Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ДЕЯН КЮРАНОВ

До Председателя на Комисията за защита

на обществените интереси и правата на гражданите при Народното събрание

Копие: Главният прокурор на НРБ

Копие: Комитетът за права на човека

Др. Председател,

Аз, долуподписаният Деян Чавдаров Кюранов,

живущ на улица “Уилям Гладстон” № 10,

София, се обръщам към Вас със следната

ЖАЛБА

На 16.12.1988 аз бях отведен принудително от органи на ДС в сградата на V РУ на НМ, където бях задържан от 18 до 22 часа.

В този случай принудителното довеждане в сградата на НМ е съществено нарушение на чл. 157 от НПК. Принудително довеждане на свидетел /очевидец/ може да се извърши само в следните случаи: ако се е укрил, ако няма постоянно местожителство или, бидейки редовно призован, не се е явил без уважителни причини. Аз не съм се укривал, имам постоянно местожителство и не съм бил редовно призоваван по каквото и да е следствено дело.

От друга страна, според чл. 20 ал. 1 от Закона за Народната милиция, в поделенията на МВР могат да бъдат принудително отвеждани лица, чиято самоличност не може да се установи, който буйстват, грубо нарушават обществения ред и не се подчиняват след устно предупреждение, които съзнателно възпрепятстват органите на МВР да изпълняват задълженията си, които носят или употребяват без надлежно разрешение огнестрелно или хладно оръжие или други общо опасни средства, които отказват без уважителни причини да се явят, след като са били редовно призовани. Не съм извършил нито едно от гореизброените деяния, нито друго някое действие, нарушаващо реда и спокойствието, а представих и документ за самоличност – при следните обстоятелства:

Във входа на една жилищна сграда бях спрян от непознат за мен цивилен мъж и запитан къде отивам. Мъжът искаше отговор на основание, че е офицер от ДС. Аз отказах да отговоря заявявайки, че това не е основание, и наистина, в никой закон служебното качество “офицер от ДС” не е предвидено само по себе си достатъчно основание за получаване на информация от гражданите.

Офицерът от ДС поиска паспорта ми, провери го, но вместо да ми го върне, го прибра и заедно със свои колеги извърши принудителното задържане.

Според Чл. 20 ал. 2 от Закона за НМ, във всички случаи на принудително довеждане, ако не бъдат взети други законни мерки, доведеното лице се освобождава не по-късно от три /3/ часа след довеждането му. До 24 часа могат да бъдат задържани лица без установена самоличност. Въпреки, че бях установил самоличността си, аз бях държан не три, а четири часа.

След довеждането ми, бях въведен в една стая на партера, където един униформен старшина, без да се представи, ми каза да извадя всичко, което нося в джобовете си и в чантата си, и да го сложа на масата. Аз казах, че спрямо мен се извършва обиск, без да има акт на прокурор или следовател, което е следствено нарушение на Чл. 135 от ВПК. На моето възражение бе отговорено да предявя оплакванията си на следователя. На основание Чл. 136, ал. 1., НПК, отказах да подпиша протокола за обиск, мотивирайки се, че не присъстват никакви поемни лица, записах с ...[1]  си отстрани на протокола. Към обиска, извършен над мен, е неприложим Чл. 138, ал. 1 от НПК, тъй като аз не бях задържан под стража, а принудително доведен като свидетел; не ми бяха и предявени основания, от които да се заключи, че съм укрил предмети или книжа, важни за някое следствено дело.

Видно е от горното, че моето принудително отвеждане, претърсване и държане в сградата на V РУ на НМ от страна на органите на ДС и НМ, извършено на 16.12.1988 между 18 и 22 часа, е незаконно. Вследствие на това незаконно задържане, аз претърпях следните вреди:

А. Морални:

- Опетняване на моята чест като гражданин – в сградата на V РУ на НМ бях обвинен, че членувам в някаква незаконна организация, целяща да разпространява неверни данни – без да ми бъдат предоставени доказателства;

- Узнаването на факта на моето задържане ще ме постави в неблагоприятно служебно положение.

В. Материални:

- По време на престоя ми в сградата на НМ, както и нощта след това, бях подложен на силно нервно напрежение, резултат от действията на органите на ДС и НМ;

- Бяха ми отнети четири часа творчески труд: аз съм научен работник и през това време щях да пиша по темата си – моето работно време не е нормирано.

Незаконното и ненужно мое задържане нанесе вреди не само на мен лично – то стана причина за създаване на вредно социално напрежение. След задържането ми във входа, бях държан под охрана около десет минути пред къщата, прицел за погледите на гражданите. Разтревожени бяха в последствие и много мои близки, приятели и познати.

Въз основа на гореизложеното, МОЛЯ:

1. Да вземете необходимите мерки за служебно наказание на лицата, извършители на посочените незаконни действия. Тази част от молбата ми е адресирана към Главния прокурор на НРБ, в чиито задължения /Чл. 33, ал. 2 от Закона за прокуратурата/ влиза, да не допуска незаконно задържане на гражданите, а в правата му /Чл. 37, ал. 3/ - да нарочи дисциплинарно наказание за нарушенията, посочени в жалбата.

2. Да направите необходимото за издаване на официален акт на органа, извършил нарушението, в който акт да бъдат отразени незаконността на моето отвеждане и задържане, който ще ми бъде необходим пред държавни органи, обществени организации, трудовия колектив и др.

Като гражданин на НРБ, ПРЕДЛАГАМ:

Комисията за обществени интереси и права на гражданите при НС да се занимае с въпроса и да излезе с решение относно случаите на незаконно принудително отвеждане и задържане и да препоръча мерки за пресичането им. Нека пазим законите си.

София, 23.12.1988             С уважение:

/н.с.к.ф.н. Д. Кюранов/