26 март 1963 г.

П Р О Т О К О Л “А” № 81

НА ЗАСЕДАНИЕ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП

ОТ 26.ІІІ.1963 год.

Присъствуват другарите: Боян Българанов, Борис Велчев, Митко Григоров, Живко Живков, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров, Димитър Димов, Тано Цолов, Пенчо Кубадински, Начо Папазов, Лъчезар Аврамов, Иван Пръмов

В Ъ П Р О С И

НА ДНЕВНИЯ РЕД:

I. Относно някои прояви на буржоазното влияние сред младежта

[...]

Р Е Ш Е Н И Я:

Да се възложи на група другари от апарата на Централния комитет на партията, от Министерския съвет, ЦК на комсомола, Министерството на просветата и културата и Комитета по труда и работната заплата да подготви конкретни мероприятия за борба с буржоазното влияние сред младежта. (1)

ДО

СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ

КОМИТЕТ НА БКП – Т У К

ЗА НЯКОИ ПРОЯВИ НА БУРЖОАЗНОТО ВЛИЯНИЕ СРЕД МЛАДЕЖТА

Другари,

Централният комитет на Комсомола предлага да бъдат обсъдени някои въпроси от възпитанието на младежта, които предизвикват сериозно безпокойство. Това се отнася преди всичко до прояви на буржоазно влияние[1], които намират място в живота на отделни младежки среди[2].

В какво се изразяват тези прояви?

Има една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот. Това са най-вече младежи, несвързани с материалното производство[3], които имат средства и условия за живот без труд.

Някои от тях са попадали под ударите на закона.

Особено опасни и трудноизправими са онези, които са без семеен контрол. Голяма част от тези младежи са известни на органите на милицията и на съдебните власти. Това е най-покварената част от младежта, която живее главно в София и някои други големи градове.

Тези хора лесно се поддават на влиянието на чужденци, а не е изключено с тях да работи и вражеска агентура.

Жалкото е, че тези младежи не изхождат само от семействата на бивши хора[4], а и от работнически и дори от комунистически семейства.

Те са незначителна част спрямо общия брой на младежта, но в абсолютни размери не са малко.

Ако към тях се прибавят и формените крадци, изнудвачи и хулигани, броят им се увеличава.

Какво вършат? - Пият - и в кръчми, и в сладкарници, и най-вече в домовете. Пиянството ги е опустошило.

Блудствуват - най-вулгарно, нахално, безсрамно.

Държат се нагло и дръзко, обществото не ги интересува.

Особено е обезпокоително, че при тях попадат и непокварени момчета и момичета, които скоро тръгват по техния път.

Според нас за тази част от младежта трябва да се вземат комбинирани мерки - административни, остро разобличителни, а също така към отделни млади хора трябва да се проявят и бащинските грижи.

Не малко младежи и девойки приемат безкритично всичко, което идва от Запад.

Те се отнасят с унизително пренебрежение към родното, българското.

Тези младежи се захласват с часове по леките коли със западна марка, трупат се на тълпи пред кината, когато се прожектират западни филми, слухтят около чужденците по хотелите и курортните селища, обличат се по западен маниер.

За тях нашата техника е остаряла, всичките ни стоки - нискокачествени, животът ни - скучен и неинтересен.

В техните души и сърца са заглъхнали светлите патриотични чувства. Българското, родното за тях е нищо.

Западното, "модерното", за тях е идеал.

Най-покварените, водени от стремежа за авантюри и леко забогатяване, изменят на Родината и правят опити за бягство в чужбина.

По сведения на Управление Гранични войски през 1962 година ........... младежи и девойки са се опитали да преминат границата.

Стремеж към лек живот, към подражателство и безгрижие, проявяват и голяма категория млади хора от всички слоеве на младежта, но най-вече ученици и студенти.

В София се прочуха така наречените "купони".

Това са младежки /главно ученически/ сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джабули и пр.

На някои от тях, тайно от възрастните, се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазова музика.

Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта.

Не са малко онези, които не признават друга музика, освен джазовата. Такива младежи и девойки с часове стоят пред радиоапаратите, за да чуят и запишат изпълнението на изтъкнати западни естрадни певци и музиканти, стремят се да се сдобият с техни грамофонни плочи или магнетофонни записи[5]. Тези младежи бурно аплодират сладникавите мелодии, които някои чуждестранни певци и инструменталисти изпълняват на концертите си у нас[6].

Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц "Туист"[7].

Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост.

Освен това, поради неестествените движения на тялото, той е вреден за здравето на танцуващите.

Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масови изкълчвания, за повреди на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на "Туист".

Все по-широки размери взема употребата на алкохола и тютюнопушенето сред младежта.

Злоупотребата със спиртни напитки допринася в голяма степен за разпространението на буржоазното влияние, явява се първопричина за побоища, кражби, злополуки, съпътствува съмнителните компании по квартирите.

Има някои прояви на еснафство, на липса на младежки идеализъм, на лъжа, на използуване родителския авторитет за користни цели, на вулгарно и дръзко държание от страна на много младежи и девойки.

Ние не искаме да изброяваме известна факти, когато младежи - комсомолци отказват да отидат, там където интересите на Родината диктуват, случаи за нареждане на по-лека служба в града и др.

Искаме само да отбележим, че твърде често синовете и дъщерите на комунисти и други обществено-изтъкнати хора не дават пример - напротив грубо погазват установените порядки.

Може би е време да се помисли защо привилегиите, които са дават на заслужилите бащи, майки и деди се използуват и от синовете и дъщерите.

С какво те са заслужили?

Това дразни младежите. Ето какво пишат група курсисти от Техникума за фина механика - София в писмо до редакцията на в. "Народна младеж": "Преди четири години бяха приети много курсисти с привилегии, но те отпаднаха. Те заеха местата на по-способните, но без привилегии. Синът или дъщерята не могат да бъдат способни всякога като бащите. Ние сме против привилегиите. Не трябва те да се предават като по наследство".

*

*             *

Фактите, които тук изброихме за проникване на буржоазно влияние[8] засягат незначителни слоеве от младежта.

Но те са от такова естество, че бързо се разширяват и увличат нови младежи и девойки.

Кои са причините за това?

Ние добре съзнаваме, че главната отговорност за тях пада върху Комсомола, комуто Партията е поверила да работи за комунистическото възпитание[9] на младото поколение.

Истината е, че все още много от средствата[10], които Комсомолът използува не са достатъчно ефикасни, често преминават формално, остават безплодни.

Много примери говорят, че нашата възпитателна работа не успява да създаде сигурен щит и здраво да прегради пътя на буржоазните и нездрави прояви сред някои младежи.

Тук искаме особено да отбележим слабостите в културно-масовата дейност сред младежта, която има важно значение за създаване на правилен естетически вкус у всеки младеж и девойка.

Стремежът трябва да бъде всеки млад човек да има верен критерий за хубавото и лошото, за красивото и грозното. Защото твърде често това, което не ни харесва в поведението и възпитанието на някои младежи не е никакво буржоазно влияние, никаква любов към буржоазния свят, а само лош вкус, незнание, младежко увлечение[11].

На въпросите за естетическото възпитание на младежта дълго време Комсомолът не отделяше необходимото внимание, смяташе ги за второстепенни.

И сега много комсомолски комитети още стоят настрана от тях, занимават се само със стопански въпроси[12], не вникват задълбочено и не помагат конкретно на младежите в тяхното естествено влечение към музиката, танците, облеклото, спорта и др.

Дори литературата и изкуството не се използуват достатъчно от Комсомола за правилно възпитание на младежта.

Всичко това в голяма степен се отнася и за работата на самия Централен комитет на Комсомола. След VІІІ конгрес на Партията ние проведохме пленум и обсъдихме сериозно тези недостатъци в комсомолската работа.

Сега вниманието на Комсомола е по-здраво насочено към два въпроса - борба за изграждане на комунистически мироглед у всеки младеж и девойка и настъпателна работа за правилно естетическо възпитание на младежта.

Стремим се трудът и учението да вървят паралелно с изграждането на високи нравствени качества у младежта.

Проведохме широко съвещание по културно-масовата работа, срещнахме се с много специалисти в областта на изкуството, музиката, танците. Набелязали сме и вече използуваме редица конкретни решения.

Но съвсем очевидно е, че само усилията на Комсомола не са достатъчни.

Ние се сблъскваме с много трудности и нерешени въпроси, които опират до дейността на голям брой държавни органи, институти, обществени организации, които също трябва сериозно да се заемат и всички дружно да бием в една цел.

Най-вече това се отнася до Министерството на просветата и културата и неговите органи.

Според нас цялата общественост може да направи много за правилното естетическо възпитание на младежта, да пресече грозните и уродливи явления, бащински да помогне на младите хора за създаване на добър вкус и възпитание[13].

На кои въпроси предлагаме да се обърне главно внимание.

I. За естрадната музика и танците

Ние считаме, че този въпрос трябва да се обсъди внимателно и компетентно, да се анализират причините, които пораждат бързото разпространение на упадъчната джазова музика[14] и изкълчените танци[15].

1. Една от основните причини за това е безкритичният внос на чужди естрадни мелодии и танци, които вместо да възпитават, развращават.

У нас ежегодно гастролират голям брой чуждестранни певци и певици, някои от които поднасят на нашия слушател и зрител музика и танци със съмнително качество.

Има институти, ръководени от Министерството на просветата и културата, които допускат на техните сцени или екрани да се показват упадъчни буржоазни танци.

"Туистът", който сега всички осъждат, бе игран продължително време пред многохилядна публика в Държавния цирк. Той бе показан в предаванията на телевизията, бе изпълняван от някои чуждестранни артисти, поканени от Държавната концертна дирекция. И сега оркестрите в някои ресторанти, като например този в ЦУМ, свирят "Туист", а късните нощни посетители на това заведение масово го танцуват.

В същото време на наша сцена почти не гастролират редица изтъкнати, със световна слава съветски естрадни изпълнители. Поради това съветската естрада сега е малко позната на нашата публика.

Крайно време е това ненормално положение да се поправи.

До нашите подиуми и екрани трябва да се даде широк достъп на изтъкнатите естрадни изпълнители от СССР и другите социалистически страни.

Следва да се канят и добри изпълнители от капиталистическите страни, но що се отнася до тези със съмнителен репертоар, съответните органи трябва да бъдат много по-прецизни и взискателни.

Разбира се, ние не си представяме, че по пътя на забраната и с други административни мерки може да се спре буржоазното влияние в областта на музиката и танците.

Решаващото средство за това ние виждаме в създаването на хубави съвременни български песни и танци, които да се противопоставят на идващите от Запад. Не правим ли това, значи да бъдем винаги в положението на отбраняващи се, значи да се ограничаваме само с отричането на западните песни и танци, без да предлагаме наши, които да отговарят на естествения стремеж на младежта да слуша, пее и танцува нови, свежи и жизнерадостни мелодии.

2. Какво сега у нас се прави за създаването и разпространението на естрадна музика?

Твърде малко!

Причината за това не е в липсата на възможности у нашите композитори.

Голямата популярност у нас и високата оценка в чужбина на мелодии като "Лунни лъчи" и "Приказка" от Йосиф Цанков, "Влюбената хармоника", "Вечерна песен" и "Шуми пролетта" от Ем. Георгиев, "Съкварталци" от Петър Ступел и други говорят, че нашите композитори могат да създават хубава естрадна музика.

Но те малко правят това, главно поради подценяването на този жанр.

Счита се едва ли не, че това е несериозна музика, творчество от второ качество.

На практика това отношение намира израз в ниското хоноруване на естрадните творби, което ограничава действието на материалния стимул при написването на естрадни песни.

Освен това някои дейци в областта на музикалното творчество имат отрицателно отношение към естрадната музика, считат, че тя не трябва да се допусне до нашия слушател[16].

Това ние намираме за неправилно.

Без да се отрича огромното възпитателно въздействие на симфоничната, камерната или народната музика, трябва да се дава път и на естрадните музикални творби, тъй като и те имат свое място в живота на хората.

Със своето бодро чувство, жизненост и ритъм хубавите естрадни мелодии оказват определено положително въздействие върху настроението и самочувствието на младия слушател.

В писмо до списание "Родна реч" един курсист от минния техникум в гр. Перник пише: "Когато сутрин ставаме за училище или за работа, добре подбраната, подходяща танцова, та дори и джазова музика действува, направо казано, освежително, кара ни да бързаме, да тръгваме в добро разположение на духа".

Младежта има влечение към естрадната и джазовата музика.

Ако ние не го задоволим, тя сама ще направи това, но сигурно без прецизния подбор на действително хубавата, от упадъчната джазова музика.

Според нас, дейците на музикалния фронт трябва да си дадат сметка за това положение и вземат необходимите мерки.

Може би ще е целесъобразно да се препоръча на Съюза на българските композитори да разгледа на свой пленум състоянието на нашата естрадна и джазова музика, да прецени тяхното място в живота на днешното поколение и вземе мерки за създаването на повече висококачествени творби в този жанр. Полезно би било да се организира в близко време републикански преглед на българската естрадна музика, който по-пълно ще покаже постигнатото и слабостите в тази област.

Трябва да се обърне внимание и на обстоятелството, че онова, което е написано досега в областта на естрадната музика е предимно в бавен ритъм, доста сантиментално, по сладникави и безсмислени текстове. До голяма степен това е резултат на неправилното схващане, че бързият ритъм, динамичните пиеси са упадъчни, че те носят буржоазно влияние. А младежта е жизнерадостна, оптимистична и иска не само бавни, но и темпераментни, весели песни.

Много важен е и въпросът за разпространението на естрадната музика.

Трябва открито да се признае неприятния факт, че разпространението на този род изкуство сега е подчинено предимно на търговски цели. Това отговорно дело е възложено главно на оркестрите в ресторантите, които в своето болшинство са комплектувани от хора без необходимата подготовка или на неуки изпълнители, на дилетанти в изкуството[17].

Затова в много случаи изпълнението е лошо, изкълчено и няма нищо общо с написаното от композитора. Така поднесената естрадна музика не повишава естетическата култура на слушателите, не доставя никаква наслада, а дразни културната публика и задоволява единствено вкуса на кръчмарските компании.

И как може да бъде иначе, когато нито един от вокалните изпълнители и болшинството от инструменталистите на Бюро "Естрада" нямат що годе музикално образование.

На изпитите през м. декември 1962 г. от явилите се 196 певци, 75 са получили категория, а от тях само 4 са нотно грамотни.

От прослушаните 1428 оркестранти - 962 са получили категория, а само 677 са нотисти.

Това е така, защото у нас няма институт, който да подготвя естрадни изпълнители.

В Консерваторията и средните музикални училища се подготвят кадри само за оперите и симфоничните оркестри.

Съвсем ненормално е положението, че работата на оркестрите в ресторантите, които по същество трябва да развиват музикалната култура на народа, се ръководи не от Министерството на просветата и културата, а от Министерството на вътрешната търговия.

Нима този род изкуство е подчинено единствено на целта за по-голям стокооборот?

Не е ли крайно време Министерството на просветата и културата да се отнесе сериозно към многократните предложения за преминаване на Бюро "Естрада" в неговата система и да поеме ръководството му?

Може да се обсъди предложението за обединяване на Държавната концертна дирекция с Бюро "Естрада" под едно ръководство. Това би помогнало по-добре да се използуват  наличните кадри, да се организира по-ефикасна система за подготовка на нови изпълнители, да се координират усилията за осигуряване на високо квалифицирани изпълнители от чужбина.

Наложително е също така към средните музикални училища Министерството на просветата и културата да открие класове за подготовка на естрадни изпълнители или да даде такъв профил на някои паралелки през последните 1-2 години на обучението.

Полезно би било ръководството на бюро "Естрада" и Държавната консерватория да организират специална школа, през която периодически да преминават краткотраен курс на обучение сега работещите естрадни изпълнители.

Освен това считаме за неправилно разпространението на естрадната музика да се предоставя предимно на оркестрите в ресторантите.

Сега в страната има 12 симфонични оркестри /без оперните/ и само 1 естраден оркестър, който работи към Радио София и се използува главно за записи, целесъобразно би било към телевизията, радио Стара Загора, радио Варна и други да се създадат малочислени естрадни състави от по 7, 9 или 11 инструменталисти, а към Концертна дирекция - Държавна естрада, които ще запълнят една празнина в нашия концертен живот.

На изпълнителите на Държавната концертна дирекция /и не само на тях/, трябва да се обърне внимание на обстоятелствата, че се увличат в изпълнението на много чужди, най-често западни пиеси без превод на български език.

По този начин въздействието на дадената творба се ограничава само до  въздействието на мелодията, а освен това, когато се прекалява с поднасянето на чужди пиеси, чужди танци, чужди филми и т. н., на практика се насажда в душите на младите хора преклонение пред западната култура и пренебрежение към родната социалистическа култура.

Ние смятаме, че в програмите на нашите естрадни състави трябва да се включват много повече български творби, от съветски автори и от другите социалистически страни.

Естрадните изпълнители трябва да са патриоти на нашата Родина, да възпяват социализма, а доколкото се изпълняват творби от задгранични автори, това трябва да става с хубав превод на текстовете.

Известно е, че много граждани в страната имат собствени магнетофони.

Сега обаче никой не произвежда магнетофонни ленти със записи на хубава музика.

Това принуждава много младежи да търсят начин да се снабдят с такива записи отвън или сами да запишат по свой избор мелодии от радиото.

Налага се, според нас, да се възложи на ДИП "Радиопром" да изработва магнетофонни записи с подбрана музика за продажба на населението, а също така да потърси възможности за намаляване цените на грамофонните плочи, които са няколко кратно по-високи отколкото в СССР.

3. Не по-добре стои въпросът за създаването и разпространението на съвременни наши танци.

Без това не е възможно да се води успешно борбата против упадъчните танци от Запад, на които трябва да се признае, че са динамични и с това си качество увличат младежта.

Известният съветски артист Игор Мойсеев неотдавна писа във в. "Известия": "Когато не създаваме нови, отговарящи на нашето време танци, ние ограбваме не само младежта, ние ограбваме нас самите и нашето изкуство. Някак си се забрави, че танците за всекидневието са като освежително средство, че те са средство за възпитание, че когато не се използуват, те служат на идеологическия противник". И по-нататък "И все пак не чрез забрани, а чрез създаване на нови танци, нови в истинския смисъл на думата, в чувствата и усещанията би могло да се превъзмогне това."

Наложително е да се обединят усилията на Комсомола, Съюза на българските композитори, Съюза на българските писатели, Централния дом за народно творчество, да се привлекат нашите най-добри хореографи и режисьори и на базата на динамичните и вихрени български народни танци и съвременни ритми и фигури, да се създадат хубави модерни танци за нашата младеж.

Сега Централният комитет на ДКМС полага известни усилия в това направление.

Уговорихме се с редица композитори и хореографи да създадат наши модерни танци.

Трябва да се признае, че в това отношение ние изоставаме в сравнение с другите страни. Известно е например, че в ГДР преди няколко години бе създаден модерния танц "Липси", който за кратко време доби голяма популярност и в чужбина. Този танц помогна много на немските другари в борбата за опазване на тяхната младеж от модерния тогава упадъчен танц "Рок-енд-рол".

Същата роля в Чехословакия изигра танцът "Чарлстон".

За създаване на нови танци в последно време много усилия се полагат и в Съветския съюз. Миналата година Държавният комитет по радиоразпръскването и телевизията при Министерския съвет на СССР организира всесъюзен конкурс за създаване на нови танци.

Наред с грижите за създаването, много важни са грижите за изучаването на модерните танци.

Когато не се полагат такива грижи организирано, младежта заучава танца както го види от чуждестранните студенти, от туристите, или по друг начин, но в повечето случаи в някаква местна и неточна интерпретация.

На Запад се отделят големи средства за разпространението на шлагерите. Създадени са даже филми за "Туиста". В Съветския съюз излезе специална книга под заглавие "Нови обществени танци".

А у нас какво се направи?

Като се изключат организираните в последно време от някои читалища и комсомолски организации курсове за разучаване на модерни танци, друго не би могло да се посочи.

Не е случайно, че новият български танц "Добруджана", който въпреки известни свои слабости предизвиква интереса на младежта, още не е получил желаното и възможно разпространение.

Колко полезно може да бъде в това отношение съдействието на телевизията, киното, учителите-специалисти в училищата, ако това им се възложи?

И защо в московските училища с решение на отдела "Народно образование" при Московския градски съвет на депутатите на трудещите се да се изучава от учениците модерния танц "Липси", а у нас много често на учениците да се забранява въобще танцуването?[18]

Този ли ще бъде начина за предпазване на учащите се от буржоазното влияние в танците?

Въобще въпросът за естетическото възпитание на учащите се у нас е подценен.

Не е нормално, например, че музикалното възпитание изобщо е изключено от програмите на техникумите, професионалните училища и горните класове на средните политехнически училища.

Поради това сега много младежи завършват средно образование без необходимата естетическа култура.

Те не знаят българските народни песни и танци и не познават съвременната музика и танци или пък се "обучават" в тази област в различни компании.

Като се прибави и голямата пасивност на комсомолските организации в това отношение, става ясно защо не малка част от младежта не знае да играе народни хора и танци.

Крайно време е да се обсъди и разреши от МПК многократно повдигнатият въпрос за въвеждане на предмет по музикално възпитание в техникумите, професионалните училища и горния курс на гимназиите, което ще помогне за повишаване музикалната култура на този многоброен слой от младежта.

За разпространението на хубавите естрадни мелодии и танци, за повишаване естетическата култура и въобще за възпитанието на младежта голяма роля може да играе нашият ежедневен и периодичен печат.

Но той сега не разработва системно и задълбочено проблемите за възпитанието на младото поколение.

Липсват материали по важни морално-етични въпроси, не се изразява своевременно отношение по някои отрицателни явления и прояви на буржоазната идеология.

Тук му е мястото да кажем, че колкото и да е жалко, но младежта малко вижда, слуша и се възпитава на висока естетическа култура от нашите най-изтъкнати певци - особено Н. Гяуров, Д. Узунов и др.

Сякаш тези хора не са преди всичко българи, които трябва да влияят със своя талант най-напред на българската младеж?

Мислим, че тази линия не е правилна.

От всичко изложено до тук е видно, че ръководството на българската естрадна музика и танците е твърде лошо.

Няма единен компетентен орган, който да се грижи и да отговаря за създаването и разпространението на този род изкуство.

Министерството на просветата и културата стои настрана. Това важи и за Съюза на композиторите.

Тук става дума не само за естрадните песни и танци. Заслужава сериозно да се обмисли целия комплекс от въпроси свързани с правилното ръководство и работа за естетическото възпитание на народа и най-вече на младежта.

Назряла е необходимостта от изграждането на специален съвет към МПК и ЦК на ДКМС, комплектуван от специалисти и представители на обществените организации, който да организира създаването и разпространението на наши танци, внимателно да проучва идващите от вън танци и естрадна музика, да изработва аргументирано становище по тях и дава мнение дали да се поощрява тяхното разпространение.

В ЦК на ДКМС вече се направи среша с компетентни хора в тази област и се обмениха мисли за изграждането на подобен съвет.

Предлагаме да се обсъди и въпросът за организиране в чест на 20-годишнината от Деветосептемврийското въстание през 1964 г. втори републикански фестивал и спартакиада.

Чувствува се нужда от единно становище и единен критерий по въпросите на музиката и танците общо за социалистическите страни.

По сведение на другари от Концертната дирекция нашият критерий за репертоара, както и за изпълнението на една или друга пиеса, на един или друг певец е твърде по-различен от този на другите страни.

При гостуването в Съветския съюз на естрадния оркестър на радио София дейци на съветското естрадно изкуство са обърнали внимание за неговия еднообразен и демодиран репертоар. Подобни бележки бяха направени и от международното жури на фестивала в Хелзинки[19].

Може би ще е целесъобразно чрез съвещание или по друг начин компетентните дейци на естрадната и джазова музика и специалистите-хореографи от социалистическите страни да обсъдят и изработят единно становище по тези въпроси, да има единна линия на борба против буржоазното влияние в тази област[20].

II. По някои други въпроси

1. За модата. Тя е също фактор, който оказва определено влияние за възпитанието на младежите и девойките. Значението на този фактор сега недостатъчно се оценява и използува от Комсомола. От друга страна у някои среди още има неизживени докрай ограничени и дори сектантски разбирания по въпросите за модата.

Нещо повече: има служители в държавни органи, които считат за свое монополно право да определят как да се обличат гражданите.

През лятото, например, в гр. Русе, при подготовката на програмата за тържеството по случай 50-годишнината на СРСДМ[21], милиционери се опитаха да арестуват студенти от ВИТИЗ, защото ходели с къси панталони[22].

Ясно е, че трябва да не се настоява на старомодното, или пък с административни мерки да се ограничава новото в модата, а да се развива естетическия вкус на младежта.

Нужно е да се отчита обстоятелството, че днешната младеж е добре обезпечена материално, тя има контакти с хора от чужбина, а много млади хора от нашата страна също посещават други страни, виждат и сами преценяват хубавото, разграничават го от демодираното, стремят се да се обличат красиво и елегантно.

Полезно ще бъде да се организират повече покази на хубавото съвременно облекло и обувки.

Трябва да се подобри чувствително производството на конфекцията. Сега много хора се дразнят от обстоятелството, че на изложбите се показват хубави модели дрехи и обувки, а в търговската мрежа те не се появяват, защото не се произвеждат масово. Като правило конфекцията не задоволява порасналите нужди и изисквания на купувачите, нейното производство е еднообразно, грозно.

2. Забелязва се едно обезпокоително положение и по разпространението на филмите от чужбина.

Към западните филми, които се пускат по екраните, се проявява голям интерес. В същото време към някои от съветските филми и филмите на другите социалистически страни интересът е по-малък.

Причината за това трябва да се търси в съответните органи, които правят избора на филми за внасяне от чужбина.

У нас се прожектира почти цялата продукция на съветската кинематография и социалистическите страни, в която се срещат и филми с по-слаби художествени качества, не задоволяващи порасналия вкус на зрителите.

От друга страна западните филми се избират между най-добрите и по този начин у зрителя се създава едно невярно впечатление за западното киноизкуство. По този начин на практика се помага за повишаване реномето на западните филми и се нанася вреда на престижа на социалистическото киноизкуство.

При един по-добър подбор на филмите, внасяни от социалистическите страни и осъществяването на по-голям внос на прогресивни филми от Запад, ще се реши до голяма степен съществуващия проблем.

В Съветския съюз се прожектират много вносни филми, които не достигат до нашите екрани.

Също така съветските филми, премирани на международни кинофестивали, идват при нас с голямо закъснение, пускат се по екраните без необходимата реклама и често пъти преминават тихо и безшумно.

3. Загриженост предизвиква и обстоятелството, че отделни младежи злоупотребяват с алкохол.

Ние си даваме сметка за ролята, която има да изпълнява Комсомолът в борбата за предпазване на младежта от алкохолизма и пиянството.

В последно време Бюрото на ЦК на ДКМС прие решение по този въпрос, но трябва да се признае, че ние не правим всичко, което е по нашите сили за възпитаване на младежта в трезвеност. В това отношение не се използува пълно богатия опит на въздържателното движение от миналото и работата на РМС[23].

Но искаме да подчертаем, че и онова, което се върши от Комсомола, училището и обществеността против пиянството среща на практика противодействието на някои наши държавни предприятия, които са заинтересовани от продажбата на повече алкохолни напитки.

Ние смятаме, че следва да се ограничи мрежата на търговските заведения, които продават спиртни напитки.

Сега тенденцията на много места е тази мрежа да се разширява: спиртни напитки се продават в магазините за бакалия, сладкарниците, павилионите и дори в млечните барове. Особено недопустимо е това за сладкарниците, които на много места са превърнати в обикновени аперативи. В тях се продават спиртни напитки, като по различен начин се заобикаля заповедта на Министъра на вътрешната търговия, която забранява тази продажба.

Някъде се счита, че ликьорът, конякът, вермутът, ромът и други от този род са "сладки", а не спиртни напитки.

Други считат че заповедта забранява сервирането, а не продаването за в къщи. А трети без всякакво ограничение сервират и продават.

Смятаме, че с изключение на някои представителни заведения в центъра на големите градове, в останалите сладкарници трябва да се забрани сервирането и продажбата за в къщи на спиртни напитки под каквато и да е форма и да се превърнат те в място за културен отдих. С оглед на това в някои сладкарници трябва да има оркестри или се пуска чрез магнетофон хубава забавна музика.

Ние поддържаме мнението на някои от изтъкнатите дейци на въздържателното движение, че трябва да се измени и допълни законът за ограничаване на пиянството. Приемането на този закон през 1947 година спомогна да се ограничат частните кръчми, но той сега не е достатъчно действен при условията на обществената търговия.

По наше мнение трябва да се ограничи организираната реклама от държавните органи на спиртните напитки. Не бива с помощта на различни неонови и други реклами да убеждаваме гражданите да употребяват алкохол.

Обратното: със силите на централния печат, радиото, телевизията, киното и др. трябва да се върши много повече противоалкохолна пропаганда.

Не би било зле, например, ако се произвеждат повече научно-популярни филми за вредата от алкохола и се правят подобни предавания по телевизията.

Нужно е да се направи още за разширяване производството и продажбата на безалкохолни напитки - /не само от различни есенции, а и от натурални плодови и други сокове/, каквито сега има много малко, въпреки големите възможности на нашата страна.

4. В нашата страна има достатъчно работа за всички, в това число и за младежта.

Това ни дава възможност да въздействуваме и над онези млади хора, които не обичат физическия труд. Сега те са малко и това ние считаме за голям успех в трудовото възпитание на младежта.

Но тук стои такъв въпрос.

Има младежи и девойки, които завършват основно образование и не продължават да се учат, както и други, които отпадат от средните училища. Това са 14 - 16-годишни младежи, които нито учат, нито работят.

Данните показват, че от техните среди излизат най-много хулигани, крадци и др. Тази възраст е особено опасна, тъй като те нямат още трайна житейска закалка.

Те трябва да работят. Но къде?

За селата това не е проблем. Но в градовете не винаги намират работа. Чести са случаите, когато дори завършили средно образование младежи и девойки не могат да намерят работа, бездействуват, живеят на гърба на родителите си и се отдават на лек живот.

Особено голям е броят на тези младежи в София. На младежите може да им се предложи да отидат в Кремиковци, само ако са над 18 години, а девойките въобще не ги приемат. Подобни неща има и в други градове.

Би могло да се обмисли въпросът и се установи такова положение, че на всеки млад човек, който не учи, да се осигурява подходяща работа, за да няма място за нито един лентяй в нашето общество.

5. При организирането на различни мероприятия за младежта винаги се чувствува недостиг от клубове и салони. По наши сведения в другите социалистически страни този въпрос е решен по-успешно.

Ние разбираме нуждите на страната от разширяване преди всичко на производствените фондове и че сега не е възможно да се отделят много средства за културни домове и клубове. И все пак изход от това затруднение трябва да се намери.

Какви могат да бъдат пътищата за това ?

В големите жилищни комплекси и блокове да се предвижда изграждането и на помещения за клубове и културни домове. Не е нормално, че сега в такива големи жилищни комплекси в София, каквито са "Западния парк", "Хиподрума" и др. не са построени помещения за клубове[24].

По-голям достъп трябва да се дава на младежта до наличната материална база, стопанисвана от държавни институти и обществени организации. През миналата година по предложение на ЦК на ДКМС бе прието специално постановление на Министерския съвет за предоставяне през определени дни от месеца на театрите, кината и обществените организации за уреждане на възпитателни мероприятия сред младежта.

Но това постановление не се изпълнява.

За всички свои мероприятия комсомолските и пионерски организации трябва дълго да молят за салони, които им се дават само срещу солидни такси.

За новогодишните младежки и пионерски тържества тази година ГК на ДКМС-София заплати за три дни 4,500 лева[25] наем за зала "България".

Ръководството на читалището в гр. Враца иска 85 лева наем от пионерския хор, който подготви безплатен концерт за децата от града.

Въз връзка с материалната база искаме да се спрем и на работата на читалищата.

У нас, в Комсомола, има вина за анемичната дейност на много от тях, тъй като участието на младежта в тяхната работа на много места е слаба.

Трябва обаче да се каже, че предаването на читалищата под ръководството на Отечествения фронт стесни техния характер.

Сега в много местни читалищни ръководства участвуват главно пионери[26]. В работата на читалищата малко се дава път на новите проблеми, които занимават младите хора: техника, научно-популярни знания, съвременни песни и танци и други.

По наше мнение читалищата трябва да се отделят от Отечествения фронт.

Ние поддържаме предложението ръководствата на читалищата да се поеме от бъдещия държавен комитет за култура и изкуство.

Характерно е също, че сега читалищата не разполагат напълно със собствените си салони. Фактически стопани на много от тях са органите на Кинефикация[27], които при всички обстоятелства се интересуват само от своя план, а това ограничава възможностите за организиране на други масови мероприятия.

Ние искаме да свържем комсомолските организации по-тясно с работата на читалищата. С оглед на това се стремим ръководствата на някои читалища да се поемат предимно от по-млади хора, а към останалите да се изградят комсомолски комисии или други органи, които да организират дейността на читалищата, съобразно с интересите на младежта.

*

*           *

Като поставяме тези проблеми, искаме още веднъж да подчертаем, че те са жизнено важни за правилното възпитание на младежта и не трябва повече да се подценяват.

Не бива безотговорно да се хули младежта, да се критикува за щяло и нещяло от хора, които не винаги са компетентни да определят кое трябва и кое не трябва да се върши.

Считаме, че партийните комитети могат да окажат изключително голяма помощ на Комсомола и на другите държавни и обществени органи за отстраняването на недостойните прояви в живота на младежта.

Заедно с това следва да се воюва и срещу сектантските, еснафските и старомодни разбирания, които пречат да се води резултатна борба срещу действително упадъчното, пошлото, буржоазното.

Предлагаме една група отговорни и компетентни другари в делови порядък да разгледат тези наши предложения и под тяхно ръководство да се осъществят от съответните учреждения и институти.

Предлагаме да се внуши на бюрата на окръжните комитети на Партията и другите партийни органи и звена[28] да обърнат сериозно внимание на повдигнатите въпроси с оглед във всички окръзи, градове и села да се вземат конкретни практически мерки срещу буржоазното влияние сред младежта.

ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА ДКМС

ЦДА, ф 1 б, оп.6, а.е. 5092, л. 1, 10-35. Оригинал и препис. Машинопис.

-----------------------------