| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу
Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
Съобщение на Марлена Ливиу за продължителна гладна стачка на затворник-турчин в Старозагорския затвор
Р. Узунова: Говорете.
Марлена Ливиу: Бихте ли ми задавали въпроси, просто като разговор. Така ще бъда освободена от неудобството, че се прави запис и…
Р. Узунова: Да, разбира се. Какъв е вашият случай?
М. Ливиу: Ами вижте, отнася се въпросът до Хасан Федаилов Алиев…
Р. Узунова: Повторете пак името, ако обичате.
М. Ливиу: Хасан Федаилов Алиев, с “Ф”, с българско име Асен Филипов Стоянов. Всъщност това е семейство, мои близки, които се задомиха миналата година, през октомври месец. Жената е моя близка приятелка, от турски произход също.
Р. Узунова: Говорете малко по-високо, ако обичате.
М. Ливиу: От турски произход е жената, тази моя приятелка… В наш вестник – „Народно дело”, варненски вестник, излезе една статия, написана по повод събитията около този Хасан, която беше озаглавена „Ловци на наивници в ефира”. Беше написано – не мога да ви кажа, аз тази вечер не можах вестника да намеря, /…/, но като го намеря, някой ден, ако желаете, ще го продиктувам, - обстоятелствата, при които е бил арестуван…, в този вестник. И го обвиняват в хулиганство, че е посегнал на своите съселянин от с. Оборище, Варненски окръг, в кръчмата, направил е скандал, в следствие на което го осъждат на 2 години затвор. Обаче това е само външната страна на въпроса. Той е правил опит за бягство още в казармата, в Кюстендил, за което 3 години получава присъда. Излежава си присъдата. След това – `82а година – избягва в Турция, но там става някаква грешка: като имало някаква договореност с България той да бъде върнат тук, а от България избягал кюрд да бъде върнат в Турция. Просто става една грешка и се налага той да се върне в България. `85а година е в концлагер Белене. Аз познавам лично момчето, споделяли сме много, така, неща по политически въпроси; добре познавам и съпругата му. Съгласна съм напълно с неговото мнение – то минава границите на етническите въпроси и по-скоро неговите разбирания са такива, с интернационален характер… И по-скоро – отношение към съвременното управление в България и въобще, към цялата система. Това обаче не се харесва на властите – те търсят начин, просто, такива хора да бъдат осъдени и да се затворят. Като в неговото село, това е Оборище, той отива с още един приятел, който е също „политически” – лежал в Белене, и там им се устройва клопка с цел той да бъде убит. Това по-късно негови сънародници са му го казали. Неговата жена не е много сигурна дали /…/ са присъствали в тая клопка, но той е седял в някаква съседна къща и е чакал, предизвикали са скандал в кръчмата, за да може да стане бой и в този бой той да бъде смъртно наранен. Обаче не е могло да стане това нещо. И са го хванали. И веднага предизвикаха съдебен процес. Като от 5и юни той обяви гладна стачка за това, че…
Р. Узунова: 5и юни миналата година?
М. Ливиу: Не, тази година. Впрочем, миналата година, бъркам се. Той беше писал някакво… призив, нещо подобно, не мога да ви кажа, аз не съм запозната със съдържанието му, което жена му е издиктувала, мисля, че на Дойче веле. Оттам нататъка вече съм в течение на кореспонденция с Дойче веле и ББС, и я поддържам, написах няколко материала, от които тука имам /…/, единият беше излъчен с нейният глас, за което я викаха в милицията, и са я заплашили, и я накараха да се подпише, че повече няма да изнася държавна тайна; и това беше цитирано от него в последния материал…, аз написах имената на много господа тука от милицията, които са замесени в /…/
Р. Узунова: Малко по-височко, ако обичате.
Женски глас: Просто съм малко,… така, защото се страхувам, и затова… На всички, които бяха замесени в тази история, от Държавна сигурност, и той цитира имената в материала, който писах, и се почувстваха така, доста ужилени,… И въпреки, че беше бременна, я разнасяха с кола, така, просто по насилствен начин, в пощата я следяха, там служителка някаква докладваше, забраниха й в пощата да влиза… но в тази поща някакси беше по-лесно, в другите -…, после почна да търси други пощи, и т.н. И са я накарали да подпише един документ, че тя повече няма да се обажда. Ако се обади, ще бъде интернирана или в нейното село, или в неговото, или въобще – кой знае къде. А ако продължава така да прави, то ще я затворят след трите години майчинство, т.е. ще я съдят сега, а ще си излежи присъдата след трите години майчинство. И понеже просто искам да спестя малко неприятностите…, затова искам малко в сянка тя да бъде, затова аз се обаждам. И бих желала, просто, ако е възможно, някаква помощ да окажете, в такъв смисъл… Тя на 14и декември отиде на свиждане при мъжа си, обаче не я допуснаха, тъй като са й казали, че съпругът й бил на лечение в Ловешкия затвор. Там болница имат. И не са искали да й дадат никакви сведения. Аз получих сведения през август месец, от познат, който също е лежал в затвора, че той е бил доведен…, в затвора, в положение… до смърт е бил доведен. Опитали са по насилствен начин да го хранят, но след тая продължителна гладна стачка…, какво са направили?,… той е получил реакция на организма и едва са го спасили. Даже всички затворници вече са знаели, че той е вече мъртъв.
Р. Узнова: Колко дълго гладна стачка?
М. Ливиу: Ами от 3и юни,… а когато тя отиде на свиждане, на 25и август, тя го е заварила, че вече не можел да гледа, едва е изговарял някои думи и въобще не е могла да го познае. Тя беше страшно разстроена и изкара ужасна бременност. Всички очаквахме, че с детето нещо ще се получи, но засега поне не е така. Тя роди на 26и декември. От тогава беше в селото си, при майка си, за известно време, нали, след раждането. Та получил е тези болки, някакви ужасни болки в стомаха, отказал е отново, ритали са го там, - това е по сведения на човека, който му е носил храна, и някаква близост имало между него и друг мой познат, и той му е казал тези неща: че са се опитвали с ритници да го хранят, и той не е приемал, и е бил готов да умре в търсене на своята кауза, и казва /това и тук го е казвал/: „Аз вече рискувах. Нямам друг избор. Аз трябва да защитя правото си на човек. Като не ми давате тези права, аз трябва по този начин да си ги търся!” Всъщност, някаква информация тя е получила, не зная откъде, че той все още продължава гладната стачка
Р. Узунова: Толкова дълго време?!
М. Ливиу: Ами да /…/
Р. Узунова: От юни насам продължава?! Невъзможно е!
М. Ливиу: Ами вижте сега. Той, от декември месец – тя отива декември, на 14и, и й казват, че е в болница. А тя има право на три месеца на свиждане – и не се знае откога той е в болница, и няма никакви сведения, няма откъде да ги вземе… И аз й казах: „Кажи сега, да отидем при него… /тя се кани да ходи в Ловеч/, нека аз да направя връзка с вас, ако е възможно, някак нещо да се проучи, да се получи информация отнякъде… Просто да имаме някаква готовност, нещо, някаква подготовка предварителна,… и да не разберат, че след посещението има някакво отношение. Просто, ако има предаване за него, то да стане преди посещението, за да няма съмнение в жената, да не я наказват…
Р. Узунова: Да, да, да…
М. Ливиу: Какво е състоянието му, не се знае. Сега, пак е ходила, преди около 15-тина дни, казали й са, че все още е в болницата. Просто – пълна неизвестност. Той беше жив труп… (тук свършва записа)
(22.02.1989 г., ролка № 313)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
