да чака едно дело… Даже жена му, тука, тя ще ви обясни, казал: „Във всяко едно дело има една жертва. Аз ли ще съм жертвата на това дело?” Защото е невинен. Защото не може да понесе това, че невинен лежи, и нямаше друг изход освен гладна стачка. Беше доста грамаден…, (плаче) обаче първият път, когато го видях, беше много отслабнал, направо изтощен беше, още паметта му … - изгубваше паметта си. Сега не знам – отдавна, от ноември месец не съм го виждала. Скоро искам да отида при него. Не ми дават свиждане. Далече е Ловеч. С малко бебе не мога да отида при него. И не знам…
А. Манолова: Не сте го виждала от ноември?
Г. Неджибова: Да, от ноември не съм го виждала. Пък на Дойче веле се обадих в ноември месец. И ме заплашваха органите на ДС, че съм лъжесвидетелствувала срещу българските власти. Казаха…, накараха ме да подпиша документ, че ще ме съдят, че ще ме лишават от свобода за години…
А. Манолова: За какво?
Г. Неджибова: Дето се обаждам на Дойче веле, давам информация на западните…
А. Манолова: …средства за информация…
Г. Неджибова: Да.
А. Манолова: А това е наказуемо, така ли?
Г. Неджибова: Моля?
А. Манолова: И това е наказуемо? … И това се наказва ли, казвам?
Г. Неджибова: А, да. Казаха ми, че ще ме наказват. И ми казаха, че ще ме интернират от Варна. Ако продължа да информирам, нали, международните инстанции… И аз им казах, нали: „След като, викам, няма в България човешки права, викам, аз ще си потърся, викам, в другите инстанции. Там поне, викам, има. На доста места се обадих: в Международна амнистия,… в Международния червен кръст не можах да се свържа, щото не знам немски и английски. Известно ми е, че много са го тормозвали тука, във Варна, много са го били /…/, дори се разплака – мъж!, и ни разплака всичките във стаята, хората, дето бяхме, дето присъствахме… Много са го били, обаче …(плаче), за да подпише някакъв документ, са го били по ръцете.
А. Манолова: О, боже!... И колко време трябва той още да излежава?
Г. Неджибова: Той, нали, две години му дадоха. Вече втора ще почне, на 3и юни ще стане една година… Една година вече, само със сонди и с глюкоза го поддържат! (плаче)
А. Манолова: О, божичко!
Г. Неджибова: Мен така ме измъчиха… като бях бременна. На 27и декември родих син. (Плаче)
А. Манолова: Голяма ви е мъката!
Г. Неджибова: Да, много. Уж ми обещаха от международните инстанции да ни помогнат, но (плаче)…, ако не стане…, никой не се интересува…, пък аз, нали, нямам средства, и затуй…, от ноември месец нямах средства да се обадя…, имах голямо желание да се обадя пак във всички инстанции. Хората ми помагат тука. Турското малцинство… - 28 човека ми събраха 135 лв., ми носят моите приятелки и приятели и ми помагат… Зле съм с ръцете – едвам гледам детето си, едвам си се справям (Плаче)
А. Манолова: … Ох, недейте така да плачете, трябва да …
(12.04.1989 г., ролка № 225)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
