| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Присъда по дело № 1244 на Варненския окръжен съд срещу
Шишман Методиев, Алцек Топалов и Марлена Ливиу
Разкази на Али Топалов (Алцек Топалов)
Али Топалов: Добър вечер.
Р. Узунова: Добър вечер. Али Топалов, как стои вашия случай?
Али Топалов: Аз почнах от началото на `85а година, след като насилствено ни промениха имената. Работих в Девня, в заводите, в химическите заводи. Една вечер, това беше февруари месец, 21.02.`84а година, бях арестуван от органите на Държавна сигурност.
Р. Узунова: Защо?
Али Топалов: Не ми дадоха никакво обяснение, и до ден днешен също не знам. Казаха: „За една малка справка до съвета.” Това им бяха думите,… трима, трима човека от Държавна сигурност. И ме откараха в най-близкото Районно управление на МВР. Нея вечер преспах там и сутринта в четири часа и тридесет минути тръгнахме на път от МВРто. После разбрахме, че отиваме в Белене.
Р. Узунова: И вас в Белене ви пратиха, така ли?
Али Топалов: Да.
Р. Узунова: И колко време бяхте там?
Али Топалов: Аз бях около 14 месеца там.
Р. Узунова: Някаква присъда показаха ли ви ?
Али Топалов: Не, никаква присъда. Даже имахме случай там: питахме съответните служители там, където бях … те не знаеха, те казаха: „Вие много добре знаете за какво сте тука!” Това им бяха отговорите. После бях откаран и седях 6 месеца в Бобов дол. В Бобов дол пак имаше един и..
Р. Узунова: Принудително местожителство там? Лагер?
Али Топалов: Не, не, лагер. 85 човека бяхме откарани от Белене в Бобов дол.
Р. Узунова: Какви бяха те, българи или етнически турци?
Али Топалов: Имаше между нас и българи в Белене… Дори и Димитър /…/ беше с нас. Имаше и българи. Около 12 – 13 човека бяха с нас, дето и тях ги интернираха после в различни селища в страната…
Р. Узунова: А в Бобов дол?
Али Топалов: В Бобов дол имаше само двама. Помаци им викаме: един от Смолян, другия от Казанлък ли беше, от Карлово ли, не знам…
Р. Узунова: А какви бяха условията в тези лагери в Белене и Бобов дол?
Али Топалов: В Белене условията бяха много страшни. Аз нямам думи да ви кажа, защото нямахме никакви условия. Това от началото до ..
Р. Узунова: Храната каква беше? Отношението на надзирателите?
Али Топалов: Храната беше много лоша. Почти не можахме да се храним там. Дори ни бяха давали замръзнал хляб, … и беше много студено…
Р. Узунова: А надзирателите как се държаха с вас?
Али Топалов: Много грубо се държаха. Имаха и хора между тях, където бяха човечни, нали. Част от тях бяха, така, добри. Отначалото бяха много груби…
Р. Узунова: А къде беше по-лошо: в Белене или Бобов дол?
Али Топалов: В Белене, разбира се, и то в т. нар. Първи обект, където бяхме затворени в тъмни килии. Бяхме около два, три месеца в тъмни килии, без да видим дневна светлина. Само в килията. Без разходки, без карета, без нищо.
Р. Узунова: А тези акции във връзка с вашата съпротива срещу промяната на имената ли бяха? Или имаше някакви други причини?
Али Топалов: Да, и съпротива, и други причини имаше. Така предполагам. Защото там бяхме събрани горе-долу, така да се изразя, интелигенция, турската интелигенция.
Р. Узунова: Да, вие какъв сте по професия?
Али Топалов: Аз съм технолог по опазване на околната среда.
Р. Узунова: Технолог, завършили сте какво?
Али Топалов: Гимназия завърших и после две години и половина в Техникум по индустриална химия в Девня, т.е. във Варна.
Р. Узунова: А Шукри Шерифов какъв е?
Али Топалов: Стругар.
Р. Узунова: Стругар. И какво, според вас, е истинското положение на българските граждани с турско самосъзнание? По-специално във Варна, понеже от там имате повече впечатления?
Али Топалов: Положението, сега не бих казал, че е трагично, но е много лошо. Много лошо е положението, защото преди е, може да си дадете сметка, така,… бързото заминаване на хората. Има хора, които се бяха устроили тука, бяха обезпечени от всичко в живота.
Р. Узунова: И защо тогава хората тръгват? Защо тръгват?
Али Топалов: Въпреки всичко тръгват, защото са лишени от елементарни човешки и граждански права. От най-важното – език, култура, вяра…, и всичко.
Р. Узунова: А вашето лично положение какво е? Имате ли семейство, вие и Шукри Шерифов? От къде са семействата ви?
Али Топалов: Да. Аз имам семейство. Ние бяхме тръгнали на път за Турция. Казаха ми, от Областното управление на МВР ми казаха да си подам документите за Турция. Подадох документи. Аз, естествено, отначалото не исках, казаха ми: „Ако искаш, това е пътя, може да заминаваш…, иначе други неща те очакват!” Аз се съгласих, разбира се, със съгласието на жена ми, защото съпругата ми вече пет години е без мене. Децата ми пораснаха, имам три деца.
Р. Узунова: И какво стана по-нататък?
Али Топалов: Аз подадох документите …
Р. Узунова: Не, по-кратичко го разкажете.
Али Топалов: Така ли? Добре. Подадох документи. Казаха ми: „Кога тръгваш? Още утре трябва да тръгваш, сутринта.” Аз не се съгласих…, с баща ми и с близките ми трябва да се разделя,…трябват ми още един-два дена. Казаха ми: „Добре.” Съгласиха се. На следващия ден казаха: да съм готов с багажа, да го натоваря в колата си и на улицата там … да ги чакам, да ми донесат паспорта. Дойдоха на следващия ден и ме арестуваха. Направиха обиск в къщи и съответно в колата ми и в багажа. Пред МВРто на площада направиха обиск. Претърсвания… и така нататък. Оттогава насам спряха жена ми и децата, после се съгласиха да ги евакуират, да ги пуснат в Турция, защото…
Р. Узунова: И те са в Турция сега?
Али Топалов: В Турция. От двадесет и три – четири дена вече са там.
Р. Узунова: А на Шукри Шерифов семейството?
Али Топалов: Също са там. Те дори заедно тръгнаха от тука.
Р. Узунова: Така. А вие членове ли сте на някое независимо сдружение?
Али Топалов: Да. Членове сме на НДЗПЧ в България.
Р. Узунова: А как стои въпроса с Марлена Октавиан Ливиу? Защо и тя е обвинена?
Али Топалов: Вижте какво, ние, понеже не можахме да оформим граматически или стилово това Обръщение…
Р. Узунова: И тя ви помогна?
Али Топалов: Да, тя ни помогна в това отношение само…
Р. Узунова: И заради това е обвинена?
Али Топалов: Да, Да, разбира се, да.
Р. Узунова: Срещу нея същите обвинения ли важат?
Али Топалов: Същите обвинения.
Р. Узунова: Въпреки че само е помогнала за граматическото оформяне?
Али Топалов: Да. После …, че е влязла и тя в контакт с вас и ви е предала това Обръщение. Тъй като ние не знаехме, че за това говорят, нали…
Р. Узунова: На нас или на Би Би Си-то?
Али Топалов: На вас.
Р. Узунова: В обвинителния акт фигурира, че е влязла в контакт с нас, така ли?
Али Топалов: Да, това е, поради което тя .. Ако искате, да ви прочета изречението?
Р. Узунова: Да. Прочетете го.
Али Топалов: „От своя страна обвиняемата Ливиу се е свързала по телефона с радио станция „Свободна Европа” и в разговор с Румяна Узунова й е продиктувала пълния текст на Обръщението. Което протече и по двете радиостанции, значи е същото. По този начин широко са го разгласили на слушателите в страната и в чужбина.”
Р. Узунова: Други обвинения срещу Марлене има ли?
Али Топалов: Не. Няма други обвинения.
Р. Узунова: Само това, че е диктувала писмото, така ли?
Али Топалов: Да. Да, това е. Отначалото бяхме обвинени, имаше цел да… срещу вас, което после отпадна.
Р. Узунова: Какво беше?
Али Топалов: По чл. 321, ал.2. После отпадна … за създаване на група …там нещо.
Р. Узунова: Вие участвали ли сте вие лично в някои демонстрации на етнически турци?
Али Топалов: Не.
Р. Узунова: Не сте. Нито вие, нито Шукри Шерифов, нито Марлене?
Али Топалов: Не.
Р. Узунова: Всъщност обвиняват ви единствено за това писмо, така ли?
Али Топалов: За това Обръщение, това е. Обвиняват ни за разгласяване на неверни твърдения…
Р. Узунова: Кажете?
Али Топалов: … в едно от вашите предавания. Каквото и да се случи с мене по-късно, в последствие, каквато и присъда да ми дадат, никой не може да ме отклони, или не може да направи така, че аз да мразя българи, българи от дадена националност. Аз ще продължавам да обичам тези хора, мои приятели, колеги, аз ще продължавам да ги обичам, да ги уважавам. Където и да отида в Турция, ще направя така, че ще се боря за дружбата и разбирателството между двата народа.
Р. Узунова: А знаете ли някакви други случаи на такива дела, съдебни дирения срещу български граждани с турско самосъзнание, на етнически турци, помаци?
Али Топалов: Вижте какво сега, ние имаме един друг приятел тука, откъдето се познаваме от Белене, и срещу него има едно такова обвинение също.
Р. Узунова: Как се казва той?
Али Топалов: Емин Хамдиев, от Варна. Не е получил обвинителен акт, но приключи следствието и е предявено обвинение.
Р. Узунова: И по кой член го обвиняват?
Али Топалов: По същия чл. 273, във връзка с 321.
Р. Узунова: И какво намират, какви вини?
Али Топалов: До колкото разбрах от него, че той е влязъл във връзка с вас и е дал информация за гладните стачки тука – във Варна и в Толбухин.
Р. Узунова: И изрично пише в това, че се е свързал с нас?
Али Топалов: Не. Аз казвам неговите думи, в какво е обвинен…Той не е получил още обвинителен акт, за да се види точно в какво е обвинен. Но е от тоя род. За демонстрациите в Толбухин той е знаел така, доколкото разбрах, и ви се е обадил или нещо такова.
Р. Узунова: А сега, носеха се слухове, че във Варна етнически турци са били издигали, са били вяли турски знамена и са издигали лозунги за автономия на Турция? Вие виждали ли сте такова нещо?
Али Топалов: Не. И ние сме против това.
Р. Узунова: Това личи от писмото ви.
Али Топалов: Разбира се. Вижте какво, основната ни цел да напишем Обръщението, …още малко ще ви отнема от времето,… основната ни цел беше това: моята… дъщеря ми беше в шести клас и една сутрин, това беше някъде около …тези демонстрации, не знам дали познавате ..тука по тези села… идва директорката на училището и предупреждава децата, казва така: „В с. Тракия, тука едно село, са дошли четири камиона въоръжени турци с автомати и днеска щели да убиват децата, нали, българчетата във Варна.!”
Р. Узунова: Това в училище, казваш?!
Али Топалов: Да. Казва така: „През време на междучасието не трябва да излизате в двора на училището.” Дъщеря ми идва в къщи и плаче. Тя, съответно, е досетлива и чуваме… тука по… че четири деца били също убити в с. Владиславово, тука наблизо…
Р. Узунова: Какви деца?
Али Топалов: Българчета също…
Р. Узунова: Такива слухове се носят или някой казва…?
Али Топалов: И ние, така, се принудихме да… от това нещо вече да напишем това писмо. Да няма, така, вражда между двата народа. Предпочитам да разберат, да знаят за какво са тези демонстрации. И второто нещо: ние имаме информация … в Съветския съюз, между националните … така столици вътре… Нека да не се пролива кръв! Това е … основната цел.
Р. Узунова: Аз имам пред мен вашето писмо, в което не намирам нищо подсъдно.
Али Топалов: Значи ние малко коригирахме, в БиБиСи-то е така, малко по- от твърдите….. Така, накрая имаше един пасаж: „Който не обича другите народи, не може да обича собствения си народ”
Р. Узунова: „Който не обича други народи, не може да обича и собствения си народ!”, така ли? В нашия текст това го няма.
Али Топалов: И такива други неща …, с такава цел… (Прекъсване)
Р. Узунова: Ето, включих, кажете
А. Топалов: „След като получили този материал от лицето, обвиняемите Топалов и Методиев предприели действие за разгласяването му. От домашния си телефон, в присъствието на Топалов, Методиев е дал текста на обръщението до радиостанция БиБиСи. Като представил себе си и другия обвиняем като… От своя страна обвиняемата Ливиу се е свързала по телефона с радиостанция „Свободна Европа” и в разговор с Румяна Узунова е продиктувала пълния текст на Обръщението. В последствие и двете радиостанции излъчили същото, като по този начин го разгласили пред слушателите си в страната и в чужбина. Такава е била целта на трима обвиняеми. Точка.”
(9.08.1989 г., ролка № 74)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
