 |
Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация |
|
| ПАНАЙОТ ПАНАЙОТОВ
Другари, Главният мотив за постъпването ми в Българската комунистическа партия беше по-голямата възможност, като член на тази партия да се боря за изграждането на общество, основано на най-хуманни и справедливи принципи. Защото такива са идеите, прокламирани в нейния устав. Защото с тези идеи съм закърмен от родителите ми и съм възприел от най-уважаваните от мен хора. Така съм разбирал и всичко, прочетено за социализма и комунизма. В продължение на партийния ми стаж съм правил всичко, което е по силите ми, ръководейки се от устава на партията. Сега, когато се установи безспорно, че за постигането на благородните цели е необходимо преустройство на всички равнища, считам, че най-голяма необходимост от дълбоко преустройство има преди всичко Партията и нейното ръководство. За съжаление, не се забелязват никакви признаци за такова преустройство. Напротив, сегашното ръководство се стреми на всяка цена да запази статуквото в партията. Това изключва възможността за истински плурализъм на мненията, без който е невъзможно намирането на оптимални пътища, методи и средства за развитие на обществото ни. В тази връзка, не мога да не бъда потресен от изключванията на комунисти, без участието на партийните организации в които те членуват. Това са присъди без съд. Преди години така стана с професор Трайко Петков, а най-пресният случай е изключването на проф. Иван Марев - човекът, който е бил за мен образец на преданост към комунистическите идеи, носител на най-високи морални и нравствени качества. Грубото, административно-командно отношение към такива хора, нанася голяма вреда на Партията и на авторитета й сред обществото.
София, 12 февруари 1989 г. С уважение и тревога:
|
