Заседание на Националния съвет на СДС, 11 февруари 1992 г.

РЪКОВОДИТЕЛИ: Филип Димитров и о. Христо(фор) Събев.

ПРИСЪСТВАТ: Филип Димитров, Едвин Сугарев, Михаил Неделчев, Милен Стоянов, Иван Ценов, Ваньо Лазаров, Стефан Савов, Иван Куртев, Иван Анев, Кръстю Пастухов, Борис Кюркчиев, Георги Панев, Христо Попов, Дончо Папазов, Васил Станилов, Воемир Милков, Христо Бисеров, Руслан Сербезов, Исак Аврамов, Витан Стефанов, Снежана Николова, Недко Досев, Румен Георгиев, Ленко Русанов, Иван Сотиров, Юлиян Буров, Иван Калчев, Руслан Райчев, д-р Атанас Щерев, д-р Иордан Тодоров, д-р Васил Михайлов, Асен Мичковски, Йордан Василев, Иван Станчев, Росен Русков, Димитър Ненов, Милчо Кацов, Васил Златаров, Георги Марков, Николай Колев-Босия, Пламен Антов, Иван Неврокопски, Любомир Павлов, Мариана Кънчева.

Откривам заседанието. Бележки по дневния ред?

Искам да разбера точно какви са изявленията на Желю Желев, че Цар Борис е военнопрестъпник. Това е жесток удар в гърба на СДС!

И зная, че тук пак ще има хора, които след половин час ще му занесат това, което казвам, но след като СДС е внесъл проекта за отмяна на Закона за народния съд и историята не го е казала това нещо, Желю Желев си позволява да го каже! Все пак да не забравяме, че ние сме го избрали. Бил военнопрестъпник! Това е невероятна история.

Днес пишат във вестника, че не е точен преводът му.

Сведенията са, че Симеон ще изчака до утре, за да направи изявление. Според мен двама-трима думи от нас трябва да говорят с президента и да излезе той с декларация. Ако го е казал - друг въпрос, но аз просто не искам да вярвам, че може да го е казал.

Аз предлагам наистина няколко човека да се срещнат с Желев и да си установяват отношения, защото не само въпросът с царя, но и въпросът с конкуренцията е много скандален. И да се изяснят!

И ако продължава така, да му се каже, че ние просто можем да наложим ограничения върху неговите президентски пълномощия.

Вие, председателят на СДС. Понеже случаят не е изяснен, най-добре е министър-председателят и г-н Коруджиев с още един човек да посетят президента и да изяснят ситуацията. Може би Йордан Василев.

Наистина от сутринта са ми се обадили 10 души най-малко. Това е наистина огромно безобразие от така наречения президент! Ако г-н Желев е прочел 10 марксистки книжки и сега е компилирал една нова, това не значи, че ние трябва да го поддържаме. Аз лично ще изляза по телевизията. Ние не можем да губим нашия политически престиж заради няколко негови марксистки и марксисти, които са се окичили с началнически длъжности в неговия кабинет. Ако това е така, ние сме длъжни като политическа коалиция да излезем с мнението, че това е наистина огромна лъжа и манипулация.

И това, какво прави г-н Мишев[1] (Визира Константин М. - бел. на MP)[2], включително и с днешното си интервю във в. "Демокрация", е огромна глупост. Ако г-н Мишев по този начин съветва министър-председателя, очевидно той не става за съветник. И може би той се опитва да прави много хитра и много подвеждаща информация, но това, което се опитва да прави чрез министър-председателя - да си подаде оставката - просто като ход е огромна глупост и нищо не означава. И много моля г-н Филип Димитров да има предвид, че неговите съветници не би трябвало да бъдат публични лица - en public, а да си го съветват вътре в Кабинета, без да излизат в пресата. Г-н Димитров не може да иска ние да го подкрепяме единодушно, а да не можем да коментираме. Кой е казал, че публично трябва да се сваля доверието от правителството?

И това е замислено от един глупав журналист, живял дълго време извън България. И това важи за много други такива, включително за г-н Джон Станчов. И наистина не можеш да бъдеш политик в България, ако си живял дълго време извън България.

Действително не е много далновиден един човек, който може да каже тази работа (Цитира част от интервюто на Константин Мишев във в. "Демокрация" - бел. на MP)[3] - че оставката не бивало да се приема като трагедия. Обратно - оставката сега ще бъде точно трагедия! Или - с други думи - по Конституцията да се отиде на нови избори. Това е същото нещо, което направи г-н Тафров.

Може би не разбирате смисъла на изреченото. Той не приканва към парламентарна криза.

Така ще се стигне до нови избори, а това не бива да бъде. Това е предателство спрямо СДС.

Ако едно правителство си подаде оставката, се повтаря пълната процедура на досегашното избиране - президентът предлага на най-голямата политическа сила...

Предателство е за СДС, защото при такава оставка ние няма да съберем толкова проценти в следващите избори.

В момента СДС е поставено пред един много сериозен натиск и мисля, че и вашето усещане подсказва една такава процедура. И добре е, че се справяме добре с тази работа. И търсенето на форми, по които този натиск да бъде неутрализиран, е нещо съвършено допустимо. Друг е въпросът за медиите, но СДС в парламентарния смисъл се нуждае от защита в случаите, в които може да бъде притискано прекалено твърдо. Това е важно.

Негово Величество Царят имаше един съветник Павел Груев, който не си отваряше устата. Защото това е смисълът на съветника - той не говори. И когато в САЩ започнат да говорят, им духат под опашката. И г-н Мишев за втори път се проваля.

И нещо абсолютно грешно имаше - че Парламентарната група на СДС отказала подкрепа на правителството по малката приватизация, а такъв закон още не е гласуван. Въобще не е гласуван и не е и обсъждан.

Просто ми се струва, че в своите самозащитни функции правителството прави грешка след грешка.

В дневния ред включва ли се и въпросът за "Подкрепа"? Не?

Но трябваше да има изявления, защото и КНСБ реагираха.

Просто се правят неща, които ни разцепват: Желю Желев прави изказвания против Борис III, защото в СДС е много силно монархическото течение; от друга страна трябва да се тушират някои въпроси за министри. Ами, ако някой министър трябва да си отиде, да си отива! Това не е голяма беда. Както и някои народни представители, които се оказва, че са агенти[4].

Аз се въздържам да коментирам, преди да разбера друго: Вие разрешили ли сте на г-н Мишев да се явява така в пресата, след като е Ваш съветник, или това е негова инициатива?

Аз имам един въпрос, г-н Председател. Имам разговор с отец Калиник, сега чакам и патриарха. Калиник казва, че Вие сте се срещали с него преди изборите тук, за избора на дядо Калиник, че е нелегитимен...

(Председателят Филип Димитров понечва да го прекъсне).

Чакайте, чакайте, винаги сте ме прекъсвали. Вие сте православен, а вземате участие (причастие) с католици. Бъдете лоялен поне към мен - и към моята организация!

Веднага ще Ви отговоря: това, което започвате да говорите за мен, е странно, тъй като имаме пълна яснота от 6 месеца насам. Много добре знаете, че през лятото на миналата година, минавайки през вашите редици, аз съм се натъкнал на лицата Калиник и други, които ми казаха, че имат интерес към СДС, но аз им казах, че СДС няма интерес към тях. А Вие сте получавали някакви сведения и е трябвало да разберете и досега, че ако се поемат някакви ангажименти, те се изпълняват.

Ангажиментът е, че не ги пипате! И имам и документи от МВР за тях.

Тук са документи със строго поверителен гриф на Антон Югов и други как да се прочисти църквата. И Вие, включително и Йордан Василев, който много мило се усмихва сега, правихте срещи с тези хора и им правите реверанси.

Вие много добре знаете назначаването на едно лице как става. Има групи и в парламента, и в Министерския съвет, които работят.

Това означава, че аз спокойно ще изляза вече открито по тези въпроси.

Това са много сериозни проблеми и аз предлагам да влезе като точка от дневния ред, но да не ги обсъждаме извън дневния ред. Отче Христофоре, срещата ни с тези хора беше само за това да не търпят този патриарх, втората беше, че искаха да влязат в кандидатските листи на СДС. Но това да го обсъждаме отделно.

Преминаваме към обсъждане на дневния ред. По точка първа - за ИЗБОР НА ГЛАВЕН ПРОКУРОР.
Искам да ви предам, че ще се положат в близките дни усилия да бъде назначен главен прокурор. Споменават се няколко имена. До този момент няма категорично отношение, но това са хора,
които са били досега обект на предлагане от СДС по отношение и на някои неща, и Конституционния съд, и т.н.

Бихте ли ни казали за какво става въпрос, г-н Венедиков?

Да проучим общественото мнение по най-важните въпроси. Досега ние не можехме да правим социологически изследвания поради това, че са много скъпи. Правеха ги други, които показваха какво е желанието на комунистическата партия. Техните резултати бяха изключително в полза на комунистическата партия.

Нашата грешка е, че когато резултатите не покриваха нашите желания, ние ги отхвърляхме, а когато ни харесваха, ние ги приемахме.

Ние вече можем с цената на 30-40 000 лв. да успеем, а ако проф. Николай Василев даде съгласието да използваме неговия апарат на Министерството на образованието и науката, ние ще поевтиним три пъти изследванията.

Въпросът е дали възразява Националният координационен съвет да се направи това изследване и да бъде изплатена сумата от 40 000 лв.

Подкрепям решително! Сумата е минимална. И то трябва да се направи първо, за да се знае, и второ - за да бъде публикувано.

Това, което върши НЦИОМ, е изключителна провокация - да слагат Гиньо Ганев на второ място и Каракачанов на девето място. Но докога ще търпим г-н Андрей Райчев на тази функция, която се заплаща от Народното събрание и се извършва от БАН? Двамата със Стефан Савов сме грешници, че го държим досега.

Тази сутрин говорих с проф. Василев. Той няма нищо против да използваме неговия център и неговите анкетьори.

Приема се да се направи изследването на Й. Венедиков. Няма възражения и няма да се гласува.

В петък заседава Издателският синдикат. Той е юридическия собственик на в. "Демокрация". С пълно единодушие той освободи главния редактор г-н Волен Сидеров с изключение гласа на самия г-н Волен Сидеров.

До 13 октомври 1991 в. "Демокрация" изпълняваше горе-долу добре линията си на авангард срещу БСП. След тази дата, кризата, която все пак имаше, не беше преодоляна. А вестникът
трябваше да смени цялостния си ракурс и да стане един съзидателен вестник, който да осъществи линията.

Първо, че главно чрез парламента се сменя цялата система - сменя се собствеността и оттам ще настъпят огромни промени в съзнанието и бита на населението. Вестникът не показа това и оттам не дава достатъчно надежда на хората и не показва всъщност каква функция играе Съюзът на демократичните сили в промяната на техния живот. Всяка информация се поднася студено и безстрастно и не е по един начин, който да завладява общественото съзнание. Няма стратегия, която да прокарва линия за завладяване на общественото съзнание - че властта е у нас за разкриване престъпленията на комунистическата мафия (комунистическите мафии), което да става с големи и детайлни журналистически разследвания. Само една статия има на Иван Григоров за фирма и дружество Софис.

Абсолютно всички сте убедени, че общественото мнение за вестника не е добро - че върви доста сиво и че отговорност на Издателския синдикат беше най-после да се намеси.

Главният редактор има вина дори за това, че в абонаментната кампания "Демокрация" има 64 000, а "Дума" - 120 000 бройки. По-голям е и тиражът на много други ежедневници (Изброява[5]).

А ние трябва да имаме най-мощния и най-търсения вестник, в който хората да търсят обясненията за обществената промяна. И вестникът търси да вземе някакви мерки в това отношение. Тъй като ние благодарихме на г-н Сидеров за това, което направи в периода преди 13 ноември и периода след това, но считаме, че неговият капацитет в сегашния момент за главен редактор е изчерпан, но че неговият потенциал за в бъдеще не е изчерпан и че той отново може да бъде полезен за "Демокрация". Затова не става дума за прекъсване на трудовия му договор, а да остане във вестника като политически или друг наблюдател.

И сега, и преди това беше много детайлно обсъдена кандидатурата за главен редактор. Ние имаме юридически право да назначим главния редактор, но никога не бихме го извършили. Вестникът всъщност е на СДС и ние искаме да бъдем абсолютно лоялни към СДС. И ние няма да допуснем никаква промяна във вестника, ако не сме съгласували това с Националния координационен съвет.

Ние предлагаме една кандидатура - кандидатурата на г-н Енчо Мутафов. Той е тук, в сградата. Той има платформа, която можем да го поканим да прочете. Защо предлагаме неговата кандидатура - какви са нашите доводи и какви възражения евентуално би имало?

Първо, човекът да бъде един от символите на СДС и да бъде уважаван човек. Мисля, че това е несъмнено и мисля, че още с назначаването му ще вдигне интереса към вестника. Той е един от най-изявените литературни критици и изкуствоведи, човек с огромна енергия и работоспособност, пълен с идеи, което личи от това, че в продължение на две години води рубрики във в. "Демокрация".

И всяко едно есе е негова идея. Човек, който не идва в "Демокрация", за да заеме някакъв пост, а за да поеме една много тежка задача с чувство за отговорността, която поема в момента. Г-н Мутафов е човекът, който ще даде актуална информация, огън и страст на вестника.

Какви могат да бъдат възраженията срещу него?

Първо, неговият малко независим, неговият не всякога лицеприятен характер, който обаче показва, че г-н Мутафов е личност. И аз мисля, че той ще бъде на висотата на своя пост и всичко, което би било в сферата на някакви лични и по-бурни изяви на характера, той ще го тушира и ще се държи мъдро, като съзнава какво трябва да се постигне.

Второто положение е, че той не е вестникар - работил е в "Свободен народ", "Обзор" и на други места. Но ние разчитаме, първо, че интелигентният човек много бързо може да навлезе в
работата. После в редакторския съвет той иска да покани мен, Йордан Василев, Йордан Венедиков. Освен това г-н Мутафов вероятно бързо ще покани още един или двама зам.-главни редактори, които ще бъдат абсолютно подготвени като вестникари.

Ние просто не можем да ви представим по-добра кандидатура в момента и аз много се надявам, че ще получим вашата подкрепа, защото това ще ни отвори пътя към един голям вестник.

Аз ви предупреждавам, че до една-две седмици ще има леко разклащане, докато той си навлезе в работата, но това впоследствие ще се избегне.

Решението на Синдиката вярвам, че е взето по отношение на освобождаването на главния редактор.

Конкретността ме задължава да кажа, че аз се изказах на Издателския съвет против тази кандидатура. Няма да се разпростирам защо.

За да бъда докрай точен пред Националния координационен съвет, в началото бяха предложени 4 или 5 кандидатури. Предложи се Калина Стоева (БТА), Панайот Денев (БТА), Бинка Пеева, Любомир Кольовски и Мишо Ноев. И обсъдихме въпроса дали главният редактор трябва да бъде професионалист или личност, политическа фигура, защото просто не можахме да намерим лице, което да обединява и двете фигури. И в началото Енчо Мутафов не получи достатъчен брой гласове, но след това се обединихме около него, след като се видя, че няма друга политическа личност.

Нашето предложение е главният редактор да бъде назначен с пробен срок. Аз бих предложил такава формула: да се сключи един такъв договор за един месец и всеки месец да се продължава за по още един месец или пък ако не се прекрати накрая на месеца, автоматически се продължава.

Доколкото разбрах, въпросът с г-н Волен Сидеров е решен. Не споделям това, което се изказа от Синдиката, че нашият вестник може да компенсира това, което не прави нашето правителство. Едва ли. Лично аз бих извадил веднага един-двама министри, без да се пипа например г-н Волен Сидеров. И Нова СДП не е разглеждала досега този въпрос като достатъчно самостоятелен.

Вестникът представлява това, което е СДС - засега е слаб вестник, както в СДС има клатушкания. А "Дума" е просто един мръсен вестник. Но като го отвориш, знаеш къде какво да прочетеш. И не е случайно, че има голям тираж.

Ще повторя съвсем накратко това, което казах миналия път за г-н директора на "Демокрация" Георги Спасов.

Не сме против тази или онази личност, но не можем да си затваряме очите пред факта, че "Дума" е по-добър вестник.

Аз мисля, че нямаме време да правим трагични опити. Това, че не сме взели властта, а сме се домогнали до нея, защото имаме още много хляб да ядем, докато я вземем, това сега е влиянието, което е важно. А за да изместим това влияние на "Дума", ние не сме само с предимства.

И затова аз ще предложа един човек, за който ще изпищи и Филип Димитров - Александър Алексиев - дълго време емигрант, изтъкнат политик. Това не е само човекът да бъде виртуоз, а
трябва да бъде диригент такъв човек. Такъв човек, който да познава световната политика и световната литература, световната култура. Пак ще кажа, че Филип ще го заболи, защото не случайно го е избрал за помощник. Но след председателя на СДС разберете, че вторият човек, без да бъде по ранг същият, е главният редактор на вестника. Чрез него ние обединяваме хората в цялата страна. Прегледеайте целите му статии, прегледайте му статиите "Говори гласът на Америка", "Свободна Европа" и т.н. и ще видите.

Ще ви кажа защо в началото думата се даде на Димитър Коруджиев, а не на мен. Аз бях първият главен редактор на вестника, но Димитър Коруджиев - в неговата къща се създаде и първият брой и т.н., и той имаше моралното право да направи пръв своите предложения.

Според мен основната причина е, че вестникът няма пропагандна стратегия. И тук Стефан е напълно прав: вестникът на отиващата си партия е пръв, защото прикрива своята линия и кампания, а нашият не е добър. Но у нас е бъдещето, а това от вестника не личи. Очевидно начело на този вестник трябва да застане един интелектуалец от много висок ранг с много висока перспектива. Двете кандидатури са чудесни, но малко ме смущава това, че г-н Алексиев е много добър политик, но много слабо познава нашата действителност. А г-н Енчо Мутафов би могъл да застане начело като фигура, а не само като човек, който много добре знае как се прави вестник.

Има две съображения, които искам да изложа: първо, не съм сигурен, че г-н Алексиев иска да обсъжда идеята за вестника и второ, той може да липсва дълго време от страната. Това може
да бъде много сериозен довод срещу него.

Вестникът трябва да се промени основно. Аз не съм говорил с Алексиев - тази сутрин ми дойде на ум тази идея[6], но не можем да турим един Кръстюбалевски кръст[7].

Да предложа решение. Аз не бих казал точно кой е прав - че от едната страна г-н Радой Ралин изказва едни много сериозни възражения, или от другата страна - хората, които са обсъждали в Синдиката. Затова предлагам да вземем две решения - като предложение: едното е, че утвърждава решението на Синдиката или е съгласен с решението му за освобождаване на г-н Волен Сидеров като главен редактор; и второто - предлага на Синдиката да обмисли отново тези две възможности за г-н Алексиев и за г-н Мутафов. По този начин се дава възможност да се обсъдят още веднаж тези две солидни кандидатури и на едно следващо заседание да се вземе становище.

Освен това се касае за политическата линия на вестника и предлагам тези двама кандидати да дойдат тук.

И мисля, че немалка вина за този вестник имат и Издателският синдикат и неговият председател трябва да се смени. Да останат Димитър Коруджиев, Васил Станилов, Йордан Василев, но другите да бъдат сменени. И понякога г-н Мутафов се изразява, че заедно с помията се изхвърля и детето. И казва, че се написаха стихотворения от Борис Христов, написа за Блага Димитрова и др., написа и най-антикомунистическия роман, който не се прочете нито от критиците, нито от други. И през това време като пише, че чуждите автори показват успехите на нашата дисидентска култура и литература, като казва, че никой в други страни не даде толкова жертви, колкото у нас. А тогава кой от тези автори той е утвърдил? Извинявайте, но нещата трябва да огледаме малко по-сериозно.

Искам да кажа за пропагандната война, когато стана дума за комунистическата партия. Смяната на главния редактор е само една крачка в тази пропагандна война и няма да ни реши въпроса. Стана дума за Андрей Райчев като ръководител на социологически екип, който трябва да бъде сменен, но за мен смяна във в. "Демокрация" трябва да бъде първата крачка, а веднага след това да последват смени и в радиото и телевизията. И това е една молба към всички нас - да вземем отношение.

Ако оставим вестника една седмица без главен редактор, е много голям риск.

По отношение предложението на Радой Ралин не зная дали субектът на неговото предложение ще бъде съгласен.

Едното процедурно предложение е да се действа веднага и да се вземе решение веднага, а другото процедурно предложение е двете кандидатури да останат за следващото заседание.

Политика и религия просто не могат да се родеят. И моля г-н Мутафов да има предвид...

Вижте турците как бързо се справиха с Генджев, а ние не можем с патриарха.

Защото те имат подкрепата на правителството! (С м я х).

Има значение, че при всяко избиране трябва да има поне двама-трима кандидати. Защото иначе се получава старата болшевишка практика - решило е Политбюро...

По организации ме интересува становището по процедурата: започва ли изслушването, преди да сме решили кога да се прави изборът?

Второто в зависимост от вашето решение: ако решите да се изслушва - да се изслушва и след това веднага да се прави изборът. Ако не, изборът да бъде отложен за следващото заседание. Или ако решите сега да се прави изборът, да се изслушат и двете кандидатури.

Трябва да търсим, да приемем и това дали върху Волен Сидеров остава вината (и той да каже) или да търсим вина и в Синдиката.

Аз не се съмнявам, че Волен ще каже, че в Синдиката има вина, след като Синдикатът го е освободил. Но за Синдиката мисля, че би трябвало например следващия вторник да обсъждаме, защото много време ще отнеме и това.

И вие не всички знаете, че в Синдиката са представени с по един представител всички партии.

Предлагам изобщо да се отмени подобна формулировка за вина. Ние искаме вестникът да се подобри и не смятаме, че г-н Сидеров е направил някакъв гаф. Ние просто искаме по-добре и затова го каним да остане във вестника. Изобщо думата вина да отпадне. И не би трябвало вестникът да чака седмица или 10 дни. И затова решението да се вземе днес. Това е всекидневник и не може да чака със седмици такова висящо положение.

Аз се радвам, че казахте за редакторския състав, защото все пак този вестник го правят 130 души и не е само главният редактор. Така че добре би било да чуете и тях.

Филипе, много е сложно да се каже кои са представителите на редакцията - от тях 30 души поддържат Волен Сидеров и ако има предвид тях, едва ли те са всички. И повечето от тях бяха
от компютърния център. Така че ако така се реши, аз протестирам.

Може да се решава, когато се съберат и 120-те души и вземат отношение. Но при всички случаи не може според мен да бъде бламирано едно решение на Издателския синдикат и то не може да подлежи на коментар.

Всъщност може да подлежи на коментар, но не и на пререшаване.

Основното е, че 90 на сто сме съгласни, че вестникът не върви така, както трябва да върви. Искам да чуя един човек, че този вестник наистина е добър. Всички казваме, че трябва да става от добър по-добър. А този вестник е орган на СДС, което представлява едно обединение на партии и движения.

Мисля, че по този начин много леко си харчите хората, г-н Савов, и когато се усетите, ще бъде късно!

По начало аз не съм против диалога, а за това, че вестникът не върви.[8]

[1] Константин Мишев - до 10 ноември емигрант, кореспондент на "Свободна Европа" от Ню Йорк. Игра значителна роля в "първото СДС", по-късно стана съветник на минисътър-председателя Филип Димитров. Беше очевидно влиянието му върху премиера, както и върху процесите в СДС и страната от пролетта на 1991 до края на 1992 г. - бел. под линия са мои - Петко Симеонов.

[2] Бележка на стенографа.

[3] Белeжка на стенографа.

[4] Начинът, по който многократно се изказва Стефан Савов за агентите, подсказва, че той е имал уверенията, от когото трябва, че в публичното пространство няма да се появят данни за него.

[5] Отбелязано от стенографа, но в стенограмата не са споменати имената на вестниците.

[6] За съжаление големият сатирик и поет - Радой Ралин, който имаше значими прояви на гражданин и човек до 10 ноември, за което заслужава признание и уважение, често се намесваше в подобен стил в работата на различни неформални и формални структури след 10 ноември - организационни, кадрови и всякакви: "дойде ми наум". А наум му идваха всякакви неща.

[7] Неясно.

[8] Тук протоколът прекъсва. Обяснението на стенографа беше, че дотук е разчел или дотук е водил записки. Не мога да бъда точен. По-късно се снабдих с продължението, срещу задължението да не му давам гласност, въпреки че там няма нищо особено. Спазвам поетия ангажимент.