|
||||||||||||
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Екофорумът
Декларация на КЗРП по повод събитията от 26 октомври `89 г., чете о. Христофор Събев Хр.Събев: Тая декларация трябва да има един текст, който да бъде отгоре, нали: „...Тогава Исус му казва, върни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат. Матей, 26 гл., стих 52.” Женки глас: Добре Ви чуваме, тогава включваме, почваме… Хр.Събев: „Декларация на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. С дълбоко прискърбие и справедливо възмущение, силно потресени, ние, верните Христови ученици, членове на Търновския религиозен комитет узнахме за необузданите изстъпления на изпаднали в мракобесническа истерия хулиганствуващи елементи, извършили побоища и арести на мирни граждани в центъра на град София, пред учудените погледи на авторитетните представители на международната общественост – журналисти, дипломати, научни работници, гостуващи у нас за провеждащия се международен Екофорум. Най-парадоксалното е, че този варварски акт бе извършен от органите, призвани да пазят реда и задължени да защитават правата и интересите на гражданите - което поставя под съмнение твърдението, че Народна република България е правова и цивилизована страна. И ако доскоро ние укорявахме хората, които ги наричаха репресивни органи, непроменени от времето на култа към личността и сталинизма, то сега сме принудени да признаем, че това определение отговаря на истината. Особено е засегнато нашето религиозно чувство, че подобни брутални действия могат да се вършат на големия християнски празник на Св. Великомъченик Димитър Солунски - 26 октомври, което още веднъж показа, че фанатичните атеисти нямат никакво чувство за срам и съвест, че по своята същност са нравствено и обществено безотговорни. Те очевидно са лишени и от родолюбие и патриотизъм, подронвайки международния авторитет и доброто име на България. Трябва да отчетем, че това събитие бе подготвено и стана на фона на една развихрила се клеветническа пропагандна кампания по казионните /а то впрочем и други няма/, печатни издания и средства за масова информация с нападки, хули и оскърбления срещу прогресивните и демократични сили на независимите организации, поставили си за цел осъществяването на истинската гласност и преустройство в НРБ и особено срещу нашия Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Ние сме силно възмутени от статията „Кой какво влага в думата “родолюбие”?, отнасящи се за панахидите за жертвите на екокатастрофите, публикувана във в. “Вечерни новини” на 26 октомври 1989, т.е. в същия този печален ден, печален за страната ни ден на побоища и арести. Там, между другото, се цитират извадки от писмото на Мария Николова от жилищен комплекс “Люлин”, в което тя настоява да се спре “незаконната дейност на различни групички, които се опитват да насаждат съмнение сред народа ни в преустройството, започнало в нашата страна”. Ние, членовете на Търновския религиозен комитет, питаме не е ли това мракобеснически призив за потъпкване на възгледите и свободната изява на мненията в духа на демокрацията и плурализма, и не стоят ли зад този призив тъмни и зли сили? А и за какво преустройство се говори в казионния печат? Такова ли, при което безпрепятствено да бъдат бити, тормозени и арестувани мирни граждани, а в печата да не могат да се изкажат алтернативните становища и идеи, което принуждава борците за човешки права и демокрация да прибягват до западните радиостанции. Впрочем, възмутената „Мария Николова” и авторката на статията Боряна Николова искат да бъдат погазени конституционните права, обявявайки за незаконна дейност разрешената от чл. 53, ал.1 от Конституцията: ”гражданите могат да образуват организации с политически, професионални, културни, художествени, научни, религиозни, спортни и др. нестопански цели”. Ръководството на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности ще потърси съдебна отговорност за коментара в тази статия на писмото на Илия Илиев от жилищен комплекс “Овча купел”, където се сравнява християнският обряд „заупокойната служба панихида” с водевил, което е оскърбление, санкционирано от чл.35 от Конституцията на НРБ, ал.4: ”Всяко проповядване на ненавист или унижаване на човека поради расова, национална или религиозна принадлежност се забранява и наказва, а освен това и чл.164 от Наказателния кодекс: “който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по други начини, се наказва с лишаване на свобода до 3 години или с поправителен труд”. Тези нападки в гореспоменатата статия са в съответствие със забраната, която досега е в сила в много селища на България, да не се допуска извършването открито на религиозни погребални служби, напр.Смолян, Хасково, Шумен, а в определени дни и в Търново и много други селища в страната. Ние протестираме срещу това кощунство с религиозните чувства на вярващите, което е проява на злостен, безогледен атеизъм, тъй като сарказмът, който си позволява редакцията на един официален вестник като “Вечерни новини”, е подигравка с паметта на покойниците, за които се отслужи панихидата. Осъдителен е и пристрастният и мракобеснически тон, с който си служи авторката на статията Боряна Костова, която нарича социална демагогия напомнянето чрез панихидата, извършена на 21 октомври в храм “Св.Димитър” в град София от 10 свещеници, между които 8 с епатрахил, за жертвите на екологичните катастрофи, в частност Чернобил. Докато в статията също се прикриват истинските факти и се говори само за 2-ма провинциални свещеници, обслужили панихидата: Събев от Търново и Амбарев от Пловдив. Защото казионният печат е все още скаран с истинската безпристрастна гласност и ако си позволи да съобщи за някой факт, това е само под сурдинката на предубедеността, субективизма, демагогията и социалната озлобеност. Ние сме възмутени и от липсата на религиозна свобода у нас, ограничена, първо: чл.153, ал.1 от Конституцията, от който се оказва, че е разрешена само антирелигиозната, но не и религиозната пропаганда, а също чл.38, ал.2 от Конституцията, че законен е само гражданския брак, но не и религиозния. Впрочем, крайно време е да се отстранят и противоречията в българското законодателство и в съответствие с подписаните от НРБ споразумения в Хелзинки и Виена. Например: трябва да се премахне от Закона за изповеданията чл.12, който развързва ръцете на светската администрация да уволнява и премества свещенослужители, независимо от становището на църковното ръководство, което е в разрез с чл.53, ал.2 от Конституцията на НРБ: Църквата е отделена от държавата. Докога законодателните органи в НРБ, обявяващи се на думи за гласност и преустройство, ще търпят такива членове като 20 и 21 от Закона за изповеданията, монополизиращи правото за обучение и възпитание на младежта и учащите се, както и откриването на болница, единствено за държавата и забраняващи на изповеданията да извършват тази дейност, както и други подобни ограничителни членове от Закона за изповеданията като чл.7, ограничаващ религиозните процесии и религиозни служби на открито, а също чл.22 и 24, ограничаващи външните връзки на изповеданията и други подобни членове. Ние настояваме за истинска демокрация и преустройство. Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности изразява своя граждански и християнски протест срещу тези позорни факти, които от една страна тровят и замърсяват обществената атмосфера у нас, а от друга - рушат международния авторитет на милото ни отечество пред целия свят. Ние призоваваме всички честни вярващи и свободомислещи хора да подкрепят нашата мирна и благородна борба за мир, ред, демокрация и християнска нравственост. Ръководството на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности; Град Велико Търново, 30 октомври 1989 г.”
Съобщение на Любомир Собаджиев Женски глас: Говорете. Л. Собаджиев: Ало, на телефона е Любомир Собаджиев, председател на Комитет „273”. Имам едно единствено кратко съобщение: днес се очаква да бъде освободен от Пазарджишкия затвор Янко Янков, човек, който преди 4 години беше вкаран заради убежденията си в затвор, с присъда по чл. 108 от НК. Неговите другари очакват да се срещнат с него утре. Комитетът го поздравява с освобождаването и очаква с надежда, че той активно ще се включи отново към инициативите на самодейните граждански организации… Това е. Чу ли се добре или да го повторя?
|
|||||||||||
|