Няколо думи за Агенцията за чуждестрАнна помощ

През 1991 година Агенцията за чуждестранна помощ беше в центъра на медийното внимание. Пристигаха помощи - едни за подпомагане на нуждаещите се, други - за търговска реализация.

Много нещо пристигаше. Около 100 организации в страната системно получаваха помощи, но всички гледаха АЧП.

От 7 януари бях директор на Агенцията. Разгърнахме огромна дейност. Така направихме, че България беше най-сериозният получател на помощи от Източна Европа. Когато започвах, заминах за Париж, за да се срещна с Кушнер. Тогава беше министър, и сега е министър - вече на външните работи на Франция, човек врял и кипял. Един от най-компетентните политици по хуманитарните помощи. Негова беше идеята помощите да са само начало и от тях да наченем големи национални проекти. През цялото време французите бяха плътно до нас.

Сработихме се с Европейската комисия, с институции от САЩ, Германия, Франция, Италия, Гърция, Япония, Корея... Агенцията се сдоби с пари и контакти. Около нея се завъртяха стотина прохождащи български фирми. Това, нека да припомня, взривяваше контролирания маниер, по който тайни властови центрове създаваха частния бизнес. Ние "допускахме" всеки. Регистрирал си фирма? Мераклия си да правиш бизнес? Ето ти безлихвен продуктов кредит. Печели! Не сме върнали никого. Всеки беше добре дошъл... Надявахме се фирмите да помагат на СДС в предстоящите избори (1991). Стига сме висели на врата на чужди фондации. Тогава бях заместник-председател на СДС и шеф на предизборния клуб. СДС беше сила.

Започнахме да правим големи планове. Президентът Желев знаеше за тях и ги подкрепяше, запознахме с тях Народното събрание. От работата ми в Агенцията съм разбрал едно нещо: в Света има страхотно много неработещи пари. Ако има проект, ясна сметка и власт - всяка цел е постижима.

Обсъждахеме и формирахме работни групи по конкретни проблеми за страната:

А) ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА КОСТЕН МОЗЪК (тук японците обещаха да помагат);

Б) ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЕНТЪР ЗА РАННА ДИАГНОСТИКА НА РАКА (ангажираха се французи, японци, германци);

В) СЪДЕЙСТВИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА РАБОТИЛНИЦАТА ЗА ПРОТЕЗИ (корейци);

Г) ВКЛЮЧВАНЕ В ИНИЦИАТИВАТА НА ФОНДАЦИЯ «ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО» ЗА ДЪЛГОСРОЧНАТА ПРОГРАМА «Национална информационна система»;

д) подпомагане развитието на частното селско стопанство с акцент производството на месо, мляко и яйца (американци и италианци);

Е) ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ДЕТСКИ И ДИЕТИЧНИ ХРАНИ;

Ж) ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ЧАСТНОТО ФУРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО (американци);

Тук ще отбележа: 1. По моя инициатива съвместно с Американската агенция за развитие проведохме кампанията "Сеитба - пролет 92", където осигурихме семена и торове за частните селски стопани в цялата страна. 2. Създадохме Земеделска кредитна централа. 3. Дарените 50 мотокултиватора (разпределени чрез лотария) от Корея бяха само началото. С корейците планирахме доставка на селскостопанска техника за малките стопанства при дългосрочни безлихвени кредити... И тъй нататък, и тъй нататък.

По споменатите точки могат да се напишат цели доклади.

З) ПОДПОМАГАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ЧАСТНИТЕ АПТЕКИ И ЧАСТНИТЕ ЛЕКАРСКИ КАБИНЕТИ И КЛИНИКИ (швейцарци);

И) ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

По всяка от тези точки действахаме. Имаше и други точки. (Ще посоча нещо съвсем странично - изпращал съм помощи и в Западните покрайнини... Сега се сещам, че закуски за учениците можеха да се осигурят още през учебната 1992-1993 година. И по тях бяхме работили.) В консултация с чужденците бяхме набелязали откъде и как ще намерим пари за нашите проекти...

Кой ще ни остави да работим? Кой ще остави СДС да расте и крепне? Кой ще позволи в СДС да вземе връх либералният център?.

.

А-у-у, като се надигна един вой. Вой до небето. Страхотия. Политическите простаци (така нарича подобни хора Яковлев), в очевиден, но неявен съюз с тайни властови центрове, тръгнаха с рогата срещу мен. И рият с копита, и от устата им пяна хвърчи... Брех!

Публиката крещи. Гледа сеир.

Тъмносиньото мнозинство прие закон, за да ме свали. Беше лятото на 1992 година. Поставиха свой човек.

Отидох да му предам службата. Седнал съм на мека табуретка с камара папки на коленете. Готов съм да обяснявам едно по едно. Той се разположил на моя стол зад бюрото, извадил ябълка и малко ножче, реже и хапва. Имал диабет.

"Нямам нужда от твоите обяснения - вика и дъвче. - Справедливостта рано или късно ще победи. Така преди девети септември, ние - легионерите, обяснявахме на българския народ какво зло е комунизма, а народа не ни вярваше. Трябваше да мине половин век, за да разбере какво сме му говорили. Дочакахме. Разбра ни народа. Победихме! Аз съм победител, Петко..."

Казва, гледа ме отвисоко и преглъща.

Изненадах се от полета на неговата мисъл, но му отговорих, защото знаех къде го стяга чепикът:

"Не съм дошъл тук да разисквам с теб историята, но щом се натискаш, ще ти кажа: Рухването на комунизма не е реабилитация на фашизма и антисемитизма. Водачите на антиеврейските погроми са били и си остават мръсници. Те никога не могат да бъдат победители. Отнася се и за присъстващите."

Той зяпна с набодено на чекийката парченце ябълка. Замаха с ръце - "махай се, махай се"...

Излязох си. Събрал хората от Агенцията, с които му предстояло да работи, и рекъл: "Нали знаете защо съм тук?"

Последвало мълчание. Той сам отговорил:

"Да вкарам Петко Симеонов в затвора."

Наистина с това се зае. Захвърли цялата програма за развитие на Агенцията и се занимаваше със своята задача. Агенцията се срина - забравяше да отговаря навреме на Европейската комисия, договореностите с чужденците бяха изоставени, дарителите - прогонени, документацията - проскубана и разпиляна.

Такива са политическите простаци. Понякога имат срамна биография, а понякога са само откачалки.

Тук помествам две части от Обобщения отчет за Агенцията за 1991 година, който е представен в Народното събрание: въведението и справките за получените помощи и къде са раздадени. Справките са по страни. Пропускам третата част - протоколите за наличностите в склада на Агенцията към 31 декември 1991 година.

Отчетът, представен от мен в Народното събрание, има още един том: писмен отговор на всички публикации в централния и по-значимия местен печат по проблеми на Агенцията и хуманитарните помощи.

Петко Симеонов